№ 2285
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110215898 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Х.Ю.“ ООД чрез представляващия го П.Х.
срещу Наказателно постановление (НП) № 22-2100046/28.10.2021г., издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с което за
нарушение и на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Твърди,
че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване
правото им на зашита, тъй като АУАН въз основа на който е издадено
атакуваното наказателно постановление е съставен в тяхно отсъствие и
препис от същия не им е бил връчван по надлежния ред. Намира, че
незаконосъобразно АНО е ангажирал отговорността на дружеството за
неизпълнение на всяко едно предписание поотделно, вместо да издаде едно
наказателно постановление. Релевира доводи, че и в АУАН и в НП липсва
посочване на мястото на извършване на нарушението. Посочва, че размера на
1
наложената санкция е явно несправедлив. Иска отмяна на санкционния акт .
В съдебно заседание дружеството – въззивник, редовно призовано,не се
представлява, не взема становище.
Въззиваемата страна – Д”ИТ” – София, редовно призована се
представлява от юрк. М., оспорва жалбата. Пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено. Твърди, че АУАН и НП са правилни и
издадени при липса на процесуални нарушения. Намира, че нарушението е
доказано от обективна страна. Моли за съдебен акт в тази насока.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В периода от 25.06.2021г. до 02.07.2021г. била извършена проверка от
св. А.Н. на длъжност главен инспектор и св. М.Д. – на длъжност старши
инспектор в Д”ИТ” – София по спазване на трудовото законодателство от
страна на дружеството – жалбоподател.
По време на извършената проверка резултатите от която били
обективирана в протокол № ПР 2121992/02.07.2021 г. били констатирани
редица нарушения, като на основание чл. 404, ал.1, т.1 от КТ на дружеството
били дадените задължителни предписание, с конкретно определени срокове,
измежду които и посоченото в т.5, че в качеството си на работодател „Х.Ю.“
ООД в срок до 19.07.2021 г. да заплати до пълния размер начисленото във
фиш за заплата за месец 07.2020г. на Б.Д.Б., съгласно чл. 128, т. 2 от КТ.
Предписанието било връчено на представляващия дружеството на
02.07.2021г. Същото не било обжалвано в законово определения срок и
влязло в законна сила.
В периода от 01.09.2021г. до 07.10.2021г. в Д”ИТ”-София била
извършена последваща проверка по изпълнението на така дадените
задължителни предписания в хода на която било констатирано, че даденото
задължително предписание под №5 в протокол № 2121992/02.07.2021г. не е
2
изпълнено.
Резултатите от последващата проверка били обективирани в протокол
№ ПР 2132797/07.10.2021г. , който бил връчен на упълномощен представител
на същата дата.
На база на направените в хода на проверката констатации св. Х.П. –
старши инспектор в ДИТ-София намерила, че дружеството е извършило
нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, за което в присъствието на
упълномощен представител на дружеството и свидетели съставила срещу
„Х.Ю.“ ООД АУАН № 22-2100046/07.10.2021г. В така съставения АУАН
била посочена дата на извършване на нарушението –20.07.2021г. и място –
предприятието на работодателя, чието седалище било посочено в гр. София,
/АДРЕС/
Препис от АУАН бил връчен на упълномощеното лице и бил подписан
без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното
Наказателно постановление (НП) № 22-2100046/28.10.2021г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с което за нарушение
и на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
свидетелката Х.П., както и останалите писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК. При проведения непосредствен разпит на
актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта
фактически положения. Показанията на свидетелката П. са вътрешно
балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки
предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по
надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане
на доказателствените източници. Наред с това, допринасят за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени
доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и въз
3
основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните от П.
свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като
обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната
съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в
законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и
т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
Съгласно разпоредбата на чл. 416. (1) Нарушенията на трудовото
законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни
органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила
до доказване на противното.
В този смисъл видно от представения по делото АУАН в същия като
свидетели са вписани Р.В.А. и В.Р.П., като има положен подпис единствено
на един свидетел, този посочен под номер 1. Настоящия съдебен състав
намира, че посоченото обстоятелство не представлява нарушение на
процесуалните правила, доколкото в протокол за последваща проверка е
4
посочено, че в същата е взела участие св. Р.А. и същата се явява свидетел –
очевидец на нарушението, поради което е спазена разпоредбата на чл. 40 от
ЗАНН.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от представените по делото заповеди.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Съдът не споделя доводите
на жалбоподателя в тази насока, доколкото и в АУАН и в НП ясно са
посочени както датата на извършване на нарушението, така и датата на
неговото установяване. Неоснователни са и твърденията за липса на
посочване на мястото на извършване на нарушението, тъй като същото е
посочено ясно и конкретно, а именно седалището на дружеството. На кой
конкретен адрес същото извършва заплащане на трудовите възнаграждения
на служителите си е ирелевантно.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3 - месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно 1 - годишен срок от
нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
преклузивни срокове, визирани в разпоредбите на ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е допуснато
нарушение на процесуалните правила, като на нарушителя не бил връчен
препис от съставения АУАН въз основа на който е издадено атакуваното НП,
което твърдение се оборва от приложените по делото писмени доказателства.
Видно от АУАН № 22-2100046/07.10.2021г. в графа нарушите; и получател
има положен подпис, както и печат на дружеството.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени
5
без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално
основание.
По приложението на материалния закон.
Дружеството - въззивник е санкционирано за допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ „ Който не изпълни
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 10 000 лв. „
В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че в
указания от контролните органи срок жалбоподателят „Х.Ю. „ ООД не е
изпълнил задължително предписание № 5 на ДИТ-София дадено в протокол
№ ПР 2121992/02.07.2021г., в качеството си на работодател да заплати до
пълния размер начисленото във фиш за заплата за месец 07.2020г. на Б.Д.Б.,
съгласно чл. 128, т. 2 от КТ.
Срокът на даденото предписание изтекъл на 19.07.2021г. Правилно е
определена датата на извършване на нарушението, а именно 20.07.2021г.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че дружеството не е изпълнило задължението си към държавата по
чл. 415, ал. 1 КТ - да изпълнява предписанията на контролните органи.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо,
съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае
неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
Не са налице и основание в конкретния случай да бъде приложена
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Безспорно визираният нормативен
6
регламент е относим и към неизпълнението на задълженията на
юридическите лица и едноличните търговци към държавата и общините при
осъществяване на дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за
неговото наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки
отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране
са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило
проявление в обективната действителност - време, място, обстановка,
механизъм и т.н. Неизпълнението на дадени задължителни предписание от
компетентните органи, и то такива свързани със заплащането на дължимо от
работодателя трудово възнаграждение, което е източник на средства за
работещия и всякога води до неблагоприятни последици за същия не може да
попадне в хипотезата на маловажен случай. Още повече по делото липсват
доказателства до настоящия момент нарушението да е било отстранено.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклите фази на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание не са опорочени поради допуснати
съществени процесуални нарушения, а отговорността на дружеството-
въззивник е ангажирана правилно.
По отношение на наложеното административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 2000 лева, то тя е определена съгласно
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН над минимално предвидения от закона
размер, за което АНО е изложил доводи, които съдът споделя и намира
санкция в посочения размер на справедлива и годна да постигне целите на чл.
12 ЗАНН да превъзпита нарушителя.
По отношение на претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът
счита същото за допустимо и основателно.
С измененията на ЗАНН, публикувани в ДВ бр. 94/2019г. в сила от
03.12.2019г. в разпоредбата на чл. 63д от АНН е предвидена възможността в
съдебните производства страните да претендират присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.
7
В ал. 4 на чл. 63д ЗАНН е предвидено, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ /ЗПП/.
В чл. 37, ал. 1 ЗПП от своя страна е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. На
основание визираната норма е издадена Наредба за заплащането на правната
помощ, като в разпоредбата на чл. 27е е определено възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания - от 80 до 120 лв.
С оглед на горните разпоредби и като съобрази изхода на делото и
направеното изявление на процесуалния представител на въззиваемата
страна, с което същият претендира юрисконсултско възнаграждение, този
състав счита, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ДИТ - София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за
осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция,
определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна
сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 22-
2100046/28.10.2021г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда” – София, с което за нарушение и на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса
на труда на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева.
8
На основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за
правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
ОСЪЖДА „Х.Ю.“ ООД с ЕИК ХХХХ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Дирекция „Инспекция по труда“ – София сумата от 80 лева /осемдесет лева/ -
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред СРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София – град на в 14 дневен срок от получаване
на съобщението до страните, че Решението е изготвено .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9