РЕШЕНИЕ
№ 12.05.2017г. гр.
Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, І - ви граждански състав
На 12.04 2017 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря Д. Георгиева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 2569 по описа за
2016г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от В.А.Т. с ЕГН ********** *** против Община Казанлък, с ЕИК ********* и
адрес: гр. К, представлявана от кмета Г
С. Ищцата твърди, че е наследница на покойния И С Т, бивш жител *** починал на
30.12.1982 г. - негова съпруга. Приживе наследодателят й закупил през 1967 г. с частен писмен договор
следния недвижим имот: НИВА от 1 дка в местността „З Д" западно от
Татарската могила гр.К, южна граница - път, източна и северна. Към настоящия
момент този имот бил идентичен с имот пл.№230406 в местността „С Л" в
землището на гр.К и представлявал лозе с площ от 1.271 дка девета категория,
при гранили: имоти №.Посочва, че от момента на закупуване на имота до смъртта
си през 1982 г. съпругът й владял,
стопанисвал и обработвал имота необезпокояван от никого и със съзнанието, че
същият бил негов. След смъртта му ищцата и останалите наследници до настоящия
момент продължили да обработват имота като свой - вече 50 години. В имота имало
и трайни насаждения. Ищцата като съпруга
наследила и станала собственик на
1/3 идеална част от имота. Твърди, че не били заявявали имота за възстановяване
пред Поземлена комисия гр.Казанлък, тъй като същият не бил включван в ТКЗС, нито в ДЗФ. За всички
години на ползване на имота заплащали
данъци. Преди две години, след опит да се снабдят със скица на имота установили, че бил записан на името
на Община Казанлък и макар същата да не упражнявала фактическа власт върху него
записването й като собственик безспорно обуславяло правния й интерес от успешното
провеждане на установителен иск за собственост. От съда се иска да постанови съдебно решение, с което да
признае по отношение на ответника, че ищцата е собственик по наследство и
давностно владение на 1/3 идеална част от следния недвижим имот: имот
планоснимачен № 230406 в местността „С л" в землището на гр.К,
представлява лозе с площ от 1.271 дка, девета категория, при граници: имоти №.
Претендира за присъждане на направените
по делото съдебни разноски.
В законоустановения срок ответникът е
депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Твърди, че имотът е общинска
собственост на основание чл. 56, чл.2, ал.1, т.2 и т.7 от ЗОС, чл. 2,ал.1 във
връзка с чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ. Оспорва твърдението на ищцата, че имотът е
придобит по давност. Описанието на имота в договора от 1967 г. било твърде общо
и липсвала индивидуализация. Поради това
не можело да се направи извод, че имотът предмет на договора за
покупко-продажба е идентичен с поземлен имот с идентификатор №23406. Дори и да
се приемело, че от 22.04.1967 г. наследодателят на ищцата владеел процесния
имот, то той не могъл да го придобие по
давност предвид забраната на чл. 86 ЗС в редакция до изменението ДВ бр. 33/1996
г., а след този момент до предявяване на иска не бил изтекъл предвиденият в
закона 10 годишен давностен срок, тъй като с § 1 ЗИДЗС /ДВ, бр. 46/2006 г./
придобивната давност за общински имоти била спряна. На следващо място твърди,
че земите по чл. 19, ал. 1от ЗСПЗЗ били земеделските имоти, които са останали
след възстановяване на собствеността и за тях не се явили собственици, които да заявят правото
си на собственост върху тях. Тези имоти се стопанисвали от общината по силата
на закона и от влизане в сила на картата на възстановената собственост по
силата на закона общината ставала техен собственик. Безспорно било, че
процесния имот не бил заявен за
реституиране в предвидените в ЗСПЗЗ /чл.10 ал.1/ срокове, нямало твърдения и
доказателства за предявен иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Ищецът не сочел
доказателства за запазване
собствеността върху имота, за да се
приеме, че приложението на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ е изключено. Община Казанлък придобила по силата на закона право на
собственост върху процесния имот. Също така го
стопанисвала и управлявала като земеделска земя останала след
възстановяване на правата на собствениците. Общината станала собственик на тези
имоти в определен момент – влизане в сила на плана за земеразделяне и
одобрената карта на съществуващи и възстановими в стари реални граници имоти и
изпълнение на изискуемата от закона процедура - положително решение на комисия
назначена от директора на областната дирекция "Земеделие". Предвид
изложеното по-горе, претендира за
отхвърляне на иска.
Редовно призовани за датата на съдебното
заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изложеното в
исковата молба и отговора.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Като
доказателство, че от 22.04.1967г.
наследодателят на ищцата владял процесния недвижим имот по делото е представен писмен договор за покупко – продажба на недвижим
имот, от който се установява, че Р , С Р, М Р, Д Р и
К Р са продали на И С Т нива
от два декара в местността „З д“, западно от Татарската
могила и южна граница – път за сумата от 60 лв.. Договорът не е
сключен в изискуемата по закон форма, съгласно чл. 18 от ЗЗД.
От
скица № К02013/24.04.2014г. се
установява, че лозе от 1,271дка, находящо се
в местността „С л“ в землището на гр. К, към настоящия момент е записано
под номер 40, в масив 230 или с номер на имота
230406 и граничи с имоти с №.
Видно от Удостоверение за наследници
с изх. № 1277/17.06.2016г. ищцата
е съпруга на И С Т, който имал и две
деца, починали към настоящия момент.
За да установи обстоятелството, че
от 1967 г. до смъртта си наследотелят е
владял процесния имот, а след това ищцата е продължила да владее наследената от
нея идеална част по делото бяха ангажирани гласни доказателства. Свидетелят М Г С, без родство със страните,
даде показания, че имотът бил на леля В. и се намирал на Тюлбето към Полигона в местността „С л“. Свидетелят
знае, че от 1987г. семейството на леля В. ползвали процесното място, а от 1990
г. до есента на миналата година го
обработвали постоянно. Свидетелят посещавал мястото и е брал тикви. Някои от
съседите обработвали земята си, но имало и „келемета“.
Свидетелят В Д С, без родство със страните,
твърди, че нейното семейство през 1993г. закупило съседния на процесния имот от
източна страна, но са го продали. От южната страна били съседи с имот
собственост на бай Пенчо, от север имало път, а на запад ограда. Ищцата и
съпругът й ползвали имота от много години. Оградили го, а ищцата насяла цветя и
в спомените на свидетелката мястото било като „райска градина“.
Свидетелката В. С Т., собственик на
място съседно от южна страна на процесното, заяви че от 1967г. мястото се
обработвало от ищцата и съпруга й. През 2008г. Община Казанлък го актувала.
След 2008г. ищцата продължила да го работи. Засяла била цветя и овошки.
По делото се установи, че на 10.11.2008г.
комисия по чл. 19, ал.2 от ЗСПЗЗ взела
решение като е определила имотите по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите
преди влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ. От
приложения регистър на остатъчен фонд по начин на възстановяване е видно, че
процесното лозе е включено в него и е записано
като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Със Заповед № 137/11.11.2008г. Директорът
на ОД „Земеделие“ Стара Загора е
одобрил протоколното решение на
комисията по чл. 45 в, ал.5 от
ППЗСПЗЗ.
От заключението по съдебно-техническата
експертиза с вх. № 3898/30.03.2017г. се установи, че липсват данни имотът да е
влизал в блок на ТКЗС както и да е одържавяван. В Общинска служба
„Земеделие" – гр. Казанлък нямало данни други лица да са заявявали
претенции по отношение на процесния имот. Той не е бил заявяван за възстановяване
пред ОС"3емеделие" – гр. Казанлък. В кадастралния план, одобрен
1996г., за имот № 406 на наследниците на И С Т е отразено, че в източната си
половина е бил засят с лозови насаждения. Имотът бил земеделска земя. В момента
на огледа имотът бил необработваем, обрасъл със саморасли дървета и храсти и
тук - там оцелели овошки. В югозадния ъгъл на имота имало построена паянтова
сграда със ЗП около 10 кв.м., която била отразена на плана от 1996г.. Имот с
планоснимачен № 406 от кадастриалния план
от 1996г. и имот 230406 от КВС и ПИ 35167.230.406 били идентични. По разписната
книга към плана, одобрен през 1996г. местоположението на имота, предмет на
договора от 22.04.1967г. е идентично с местоположението на имот 406. На 22.04.1967г.
И С Т купува 1 дка нива, част от цялата от 2 дка, което означава, че имотът е
бил по - голям по площ, като другата част е била закупена от С П Т, записан
като собственик на ПИ-407. Разписният списък към кадастралния план от 1996г. се
одобрява едновременно с плана и се изработва успоредно с геодезическите работи
по плана. Общината е записала имота на нейно име на основание протоколно
Решение от 10.11.2008г. на комисията по чл.19.ал.2 от ЗСПЗЗ за земите по чл.19
ал. 1 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед №137/11.11.2008г. на Директора на
ОД"Земеделие" гр.Стара Загора. С изработване на картата на землището
се определят териториите за възстановяване в стари реални и възстановими
граници и с план за земеразделяне първите по чл. 18г от ППЗСПЗЗ вторите по
чл.27. Територията, където е разположен процесният имот е определена за
възстановяване чрез възстановими граници, тъй като имало изработен кадастрален
план.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът
е сезиран с положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба всеки може да предяви иск, за
да възстанови правото си, когато то е
нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. Правен интерес от предявяването на иска е налице
при оспораване на ответника на претендираното от ищеца право. По настоящото
дело ответникът оспорва твърденията на ищеца, че е собственик, заявявайки
собственически права по отношение на процесното лозе. С оглед на изложеното съдът преценя
предявения установителен иск за допустим, поради което същият следва да бъде
разгледан по същество.
Общите правила на чл. 79 и сл. от ЗС регламентират давностно владение като основание за придобиване на правото на собственост върху всеки недвижим имот, доколкото изрична
законова разпоредба не изключва този придобивен способ. От събраните по
делото доказателства писмени и гласни се установи, че наследодателят на ищцата
е владял имота от 1967 г., когато е подписал писмен договор с предмет 1 дка от нива, която съвпада с процесния
имот, а след неговата смърт съпругата му е продължила да владее наследствената
си част. Владението продължава и до днес. Давността остава допустим
придобивен способ по отношение на тези
земеделски земи, които не са били реално
отнети от собствениците им. Такива земи
не са и заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, защото този
реституционен закон е приложим
само за имотите, които са
били отнети фактически или юридически от
собствениците им. Спрямо земите, които са изключени от приложното поле на ЗСПЗЗ не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ, според която изтекла придобита давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ,
не се зачита и започва да тече от влизането
на разпоредбата в сила -
22.11.1997г. Тези имоти не влизат във
фонда на земеделските земи, останали след възстановяването на правата на собствениците
съгласно чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ, не стават общинска собственост и няма пречка
да бъдат придобити по давност от трето лице в периода след изменението на чл. 86 от ЗС,
съгласно публикацията в ДВ, бр. 31 от
17.04.1990г.
От събраните по делото гласни
доказателства се установи, че праводателят на ищцата от 1967г., а след неговата
смърт през 1982 г. тя е продължила да упражнява фактическа власт върху
наследсвената част от процесното лозе. Субективният признак на владението е
намерението на владелеца. Той трябва да държи вещта “като своя”. Намерението е
факт от душевния мир на човека, който трудно се доказва. Ето защо в чл. 69 ЗС е
въведена презумпцията: ”предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго”. Презумпцията не е оборена. От
данните по делото е видно, че владението е постоянно, т. е. наследодателят на
ищцата и самата ищца, през цялото време са изразявали трайна воля да държат
имота за себе си. Владението е явно и
несъмнено, т.е. В.Т. е манифестираа поведение, което не е оставяло никакво
съмнение, че упражнява фактическата власт за себе си. Владението е
непрекъснато. То се прекъсва с изгубването му в продължение на 6 месеца (чл.81
ЗС). Значението на непрекъснатото владение е с оглед придобиване право на
собственост върху недвижим имот по давност. В настоящия случай ищецът не
отговаря на изискванията на чл. 70, ал.1 от ЗС и като недобросъвестен владелец
е придобила собствеността върху наследствената си идеална част от имота, тъй
като го владяла повече от 10 години. С
оглед на гореизложеното искът като основателен следва да бъде уважен. Това
владение се установи и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Ответникът не представи доказателства за
придобиване на имота по друг способ,
различен от чл. 19, от ЗСПЗЗ, по силата
на който имотът служебно е записан на Общината. Решението по чл. 45, ал.5 от
ППЗСПЗЗ от 11.11.2008г. и заповед №
137/11.11.2008г. за одобряването му са
взети след като е изтекъл десетгодишния срок на придобивната давност. С оглед изложеното
искът като основателен следва да бъде уважен.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК
ответника следва да бъдат осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 50 лв. – заплатена
държавна таса и 100 лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице. Възнаграждение
за процесуален представител не следва да се присъжда, тъй като по делото не е представен
договор за правна помощ, в който да е договорен размер и отразено плащане.
С оглед на изложеното, КРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.А.Т. с ЕГН ********** ***, с ЕИК ********* и
адрес: гр. К, представлявана от кмета Г
С, че В.А.Т. с ЕГН **********
*** е собственик на основание наследство и давностно владение на 1/3 идеална част от недвижим имот с
планоснимачен № 230406, в местността „С Л", в землището на гр.К,
представляващ лозе с площ от 1.271 дка, девета категория, при граници: имоти №
ОСЪЖДА Община
Казанлък, с ЕИК ********* и адрес: гр. К, представлявана от кмета Г С, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, да заплати на В.А.Т. с ЕГН **********
*** направените по делото разноски в размер на 150 лв., от които 50 лв. – заплатена държавна такса и 100 лв.
заплатено възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ОС – Стара Загора в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: