Р Е Ш Е Н И Е №3720
06.11.2018г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти гр.с-в в открито съдебно заседание на
втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докла.аното от
съдията гр.д. № 14670/2017г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното.
Предявен е иск с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. чл.535 ТЗ във вр. с чл. 537
от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищец “Юробанк България“ АД е
предявил против Ю.М.Ш. и С.В.П. иск за признаване за установено, че същите в
качеството на авалисти му дължат присъдена по частно гр. дело № 10013/2016 г., IV гр. състав по описа на Пловдивски районен съд, със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК парична сума в размер на 9 918,60 лева –
главница, произтичаща от запис на заповед, издаден на дата ..г. и предявен за
плащане на издателя „Билд Инвест Груп“ ООД и авалистите, ведно с договорна лихва
за периода от 23.08.2013 г. – 21.06.2016 г. в размер на 2 444,49 лева, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 15.07.2016 г. до изплащане на
вземането, както и направените във воденото частно гражданско дело
съдебно-деловодни разноски в размер на 247,26 лева, съставляващи заплатена
държавна такса, 766,89 лева – а.окатски хонорар, както и сторените в настоящото
производство разноски, от които държавна такса в размер на 247,26 лева,
а.окатски хонорар в размер на 1081,07 лева, депозит за извършване на ССЕ в
размер на 150 лева.
С исковата молба, „Юробанк България“ АД
твърди, че е заявител в производство по чл.417 ГПК, като в качеството му на
кредитор в негова полза били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист
по ч.гр.д. №10013/2016 г., IV
гр. състав по описа на
Пловдивски районен съд. Длъжници по тях били Ю.М.Ш. и С.В.П., като вземането
против тях произтичало от запис на заповед, издаден на дата ..г. за сумата от
10 000 лева, ведно с годишна лихва в размер на 13,85 % върху тази сума, считано
от издаването на записа на заповед. Двамата ответници подписали записа на
заповед в качеството на авалисти. Менителничният документ бил предявен за
плащане на всеки от авалистите последством връчване на нотариални покани чрез
н.. Поддържа се, че след връчването на поканата за доброволно изпълнение и
двамата са подали възражение, че не дължат сумата, поради което се иска да бъде
установено съществуването на вземането против тях. В съдебно заседание страната
чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Ю.М. Щ.
и С.В.П., чрез пълномощниците си – а.. М. Т. и а.. Е. А.са подали писмени
отговори, с които оспорват иска. Въвеждат възражение за процесуалната му
недопустимост, като сочат, че по правния спор е формирана сила на пресъдено
нещо, поради наличие на влязло в сила Решение № 983/26.05.2014 г., постановено
по в. гр. дело № 107/2014 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, XIV гр. състав, с което е бил решен същият правен спор, като предявената
претенция на дружеството – ищец е била отхвърлена. Оспорват дължимостта на
претенцията, като възразяват, че е налице каузално правоотношение по Договор за
банков кредит, продукт „Бизнес овърдрафт“ № ..от ..г., сключен между
„Юробанк България“ АД и „Билд Инвест Груп“ ООД, издател на записа на
заповед. Процесният запис на заповед бил
издаден, за да обезпечи вземанията на ищеца по договора за кредит, срещу
длъжника „Билд Инвест Груп“ ООД и авалистите С.П. и Ю. Щ.. Ответниците излагат
довод, че в случая е налице поръчителство по договор за банков кредит, като
макар и наименовани „авалисти“, спрямо тях намират приложение общите разпоредби
на ЗЗД и в частност нормата на чл. 147 от ЗЗД. Считат, че отговорността им като
поръчители е погасена на осн. чл.147, ал.1 ЗЗД, поради което те не дължат сумата,
предмет на иска. Освен това поддържат, че тъй като падежът на записа е
определен: „на предявяване“, за да бъде надлежно предявяването чрез изпращане
на нотариална покана, нотариусът следва да извърши същото отбелязване върху
самия запис на заповед, а в настоящия случай е било удостоверено само връчване
на нотариалната покана.
Във връзка с отговорите на ответниците,
ищецът е депозирал допълнителна молба, в която е изложил съображенията си за
допустимост на исковата претенция, както и становище по възраженията на
ответниците за наличие на каузално правоотношение и по възражението им по чл.
475 от ТЗ.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и в тяхната съвкупност, и
с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Неоснователно е
възражението на ответниците за недопустимост на иска в която насока са задължителните указания, дадени с Определение №
428/21.02.2018 г., постановено по в. ч. гр. дело № 369/2018 г., X гр. състав по описа на Пловдивски окръжен съд, съгласно което твърдяната от
ищцовото дружество изискуемост на претендираното вземане съставлява ново
обстоятелство, включено в основанието на предявения установителен иск, което не
е било налично при предходно развилото се съдебно производство между същите
страни – в. гр. дело № 107/2014 г. по описа на ПОС.
По делото е
представен запис на заповед, издаден на ..г.,с
който „Билд
Инвест Груп” ООД се е задължил неотменяемо и
безусловно да заплати при неговото предявяване на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ” АД /с предишно наименование/, а към настоящия
момент „Юробанк България“ АД или на негова заповед, сумата от 10 000
лева, ведно с годишна лихва в размер на 13,85% върху тази
сума, считано от датата на издаване на записа на заповед, като
същият може да бъде предявен за плащане в срок до 25.07.2015 г. и е платим без разноски и протест в гр. А. ул. “.” №.. Записът на заповед е авалиран при условията, при които е
издаден от Ю.М.Ш. и С.В.П., удостоверено с положените върху него подписи.
Страните не спорят, а това се
установява и от събраните по
делото гласни и писмени доказателства,
че записът на заповед от ..г. е издаден за обезпечаване на вземането по
сключения между издателя му „Билд Инвест Груп“ ООД и „Юробанк и ЕФ Джи България”АД (сега с
променено наименование „Юробанк България”АД)
Договор за банков кредит, продукт „Бизнесовърдрафт“ № ..
Ищецът е представил по
делото заверени преписи от изпратени от него три броя нотариални покани за изпълнение на паричното задължение по записа на заповед от ..г. – на издателя и на двамата авалисти. Съгласно извършеното нотариално удостоверяване поканата е следвало да се счита връчена на издателя „Билд Инвест Груп“ ООД на дата 26.05.2016 г. по реда на чл. 47, ал.1
от ГПК; на авалиста – Ю.М.Ш. – на 26.05.2016 г. по реда на чл.
47, ал.1 от ГПК; на авалиста – С.В.П. – на дата 13.04.2016 г. по реда на чл.
46, ал.2 от ГПК – чрез м. му Е. Х. П..
От заключението на ССчЕ
се установяваа,че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, по което е
образувано ч.гр.д.№10013/2016 г. по описа на Пловдивски районен съд, задълженията по
договора за банков кредит ..от ..г. са в размер на 9 918.60 лева главница и 2444.49
лева лихва и дължими такси в размер на 1014, 15 лева. Констатациите на ССЕ не са опровергани от останалите
доказателства по делото, предвид на което съдът ги приема за обосновани и
обективни.
Събраните по делото
доказателства установяват, че процесният запис на заповед от ..г. съдържа
изискуемите по чл.535 ТЗ реквизити и е редовен от външна страна.
Задължението по него е с падеж на предявяване в срок до 25.07.2015г.
Плащането по процесния
запис на заповед е обезпечено с менителнично поръчителство, дадено в
изискуемата по чл.484 ТЗ форма от двамата авалисти: Ю.М.Ш. и С.В.П., за които в това им качество се е породила отговорността по чл.485 ТЗ.
В чл.535 ТЗ са посочени
изискуемите реквизити като съдържание на записа на заповед, като съгласно т.2
и т.3 следва да съдържа безусловно обещание да се плати определена сума
пари и падеж. Начинът на определяне на падежа е регламентиран
в чл.486 ТЗ, приложим и по отношение на записа на заповед на основание чл.537 ТЗ. Нормата на чл.486 ТЗ предвижда,че падежът може да бъде на предявяване,
на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването и на
определен ден. Съгласно чл.487,ал.1 ТЗ менителницата на предявяване,
респективно записът на заповед, трябва да се предяви за плащане в срок до една
година от издаването. Нормата е диспозитивна и предвижда възможността издателят
да определи по-къс или по-дълъг срок. В случая процесният запис на
заповед от
..г. е с изискуемото съдържание по чл.535,т.3 ТЗ, като е с определен падеж съгласно чл. 486,
ал.1 от ТЗ и това е на
предявяване, което следва от неговото съдържание с изричното посочване,
че може да се предяви за плащане в срок до 25.07.2015 г., с което издателят е упражнил правото си по чл.487 ТЗ да определи
по-дълъг срок от визирания в закона (в този смисъл и опр. №776 от 05.11.2010г. но ВКС
по ч.т.д.№733 от 2010г.,ІІ т.о.,опр.№108 от 16.02.2012г. на ВКС по
ч.т.д.№70/2012г.,ІІт.о.). Изрично в записа на заповед е посочена и сумата, която издателят
безусловно се задължава да плати при предявяване на записа на
заповед – сумата от 10 000лв.,което е в съответствие с изискването на чл.535,т.2 ТЗ. Не съставлява нередовност на записа на заповед в
хипотезата на чл.535,т.2 ТЗ поетото в него задължение за заплащане
на лихва в размер на 13,85% годишно върху сумата от 10 000лв.,
считано от датата на издаване на записа на заповед.Такова уговаряне е допустимо
от закона, тъй като процесният запис на заповед е с падеж на предявяване, а в чл.459 ТЗ е
предвидено, че в менителница, платима на предявяване, издателят може да
поеме задължение за лихва върху сумата, като размерът на лихвата
трябва да бъде посочен в менителницата. В случая това е изпълнено, като в процесния
запис на заповед е посочено, че върху сумата
от 10 000лв. се дължи годишна лихва от 13,85%,считано от
датата на издаване на записа на заповед.
За да настъпи
изискуемостта на вземането по процесния запис на заповед спрямо всеки от
солидарните длъжници-издател и авалисти, същият следва да е надлежно
предявен на издателя. Установената практика приема, че указанията, дадени в т.3 от
ТР№1/ 28.12.2005г. по т.д.№1/2004г. на ОСГК се отнасят за запис на
заповед ,който не е с падеж на предявяване и тези указания нямат отношение
към записа на заповед с падеж на предявяване, в който смисъл са
постановените от ВКС решения по чл.290 ГПК по т.д.№1126/2011г.,ІІ т.о, по т.д.№1556/2015г. Съгласно Решиение №206/2015г. по т.д.№3701/2013г. на ВКС,ІІт.о. предявяването на
записа на заповед на издателя е условие за настъпване изискуемостта
на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници –издател и авалисти. При редовно
предявен на издателя запис на заповед с падеж на предявяване, е без значение
дали записът на заповед е предявен на авалиста. (в този смисъл и
опр. №349/04.05.2012 г. по ч.т.д. №135/2011 г. на ІІ т.о.; опр.№45/13.01.2014
г. по ч.д.№ 2880/2013 г. на І т.о., постановени по чл. 274 ал. 3 ГПК). Следователно, за
да се търси отговорност на авалиста е необходимо да е настъпила
изискуемостта на вземането – записът на заповед с падеж на
предявяване трябва да е предявен за плащане на издателя, тъй
като отговорността на авалиста е производна от тази на издателя.
В случая процесният
запис, който е с падеж на предявяване, е предявен за
плащане на издателя „Билд
Инвест Груп”ООД чрез връчената нотариална покана на 26.05.2016 г. при условията на чл. 47, ал.1 ГПК съгласно
извършеното удостоверяване от н.. По делото от страна на ответниците е оспорена
редовността на така извършеното връчване, но данните по делото не дават основание да се
приеме същото за нередовно.
Съгласно
определение № 45 от 13.01.2014г., по ч.т.д.№
2889/2013 г. на І т.о. и Решение по чл. 290 и сл. ГПК № 163/25.02.2016 г., по т.д.№ 2335/14
г на ІІ т.о., при предявяване на запис на заповед с падеж ”на предявяване”, връчван с
нотариална покана от служител на нотариуса, субсидиарно приложими по силата на
препращащата разпоредба на чл. 50 ЗННД, са процесуалните правила на чл.37 - 58 ГПК. Според тях един от изчерпателно предвидените в чл.43 ГПК начини на
връчване съобщения и призовки в гражданския процес е връчването чрез залепване
на уведомление на врата или на пощенската кутия, а когато не е осигурен достъп
– на входната врата или на видно място около нея. Съобразно чл. 47, ал.1 ГПК
този начин се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на
посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението.
Следователно доколкото посочения начин е приложим само при наличието на точно
определени предпоставки, означава, че за да бъде преценена редовността на
връчването, е необходимо в съобщението да са посочени конкретните
обстоятелства, обусловили прилагането на такъв вид връчване, което в настоящия случай е сторено.
От своя страна
нотариалното удостоверяване за връчване на нотариалната покана, залепването на
уведомлението на основание чл. 47 ГПК и липсата на достъп до канцеларията на
адресат – юридическо лице и жилището на адресат – физическо лице, както и
констативният протокол на нотариуса, изготвен във връзка с посещенията на
адреса и конкретните обстоятелства, поради които нотариалната покана не е могла
да бъде връчена, имат характер на официален свидетелстващ документ, с който
нотариусът удостоверява именно конкретни факти и обстоятелства и извършени
действия. Несъмнено е, че като официален свидетелстващ документ нотариалното
удостоверяване и изготвеният от нотариуса констативен протокол /разписка/ се
ползват с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила за
удостоверените с тях факти на основание чл. 179 ГПК. В случая към
уведомление относно нотариална покана рег.№ … г. по чл.47,
ал.1 ГПК на н. рег.№ **
по РНК, адресирана до издателя „Билд Инвест Груп“ ООД е налице и съставена разписка, удостоверяваща конкретните факти и
обстоятелства и извършените в тази връзка действия. Затова посредством извършеното нотариалното удостоверяване е осъществено редовно предявяване на
процесния запис на заповед на издателя му, съобразно процесуалното правило на
чл.47, ал.1 ГПК.
Редовно е и предявяването на записа на заповед по отношение на авалиста Ю.М.Ш.
чрез връчване на нотариална покана по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК, като и
спрямо авалиста С.В.П. по реда на чл. 46, ал.2 от ГПК. С оглед на това,
връчването е редовно и следователно – е настъпила изискуемостта на вземането по
записа на заповед.
Неоснователни са възраженията на ответниците-авалисти за
обусловеност на менителничните им задължения от сключения между издателя на
записа на заповед „Билд Инвест Груп“ ООД Договор за банков кредит от ..г. и
поето поръчителство от тяхна страна, което е погасено поради изтичане на срока
по чл. 147 от ЗЗД. За да противопостави
възражения по каузалното правоотношение, което записът на
заповед обезпечава, авалистът следва да е страна по това правоотношение или да се
позове на недобросъвестност на приносителя на запис на заповед или на
злоупотреба с право. В този смисъл са постановените Решение № 102/23.07.2014
г. по т.д. № 2680/2013 г., ВКС, ТК, І т.о и Решение № 26 от
24.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1027/2013 г., II т. о. Изразеното становище в
посочената практика е, че авалистът, който не е страна по каузалното
правоотношение не може да противопоставя на приносителя на менителничния ефект
възражения, които би могъл да му предостави издателя - както абсолютни възражения за недействителност на ефекта /с
изключение на възражението относно формата/, така и лични възражения,
произтичащи от каузално правоотношение между приносителя и хонората. Това становище е
основано на правната характеристика на менителничното поръчителство /авал/,
което има самостоятелен и неакцесорен характер спрямо главното задължение,
което обезпечава.
Задълженията на издателя
на менителничния ефект и на авалиста произтичат от самостоятелни правни сделки,
а с оглед абстрактния им характер обстоятелствата относно каузалното
правоотношение, което записът на заповед евентуално обезпечава, са предмет на
изследване само в случай при релевирано възражение за погасяването на вземането
по записа на заповед. Посоченото изключение се свързва с недобросъвестност или
злоупотреба с право на приносителя , изведено от систематичното тълкуване
на чл. 8 ЗЗД, чл. 63,
ал. 1 ЗЗД, чл. 289, чл. 465 и чл. 485,
ал. 2 ТЗ. Изискването за
добросъвестност при упражняване на правата по абсолютните търговски сделки,
каквато е авала - арг. чл. 1, ал.
1, т. 8 вр. чл. 286,
ал. 2 ТЗ, поставя пряка
корелативна връзка между наличието му и възможностите на авалиста за защита
срещу иска на приносителя. В случая ответниците не са страна по
договора за банков кредит, не
са поемали задължения по договор за поръчителство, а са обезпечили процесния запис на заповед с авал. Ответниците не са противопоставили възражение за
недобросъвестност на ищеца като приносител на записа на заповед. От събраните
доказателства не е установено знание на хонората за наличие на
правоизключващи, правопогасяващи или правоунищожаващи възражения на длъжника по
облигационното правоотношение, обезпечено с менителничния ефект – с издадения
запис на заповед от 25.06.2008г. (Решение
№ 2 по т.д.№ 984/2012 год. на ІІ
т.о. на ВКС,Решение
№ 40 по т.д.№ 148/2011 год. на І т.о. на ВКС, Решение № 230 по т.д.№ 383/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС и др./.Няма данни
ищецът да е предявявал по исков ред и да се е снабдявал с изпълнителен лист за
непогасените задължения по договора за банков кредит, който е обезпечен
със записа на заповед. Не е доказано и вземането по договора за банков кредит да е
погасено чрез плащане. От заключението на ССчЕ се установява, че непогасените
задължения по този договор съответстват напълно на размера на задълженията по издадения запис на
заповед.
Неоснователно
е и възражението на ответниците за приложимост на нормата на чл. 147 от ЗЗД по
отношение на поетото от тях менителнично поръчителство. Задължението на
авалиста, макар и да обезпечава изпълнението на издателя на записа на заповед,
представлява самостоятелно задължение с различен правопораждащ юридически факт,
а именно отделната едностранна правна сделка – авал. С оглед тази
характеристика на менителничното поръчителство за авала не се прилагат разпоредбите
на чл. 146,ал.3, 147 и 148 ЗЗД. (Решение №104/ 25.07.2016 г.,Трето гражданско
отделение, гр.д. № 5345/2015 год., ВКС. За характера на менителничното
поръчителство и разграничението от поръчителството по ЗЗД, Върховният
касационен съд се е произнасял и с други свои решения: Решение №386/25.03.2015
г., по гр.д.№1490/2014 г- на ВКС, ІV г.о.; Решение № 26/24.04.2014 г. по т.д.
№1027/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение по гр.д. № 988/2009 г. ВКС, ІІ т.о. ,
постановени по реда на чл. 290 ГПК).
На основание изложеното
съдът прие, че исковата претенция по чл.422 ГПК за сумата от 9918, 60 лв. като дължима главница по процесния запис на заповед от ..г., авалиран от
ответниците, е основателна и доказана и следва да бъде уважена.
При установената
редовност на процесния запис на заповед, с изискуемото по
чл.535 съдържание, надлежното предявяване за плащане с настъпил падеж на
вземането по менителничния ефект към датата на подаване на заявлението
по чл.417,т.9 ГПК- към 15.07.2016
г. и непогасяването на менителничния дълг чрез
плащане или по давност, дават основание да се приеме, че отразеното в
процесната заповед за изпълнение парично вземане за сумата от 9918,60 лева съществува и е дължимо в условията на солидарност от
двамата ответниците като авалисти на основание
чл.485, ал.1 ТЗ.
Върху
главницата се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 15.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземането,чието присъждане е претендирано
от ищеца.
Основателна
се явява и исковата претенция за установяване
дължимостта на уговорена в записа на заповед лихва, но не в претендирания размер от 2444, 49 лева, дължима за периода от 23.08.2013 г.
до 21.06.2016 г.
С процесния запис на
заповед е уговорена лихва по чл.459 ТЗ от 13,85 % годишно върху
сумата от 10 000
лева, считано от датата на издаване на записа на
заповед. Лихва в
размер от 9918,60 лева е претендирана от ищеца
като дължима за исковия период, с начална датата 23.08.2013 г.,явяваща се последваща на датата на издаване на записа на
заповед – ..г.
Размерът на задължението
за лихва по чл.459 ТЗ би могъл да бъде определен едва след настъпване на падежа
на записа на заповед – с предявяването на ефекта (Опр.№754 по
ч.т.д.№563/2011г.,ІІт.о.ВКС) . В случая това е 26.05.2016г.,когато записът на заповед е предявен на
длъжника и към тази дата следва да бъде изчислен размерът на възнаградителната
лихва. При посочения в процесния запис на заповед размер от 13,85% годишна лихва
върху сумата от
9918, 60 лева,за периода от 26.05.2016 г. до 21.06.2016 г. – крайната
дата, за която се претендира договорна лихва, тя е в размер на 96,70 лева, до
която сума исковата претенция за заплащане на договорна лихва следва да се
уважи. В останалата част искът следва да се отхвърли за
разликата над 96,70 лева до 2444,49
лева, претендирана като дължима договорна лихва по
записа на заповед за исковия период, тъй като
уговорената в записа на заповед лихва е възнаградителна, а не за забава и
след предявяване на записа за плащане възнаградителна лихва не се дължи, а може да се
претендира лихва за забава /мораторна лихва/.
По изложените
съображения съдът прие ,че искът по чл.422 ГПК е основателен и доказан в размер
на сумата от 9918,60 лева главница и 96,70 лева договорна лихва, дължима по процесния
запис на заповед за периода 26.05.2016 г. до 21.06.2016 г. от ответниците Ю.Ш. и С.П. като авалисти, за което вземане е издадена заповед по чл.417,т.9 ГПК по
ч.гр.д.№10013/2016г., IV гр. състав по описа на Пловдиски районен съд и в тази част следва да бъде уважен.
Всяка от страните по делото е претендирала присъждане на разноски.
Дължимите на ищеца
разноски съразмерно уважената част от иска са в размер на 1379,89 лева. Дължимите на ответника С.В.П. разноски съразмерно отхвърлената част от иска
са в размер на 537,42 лева. Дължимите на ответника Ю.М.Ш. разноски съразмерно
отхвърлената част от иска са в размер на 508,94 лева.
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.В.П.,
ЕГН **********,***4, и Ю.М.Ш., ЕГН **********,***, солидарно дължат на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София район Витоша, ул. Околовръстен път No
260, представлявано и управлявано от П. Н. Д.- и. д., Д. Б. Ш., А. В. Я. и Й. Т.
С., сума в размер на 9 918,60 лева - главница по запис
на заповед от ..г.,ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.07.2016 г. до окончателното й изплащане и сума в размер
на 97,60 лева, представляваща договорна лихва за периода от 26.05.2016 г. до 21.06.2016 г. по запис на заповед от 25.06.2008г., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за сумата над 97.60 лв до пълния
претендиран размер от 2 444,49 лева, представляваща претендирана договорна
лихва за периода от 23.08.2013 г. – 21.06.2016г. за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение №
5934/19.07.2016 г. по ч. гр. дело № 10013/2016 г., IV гр. състав по описа на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА С.В.П., ЕГН **********,***4, и Ю.М.Ш., ЕГН
**********,***, да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София район Витоша, ул. Околовръстен път No 260, представлявано
и управлявано от П. Н. Д.- и. д., Д. Б. Ш., А. В. Я. и Й. Т. С., сумата от
1379,89 лева, съставляващи направените в двете производства – заповедното и
настоящото съдебни разноски съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София район Витоша, ул.
Околовръстен път No 260, представлявано и управлявано от П. Н. Д.- и. д., Д. Б.
Ш., А. В. Я. и Й. Т. С., да заплати на С.В.П., ЕГН **********,***4, сумата от
537,42 лева, съставляващи направени в двете производства – заповедно и настоящо
разноски съобразно отхвърлителната част на исковете.
ОСЪЖДА
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София район Витоша, ул.
Околовръстен път No 260, представлявано и управлявано от П. Н. Д.- и. д., Д. Б.
Ш., А. В. Я. и Й. Т. С., да заплати на Ю.М.Ш., ЕГН **********,***, сумата от
508,94 лева, съставляващи направени в двете производства – заповедно и настоящо
разноски съобразно отхвърлителната част на исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.