РЕШЕНИЕ
№1345/4.7.2019г. 2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На втори юли Година две хиляди и деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2802
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Х.Т.Г. ЕГН **********,
депозирана чрез адв.Б. М.Р., против Наказателно
постановление № 436а-61/22.05.2019г. на Началника
на Второ РУ ОД на МВР-Варна, с което му е наложено: административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лв. на основание чл.45, ал.2 от Закона за закрила на
детето /ЗЗД/.
В жалбата бланкетно се че НП е необосновано, незаконосъобразно и постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорват се констатациите в
АУАН и НП и се иска отмяната на последното.
В съдебно заседание, жалбоподателя,
редовно призована, не се явява, а се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител -адв.Р., които пледира за
отмяна на НП. Сочи, че от събраните по делото доказателства не се установи безпротиворечиво, че лицето М.М.
е било установено в обекта стопанисван от „Торук“ ООД
- бар-ресторант „Шиши“. По делото нямало доказателства
и именно Х. да е допуснал това лице в това заведение. Отговорността на Х. била
ангажирана в качеството му на управител на заведението бар-ресторант „Шиши“. Същият не притежава такова качество, а бил
отговорник търговска зала. От него не се изисквало и не му било вменено
задължение да следи за лицата, които влизат в заведението, а той нямал
фактическата и правна възможност затова. Посоченият код по Национален
класификатор на професиите и дейностите в НП също не отговарял на длъжността управител
по същия този. Изложеният порок в НП представлявал негодна обстоятелствената
част поради противоречие между описаното качество и описания код по този
класификатор.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не изпраща представител и не ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
От 2017г.
жалбоподателят Х.Г. работел на длъжност
„сервитьор“ в „Торук“ ООД, с управител Й.И.. С
допълнително споразумение към ТД №18/05.09.2017г. , сключено на 08.02.2019г. Г.
бил преназначен на длъжността „отговорник търговска зала“ в ресторант –клуб „Шиши“ , стопанисван от „Торук“
ООД. Основните функции на длъжността му включвали да посреща и настанява
клиенти, да информира и подпомага избора им на меню. Задачите на работното му
място включвали да създава ред и организация в търговската зала, да посреща
клиенти, да следи за навременното им обслужване, както и да упражнява контрол
върху работата на всички служители. В отсъствие на управителя на заведението Й.И.,
Г. го замествал.
Ресторант
–клуб „Шиши“ , стопанисван от „Торук“
ООД, където било и работното място на въззивника, се намирал на крайбрежната
алея „Капитан Георги Г.“ в гр.Варна. В заведението нямало пропускателен режим и
не била наета охранителна фирма.
Вечерта
на 12/13.04.2018г. възз.бил на работа в
горепосоченото заведение и тъй като управителят отсъствал, той изпълнявал
неговите функции.
Около 03.00
ч. на 13.04.2019 г. в дежурната част на Второ РУ-Варна бил подаден сигнал за
спречкване между младежи пред ресторант-клуб „Шиши“. На
място бил изпратен екип от полицейски служители при Второ РУ-Варна, които
констатирали, че пред заведението се намират две непълнолетни лица , едно от
които М.М.М., роден на ***г. Бил проведен разговор с
лицата и било установено, че преди пристигането на полицията същите са били в
ресторант-клуб „Шиши“. Била извършена и проверка в
заведението , където били установени още три непълнолетни лица. Всички установени непълнолетни лица били
отведени в сградата на Второ РУ-Варна , където им били снети сведения. Сведения
били снети още същата вечер и от М.М.М., роден на ***г.
От сведенията му било установено, че той е бил без пълнолетен придружител в
заведението.
На
22.04.2019г. по случая били снети сведения и от възз.Г..
В същите той посочил, че вечерта на 12/13.04.2019г. е бил в заведението и е
замествал управителя. Посочил още, че и той и персоналът били инструктирани с
вътрешна заповед при съмнение за непълнолетни лица да не ги допускат в
заведението.
При тези
констатации на 22.04.2019г. св.И. съставил АУАН срещу въззивника затова, че като
отговорник търговска зала в ресторант –клуб „Шиши“ е
допуснал от 22.00ч. до 06.00 ч. в управлявания от него търговски обект в
нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД детето М.М.М. /
на 16г./. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, които
го подписала като отбелязал, че има възражение. Възражения не постъпили в срока
по чл.44 от ЗАНН.
На 22.05.2019 год. въз основа на акта началникът на Второ
РУ при ОД МВР Варна издал атакуваното НП. В него той възприел изцяло
фактическите и правните констатации на актосъставителя,
като за нарушение на чл.
45, ал.2 от ЗЗД наложил на въззивника административно наказание глоба в
размер на 2000 лв.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които са
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Като
непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на
депозирани в с.з. от свидетелите И. и В.-Н..
Като
непредубедени, конкретни и логични съдът кредитира изцяло и показанията на
свидетелят М.М.. Същият последователно и с
необходимата конкретика посочи пребиваването си в
заведението в процесната нощ, заедно с още пет
непълнолетни лица, като с тях нямало пълнолетно лице. Съдът намира, че този
свидетел е абсолютно незаинтересоват от изхода на делото, тъй като не бяха
установени данни да се намира в каквито и да било отношения със страните по
делото. Разпитът на последния, доколкото е непълнолетен бе проведен в
присъствието на негов родител, като св.М. посочи, че родителите му не са
знаели, че той е отишъл в заведението.
Съдът кредитира
с доверие и показанията на св.Ж.Й.. Макар същата да не е била свидетел на
случващото се, като лице работило в заведението, тя внесе яснота относно
организацията на работа на процесното заведение. От
тези показания, съдът единствено не кредитира частта, в която същата сочи, че възз.Г. не е работил като управител в заведението. На първо
място видно от нейните показания, тя е прекратила трудовите си правоотношения с
дружеството през месец декември 2018г. , а възз. е
назначен на длъжността отговорник търговска зала на 08.02.2019г. Нещо повече ,
именно възз. в своите сведения по случая е посочил,
че е замествал управителя в негово отсъствие, в това число и в процесната нощ. Поради това и показанията й не бяха
кредитирани в тази част.
Съдът кредитира и приетите в хода на съдебното
следствие писмени доказателства- справка от ТР, тъй като същите кореспондират с
гласните доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок . Жалбата е подадена от надлежна
страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона
7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Началника на Второ РУ-Варна. ЗЗД в
редакцията към издаването на НП чл.46, ал.1 от ЗЗД сочи, че за нарушенията
по чл. 45, ал. 1 – 4 наказателното постановление се издава от директора на
областната дирекция на Министерството на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от приложената
по АНП Заповед рег.№ 365з-2095/16.05.2019г. на
Директора на ОД на МВР-Варна Началникът на Второ РУ-Варна е оправомощен да
издава НП по чл.45, ал.1-4 от ЗЗД. АУАН от своя страна е издаден от компетентен орган
съгласно ЗЗД.
АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието
на един свидетел, но това нарушение не е съществено тъй като не рефлектира
пряко на правото на защита на наказания правен субект.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП,
защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено
процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата
на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да
извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и
ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление,
като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият
орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи
съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното
постановление. С издаването на наказателното постановление последният
недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е
маловажен.
При цялостната проверка на атакуваното НП,
настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42
от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е
извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушенията, на обстоятелствата, при които са извършени, на доказателствата, които
потвърждават извършените административни нарушения. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание
на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение. Налице е пълно
единство между фактическото и юридическото обвинение в АУАН и НП.
В хода на административнонаказателното
производство, настоящата инстанция не констатира допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, препятстващи адекватно упражняване на правото на
защита от страна на лицето, спрямо което е наложена санкцията. Посоченият в
АУАН и НП код от националния класификатор на длъжностите по никакъв начин не
възпрепятства упражняването на правото на защита на възз.
Никога не е било спорно в теорията и в съдебната практика, че привлечените към адм.отговорност лица се защитават срещу предявените им
факти, а те в случая са безспорно ясни- възз. е
наказан за това, че е допуснал в управлявания от него обект от 22 .00 ч. до
06.00ч. непълнолетно лице без родител или пълнолетен придружител. Действително
както в АУАН, така и в НП е налице известна непрецизност относно посочените години
на св.М.М., а те към момента на вмененото нарушение
са били 15г., тъй като същият е роден на ***г. Така или иначе в АУАН и НП е
посочено, че се касае за дете и е вписано ЕГН на лицето, от което безспорно
видно е че М. е бил непълнолетен.
Възивникът е
наказан за нарушение на чл.45, ал.2 от ЗЗД. Тази норма от ЗЗД (в редакцията му,
действала към момента на извършване на нарушението) е предвидено, че който
допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в управляван от него търговски обект в
нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от
2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – с глоба или имуществена санкция от
5000 до 8000 лв. В разпоредбите на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД са предвидени
различни хипотези, въвеждащи ограничения при посещението на деца в обществени
места след 22.00 часа, а именно: 3) родителите, настойниците,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го
придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило
14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не
е навършило 18-годишна възраст; 4) ако родителите, попечителите или другите
лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да
осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места
след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.
При така посочената квалификация
безспорно ясно е че възз. е наказан за това,
че е допуснал лице което не е придружавано от родител или пълнолетен
придружител. По делото бе безспорно установено, чрез показанията на
полицейските служители и показанията на св.М., както и от писмените
доказателства- докладна записка и др., че непълнолетният М. е пребивавал на
територията на процесното заведение след 22.00 ч. и
преди 06.00ч. на 13.04.2019г. От показанията на М. е видно, че той не е бил
придружаван в заведението от родител или от друго пълнолетно лице, а е бил
заедно с още пет непълнолетни лица. Налице е верига от преки и косвени
доказателства, които доказват присъствието на св.М. в заведението в процесната нощ. Както бе посочено по-горе съдът няма
никакво основание да се съмнява в показанията на този свидетел, още повече, че
те кореспондират с останалите писмени и гласни доказателства по селото.
Субект на административното нарушение по
чл.45, ал.2 от ЗЗД може да бъде физическо лице, на което са възложени функциите
по управление на съответния обект-управител,тъй като отговорността му е за
проявеното от него бездействие във връзка със създадената организация за
недопускане в търговските обекти на деца за времето от 22.00ч. до 06.00ч.
Видно от АУАН и НП Г. е привлечен към
административна отговорност в качеството му на отговорник търговска зала, който
на процесната дата е управлявал процесното
заведение. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства, в това
число ТД и длъжностна характеристика е видно, че Г. е имал ръководни функции в
заведението. Същите са включвали да създава ред и организация в търговската
зала, да посреща клиенти, да следи за навременното им обслужване, както и да
упражнява контрол върху работата на всички служители т.е. налице са вменени
функции по управление на търговския обект. Нещо повече, видно от сведенията на
самия възз., той е замествал управителя на
заведението в негово отсъствие, каквито функции е изпълнявал и в процесната нощ. Действително, видно от приложените
разпечатки от ТР управител на дружеството стопанисвало заведението към момента на установяване на нарушението е
било друго лице- Й.И.. Но по делото бе безспорно установено, не само, че взз. има ръководни функции по управление в заведението, а и
че е замествал, респективно упражнявал функциите на управител в процесната нощ. Горното е отразено и в докладната записка,
изготвена от полицейските органи посетили заведението, където е посочено, че
като управител в заведението е установен възз.Х.Т.Г..
Отговорността на Г. е ангажирана за бездействие под формата на допустителство, като видно от доказателствата по делото, в
това число и от ангажираните от възз. гласни
доказателства- показанията на св.Й., а и от неговите сведения депозирани по
АНП, персоналът в заведението е бил инструктиран да не допуска непълнолетни
лица в заведението. Ирелевантно за съставомерността на нарушението е обстоятелството, че в
заведението не е имало пропускателен режим и охрана, тъй като такъв не е
необходим за да се спазват разпоредбите на закона и да не се допускат
непълнолетни лица без родители и пълнолетни придружители. Нещо повече, съдът
имаше възможност да придобие непосредствена представа за св.М., като от
неговите физико-биологични характеристики към датата на с.з. не остава никакво
съмнение, че лицето е непълнолетно.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен
състав намира, че деянието на Г. притежава всички признаци от визираното в чл.
45, ал.2 от Закона за закрила на детето административно нарушение, както от
обективна, така и от субективна страна. Деяние е
извършено виновно от санкционираното лице, тъй като му е била известна
забраната в заведението да се допускат непълнолетни лица без придружител след
22.00 часа, както и, че е задължението за създаване на конкретната организация
за това е негово в качеството му на изпълняващ задълженията на управител на
обекта.
С оглед на горното, като го е подвел под
административно-наказателна отговорност на плокостта
на посочения административно-наказателен състав, наказващият орган е постановил
правилен и законосъобразен санкционен акт. За процесното
административно нарушение законодателят е предвидил налагане на глоба или
имуществена санкция от 2000 до 5000 лева. В случая на въззивника е наложена
глоба в минимално предвидения от санкционната разпоредба размер, като при
индивидуализацията на наказанието са спазени изискванията на чл. 12
и чл.
27 от ЗАНН. За съда не съществува
правна възможност да ревизира санкцията и да наложи наказание под законоустановения минимум, защото би нарушил разпоредбата
на чл.27, ал.4 от ЗАНН. Последната предвижда, че не се допуска замяна на
предвидените за нарушението наказания с по-леки, освен в случаите по чл.15,
ал.2 от ЗАНН. Чл.15, ал.2 от ЗАНН обаче касае редуциране на санкции по
отношение на непълнолетни лица, какъвто не настоящия случая, тъй като въззивникът отдавна е
отминал възрастта на непълнолетието. Поради това и за съда не съществува правна
възможност да редуцира наложеното с НП наказание .
Съдът намира, че не са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства,
които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед
явна незначителност на обществената
опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Със санкционираното деяние се
накърняват интересите на деца, респективно се застрашава тяхното психическо и
физическо здраве. Нещо повече в конкретния случай е установено че в заведението
в процесната нощ са допуснати шест непълнолетни лица,
а част от тях са били обект на развила се конфликтна ситуация. Поради това и не може да се приеме, че деянието се отличава
с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Такова
нарушение не би могло да се толерира, а следва да се санкционира, тъй като само
така биха били изпълнени целите на чл.12 от ЗАНН, като би се
превъзпитал възз. да полага повече дължима грижа към
изискванията на българското законодателство и не допуска за в бъдеще такива
нарушения.
Поради това, настоящият съдебен състав
намира, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 436а-61/22.05.2019г. на Началника на Второ
РУ ОД на МВР-Варна, с което на Х.Т.Г. ЕГН ********** е наложено:
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. на основание чл.45, ал.2
от Закона за закрила на детето.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ
при РС- Варна: