№ 197
гр. Шумен, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20213630102090 по описа за 2021 година
Исковата молба е допустима и редовна. С нея са предявени искове с правно
основание чл. 422 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „***“ С.А., вписано в търговския и
фирмен регистър на *** под № 542 097 902, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изп. Директор Л.Д., действащо чрез „***“ С.А., клон България, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законния представител Д.Д., с
пълномощник по делото юрк. Н.М., срещу ОРЛ. М. М. с ЕГН ********** от с. ***, с
правно основание чл. 422 от ГПК. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което
е образувано ч.гр.д. № 1161 по описа на ШРС за 2021 г. Съдът издал заповедта за
изпълнение на паричното вземане, но същата била връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът дал на заявителя
едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично
сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му
едномесечен срок. Предявява иск, с който иска да бъде установено, че длъжникът му дължи
сумите по заповедното производство, а именно: 939,46 лв. главница по Договор за
потребителски кредит № CREX-17689618 от 17.02.2020 г.; 106,28 лв. – договорна лихва за
периода от 15.04.2020 г. до 15.09.2020 г.; 87,25 лв. – лихва за забава върху главницата за
периода от 15.05.2020 г. до 16.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението до окончателното заплащане на задължението. Иска се
и заплащане на деловодните разноски.
1
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, подал е писмено становище
по съществото на делото, с което моли исковете да бъдат уважени.
По делото е постъпил отговор от особения представител на длъжника, назначен от
съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. С отговора не е оспорена главницата, но е налице
възражение за противоречие с морала и добрите нрави поради прекомерност на размера на
договорната лихва. Твърди, че не става ясно дали посоченият размер на възнаградителната
лихва включва в себе си единствено договорната лихва или всички суми, влизащи в състава
на ГПР. Твърди, че лихвата за забава не следва да се начислява върху сумата за
възнаградителната лихва. Счита, че в посочените части исковете следва да бъдат
отхвърлени.
В съдебно заседание се явява особеният представител, който счита че искът е доказан
и следователно е основателен по отношение на главницата, но предоставя преценката на
съда относно това доколко законосъобразно е договорна и законова лихва да се начисляват
едновременно за един и същ период.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От представените по делото като писмени доказателства се установява, че ответникът
ОРЛ. М. М. е сключил с ищеца „*** С.А.“, клон България Договор за потребителски кредит
№ CREX-17689618 от 17.02.2020 г. Договорът бил сключен с цел закупуване на вещи – 1 бр.
смартфон Samsung А71+. Общата стойност на продукта възлизала на 899 лв. Освен това
длъжникът сключил и застраховка „Сигурност на плащанията“, която покривала
неплащането от негова страна при смърт и други определени ситуации (инвалидизиране,
болнични и др.), подробно описани в застрахователната полица), за която дължала премия в
размер на 40,46 лв. за целия период на договора. Тази сума също била включена в
предоставения кредит. Така общия размер на кредита възлизал на 939,46 лв.
Възнаградителната лихва възлизала на 16,23 %, а годишния процент на разходите възлизал
на 29,60 %. Така в края на срока на договора ответникът трябвало да върне общо сумата от
1045,74 лв.
Съгласно посочения в самия договор погасителен план ответникът дължи връщане на
предоставения кредит на 6 равни месечни вноски, които включват главница и
възнаградителна лихва всяка в размер на 174,29 лв. Първата погасителна вноска е трябвало
да бъде на 15.04.2020 г., а последната – на 15.09.2020 г.
Съгласно чл. 3 от договора между страните при забава на някоя месечна вноска,
кредитополучателят дължи лихва за забава. При забава на две или повече месечни вноски по
договора цялото вземане става предсрочно изискуемо без да е необходимо уведомяване на
длъжника.
По делото няма спор, че ищецът „***“ ЕАД е изпълнил задължението си и е превел
на търговеца, от когото ответникът е искал да закупи посочената по-горе стока, сумата за
нейната цена. Платили са и на застрахователя премията по сключената застраховка.
2
От назначената ССчЕ се установява, че ответникът ОРЛ. М. М. не е заплатил нито
една месечна вноска. Няма плащани никакви суми по договора за кредит. Съгласно приетата
и кредитирана ССчЕ лихвата за забава върху главницата за периода от падежа на всяка
вноска до 16.04.2021 г. възлиза на 87,94 лв.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1161 по описа на ШРС за 2021 г.,
образувано по подадено от ищеца „***“ ЕАД заявление по чл. 410 от ГПК, съдът е издал
заповед за изпълнение на парично вземане № 257 от 29.04.2021 г. срещу ОРЛ. М. М., с която
е осъдил същият да заплати на заявителя сумите от 939,46 лв. главница по Договор за
потребителски кредит № CREX-17689618 от 17.02.2020 г.; 106,28 лв. – договорна лихва за
периода от 15.04.2020 г. до 15.09.2020 г.; 87,25 лв. – лихва за забава върху главницата за
периода от 15.05.2020 г. до 16.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.04.2021 г. до окончателното плащане.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
С исковата молба са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК.
Правният интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е
разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно
производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за
претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от
ГПК по ч.г.д. № 1161/2021 г. на ШРС.
От доказателствата по делото се установи, че ответникът е сключил посочения по-
горе договор за кредит, с който кредиторът е заплатил на трети лица (търговци) определени
стоки и услуги (1 бр. смартфон Samsung А71+ и застраховка „Сигурност на плащанията“),
чиято цена се е дължала от ответника. Цената на тези стоки и услуги по съществото си
представлява предоставената в заем сума. Тя е трябвало да бъде върната от ответника при
посочените в договора условия. Той обаче не е погасил нито една част от задълженията си.
Съгласно изречение второ от чл. 3 от договора, сключен между страните, при
неплащане на две месечни вноски настъпва автоматична предсрочна изискуемост на цялото
задължение. Трябва да се има предвид, че тук не намира приложение разпоредбата на чл. 60,
ал. 2 от ЗКИ, който изрично задължава банките да уведомяват длъжниците за обявяването на
предсрочна изискуемост на вземането. В случая се касае за небанкова институция и важат
всички правила за свобода на договарянето по чл. 9 от ЗЗД. В този смисъл и Решение №
99/01.02.2013 г.на ВКС по т.д. № 610/2011 г., I т.о. Въпреки това длъжникът е уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на 21.06.2019 г. Това уведомяване обаче не е елемент
от фактическия състав, необходим за настъпване на последствията от предсрочната
изискуемост. Още повече, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е
изтекъл падежът и на последната вноска, поради което няма спор, че вземанията по
договора са били изцяло падежирали.
С оглед направените възражения за несъответствие на договора с разпоредби на ЗПК,
3
както и за наличието на неравноправни клаузи, съдът трябва първо да разгледа тези
възражения преди да се произнесе по основателността на предявените искове.
Съдът не констатира несъответствие на договора с разпоредби на ЗПК, както и за
наличието на неравноправни клаузи.
По въпросът дали за един и същи период следва да се дължи едновременно и
договорна, и мораторна лихва, съдът намира, че липсва законова пречка за това. По
същество договорната лихва представлява възнаграждението, което кредитодателят
получава срещу предоставената услуга (предоставяне определена сума на кредит), а
мораторната лихва е обезщетение за това, че той не е получил определена сума в
договорения срок и с това е лишен от тези свои средства.
По тази причина безспорно ответникът дължи сумите по заповед за изпълнение на
парично вземане № 257 от 29.04.2021 г., издадена по ч.г.д. № 1161/2021 г. на ШРС.
По разноските:
С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно основание чл. 415 от ГПК,
респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта да разноските и по заповедното.
Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се произнася с
осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по отношение на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид това съдът намира, че ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 885
лв., от които 75 лв. платена държавна такса (25 лв. по заповедното и 50 лв. по исковото
производство), юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за защита на ищеца в
исковото производство и 50 лв. за защитата му в заповедното производство, 350 лв. по
назначената ССчЕ и 310 лв. платен депозит за особен представител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ОРЛ. М. М. с ЕГН ********** от с. ***, че
ДЪЛЖИ на ищеца „*** С.А.“, клон България, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК: *********, представлявано от
Д.Д., СУМАТА от 939,46 лв. главница по Договор за потребителски кредит № CREX-
17689618 от 17.02.2020 г.; 106,28 лв. – договорна лихва за периода от 15.04.2020 г. до
15.09.2020 г.; 87,25 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 15.05.2020 г. до
16.04.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.04.2021 г. до
окончателното изплащане, за които по чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на
парично вземане № 257 от 29.04.2021 г., издадена по ч.г.д. № 1161/2021 г. на ШРС.
4
ОСЪЖДА ОРЛ. М. М. с ЕГН ********** от с. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „*** С.А.“,
клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
Парк София, сгр. 14, ЕИК: *********, представлявано от Д.Д., СУМАТА от 885 лв.
(осемстотин осемдесет и пет), представляващи направени от ищеца в заповедното и в
исковото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5