Решение по дело №126/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 115 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ЗДАНС).

Делото е образувано по Жалба вх. № 834/12.03.2025г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, вх. № Ж-93/24.02.2025г. по регистъра на ДАНС, подадена от И. С. И. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк] бл.302 вх.А ет.3 ап.7 срещу Заповед № ЧР-3-26/13.01.2025г. на П. на Държавна агенция „Национална сигурност“, с която е прекратено служебното правоотношение по собствено желание на И. С. И. младши агент II степен, експерт в Териториална дирекция “Национална сигурност“ - Търговище, към Държавна агенция „Национална сигурност“. С жалбата е направено искане съдът да отмени Заповед № ЧР-3-26/13.01.2025г. на П. на ДАНС и да присъди на оспорващия сторените от него разноски по делото.

Жалбоподателят счита, че процесната заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Счита, че с оглед на това, че е оттеглил заявлението си за напускане, то е загубило правното си действие преди заповедта да бъде връчена и тя не е породила правен ефект, прекратяването на служебното правоотношение е в нарушение на чл.113 и 114 от ЗДАНС, като заповедта е издадена и при несъответствие с целта на закона.

В проведените по делото открити съдебни заседания, жалбоподателят И. С. И., редовно призован се явява лично и със своя процесуален представител адв.С. В. от АК [населено място] поддържат жалбата. По същество на спора оспорващият представя писмени бележки озаглавени “Изказване“. В последното заседание по делото адв. В. е представил писмени бележки, в които излага подробни аргументи за основателност на жалбата и незаконосъобразност на оспорената заповед, с искане за отмяна. Претендира присъждането на разноски в размер на 1010.00 лева, съгласно представен списък на разноските.

Ответникът по оспорването – П. на ДАНС - редовно призован, не се явява, представлява се от М. Б. А. – държавен служител с юридическо образование в ДАНС, която представя писмен отговор на жалбата. В представено по делото становище излага мотиви за неоснователност на жалбата и потвърждаване на процесната заповед. /л. 77-81 от делото/. В съдебно заседание по делото, излага подробни аргументи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената заповед, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 115 от ЗДАНС. Изложеното обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането ѝ по същество.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съдът приема за установено от фактическа страна, че жалбоподателят И. С. И. е заемал длъжността експерт в Териториална дирекция “Национална сигурност“ – Търговище към ДАНС с присъден ранг младши агент II степен.

С. З. с вх. № ЧР-86/06.01.2025 г. до П. на Агенцията същият е заявил желание да бъде прекратено служебното му правоотношение с ДАНС на основание чл.110, ал.1, т.4 от ЗДАНС - по собствено желание. Заявлението за прекратяване на служебното правоотношение е подадено от И. И. и е датирано от него с дата 03.01.2025 г.

На основание на подаденото изявление, П. на ДАНС е приел, че е налице законово основание за прекратяване на служебното правоотношение и е издал Заповед с рег. № ЧР-з-26/13.01.2025 г., с която на основание чл. 111, във връзка с чл. 110 ал.1 т.4 от ЗДАНС и Заявление вх. № ЧР-86/06.01.2025 г., е прекратил по собствено желание служебното правоотношение на младши агент II степен И. С. И., експерт в Териториална дирекция “Национална сигурност“ – Търговище, към ДАНС, считано от датата на връчване на заповедта. Разпоредил е също да му се изплати дължимото обезщетение по чл.83 ал.1, чл.112, ал.2, изречение второ и чл.117 от ЗДАНС.

С. З. с вх. № ЧР-486/15.01.2025 г. по описа на ДАНС, жалбоподателят И. С. И. е уведомил П. на ДАНС, че оттегля подаденото от него заявление за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл.110 ал.1 т.4 от ЗДАНС с вх. № ЧР- 86/06.01.2025 г.. Заявление е датирано от И. с дата 13.01.2025 г.и е изпратено на адрес, на който се намира ДАНС. С резолюция от 22.01.2025г. Председателят на ДАНС е отказал да уважи направения отказ и отмени издадената от него Заповед за освобождаване на И. от заеманата длъжност.

И. С. И. е бил в отпуск по болест поради временна нетрудоспособност за периода от 10.12.2024г. до 09.02.2025г., видно от Болничен лист № Е20240169069 от 12.12.2024г. (вх. № ФС-5787/18.12.2024 г. по описа на ДАНС) и Болничен лист № Е20241905948 от 13.01.2025г. (вх. № ФС-241/16.01.2025 г. по описа на ДАНС).

На 11.02.2025 г. му е връчена срещу подпис екз. № 5 от процесната Заповед с рег. № ЧР-3-26/13.01.2025 г. На същата дата оспорващият И. С. И. е подписал и акт за сдаване на длъжност, с което служебното му правоотношение с Агенцията е прекратено.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Обжалваната Заповед е индивидуален административен акт, който е издаден от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбите на чл. 111 и чл. 43 ал.5 от ЗДАНС, както и на чл.125 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ППЗДАНС). Съгласно първата разпоредба от Закона, заповедите за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се издават от П. на агенцията, а съгласно посоченото в Правилника, Председателят на агенцията прекратява служебното правоотношение на държавните служители в агенцията. Посоченият в процесната Заповед като П. на ДАНС - П. К. Т. е назначен на длъжността с Указ №47 от 07.04.2023г. на Президента на Република България /обн.в ДВ бр.34/11.04.2023г./ и към момента на нейното издаване е заемал посочената длъжност. Предвид това съдът приема, че не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

При издаването на оспорената заповед са спазени общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 от АПК – посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания за издаването й, разпоредителната част, както и е указан редът за нейното обжалване. Акта отговаря и на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 125, ал. 2 от ППЗДАНС. Видно от съдържанието на административния акт, той съдържа мотиви и описание на фактически основания за прилагане на разпоредбата на чл. 110 ал.1 т.4 от ЗДАНС. С посочената разпоредба е прието, че служебното правоотношение на държавния служител в Държавна агенция „Национална сигурност“ се прекратява по собствено желание, какъвто безспорно е настоящия случай. Тези изложени фактически основания обосновават в достатъчна степен взетото решение за освобождаване и съставляват мотиви на акта. Поради това съдът приема, че не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Относно спазване на административнопроизводствените правила при издаването на акта: Оспореният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в АПК, ЗДАНС и ППЗДАНС. Нормата на чл.61 от ЗДАНС сочи, че редът за възникване, изменение и прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се определя с правилника за прилагане на закона, поради което прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателят И. И. се развива по реда на ППЗДАНС.

Оспорената заповед е издадена след подадено Заявление с вх. № ЧР-86/06.01.2025 г. по описа на ДАНС, с което И. е заявил да бъде прекратено служебното му правоотношение на основание чл.110, ал.1, т.4 от ЗДАНС - по собствено желание. Това заявление с посочена в него дата 03.01.2005г. е изпратено на същата дата чрез оператор на пощенски услуги „Еконт Експрес“ АД от негов офис намиращ се в [населено място]. Регистрирано е в системата на оператора в 12:24 минути с номер на товарителница 5300637140939/лист 52-53/.

В законово регламентирания 7-дневен срок съгласно чл.57, ал. 2 от АПК, след заявено от служителя желание, съгласно чл.110, ал.1, т.4 от ЗДАНС, Председателят на ДАНС издава обжалвания индивидуален административен акт – Заповед с рег. № ЧР-з-26/13.01.2025 г.

Впоследствие след издаването на процесната Заповед, жалбоподателя И. С. И. подава ново Заявление с вх. № ЧР-486/15.01.2025 г. по описа на ДАНС, с което заявява, че оттегля подаденото от него преди това заявление за прекратяване на служебното му правоотношение с Агенцията на основание чл.110, ал.1, т.4 от ЗДАНС, с вх. № ЧР-86/06.01.2025 г.. Същото е подадено на 13.01.2025г. чрез оператор на пощенски услуги „Еконт Експрес“ АД в негов офис намиращ се в [населено място] и е регистрирано в системата на оператора в 12:03минути на същото дата под номер на товарителница 530063601599 /лист 52-53/. На същата дата - 13.01.2024г. е издадена и процесната Заповед, която е регистирана в КИС/деловодна система ползвана в ДАНС/ в 14:04:16ч. /л. 83/. Това заявление, с този номер на товарителница е получено от В. Н. на адрес: [населено място], [улица]на дата 14.01.2025г. в 15:08часа, който адрес е служебно известен на съда като адреса на който се намира ДАНС. Същото е входирано с вх. № ЧР-486/15.01.2025 г. по описа на ДАНС, като върху него с резолюция от 22.01.2025г. П. на ДАНС отказва да уважи направения отказ и отмени издадената от него Заповед за освобождаване на И. от заеманата длъжност.

Спорно по делото е, след като в ЗДАНС не е законово уредена възможността да бъде оттеглено заявление за освобождаване от заемана длъжност, следва ли да са приложат по аналогия законови разпоредби в ЗМВР и КТ- нормите на чл.228, ал.3 от ЗМВР и чл.326, ал.4 от КТ.

Нормата на чл.228, ал.3 от ЗМВР, предвижда заповед за прекратяване на служебното правоотношение да не се издава, ако в 7- дневен срок от подаване на искането служителят подаде заявление за оттеглянето му, а в чл.326, ал.4 от КТ е разписано, че предизвестието може да се оттегли, ако работникът или служителя съобщи за това преди или едновременно с получаването му или до изтичане на срока за предизвестие, който е 30 дни или по-дълъг в някои хипотези, със съгласие на работодателя.

Съобразявайки нормите на чл.228, ал.3 от ЗМВР и чл.326, ал.4 от КТ, следва да се отбележи, че в тях законодателят действително е предвидил възможност и е определил срок, в който служителя може да оттегли заявлението си, подадено по собствено желание за прекратяване на служебно или трудово правоотношение с работодателя. По КТ този срок е преди или едновременно с подаването на предизвестието за прекратяване на правоотношението или след това, но при изрично съгласие на работодателя, като липсва правна норма, която да задължава работодателя да даде това съгласие. По ЗМВР срокът е 7-дневен от подаване на заявлението за прекратяване на правоотношението по собствено желание.

В случая правният статут на държавните служители в ДАНС се урежда изцяло и изчерпателно със закона, като няма препращане към общия Закон за държавния служител (ЗДСл), още по-малко към ЗМВР и КТ. Този законодателен подход е избран предвид спецификата в дейността на ДАНС като държавен орган (чл. 4-7 от Закона). ЗДАНС указва кога може и следва да се прилага КТ. Т. приложение е налице когато се отнася до правният статут на лицата, работещи по трудово правоотношение, като то се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на ЗДАНС (чл. 43, ал. 3 ЗДАНС). От горното следва извод, че в ЗДАНС се съдържа препращане към основния трудов закон в страната – Кодекса на труда (КТ) единствено и само по отношение на служителите в ДАНС назначени по трудов договор.

При това положение въпросът за съотношението между двата закона ЗДАНС и КТ (т.нар. конкуренция на закони) и тяхното приложение по отношение на служителите, работещи по служебно правоотношение в ДАНС следва да се реши при съотношението на специална към обща правна норма. Кодексът на труда е общ закон, а ЗДАНС е специален закон, като първият е по-стар по време, а вторият – по-нов. По правилото Lex posterior specialis non derogat legi priori generali се прилагат съответните разпоредби на специалния ЗДАНС спрямо общия КТ.

На основание посоченото следва да се приеме, че в настоящия случай нормите на чл.228, ал.3 от ЗМВР и чл.326, ал.4 от КТ не може да се приложат по аналогия и са неотносими към настоящия правен спор, тъй като И. е държавен служител по ЗДАНС, поради което и служебното му правоотношение съгласно чл.43, ал.2 от ЗДАНС се урежда с този закон, в който законодателят не е предвидил правна възможност за оттегляне на веднъж подадено заявление за прекратяване на служебното правоотношение по желание на служителя.

Спорно е също, след като ДАНС е правоприемник на Национална служба „Сигурност“, която е била в състава на системата на Министерството на вътрешните работи и И. е започнал работа в НСС при условията на закона към онзи момент/ЗМВР/, следва ли да се приложи по аналогия ЗМВР, тъй като служебните правоотношения в ДАНС имат същия дисциплинарен и институционален характер като тези в МВР. При прочит на ЗДАНС, не се открива нито една разпоредба която да сочи препращане към ЗМВР, за приложение на горното. Както бе посочено по-горе спецификата на работа и действие на служителите на ДАНС не допуска прилагане на други нормативни актове по отношение на тях, освен ако това не е изрично посочено в ЗДАНС.

В ЗДАНС липсва и правна норма, която да задължава П. на ДАНС да съобразява подадено до него заявление за оттегляне по отношение на друго такова. Издаването или отмяната на вече постановени от него актове, били те индивидуални или общи се основава на преценката му за законосъобразност на така постановения акт, като предвид оперативната самостоятелност, с която разполага при упражняване на своите правомощия и изпълнение на функциите си, това не изключва съобразяването на неговите действия и по целесъобразност. Преценката, която е направил председателя на ДАНС по отношение на подаденото от жалбоподателя Заявление с рег. № ЧР- 486/15.01.2025 г., поставяйки върху него резолюция „НЕ“ с дата 22.01.2025г. е във връзка със предоставената му оперативна самостоятелност, която ръководителят на ДАНС има, но е съобразена и със ЗДАНАС. Следва да се вземе предвид и и обстоятелството, че в Заявление с вх. № ЧР- 486/15.01.2025 г., И. не е изложил мотиви и не е обосновал това свое искане.

За пълнота на доказателствата следва да се посочи, че в настоящия случай подаденото Заявление, с което се иска оттегляне на предходното такова с вх. № ЧР-86/06.01.2025 г. с посочена дата 03.01.2025 г., не се вмества в нито един от сроковете в ЗМВР и КТ, посочени по-горе. Второто заявление не е подадено преди или едновременно с първото, и в 7-дневен срок след първото.

Спазени са и разпоредбите на чл. 113 и чл.114 от ЗДАНС. Процесната Заповед с рег. № ЧР-з-26/13.01.2025 г. е връчена на жалбоподателя срещу подпис на дата 11.02.2025 г., получил е екз. № 5 от нея, видно от направеното от него отбелязване на приложеното по делото заверено копие от екз. № 2 на Заповедта/л. 15/. Посоченото отбелязване за датата на връчване води на извода, че е изпълнено и изискването на чл.113 от ЗДАНС държавния служител да не бъде освобождаван от служба по време на отпуск. Следва да са отбележи, че към момента на издаване на процесната Заповед -13.01.2025г., в ДАНС е липсвала информация държавният служител И. С. И. да е в отпуск по болест, както твърди той. Видно от първия представен болничен лист № Е20240169069 от 12.12.2024г., периода, през който е бил в отпуск по болест е от 10.12.2024г. до 11.01.2025г. Втория болничен лист № Е20241905948 е издаден на дата 13.01.2025г. /датата на издаване на Заповедта/, но е входиран едва на 16.01.2025г. с вх. № ФС-241 по описа на ДАНС. От горното следва безспорния извод, че не е нарушена нормата на чл.113 от ЗДАНС, тъй като към момента на издаване на административният акт, органът, който го е издал-Председателят на ДАНС не е имал информация, че на И. е бил издаден нов болничен лист за временна нетрудоспособност и, че същият е в отпуск по болест. В случая заповедта е връчена на И. след като е приключило ползването от него на отпуск по болест по болничен лист № Е20241905948. В процесната заповед изрично е посочено, че служебното му правоотношение с ДАНС, се прекратява по негово желание, считано от датата на връчване на заповедта. За това, че служебното му правоотношение е прекратено считано от 11.02.2025 г. свидетелства и приложеното по делото заверено копие на Акт за сдаване на длъжност от тази дата/л.16/, като са изпълнени изискването на чл.114, ал.2 от ЗДАНС и на чл.137, ал.1 и ал.2 от ППЗДАНС, служебното правоотношение да се прекрати от датата на връчването на заповедта, като същата подлежи на незабавно изпълнение съгласно чл.114 ал.1 от ЗДАНС, независимо от обжалването й.

В случая е спазена и процедурата по чл.126, ал.1 от ППЗДАНС, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде връчена на служител от Специализирана административна дирекция „Човешки ресурси“ срещу подпис, както и разпоредбата на ал.3 на чл.126 от ППЗДАНС за дата на прекратяване на служебното правоотношение да се счита датата на връчване на заповедта. Изпълнена е и процедурата разписана в чл.130 от ППЗДАНС, съгласно която заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител е издадена след като той е подал писмена молба до органа по назначаване, с което е упражнил правото си по чл.110, ал.1, т.4 от ЗДАНС. Служебното правоотношение е прекратено преди изтичането на едномесечния срок на предизвестие от получаване на молбата, поради което в заповедта изрично е разпоредено да му бъде изплатено дължимото обезщетение за неспазен срок на предизвестие съгласно чл.112, ал.2, изречение второ от ЗДАНС, както и изплащане и на дължимите му обезщетения по чл.83, ал.4 и чл. 117 от ЗДАНС. Спазено е и изискването на чл.115 от ЗДАНС, като изрично е посочено, че заповедта подлежи на обжалване по реда на АПК.

С оглед изложеното следва да се приеме, че в производството по издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.

Липсва и твърдяното в жалбата нарушаване на материално-правните разпоредби и несъобразяване с целта на закона. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗДАНС, Държавна агенция „Национална сигурност“ е специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност.

Във връзка с изпълнение на политиката по защита на националната сигурност, Председателят на ДАНС организира, ръководи и контролира дейността на Агенцията и ръководи управлението на човешките ресурси (чл.9 от ЗДАНС). Съгласно чл.111 от ЗДАНС, заповедите за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се издават от председателя на агенцията при наличие на условията на чл.110 от този закон. Предвид изложеното съдът счита, че не е налице и отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, който изисква производството при прекратяването на служебното правоотношение да бъде проведено при спазване на разписаните специални правила. Предвид изложеното съдът счита, че не е налице и отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК.

С оглед изложеното съдът счита, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора неоснователно се явява искането на адв. С. В. - процесуален представител на оспорващият за присъждане на разноски в размер на общо 1010.00 лева, съгласно представен списък на разноските.

Ще следва в полза на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което с оглед на фактическата и правна сложност на делото съдът определя в размер на 200 лв. по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК във вр. чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по Жалба вх. № 834/12.03.2025г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, вх. № Ж-93/24.02.2025г. по регистъра на ДАНС, подадена от И. С. И. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк] бл.302 вх.А ет.3 ап.7 против Заповед № ЧР-3-26/13.01.2025г. на П. на Държавна агенция „Национална сигурност“.

ОСЪЖДА И. С. И. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк] бл.302 вх.А ет.3 ап.7 да заплати на Държавна агенция “Национална сигурност“ [населено място] сумата от 200.00 (двеста)лева,представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от адв. С. В. от ЛАК – процесуален представител на оспорващия И. С. И. за присъждане на разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.