Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.07.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети декември през
двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 6046 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби и на двете страни срещу
решение от 04.03.2019г., постановено по гр. дело № 23792/2018г. на СРС, 74
състав, поправено с решение от 04.03.2019г. по същото дело на основание чл. 247 ГПК. С основното решение съдът е осъдил на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Р.Г.Д. и Г.Л.П. да заплатят на „Т.С.” ЕАД в условията на
разделна отговорност при 2/3 за Р.Г.Д. и 1/3 за Г.Л.П., сумата 1 137. 42 лв. за доставена и незаплатена ТЕ за периода
13.04.2015г. – 30.04.2017г., ведно със законната лихва от 13.04.2018г. до
окончателното изплащане, сумата 264. 57
лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2017г. – 29.12.2017г. и
сумата 38. 85 лв. – главница за
услугата дялово разпределение за периода 13.04.2015г. – 30.04.2017г., като са
отхвърлени исковите претенции за главница за ТЕ, за мораторна лихва за забава и
за услугата за дялово разпределение за разликите до пълните предявени размери като
неоснователни и погасени по давност и за периода 01.05.2014г. – 12.04.2015г.,
както и като неоснователна и недоказана исковата претенция за сумата 11. 63 лв.
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение. С решението са присъдени разноски съобразно
изхода на спора.
Въззивникът - ищец „Т.С.” ЕАД обжалва отхвърлителната част на решението,
с оплаквания за неправилност, поради неправилно приложение на материалния
закон. Излага съображения, че изводите на СРС за погасяване по давност на
вземанията за периода 01.05.2014г. - 12.04.2015г. са неправилни, тъй като
давността за вземането по обща фактура от 31.07.2015г. започва да тече от
15.09.2015г. – датата на падежа и към датата на подаване на исковата молба,
същата не е изтекла. Излага доводи и досежно услугата за дялово разпределение и
дължимата мораторна лихва върху същата до датата на изготвяне на изравнителните
сметки. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да
уважи исковете изцяло, с присъждане на направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
По делото е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба на ищеца от ответницата Р.Г.Д.. В отговора се поддържа, че изводите на
СРС за приложима 3 - годишна давност са правилни и законосъобразни.
Въззивниците - ответници Р.Г.Д. и Г.Л.П. обжалват
първоинстанционното решение в частта за уважаване на исковете. В жалбата се
навеждат оплаквания, че липсват представени доказателства за правото на собственост
върху процесния топлоснабден имот. Навеждат се изрични доводи относно липсата
на доказана забава, с оглед липсата на представени доказателства от ищеца за
датата на публикуване на сумите в интернет страницата на дружеството, респ. за
недоказаност на претенциите за лихви. Сочи се, че липсва основание за
присъждане на суми за услугата дялово разпределение. Жалбоподателите молят
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от тях част,
като вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявените искове изцяло
като неоснователни и недоказани, с присъждане на разноски.
Третото лице – помагач на ищеца по делото „Н.и.” ООД
не заявява становище по въззивните жалби.
Софийски
градски съд, II-„А”
въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Предявени са осъдителни искове
за парични притезания за незаплатена топлинна енергия и лихва върху тях, както
следва: срещу ответницата Р.Г.Д. – за сумата 1 520. 61 лв. – главница за
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. – 30.04.2017г.; за сумата 254.
18 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2015г. – 29.12.2017г.; сумата 41.07
лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода м. май 2015г. –
м. април 2017г. и сумата 7. 75 лв. – лихва за забава върху главницата 41.07
лв., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане и сумата 7. 75 лв., а срещу ответницата Г.Л.П. – за
сумата 760. 31 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2014г. – 30.04.2017г.; за сумата 127. 09 лв. – лихва за забава за
периода 15.09.2015г. – 29.12.2017г.; сумата 20. 53 лв. – главница за
услугата дялово разпределение за периода м. май 2015г. – м. април 2017г. и
сумата 3. 88 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение.
Съгласно исковата молба и уточнение от 08.06.2018г., претенциите
са насочени спрямо ответниците в качеството им на съсобственици на имота
съответно при квоти 2/3 ид. части за Р.Д. и 1/3 ид. част за Г.П..
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Р.Д. е подала
писмен отговор, с който е оспорила иска, включително чрез възражение за
давност, а от ответницата Г.П. не е депозиран писмен отговор и същата не е
заявила становище по иска до приключване на устните състезания.
В първоинстанционното производство е представено писмо
от СО – район „Надежда“ от 14.11.2017г. до ищцовото дружество, съгласно което
процесният имот е закупен от Р.Г.Д. и л.к.д.с договор за продажба от 01.07.97г.
от Столична община.
За да уважи частично исковете, СРС е приел, че ответниците
са потребители на топлинна енерегия, като „собственици на договорно и
наследствено основание на процесния имот“ при претендираните от ищеца квоти,
като е уважил възражението за давност по отношение и на ответницата П., без
такова да е направено.
По делото е представена молба – декларация от
29.05.87г. за откриване на партида, изходяща от Р.Г.Д., в която е декларирано,
че имотът се ползва от тричленното й семейство.
Съгласно предоставената по делото служебна справка по
реда на Наредба 14/2009г., Л.К.Д.е починал на 01.05.2013г. и е оставил като
наследници по закон ответниците – Р.Д. – съпруга и Г.П. – дъщеря.
Сградата, в която се намира процесният
апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния период ищецът
е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна енергия
към процесния имот през процесния период, се
установява от приетите като писмени доказателства по делото документи за
топлинно счетоводство, както и от приетото от СРС заключение на СТЕ.
Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените
имоти в сградата в режим на етажна собственост за процесния период е възложено
от етажните собственици на третото лице - помагач, с договор от 2002г.,
представен по делото. Същият е сключен от упълномощени представители на
етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание, представен по
делото. Представените по делото фактури, респ. изравнителни сметки са издадени на
името на ответницата Р.Д., а представените неоспорени главни отчети за
процесния период за 2016г. и 2017г. са подписани от Р.Д..
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно задължителни указания, дадени
в ТР № 2/2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците дължат цената
на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ независимо
кой е фактическият ползвател на имота, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
С оглед изложеното, в случая съдът
намира, че с оглед представената по делото молба – декларация за откриване на
партида от ответницата Р.Д. и неоспорените данни за сключен договор за
покупко-продажба от 1997г. със СО, същата е пасивно легитимирана да отговаря по
исковете, в качеството й на съсобственик на имота, сключил договор за целия
имот с топлофикационното дружество. В тази връзка съдът взе предвид подадената
молба –декларация от 1987г. до ищцовото дружество, която съобразно
горецитираното ТР следва да се цени като сключен договор за целия имот. От
ищеца „Т.С.“ ЕАД, чиято е доказателствената тежест, не се твърди и доказва да е
налице промяна по отношение на соченото договорно правоотношение, независимо от
отдалечения период, поради което ответницата Д. е легитимирана да отговаря по
предявените искове и дължи цената на доставената на топлинна енергия за целия
имот, в качеството й на клиент на топлинна енергия, по арг. от чл. 155 ЗЕ.
Предвид изложеното, независимо от липсата
на подаден отговор от ответницата Г.П., следва да се приеме, че по делото не е
доказано, че ответниците отговарят в режим на разделност и исковете срещу П.
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Отделно следва да се отбележи, че в
обжалваното решение квотите на страните са определени неправилно, както са
предявени – в режим 2/3 за Р.Д. и 1/3 за
Г.П.. Съобразно чл. 9, ал. 1 ЗН, квотите на ответниците, ако се приеме придобиване
на имота в първоначален режим на СИО и наследяване по закон на починалия Л.Д.,
са ¾ за ответницата Д. и ¼ за ответницата П..
Съгласно констатациите на приетата СТЕ,
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано
в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Вещото лице
дава констатации, че в процесния имот е имало монтирани 2 броя отоплителни тела
с ИРРО. За процесния период стойността на потребената топлинна енергия е в
размер на сумата 2 280. 40 лв., съгласно заключението на СТЕ и на ССчЕ. Съгласно
заключението на ССчЕ, стойността на услугата дялово разпределение общо за процесния
период период е в размер на сумата 61. 60 лв.
По отношение на възражението за давност, направено от ответницата
Д.: Правилно СРС е уважил възражението за давност за периода три години преди
подаване на исковата молба, но неправилно е определен периода, респ. общия размер
на погасените по давност вземания.
Задълженията за плащане на цената на доставяната
топлинна енергия представляват задължения за периодично плащане по смисъла на
чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна
погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обобщена с ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС. Давността
започва да тече от датата, на която вземането е станало изискуемо – чл. 114,
ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество, ОУ,
одобрени с решение от 03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., които по
арг. от чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, са част от съдържанието на облигационните
отношения между страните, плащането на цената на доставяната топлинна енергия е
дължимо в 30 -дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на топлопреносното предприятие. Публикуването има характер на покана, като по
арг. от чл. 114, ал. 2 ЗЗД, давността започва да тече от датата на възникване
на вземанията. Поради това, противно на твърденията в жалбата на ищеца „Т.С.“
ЕАД, издаването на общата фактура през м.
юли не променя падежа на общото
задължение за фактурираните и потребени услуги за минал период, с оглед
преценка на погасителната давност. Предвид изложеното, вземанията за м.
април 2015г. не са погасени по давност
към момента на подаване на подаване на исковата молба на 13.04.2018г., както е
приел СРС. Поради това, съобразно заключението на приетата СТЕ, непогасените по
давност вземания са в общ размер на сумата 1 274. 76 лв., изчислен след
приспадане на сумата 1005. 64 лв. – общия размер на погасената по давност главница
за периода до м. март 2015г. включително.
Предвид
изложеното, искът за главницата срещу ответника Д. е основателен и доказан до
размера на сумата 1 274. 76 лв. – размера на потребената топлинна енергия за
периода м. април 2015г. – м. април 2018г., а за разликата до пълния предявен
срещу нея размер е неоснователен, като погасен по давност.
По отношение на
претендираната мораторна лихва, за процесния период са приложими Общите условия
на ищцовото дружество, ОУ, одобрени с решение от 03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила
от 12.03.2014г. и ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал.1 от
новите ОУ от 2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия в 30 - дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на топлопреносното предприятие. Такива доказателства по делото не са
представени, поради което за периода до м. юни 2016г. искът е недоказани
доводите в жалбат на ответниците в тази връзка са основателни. Съгласно чл. 33,
ал. 2 вр. чл. 32, ал. 2 и 3 от ОУ от м. юни 2016г., клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно в случая искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
срещу ответницата Д. е доказан, съобразно констатациите на вещото лице, за
сумата 77. 35 лв. – лихва за забава върху вземането по обща фактура м. юли
2016г. за периода 15.09.2016г. – 29.12.2017г. и за сумата 12. 87 лв. - лихва за
забава върху вземането по обща фактура от м. юли 2017г. за периода 15.09.2017г.
-29.12.2017г., С оглед изложеното, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
уважен до общия размер от 90. 22 лв. общо за периода 15.09.2016г. –
29.12.2017г., а за разликата до пълния предявен размер и период – отхвърлен.
По отношение на претендираната
сума за дялово разпределение в общ размер на сумата 61. 60 лв.: Искът е
предявен за периода м. май 2015г. – м. април 2017г., а СРС е разгледал иска за
период, считано от м. май 2014г. Ето защо решението в частта по иска за
заплащане на услугата дялово разпределение за периода м. 05.2014г. - м. април 2015г. следва да бъде обезсилено,
като процесуално недопустимо и производството прекратено в посочената част.
Искът е доказан до пълния предявен размер от 61. 60
лв., съгласно заключението на приетата ССчЕ. Неоснователни са доводите в
жалбата на ответниците за липса на основание за начисляване на цена на услугата
дялово разпределение. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ОУ, клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
редът и начините за заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано
с търговците, извършващи услугата дялово разпределение.
Предвид изложеното, с оглед диспозитивното начало в
процеса искът срещу ответницата Д. следва да бъде уважен до пълния претендиран
размер от 48. 82 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за периода м.
май 2015г. – м. април 2017г.
Искът за заплащане на лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение в размер на сумата 7. 75 лв. е изцяло неоснователен,
поради липса на доказателства за изпратена покана от ищеца до ответницата Д., в
съответствие с нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, тъй като в закона и Общите условия
няма определен срок за изпълнение на посоченото задължение.
С оглед всичко
гореизложено, въззивният съд намира, че обжалваното решение в частта по иска за
заплащане на услугата дялово разпределение за периода м. 05.2014г. - м. април 2015г. следва да бъде обезсилено, като
процесуално недопустимо и производството прекратено в посочената част, а в
цялата останала част решението следва да бъде отменено, като вместо него
постановено друго, съобразно мотивите по-горе. Този извод се налага предвид
различните изводи на двете инстанции досежно пасивната материално правна
легитимация по исковете, различните изводи досежно възражението за давност и
невъзможността същите да бъдат отстранени чрез частично отменителен диспозитив.
По разноските: С оглед изхода на спора, на въззивника
– ищец следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски за двете
инстанции, дължими от ответника Д., както следва: сумата 372. 66 лв. – разноски
за СРС /държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение/
и сумата 77. 10 лв. – разноски за въззивната инстанция /държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение/.
На въззивницата – ответника Г.П. не следва да се
присъждат разноски, с оглед липсата на поискани и доказани такива за двете
инстанции.
Въззивницата – ответник Р.Д. претендира и доказва
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. за
първоинстанционното производство и сумата 600 лв. – за въззивното производство.
Пред двете инстанции е направено своевременно възражение за прекомерност от
насрещната страна, което е основателно. С оглед ниската фактическа и правна
сложност на делото и реално осъществената защита, претендираното адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до
размера на сумата 422 лв., съизмерим с минималния по чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 4/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / 421.
45 лв./ за всяка инстанция. Ето защо, съобразно отхвърлителната част на
исковите претенции, на въззивницата Д. следва да бъдат присъдени сумата 220 лв.
– разноски за адвокатско възнаграждение за СРС и сумата 220 лв. – разноски за
СГС или общо разноски за двете инстанции – 440 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение от 04.03.2019г., постановено по гр. дело № 23792/2018г. на СРС, 74
състав, поправено с решение от 04.03.2019г. по гр. дело № 23792/2018г. на СРС, 74
състав на основание чл. 247 ГПК, в уважената и отхвърлителната част на иска за заплащане на услугата
дялово разпределение за периода м. 05.2014г. -
м. април 2015г., като процесуално
недопустимо.
ОТМЕНЯ
решение от 04.03.2019г., постановено по гр. дело № 23792/2018г. на СРС, 74
състав, поправено с решение от 04.03.2019г. по същото дело на основание чл. 247 ГПК, в цялата останала част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р.Г.Д., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 1 274. 76 лв. - доставена и незаплатена ТЕ за периода м.
април 2015г. – 30.04.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
13.04.2018г. до окончателното изплащане; сумата 90. 22 лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2016г. – 29.12.2017г. и сумата
41. 07 лв. – главница за услугата
дялово разпределение за периода м. май 2015г. – м. април 2017г., ведно със
законната лихва от 13.04.2018г. до окончателното изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 372. 66 лв. – разноски за първоинстанционното производство и сумата
77. 10 лв. – разноски за въззивното
производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу Р.Г.Д., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над сумата 1 274.
76 лв. до пълния предявен размер от 1520. 61 лв. и за периода 01.05.2014г. – м.
март 2015г., като погасен по давност; искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 90. 22 лв. до пълния предявен размер от 254. 18 лв. и иск за
сумата 7. 75 лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу Г.Л.П., ЕГН **********
искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 760. 31 лв. -
главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. –
30.04.2017г.; за сумата 127. 09 лв. – лихва за забава върху главницата
за незаплатена топлинна енергия за периода 15.09.2015г. – 29.12.2017г.; за
сумата 20. 53 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода
м. май 2015г. – м. април 2017г. и за сумата 3. 88 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на Р.Г.Д., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 220 лв. - разноски за адвокатско
възнаграждение за СРС и сумата 220 лв. – разноски за СГС.
Решението
е постановено при участие на третото лице
„Нелбо” ЕАД
– помагач на въззивника-ищец „Т.С.”
ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.