Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 604

12.10.2020 г.,  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА – ИВАНОВА

                                                                                   2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: Елеонора Иванова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №559 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И.Г. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Т.Д.Т., против Решение №34/28.02.2020 г., постановено по АНД №61 по описа на Свиленградския районен съд 2020 година, с което е потвърден Електронен фиш Серия К №3166629 на ОДМВР – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение било неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че в тежест на административнонаказващия орган било да докаже по безспорен начин, че било налице нарушение и че то било извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Това не било доказано пред районния съд, което от своя страна дефинирало решението му като немотивирано и неправилно. Твърди се също, че в хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочавали електронния фиш. Съгласно чл.6, ал.2 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, местата за контрол се определяли след анализиране на лимитативно изброени показатели, за които по делото липсвали данни. Смята се, че ако тези показатели били несъществени и незначими, или не се отнасяли до начина на определяне на местата за контрол с АТСС, нямало да намерят място в Наредбата. Липсата на тези данни опорочавала безспорността и категоричността на нарушението. Освен това, в случая бил съставен протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., но липсвала снимка на разположението на уреда за контрол на скоростта. Това било прието от съда като несъществен и неоказващ влияние пропуск върху констатациите, направени с контролния уред. Липсата на подпис в протокола за използване на АТСС на началника на структурното звено също било определено от съда като непредставляващо съществено процесуално нарушение. Налице било и неспазване на изискванията на чл.10, ал.1 от Наредбата, което опорочавало процедурата, тъй като това нарушение водело до нарушение на изискването за законосъобразност на ЕФ, която можело да бъде налице само при кумулативно наличие на няколко условия, сред които било и това за надлежно попълване на протокола за използване на АТСС. С оглед духа на ТР №1/2014 г. на ВАС, съдебната практика трайно приемала, че липсата на което и да от кумулативните изисквания за законосъобразност, предпоставяла отмяна на наложената санкция. В случая не били налице редица от кумулативно изискваните условия. Сочи се, че в съдържанието на протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата била предвидена възможност за удостоверяване чрез попълване на нарочно поле, с посочване на имената на удостоверилото лице и полагане на неговия подпис, че АТСС било използвано съгласно нормативните предписания и изисквания, които били очертани в инструкцията за експлоатация. Само при кумулативното спазване на всички тези изисквания, били налице достатъчно гаранции, че измерванията на техническото средство били точни. Липсвал подпис на служителя, удостоверил спазването на нормативните предписания при използването на АТСС. При липса на такова отбелязване в протокола, само можело да се предполага, че АТСС било монтирано и използвано съгласно изискванията на инструкцията за експлоатация. Бездействието на административнонаказващия орган да представи доказателства, относно изискванията от Наредбата за използване на АТСС за контрол на правилата за движение било нарушение.  

Ответникът по касационната жалба, ОДМВР – Хасково, не ангажира становище по делото.

Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила на оспореното решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Свиленградският районен съд е потвърдил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К №3166629 от 29.08.2019 г. на ОДМВР – Хасково, с който на касатора И.Г. ***, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

За да постанови решението въззивният съд е приел, че Електронният фиш е  законосъобразен от формална и процесуална страна. Изложил е съображения, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура. ЕФ съдържал всички минимално изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП. В него се съдържало наименованието на АТСС, използвано за измерване на скоростта, както и номерът му. В този смисъл нямало нарушение на чл.6, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Отчел, че по делото липсвали данните по чл.6, ал.2 от Наредбата, но това в случая било ирелевантно, тъй като мястото на контрол с АТСС било определено от контролния орган и дори да не отговаряло на критериите, посочени в нормата, не представлявало нарушение на наредбата, тъй като по безспорен начин било установено нарушението. Съдът е приел ЕФ за издаден при правилно приложение на материалния закон, а нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП за доказано. Приел е за установено, че на 29.08.2019 г. в гр***, до бл.8, И.Г.Г. управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес Е 500 4 Матик“ с рег.№***, със скорост 78 км/ч, при ограничение на скоростта, регламентирано в чл.21, ал.1 от ЗДвП, предвиждащо забрана за движение в населено място със скорост по-висока от 50 км/ч. Липсата на снимка за разположението на уреда за контрол на скоростта съдът възприел за несъществен пропуск, неоказващ влияние върху направените констатации и ненакърняващ правото на защита на наказаното лице. Като несъществено процесуално нарушение съдът е приел и липсата в протокола за използване на АТСС на подпис на проверилия го началник на структурното звено, като е отбелязал, че тя не е повлияла върху съдържанието на акта. С оглед превишаването на разрешената за движение скорост в конкретния участък с 28 км/ч, съдът е приел за правилно приложена и санкционната норма на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Така постановеното решение е правилно и не страда от пороци, годни да доведат до касирането му.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и не следва да се излага повторно, като напълно споделя изводите за потвърждаване на електронния фиш.

Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е установено и заснето с мобилно, по смисъла на §6, т.65, б.„б” от ДР на ЗДвП, автоматизирано техническо средство.

В приложимата към датата на извършване на нарушението редакция (ДВ бр.54 от 05.07.2017 г.), разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП гласи следното: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.”

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният Електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. В случая действително изискуемите реквизити са налице, като процесният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното ѝ заплащане.

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ, бр.36 от 2015 г. (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.

В случая се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4, ал.1 от Наредбата, в приложимата му редакция (изм.ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.) според която за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Спазването на това изискване е удостоверено с представеното по административнонаказателната преписка Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 на Български институт по метрология, касаещо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M и валидно до 24.02.2020 г., както и Протокол №6-52-18 от 12.10.2018 г. от извършена последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M №4835 с идент.№656/14, с направено заключение за съответствие с одобрения тип.

В преписката се съдържа и задължително изискуемия за попълване по чл.10 от Наредбата Протокол рег.№351р-21509/30.08.2019 г. на ОДМВР – Хасково, РУ Свиленград, за използване на Автоматизирано Техническо средство или Система TFR1-M, номер 656, за дата на използване 29.08.2019 г., в който изрично е отбелязано общото ограничение на скоростта от 50 км./ч. в населено място, номера на служебния автомобил за мобилното АТСС в МПС, режима на измерване и посоката на задействане на АТСС, заверка, че автоматизираното средство е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя, като конкретно е посочено и мястото на контрола, извършван в гр.Свиленград на посочената в ЕФ дата, времевия интервал на работа на АТСС – от 17.00 ч. до 18.00 ч., както и номерата на статичните изображения, а именно от 8994 до 8994.

При така попълнени в протокола данни, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Във връзка с това настоящата инстанция намира, че нарушението е безспорно доказано от представените по делото писмени доказателства.

По делото е представен и заснетият клип, на който освен автомобила и неговия регистрационен номер, са отразени локацията с GPS координати, датата и часът на заснемане, разстоянието и заснетата скорост.

Правилно районният съд е приел, че непредставянето по делото на снимка на разположението на АТСС, каквато следва да съпровожда Протокола съгласно чл.10, ал.3, предл.последно от Наредбата, в случая се явява несъществен пропуск, който не оказва влияние върху констатациите, направени с контролния уред. Липсата на снимка на разположението на уреда за контрол на скоростта не накърнява правото на защита на санкционираното лице. По делото има събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. при използването на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на скоростта TFR1 - М №656.

Правилен е изводът на районния съд, че при установяване на нарушението и провеждане на особената административно-наказателна процедура по издаване на процесния Електронен фиш няма допуснати съществени нарушения.

Неоснователно е възражението на касатора относно липсата на подпис на служителя, проверил протокола за използване на АТСС, тъй като подобна непълнота в Протокола сама по себе си не опровергава съдържанието му и не представлява основание за отмяна на Електронния фиш.

Неоснователно е и възражението за липса на данни за анализ относно избора на място за контрол с автоматизирано техническо средство, извършен въз основа на разпоредбата на чл.6, ал.2 от Наредбата. Производството по ангажиране на отговорността на водачите на МПС чрез електронен фиш е административно-наказателно. В него се събират доказателства, които обосновават извършването или неизвършването на административно нарушение. След като констатира такова нарушение, административнонаказващият орган е длъжен да събере доказателства, с които се доказват всички елементи от състава на нарушението. Изборът на място, на което да се постави АТСС, не е сред тези елементи. В този смисъл, правилно районният съд е приел, че данните по чл.6, ал.2 от Наредбата в случая са ирелевантни, тъй като мястото на контрол с АТСС се определя от контролния орган, а липсата на доказателства относно критериите за избирането му не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не засяга пряко процедурата по установяване и заснемане на нарушението, както и не обуславя извод за незаконосъобразност на издадения електронен фиш.

В случая безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 100 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП вид и размер на наказанието, и на констатираното превишение на скоростта за движение.

Решението на районния съд, с което Електронният фиш е потвърден, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №34/28.02.2020 г., постановено по АНД №61 по описа на Свиленградския районен съд 2020 година.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.  

 

 

 

                                                                            2.