№ 10667
гр. /.../, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110105962 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 22086/08.02.2022 г.,
с която от името на „/.../ (/.../)“ ЕАД, ЕИК /.../ /понастоящем /..../ ЕАД/ против К. И.
Д., ЕГН: ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно
чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
суми, както следва: 1/ сумата от 769,25 лева, представляваща редовно падежирала
главница по договор за потребителски кредит № 1608031866645168/16.08.2016 г.,
сключен между „/.../ (/.../)“ ЕАД и К. И. Д., ведно със законна лихва от 19.02.2021
г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 280,34 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 05.09.2019 г. – 23.11.2020 г.; 3/ сумата от 114,05
лева, представляваща обезщетение за забава върху редовно падежиралата
главница за периода 05.10.2019 г. – 23.11.2020 г.; 4/ сумата от 2228,47 лева,
представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски
кредит № 1608031866645168/16.08.2016 г., сключен между „/.../ (/.../)“ ЕАД и К. И.
Д., ведно със законна лихва от 19.02.2021 г. до изплащане на вземането; 5/ сумата
от 53,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху предсрочно
изискуемата главница за периода 24.11.2020 г. – 18.02.2021 г., за които суми на
26.02.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 9964/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
1
Със заявление вх. № 23013286/19.02.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. И. Д. за суми, както следва: 1/
сумата от 769,25 лева, представляваща редовно падежирала главница по договор
за потребителски кредит № 1608031866645168/16.08.2016 г., сключен между „/.../
(/.../)“ ЕАД и К. И. Д., ведно със законна лихва от 19.02.2021 г. до изплащане на
вземането; 2/ сумата от 280,34 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода 05.09.2019 г. – 23.11.2020 г.; 3/ сумата от 114,05 лева, представляваща
обезщетение за забава върху редовно падежиралата главница за периода
05.10.2019 г. – 23.11.2020 г.; 4/ сумата от 2228,47 лева, представляваща
предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит №
1608031866645168/16.08.2016 г., сключен между „/.../ (/.../)“ ЕАД и К. И. Д., ведно
със законна лихва от 19.02.2021 г. до изплащане на вземането; 5/ сумата от 53,86
лева, представляваща обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата
главница за периода 24.11.2020 г. – 18.02.2021 г. На 26.02.2021 г. е издадена
заповед по чл. 410 ГПК срещу длъжника. Заповедта е връчена на ответника
ответник по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в законоустановения срок същият не е
депозирал възражение. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за
установяване на вземането си на 17.01.2022 г. Исковата молба е подадена на
08.02.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит № 1608031866645168/16.08.2016 г., по силата на който е предоставил на
ответника К. И. Д. заем в размер на 4641,75 лева, усвоен на 17.08.2016 г., като
същият следвало да бъде погасяван на 84 равни месечни вноски в периода
05.10.2016 г. – 05.09.2023 г. с падеж 5-то число на съответния месец. Поддържа, че
в чл. 4 от договора страните уговорили възнаградителна лихва, която била с
фиксиран размер от 9.10% за първите 12 месеца, след което се дължала годишна
лихва в размер на променлив референтен лихвен процент, представляващ 6-
месечен Sofibor + 8.650 пунка надбавка. Същата се начислявала върху усвоената и
непогасена главница на годишна база. Твърди се, че в договора за кредит била
уговорена и наказателна лихва за забава в размер на редовната възнаградителна
лихва плюс 10 пункта, като същата се начислявала от деня на забавата за плащане
на съответната погасителна вноска до погасяване на същата. Ищецът твърди, че
ответникът не е извършил плащане на погасителни вноски, включващи главница и
възнаградителна лихва, за периода 05.10.2019 г. – 05.11.2020 г. Предвид
неизпълнението на тези задължения, поддържа, че на 24.11.2020 г. е обявил
кредита за предсрочно изискуем, за което е изпратил писмо с изх. № ИЗХ-001-
2
58945 до адреса на ответника, посочен в договора за кредит, което се е върнало
като непотърсено. Дори с това писмо предсрочната изискуемост да не е била
обявена надлежно, ищецът посочва, че същата следва да се приеме за обявена с
връчване на препис от настоящата искова молба на ответника, към която е
приложено и посоченото писмо. Предвид гореизложеното, моли, за постановяване
на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 769,25 лева, представляваща редовно
падежирала главница по договор за потребителски кредит №
1608031866645168/16.08.2016 г., сключен между „/.../ (/.../)“ ЕАД и К. И. Д., ведно
със законна лихва от 19.02.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 280,34
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 05.09.2019 г. – 23.11.2020
г.; 3/ сумата от 114,05 лева, представляваща обезщетение за забава върху редовно
падежиралата главница за периода 05.10.2019 г. – 23.11.2020 г.; 4/ сумата от
2228,47 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по договор за
потребителски кредит № 1608031866645168/16.08.2016 г., сключен между „/.../
(/.../)“ ЕАД и К. И. Д., ведно със законна лихва от 19.02.2021 г. до изплащане на
вземането; 5/ сумата от 53,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху
предсрочно изискуемата главница за периода 24.11.2020 г. – 18.02.2021 г., за
които суми на 26.02.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 9964/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника, чрез
назначения му в производството, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, особен
представител– адвокат М. И. от САК, е депозиран отговор на исковата молба, с
който се оспорва основателността на предявените искове. Поддържа се, че не са
били налице основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като
неизпълнената част от задължението на кредитополучателя била незначителна, с
оглед интереса на кредитора – вземането на ищеца било в общ размер от 6754,08
лева, а дължимата от ответника непадежирала главница към 24.11.2020 г. била в
размер от 2 237,88 лева. Позовава се и на преюдициално заключение по дело № С
415/2011 г. на СЕС, съгласно което обявяването на предсрочна изискуемост било
допустимо само при съществено и тежко неизпълнение, каквото в случая не било
налице. Поддържа се, че предсрочната изискуемост не е обявена от ищеца по
надлежния ред, тъй като на ответника не е даден подходящ срок за доброволно
изпълнение по смисъла на чл. 432, ал. 2 ТЗ. Поддържа се още, че уведомлението
за обявяване на предсрочна изискуемост не е достигнало до знанието на ответната
3
страна, тъй като е било изпратено чрез пощенски оператор и се е върнало като
„непотърсено в срок“, а в закона не била уредена фикция, според която при липса
на фактическо връчване на съобщението същото да се счита за доставено на
получателя. На следващо място, назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител на ответника в производството – адвокат М. И. от САК, счита, че в
процесния договор за кредит са налице неравноправни клаузи, поради което
ответната страна следва да дължи връщане единствено на чистата стойност на
кредита. В тази връзка се излагат съображения, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 9а
ЗПК, тъй като в договора липсвала методика за начина на формиране на годишния
процент на разходите. Поддържа се, че не били представени подписани от
ответника общи условия към договора за потребителски кредит, както и попълнен
стандартен европейски формуляр по чл. 5, ал. 2 ЗПК. Сочи се, че договорните
клаузи не са съставени на ясен и разбираем език, който да позволи на
кредитополучателя-потребител да се информира за икономическите последици от
поемането на задължението по кредита, като в тази връзка посочва, че за
определянето на референтния лихвен процент нямало обективни и публично
оповестени величини, определяни от действието на свободния пазар или от
външен орган. Излагат се съображения, че уговорките в чл. 4.9 и чл. 5.3 от
процесния договор, нарушавали разпоредбите на чл. 7, параграф 2 от Директива
2005/29/ЕС, тъй като поставяли допълнителни условия към потребителя, за да
може същият да се ползва от преференцията за по-нисък лихвен процент, а
именно: следвало да заплаща такси за обслужване на допълнителен пакет
„Комфорт“; да осигурява ежемесечно средства по сметката, обслужващ пакет
„Комунални плащания“, и да не прекратява тази услуга; следвало и да не
прекратява регистрацията си за услугата „Райфайзен онлайн“. В тази връзка се
поддържа, че цитираните уговорки са нищожни и представляват нелоялна
търговска практика, тъй като допускат увеличаване на лихвения процент при
неизпълнение на посочените по-горе условия. Излага съображения, че следвало да
се съобрази и фактът на обявен мораториум върху вземанията на банките в
условията на съществуващата „Ковид“ пандемия. Моли се, за отхвърляне на
предявените искове, а в условията на евентуалност - за признаване за установено,
че ответникът дължи единствено чистата стойност на получения кредит.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
4
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между /.../ (/.../)“ ЕАД и К. И. Д., ЕГН ********** е възникнало
валидно правоотношение по договор за потребителски кредит №
1608031866645168/16.08.2016 г., по силата на което е предоставил на
кредитополучателя твърдяната в исковата молба сума по кредита в размер на
4641,75 лева, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с
възнаградителна лихва в уговорения размер; че кредитополучателят е изпаднал в
забава по отношение на поетото задължение за връщане на заетата по силата на
договорното правоотношение сума, периодът на забавата и размера на дължимото
обезщетението за забава; че е налице надлежно обявена на кредитополучателя
предсрочна изискуемост на задълженията му по предоставения потребителски
кредит.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
От приложения по делото договор за потребителски кредит №
1608031866645168 от 16.08.2016 г. се установява в производството, че между /.../
ЕАД /понастоящем /..../ ЕАД/, в качеството на кредитодател и К. И. Д., ЕГН
**********, в качеството на кредитополучател е сключен договор за
потребителски кредит № 1608031866645168, по силата на който /.../ ЕАД
/понастоящем /..../ ЕАД/ се е задължило да предостави на ответника
потребителски кредит в размер на 4641,75 лева, а кредитополучателят се задължил
да върне заемната сума, както и да заплати възнаградителна лихва в размер на
9,10 % върху заемната сума за първите 12 месеца, а за останалия срок на кредита
променлив лихвен процент, представляващ 6-месечен SOFIBOR и надбавка в
размер на 8,650 пункта, при общ годишен процент на разходите, равняващ се на
12,10 %.
Същевременно от ищеца не се оспорва и се установява от събраните по
делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна
експертиза, че по договор за потребителски кредит № 1608031866645168 от
16.08.2016 г., от страна на ответника са извършени плащания на обща стойност от
5
2717,45 лева, с които са погасени дължими от ответника суми по договора за
кредит. Следователно съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
установява, че на К. И. Д. е предоставена сумата в размер на 4641,75 лева по
процесния договор за потребителски кредит, удостоверено с подпис на
кредитополучателя. Налице е и извънсъдебно признание на обстоятелството, че К.
И. Д. е получила сумата по кредита, а именно – извършените от същата плащания
по договора, установени от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната
експертиза по делото.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено,
от което се установява, че ответникът е извършил плащания по договора за кредит
в общ размер на 2717,45 лева, които са послужили за частично погасяване на
задълженията на кредитополучателя, които плащания са извършени в периода
17.08.2016 г. – 05.09.2019 г., като на 05.09.2019 г. е извършено последното
редовно плащане по кредита от страна на кредитополучателя.
Предвид направеното възражение за нищожност на процесния договор и
неговите клаузи, както и предвид служебното задължение на съда, следва да бъде
извършена проверка за нищожност на клаузите от сключения договор за
потребителски кредит № 1608031866645168 от 16.08.2016 г., сключен между /.../
ЕАД /понастоящем /..../ ЕАД/, в качеството на кредитодател и К. И. Д., ЕГН
**********, в качеството на кредитополучател
Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата
редакция към датата на сключване на договора (преди изм. с ДВ бр. 35 от
22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съгласно разпоредбите на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. Според нормативно установените изисквания
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка
6
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи;
когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи
могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се
посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи
съгласно договора за кредит. В случая в процесния договор за кредит се съдържа
информация за броя на месечните плащания – 84, както и техният размер.
Посочен е и падежът на всяко едно от месечните плащания, съгласно изготвения и
разписан между страните погасителен план. На следващо място, съдът приема, че
клаузите в процесния договор относно уговорената възнаградителна лихва са
действителни и не са нищожни като протИ.речащи на закона и на добрите нрави.
От приетия по делото и подписан от ответницата стандартен европейски
формуляр се установява, че на ответницата е предоставена дължимата по чл. 5
ЗПК преддогворна информация, същата е представена по ясен и разбираем за
потребителя начин, като идентично е и съдържанието на индивидуалния договор.
Годишният процент на разходите не надхвърля петкратния размер на законната
лихва по просрочени задължения съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК, а като се вземе
предвид размера на предоставения кредит, неговия срок и необезпечения му
характер, установеният годишен процент на разходите от 12,10 % не протИ.речи и
на добрите нрави. Същевременно в договора ясно и конкретно е посочен начина
на формиране на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите по
процесния договор за потребителски кредит. Ето защо, съдът намира, че
процесното правоотношение е валидно, а по валидността на отделните клаузи,
пораждащи всяко от процесните вземания, съдът ще се произнесе поотделно.
С оглед гореизложеното съдът намира, че е налице валидна
материалноправна легитимация на ищеца за вземания, произхождащи от
действителен договор за потребителски кредит.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза се установява в производството,
че за периода 05.10.2019 г. – 05.11.2020 г. са дължими и непогасени анюитетни
месечни погасителни вноски, които съобразно приложения по делото и приобщен
към доказателствения материал погасителен план към договор за потребителски
кредит № 1608031866645168 от 16.08.2016 г., сключен между /.../ ЕАД
/понастоящем /..../ ЕАД/, в качеството на кредитодател и К. И. Д., ЕГН
**********, са в общ размер от 766,93 лева, и за заплащането на които следва да
7
отговаря именно ответницата К. И. Д..
От страна на ответницата не са представени доказателства за извършени
плащания на дължимите суми за главница за периода 05.10.2019 г. – 05.11.2020 г.,
поради което и настоящият съдебен състав приема, че ответницата К. И. Д. дължи
в полза на ищеца /..../ ЕАД /с предишно търговско наименование /.../ ЕАД/ сумата
от 766,93 лева, представляваща представляваща редовно падежирала главница по
договор за потребителски кредит № 1608031866645168/16.08.2016 г., сключен
между „/.../ (/.../)“ ЕАД и К. И. Д.. Върху главницата следва да се присъди и
законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда /19.02.2022
г./ до окончателното й изплащане. Искът следва да се отхвърли за разликата над
уважения размер от 766,93 лева до пълния предявен размер от 769,25 лева.
По отношение на иска за сумата от 280,34 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 05.09.2019 г. – 23.11.2020 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
За уважаване на иск с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ следва да се
установят следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а
именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. наличие на уговорка за заплащане
на възнаградителна лихва; 3. настъпил падеж за заплащане на задължението за
възнаградителна лихва; 4. липса на плащане от страна на заемодателя.
По делото се установи наличието на валидно правоотношение между /.../
ЕАД /понастоящем /..../ ЕАД/ и К. И. Д., ЕГН **********, по сключен
действителен договор за потребителски кредит № 1608031866645168/16.08.2016
г., по силата на който /.../ ЕАД /понастоящем /..../ ЕАД/ се е задължило да
предостави на ответника потребителски кредит в размер на 4641,75 лева, а
кредитополучателят се задължил да върне заемната сума, както и да заплати
възнаградителна лихва в размер на 9,10 % върху заемната сума за първите 12
месеца, а за останалия срок на кредита променлив лихвен процент, представляващ
6-месечен SOFIBOR и надбавка в размер на 8,650 пункта, при общ годишен
процент на разходите, равняващ се на 12,10 %. Възраженията на ответника за
неравноправност на клаузата поради липса на яснота по какъв начин е формирана
лихвата и поради протИ.речие с добрите нрави и са неоснователни. Лихвата е
уговорена в размер, посочен ясно в договора както в процентно изражение, така и
като начин на формиране като е налице и уговаряне на компоненти и методика за
нейното формиране и изменение през времето на действие на процесното
договорно правоотноешение. Същевременно лихвеният процент съответства на
8
трикратния размер на законната лихва на годишна база и като се вземе предвид
вида на кредита, неговия размер, срок и липса на обезпечение, не се явява в
протИ.речие с добрите нрави, нито е налице очевидна нееквивалентност между
размера на предоставената главница и този на уговореното за кредитора
възнаграждение.
Размерът на претендираната възнаградителна лихва се установява от
заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза, а именно – 280,34 лева, дължима за периода от 05.09.2019
г. до 23.11.2020 г. Доколкото за горепосочения период, е настъпил падежът на
погасителни вноски, които включват както главница, така и договорна лихва, то
искът за признаване за установена дължимостта на това акцесорно вземане, се
явява основателен за пълния предявен размер.
От страна на ответницата не са представени доказателства за извършени
плащания на дължимите суми за възнаградителна лихва за периода 05.09.2019 г. –
23.11.2020 г., поради което и настоящият съдебен състав приема, че ответницата
К. И. Д. дължи в полза на ищеца /..../ ЕАД /с предишно търговско наименование
/.../ ЕАД/ сумата от 280,34 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода 05.09.2019 г. – 23.11.2020 г. върху редовно падежирала главница по
договор за потребителски кредит № 1608031866645168/16.08.2016 г., сключен
между „/.../ (/.../)“ ЕАД и К. И. Д..
По отношение на иска за сумата от 114,05 лева, представляваща
обезщетение за забава върху редовно падежиралата главница за периода
05.10.2019 г. – 23.11.2020 г., настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, които обстоятелства
се установиха по делото от събраните по делото доказателства, които бяха
обсъдени по-горе.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при изпадане в забава, длъжникът
дължи и законната лихва върху главницата по кредита за периода на забавата.
При това положение в тежест на ответника е било да докаже извършено
плащане на претендираната сума за лихва за забава, за което не са представени
доказателства, а не са наведени и твърдения в хода на производството.
Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на 114,05 лева за
9
периода от 05.10.2019 г. – 23.11.2020 г., дължима върху редовно падежирала
главница по договор за потребителски кредит № 1608031866645168/16.08.2016 г.,
сключен между „/.../ (/.../)“ ЕАД и К. И. Д. за периода 05.10.2019 г. – 05.11.2020 г.
Предвид горното и установения от страните по процесното договорно
правоотношение падеж на задълженията на кредитополучателя по договора за
потребителски кредит, настоящият съдебен състав намира, че кредитополучателя
по кредита е изпаднал в забава по отношение задължението си за заплащане на
редовно падежирала главница по кредита, дължима в периода 05.10.2019 г. –
05.11.2020 г. и дължи обезщетение за тази си забава за периода 06.10.2019 г.
/датата, следваща падежа на първата непогасена вноска по заема/ до 23.11.2020 г.
Съгласно Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /в актуалната му редакция, съгласно изм. - ДВ, бр.
44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ не се начисляват лихви за забава и неустойки
при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по
договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и
други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от ЗКИ,
включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови
институции или трети лица, и по договори за лизинг.
Следователно, при съобразяване на горната нормативна разпоредба,
настоящият съдебен състав приема, че за периода 13.03.2020 г. – 14.05.2020 г. не
се начисляват лихви за забава и неустойки при забава за плащане на задължения
на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и
финансови институции по чл. 3 от ЗКИ, включително когато вземанията са
придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори
за лизинг.
Предвид горното искът за признаване за установена дължимостта на това
акцесорно вземане, се явява основателен за периода 06.10.2019 г. – 23.11.2020 г.
/като се периода 13.03.2020 г. – 14.05.2020 г. не се дължи лихва за забава по
смисъла на разпоредбите на Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците/ и до размера от 75,00 лева /изчислен от
съда по реда на чл. 162 ГПК посредством лихвен калкулатор на НАП/.
От страна на ответницата не са представени доказателства за извършени
10
плащания на дължимите суми за лихва за забава за периода 06.10.2019 г. –
23.11.2020 г. /като се периода 13.03.2020 г. – 14.05.2020 г. не се дължи лихва за
забава по смисъла на разпоредбите на Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците/, поради което и настоящият съдебен
състав приема, че ответницата К. И. Д. дължи в полза на ищеца /..../ ЕАД /с
предишно търговско наименование /.../ ЕАД/ сумата от 75,00 лева,
представляваща обезщетение за забава за периоди, както следва: за периода
06.10.2019 г. – 12.03.2020 г. и за периода 15.05.2020 г. – 23.11.2020 г., дължима
върху редовно падежирала главница по договор за потребителски кредит №
1608031866645168/16.08.2016 г., сключен между „/.../ (/.../)“ ЕАД и К. И. Д. за
периода 05.10.2019 г. – 05.11.2020 г., като за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 114,05 лева, за периода 13.03.2020 г. – 14.05.2020 г. и
за деня 05.10.2019 г., искът следва да се отхвърли.
По отношение на иска за сумата от 2228,47 лева, представляваща
предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит №
1608031866645168/16.08.2016 г., сключен между „/.../ (/.../)“ ЕАД и К. И. Д., ведно
със законна лихва от 19.02.2021 г. до изплащане на вземането, настоящият
съдебен състав намира следното:
За уважаване на предявения иска в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че между /.../ (/.../)“ ЕАД /понастоящем
/..../ ЕАД/ и К. И. Д., ЕГН ********** е възникнало валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит № 1608031866645168/16.08.2016 г., по силата на
което е предоставил на кредитополучателя твърдяната в исковата молба сума по
кредита в размер на 4641,75 лева, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че е налице
надлежно обявена на кредитополучателя предсрочна изискуемост на
задълженията му по предоставения потребителски кредит.
По делото се установи наличието на валидно правоотношение между /.../
ЕАД /понастоящем /..../ ЕАД/ и К. И. Д., ЕГН **********, по сключен
действителен договор за потребителски кредит № 1608031866645168/16.08.2016
г., по силата на който /.../ ЕАД /понастоящем /..../ ЕАД/ се е задължило да
предостави на ответника потребителски кредит в размер на 4641,75 лева, а
кредитополучателят се задължил да върне заемната сума, както и да заплати
възнаградителна лихва в размер на 9,10 % върху заемната сума за първите 12
месеца, а за останалия срок на кредита променлив лихвен процент, представляващ
11
6-месечен SOFIBOR и надбавка в размер на 8,650 пункта, при общ годишен
процент на разходите, равняващ се на 12,10 %.
Установи се също, че последното извършено от ответницата плащане по
процесния договор за потребителски кредит е от дата 05.09.2019 г., както и че от
страна на кредитополучателя не са изпълнени, респективно заплатени, вноски с
настъпил падеж в периода 05.10.2019 г. – 05.11.2020 г., във връзка с което
кредиторът е изпратил до кредитополучателя уведомление изх. № ИЗХ-001-
58945/29.10.2020 г. за обявяване предсрочна изискуемост на задълженията по
договор за потребителски кредит № 1608031866645168/16.08.2016 г., сключен
между „/.../ (/.../)“ ЕАД и К. И. Д..
С Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на
ОСГТК на ВКС са дадени следните разрешения:
1. Допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
2. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на
исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението.
Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предвижда възможност за банката да
поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, както в
хипотезата, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на
договорените дати за плащане, така и в случаите, когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по
12
кредита. За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо: 1/ да са
настъпили уговорените в договора за кредит обстоятелства за упражняване на
потестативното право на банката – кредитор; 2/ банката да заяви, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем; 3/ това волеизявление да
достигне до кредитополучателя.
Когато в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се претендират
суми въз основа на твърдяна предсрочна изискуемост на кредита, за да бъде
издадена заповедта за изпълнение е необходимо кредиторът да е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
В мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.
д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предмет на делото по
установителния иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е вземането, основано на
представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за
вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са
определени от страните при сключването му. Ако в заявлението се претендират
суми въз основа на твърдяна настъпила предсрочна изискуемост на кредита, но
съдът констатира, че фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер
и съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно чл. 415, ал. 3 ГПК /ред. ДВ, бр. 86 от 2017г./ искът по чл. 415, ал.
1, т. 1 и 2 ГПК /при издадена заповед за изпълнение и подадено в срок
възражение/ е установителен, а по т. 3 /когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение/ – осъдителен. Както при предявен установителен иск, така и при
предявен осъдителен иск по реда на чл. 415 и чл. 422 ГПК съдът следва да
установи дължимите суми, включени в общия заявен размер и период на
предявените искови претенции, като при осъдителния иск следва да постанови
осъдителен диспозитив. Съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Посоченият в чл. 422, ал. 1 ГПК момент не следва да се
тълкува в смисъл, че съществуването на материалното право се установява само
към този минал момент, без да се съобразяват фактите от значение за
съществуването му към момента на формиране на силата на пресъдено нещо –
приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила.
13
Изложеното е относимо, както към установителния, така и към осъдителния иск.
В т. 9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415,
ал. 1, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като в това производство разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение
по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен
лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес.
В мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. №
8/2017г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че решението на съда
трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на съдебното дирене, което „задължава съда да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за
спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват – например
ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието
става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след
предявяването на иска“. Прието е, че при преценката за основателността на иска
следва да бъде съобразено материалноправното положение към деня на
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не към датата на
предявяване на иска, поради което съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяването на иска съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.
Съдът, разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл.
415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, не е обвързан от фактическото положение към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като
моментът, към който се установява съществуването на вземането, е моментът на
приключване на съдебното дирене в исковия процес.
Правното основание, на което се претендира изпълнение, както на
вноските с настъпил падеж, така и на останалата част от главницата поради
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, е сключеният договор за кредит.
Изискуемостта е възможността на банката – кредитор да иска изпълнение на
задължението. Изискуемостта означава, че банката – кредитор може да отправи
искане до длъжника за плащане на дължимите по договора за кредит суми, но и
да поиска от съда защита на своето право, като предяви осъдителен иск по реда на
14
общия исков процес или по реда на производството по търговски спорове, или
подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение и съответно предяви
установителен иск по чл. 415, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 и 2 или осъдителен иск
по чл. 415, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 3 ГПК. При предявен осъдителен иск по
общия ред /общ исков процес или производство по търговски спорове/ с
твърдение в исковата молба за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, но
действително обявена предсрочна изискуемост в хода на исковото производство,
този факт следва да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Целта на
заповедното производство, продължение на което е производството по реда на чл.
415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на
кредитора. Положението на кредитора не следва да бъде по-неблагоприятно
вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото ако е предявен
осъдителен иск за вземането по общия ред.
Задължението за плащане на погасителните вноски по договора за кредит
става изискуемо с настъпване на падежа на съответната вноска съгласно
уговореното в договора, съответно в погасителния план, а предсрочната
изискуемост настъпва при осъществяване на предпоставките в договора за кредит
и достигане на волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем до кредитополучателя. Възможно е преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение да са настъпили предпоставките за
упражняване на потестативното право за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, но банката да не го е упражнила към този момент. Съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на
ВКС допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ. Посоченото Тълкувателно решение не
разглежда хипотезата, когато предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в
хода на исковото производство.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено
в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал.
1 ГПК. Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е
представен като приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението
15
поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване
преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно право на банката
и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на
исковото производство представлява факт от значение за съществуването на
претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който
следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При
положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за кредит,
и поради това, че решението следва да отразява материалноправното положение
между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на
съдебното дирене, липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото
производство предсрочна изискуемост на кредита.
Ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК,
без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде
установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но
упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да
се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен
като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с
връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника –
кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото
производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде
съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните
суми /в този смисъл решение № 10 от 25.02.2020 г., постановено по т.д. №
16/2019 г. на ВКС, ТК, II Т.О./.
Посоченото по-горе уведомление изх. № ИЗХ-001-58945/29.10.2020 г. за
обявяване предсрочна изискуемост на задълженията по договор за потребителски
кредит № 1608031866645168/16.08.2016 г., сключен между „/.../ (/.../)“ ЕАД и К. И.
Д. е приложено към исковата молба и е връчено на ответника К. И. Д., чрез
назначения й в производството особен представител – адвокат И. от САК, ведно с
препис от исковата молба и приложенията към нея /което връчване чрез назначен
на ответника особен представител не опорочава реализирането на
16
правнорелевантния акт, а именно обявяването на кредита за предсрочно изискуем
- в който смисъл е и трайната и установена практика на съдилищата, включително
на ВКС/, като същевременно са налице и предвидените в договора за кредит
обективни предпоставки за обявяване задължението на кредитополучателя по
договор за потребителски кредит № 1608031866645168/16.08.2016 г., сключен
между „/.../ (/.../)“ ЕАД и К. И. Д. за предсрочно изискуем. Обявяването на кредита
за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен
факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в
рамките на претендираните суми. Същевремнно от заключението на вещото лице
по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна
експертиза се установява в производството и размерът на незаплатената
предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит №
1608031866645168/16.08.2016 г., сключен между „/.../ (/.../)“ ЕАД и К. И. Д., а
именно 2228,47 лева.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
ответницата К. И. Д. дължи в полза на ищеца /..../ ЕАД /с предишно търговско
наименование /.../ ЕАД/ сумата от 2228,47 лева, представляваща предсрочно
изискуема главница по договор за потребителски кредит №
1608031866645168/16.08.2016 г., сключен между „/.../ (/.../)“ ЕАД и К. И. Д.. Върху
главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в съда /19.02.2022 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на иска за 53,86 лева, представляваща обезщетение за
забава върху предсрочно изискуемата главница за периода 24.11.2020 г. –
18.02.2021 г., настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава
По делото се установи, че предсрочна изискуемост на задължението на
кредитополучателя по договор за потребителски кредит №
1608031866645168/16.08.2016 г., сключен между „/.../ (/.../)“ ЕАД и К. И. Д. не е
надлежно обявена на последния преди депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК вх. №
23013286/19.02.2021 г., в съда.
17
По делото липсват доказателства, от които да се приеме, че е установено
по безспорен и категоричен начин в производството, че уведомление изх. № ИЗХ-
001-58945/29.10.2020 г. за обявяване предсрочна изискуемост на задълженията по
договор за потребителски кредит № 1608031866645168/16.08.2016 г., сключен
между „/.../ (/.../)“ ЕАД и К. И. Д. е било надлежно връчено на ответника К. И. Д.
преди датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК вх. № 23013286/19.02.2021 г., в съда.
Уведомление изх. № ИЗХ-001-58945/29.10.2020 г. за обявяване предсрочна
изискуемост на задълженията по договор за потребителски кредит №
1608031866645168/16.08.2016 г., сключен между „/.../ (/.../)“ ЕАД и К. И. Д. е
изпратено за връчване на последната на адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 70, вх. 6, ет. 8,
ап. 22, но пратката се е върнала като „непотърсена“. Последователно се приема в
съдебната практика на ВКС, че връчването по пощата е редовно не единствено
когато е връчено лично на получателя, а и тогава, когато отговаря на изискванията
по чл. 37-49 ГПК и чл. 36 от Закона за пощенските услуги – така в решения на
ВКС № 283 от 6.04.2010 г. по гр.д. № 507/ 2009 г., ІІІ г.о.; № 35 от 7.05.2012 г. по
гр.д. № 1877/ 2010 г., ІV г.о. и № 229 от 3.04.2014 г. по т.д. № 956/ 2012 г. Прието
е в цитираното решение № 35 от 07.05.2012 г. по гр.д. № 1877/ 2010 г., ІV г.о. на
ВКС, че при връчване чрез препоръчано писмо с обратна разписка изявлението
следва да се приеме за достигнало до адресата, когато е изпратено до адреса и
пощата удостовери доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството, дали
адресатът е предприел действия за получаване на пощенската пратка е без правно
значение. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010
г. на Комисията за регулиране на съобщенията, на основание чл. 36 от Закона за
пощенските услуги, при неоткриване на получателя на адреса, на същия се оставя
писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на
пратката в пощенската служба, като броят на служебните известия не може да е
по-малък от две. В настоящия случай, видно от удостоверяването за връчването на
първата по време пратка, не може да се приеме, че е спазено горепосоченото
изискване, доколкото от представеното по делото известие за доставяне не може
да се направи извод, че пощенският служител е извършил поне две посещения, с
оглед обстоятелството, че такова отбелязване не е извършено в известието за
доставяне.
Следователно по делото не е доказано, че уведомление изх. № ИЗХ-001-
58945/29.10.2020 г. за обявяване предсрочна изискуемост на задълженията по
18
договор за потребителски кредит № 1608031866645168/16.08.2016 г., сключен
между „/.../ (/.../)“ ЕАД и К. И. Д. е било надлежно връчено на ответника К. И. Д.
преди датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК вх. № 23013286/19.02.2021 г. в съда. Т.е.
ищецът има право единствено на законна лихва върху сумата от 2228,47 лева,
представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски
кредит № 1608031866645168/16.08.2016 г., сключен между „/.../ (/.../)“ ЕАД и К. И.
Д., представляваща законна последица от уважаването на иска, но не и на лихва за
забава за периода 24.11.2020 г. /датата на която в исковата молба се твърди, че на
кредитополучателя по процесния договор за потребителски кредит е обявена
предсрочна изискуемост на задълженията по договор за потребителски кредит №
1608031866645168/16.08.2016 г., сключен между „/.../ (/.../)“ ЕАД и К. И. Д./ до
18.02.2021 г. /датата предшестваща депозирането на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК вх. №
23013286/19.02.2021 г. в съда/, доколкото по делото не бе проведено пълно и главн
доказване на обстоятелството, че предсрочна изискуемост на задълженията по
договор за потребителски кредит № 1608031866645168/16.08.2016 г., сключен
между „/.../ (/.../)“ ЕАД и К. И. Д., е била надлежно обявена на ответника К. И. Д.
преди датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК вх. № 23013286/19.02.2021 г. в съда.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск за признаване за установено, че ответницата К. И. Д. дължи в
полза на ищеца /..../ ЕАД /с предишно търговско наименование /.../ ЕАД/ сумата от
53,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата
главница за периода 24.11.2020 г. – 18.02.2021 г., следва да бъде отхвърлен.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изхода на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва:
1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 68,92 лева;
19
2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 9964/2021
г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 68,92 лева; 3/ за заплатен депозит
за вещо лице по допусната и приета в производството съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 350 лева; 4/ за заплатен депозит за особен представител,
назначен на ответника в производство в размер на 350 лева; 5/ за юрисконсултско
възнагражение в заповедното производство по гр. д. № 9964/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав в размер на 150,00 лева. От ищеца се претендират и разноски
за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът ответникът К. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 70,
вх. 6, ет. 8, ап. 22, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца /..../ ЕАД /с
предишно търговско наименование /.../ ЕАД/, ЕИК /.../, със седалище и адрес на
управление: гр. /.../, бул. /.../ № 55, /.../, сумата от 212,87 лева, представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр.д. № 9964/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 150 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ответникът
К. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 70, вх. 6, ет. 8, ап. 22,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца /..../ ЕАД /с предишно
търговско наименование /.../ ЕАД/, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление:
гр. /.../, бул. /.../ № 55, /.../, сумата от 893,52 лева, представляваща разноски в
исковото производство по гр.д. № 5962/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 9964/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав и не са представени доказателства за извършването на такива, поради
което и в полза на ответника не следва да се присъждат разноски в
производството по ч.гр.д. № 9964/2021 г., по описа на СРС, ГО, 160 състав.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в
исковото производство гр. д. № 5962/2022 г., и не са представени доказателства за
извършването на такива, поради което в полза на ответника не следва да се
20
присъждат разноски в производството по гр.д. № 5962/2022 г., по описа на СРС,
ГО, 160 състав.
Ответникът К. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 70, вх.
6, ет. 8, ап. 22, следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета и по сметка
на Софийски районен съд, сумата от 97,24 лева, представляваща разноски за
съдебно-счетоводна експертиза, съразмерно на уважената част от предявените
искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от /..../ ЕАД /с предишно
търговско наименование /.../ ЕАД/, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление:
гр. /.../, бул. /.../ № 55, /.../ срещу К. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к.
/.../, бл. 70, вх. 6, ет. 8, ап. 22, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
положителен установителен иск, с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, че К. И. Д.,
ЕГН ********** дължи в полза на /..../ ЕАД /с предишно търговско наименование
/.../ ЕАД/, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../, бул. /.../ № 55, /.../
сумата от 766,93 лева, представляваща представляваща редовно падежирала
главница по договор за потребителски кредит № 1608031866645168/16.08.2016 г.,
сключен между „/.../ (/.../)“ ЕАД и К. И. Д.. Върху главницата следва да се присъди
и законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда /19.02.2022
г./ до окончателното й изплащане, за която сума на 26.02.2021 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 9964/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда на чл. 422 ГПК чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, иск за
главница с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ за разликата над уважения размер
от 766,93 лева до пълния предявен размер от 769,25 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от /..../ ЕАД /с предишно
търговско наименование /.../ ЕАД/, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление:
гр. /.../, бул. /.../ № 55, /.../ срещу К. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к.
/.../, бл. 70, вх. 6, ет. 8, ап. 22, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
положителен установителен иск, с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, че К. И. Д.,
ЕГН ********** дължи в полза на /..../ ЕАД /с предишно търговско наименование
/.../ ЕАД/, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../, бул. /.../ № 55, /.../
21
сумата от 280,34 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
05.09.2019 г. – 23.11.2020 г. върху редовно падежирала главница по договор за
потребителски кредит № 1608031866645168/16.08.2016 г., сключен между „/.../
(/.../)“ ЕАД и К. И. Д., за която сума на 26.02.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
9964/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от /..../ ЕАД /с предишно
търговско наименование /.../ ЕАД/, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление:
гр. /.../, бул. /.../ № 55, /.../ срещу К. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к.
/.../, бл. 70, вх. 6, ет. 8, ап. 22, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
положителен установителен иск, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. И. Д.,
ЕГН ********** дължи в полза на /..../ ЕАД /с предишно търговско наименование
/.../ ЕАД/, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../, бул. /.../ № 55, /.../
сумата от 75,00 лева, представляваща обезщетение за забава за периоди, както
следва: за периода 06.10.2019 г. – 12.03.2020 г. и за периода 15.05.2020 г. –
23.11.2020 г., дължима върху редовно падежирала главница по договор за
потребителски кредит № 1608031866645168/16.08.2016 г., сключен между „/.../
(/.../)“ ЕАД и К. И. Д. за периода 05.10.2019 г. – 05.11.2020 г., за която сума на
26.02.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в производството по ч.гр.д. № 9964/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 75,00 лева до пълния предявен размер от 114,05 лева, за
периода 13.03.2020 г. – 14.05.2020 г. и за деня 05.10.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от /..../ ЕАД /с предишно търговско
наименование /.../ ЕАД/, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../,
бул. /.../ № 55, /.../ срещу К. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл.
70, вх. 6, ет. 8, ап. 22, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
положителен установителен иск, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че К. И. Д., ЕГН ********** дължи в полза на /..../ ЕАД
/с предишно търговско наименование /.../ ЕАД/, ЕИК /.../, със седалище и адрес на
управление: гр. /.../, бул. /.../ № 55, /.../ сумата от 53,86 лева, представляваща
обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода
24.11.2020 г. – 18.02.2021 г., за която сума на 26.02.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
9964/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
22
ОСЪЖДА К. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 70, вх. 6,
ет. 8, ап. 22 да заплати в полза на ищеца /..../ ЕАД /с предишно търговско
наименование /.../ ЕАД/, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../,
бул. /.../ № 55, /.../, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 212,87 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр.д. № 9964/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 70, вх. 6,
ет. 8, ап. 22 да заплати в полза на ищеца /..../ ЕАД /с предишно търговско
наименование /.../ ЕАД/, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../,
бул. /.../ № 55, /.../, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 893,52 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 5962/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 70, вх. 6,
ет. 8, ап. 22 да заплати в полза на бюджета и по сметка на Софийски районен съд,
сумата от 97,24 лева, представляваща разноски за съдебно-счетоводна
експертиза, съразмерно на уважената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
23