П Р О Т О К О
Л
2016 ДУПНИЦА
Година Град
V
Районен съд –
Дупница състав
18
май 2016
на Година
ДОБРИНКА
ЗАФИРОВА
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
РОСИЦА ГАНЕВА
2.
ЕМИЛ ПАВЛОВ
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
Н
О Х 179 2016
дело №
по описа за година.
10.00
На именното
повикване в часа
се явиха:
За
Районна прокуратура Дупница,
редовно уведомена, явява се прокурор Павлов.
Подсъдимият М.Я.К., редовно уведомен, се явява лично и
с адв. В. от ДП.
Подсъдимият Б.Б.Б., редовно уведомен, се явява лично и
с адв. Й. от ДП.
Подсъдимият Ю.С.Л., редовно уведомен, се явява лично и
с адв. Ц. от ДП.
От свидетелите не се явяват №№ 9 и 17.
Останалите се явяват.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв.
В.: Госпожо председател,
моля да не давате ход на делото, като съображенията ми за това са следните:
На първо място, според мен настоящето съдебно
производство следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокуратурата,
тъй като в досъдебното производство има допуснати съществено процесуално
нарушение, което е отстранимо, а именно: наблюдаващият прокурор Ивайло Илиев,
който е изготвил и внесъл обвинителния акт в съда, незаконосъобразно обедини ДП
№ 909/2015г. и ДП № 910/2015г. по описа на ДРП. Досъдебно производство № 909/2015г.
по описа на ДРП беше образувано срещу неизвестен извършител за това, че на
процесната дата, час и място, преди да бъде причинена лека телесна повреда на Л.Д.
на подсъдимия Б.Б. – подсъдим по настоящето дело, са били нанесени две телесни
повреди, от които едната е средна, представляваща прободно и проникващо
нараняване в областта на корема, като според съдебно-медицинската експертиза
ако не е била направена операция, е имало реална опасност за живота му. Досъдебно
производство № 910/2015г., с № 201/2015г. по описа на Окръжен следствен отдел
при ОП Кюстендил, по което е образувано настоящето съдебно производство, включва
обвинение за лека телесна повреда, причинена на Л.Д. при същия инцидент. За същото
престъпление спрямо Б.Б., в нарушение на чл. 199, ал. 1 НПК прокурор Илиев не
се е произнесъл за отказа да се образува досъдебно производство с постановление,
а само с резолюция е дал сигнал досъдебното производство да бъде приложено по настоящето
дело. Органът по разследването не проведе никакви процесуално- следствия
действия в тази връзка.
Според зашитата извършеното обединение е
незаконосъобразно, тъй като Б. е лишен от правото да обжалва постановлението за
отказ пред съда. По повод незаконосъобразното обединяване на двете досъдебни
производства защитата подаде жалба до Главния прокурор. Видно от отговора,
горестоящите прокуратури не могат да се произнесат, тъй като съгласно чл. 27,
ал. 1 НПК съдът вече ръководи производството и решава делото. Според нас съдът
следва да прекрати настоящето производство и делото да бъде върнато на ДРП за
разследване на извършеното престъпление срещу Б.. По смисъла на чл. 348, ал. 3,
т. 1 нпк липсата на постановление
за отказ за образуване на досъдебно производство представлява съществено нарушение
на процесуалните правила, което е видно по делото, и то не е отстранено. Според
нас това е и касационна предпоставка за отмяна на всяка присъда. Ето защо
предлагаме делото да се прекрати и върне на прокуратурата. Освен това прокурор
Ивайло Илиев прояви определена предубеденост, поради което на формални
основания той не уважи нито едно наше искане за извършване на допълнителна експертиза
и извършване на конкретни действия по разследването. Пак според нас КОП не се
произнесе по искането ни за отвод, а той максимално бързо изготви обвинителния
акт и го внесе в съда.
Като имаме предвид изложеното, и най-вече незаконосъобразното
обединяване на двете досъдебни производства считам, че за да получи правосъдие
и подсъдимият Б. настоящето производство следва да бъде прекратено и делото да
бъде върнато на прокуратурата. Както е известно на съда, ако в хода на съдебното
следствие се докаже, че Л.Д. умишлено е причинил средна телесна повреда на подсъдимия
Б., няма право да го .
Представям заверено копие на жалбата до Главния
прокурор на РБ, копие от акта на Апелативна прокуратура, с който се е произнесла,
копие от жалбата до КОП за незаконосъобразно неуважени искания и допуснати
нарушения от прокурор Ивайло Илиев във връзка с обединяването на двете
досъдебни производства, и постановлението на КОП, с което ни уведомява, че тя
не може да се произнесе по всички тези искания, тъй има обвинителен акт и
делото е внесено в съда.
Адв.
Й.: Да не се дава ход на
делото. На първо място се присъединявам изцяло към В..
На следващо място, според мен в досъдебното
производство са допуснати отстраними процесуални нарушения, които нарушават
правата на обвиняемия Б.Б., който получи средна телесна повреда. На
14.01.2016г. има входиран сигнал от Б. за това, че по време на инцидента Л.Д.
му е нанесъл прободни рани, едната от които средна телесна повреда. Според
вещото лице е съществувала реална опасност за живота му, ако не е била оказана
своевременна медицинска помощ. Във връзка с подадения сигнал за прокуратурата
възниква задължението да извърши проверка, каквато обаче не е извършена. Обединявайки
досъдебното производство за причинена средна телесна повреда с досъдебното
производство за причинена лека телесна повреда на Д. разследващият орган не е
изяснил обективната истина, а само изяснява обстоятелствата по причиняването на
леката телесна повреда, като обстоятелствата по причиняването на средната
телесна повреда остават неизяснени. В обвинителния акт няма никакви аргументи
за обеденяването на двете досъдебни производства, след като от материалите по
делото е видно, че са останали неизяснени факти и обстоятелства, свързани с
обвинението. В обвинителния акт е посочено, че са събрани доказателства за
няколко престъпления, извършени от няколко лица, което е основание за
отделянето на досъдебните производства. От страна на прокурор Илиев е налице
прикриване на престъпление и неизясняване на обстоятелства относно причинената
средна телесна повреда на Б..
На следващо място обвинителният акт е
неясен. Приетата фактическа обстановка изцяло противоречи на тази, при която е
извършено престъплението от Д. срещу Борсов. Ако прокурорът обективно беше
разследвал случая на Б. щеше да се установи, че той не е имал обективната възможност
да нанася на Д. посочените наранявания, тъй като е паднал на земята, където останал
да лежи в безсъзнание. Прокурор Илиев е изпълнил своите задължения предубедено,
не уважи искането ни за назначаване на експертиза на Б.. Като се има предвид,
че в настоящето съдебно производство подсъдимият Б. не може да получи
правосъдие, също предлагам да го прекратите и върнете на прокуратурата.
Адв.
Ц.: Уважаема госпожо
председател, аз изцяло поддържам казаното от моите колеги, присъединявам се към
това, което те казаха. Мисля, че случаят Ви е ясен. Независимо от това аз ще
опитам да кажа и моето мнение:
Мисля, че този обвинителен акт не отговаря
на изискванията на чл. 246, ал. 1 НПК и това е според мен основание да бъде
прекратено делото и да бъде върнато на прокуратурата. Както и да се прочете
този обвинителен акт той не отговаря и на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК.
Не са посочени всички елементи на извършеното престъпление от нашите подзащитни,
особено Юлиян Л.. В обвинителния акт има съществени разминавания в това, което
твърди прокуратурата, и от това, което се намира в кориците на делото. Забележете
по какъв начин се коментира експертизата за наличието на барутни частици.
Трябва да бъде казано пред настоящия съдебен състав, че изводите на прокуратурата
за извършено престъпление не са направени на базата на събраните по досъдебното
производство доказателства. Тези материали не са анализирани, което е задължително
съобразно принципното изискване на НПК, и по този начин се представя друга фактическа
обстановка, а не тази, която е в действителност, което води до неправилно и
неточно прилагане на материалния закон.
Според мен делото е водено едностранно и по
този начин разследването не е обективно, то е водено с явен обвинителен уклон –
да бъде осъден някой от всички, които са присъствали на банкета. Това е
недопустимо. Не може по такъв начин да се поддържа обвинение и не може да се иска
от този обвинителен акт осъдителна присъда. Прокурорът наистина може да е
убеден, че са събрани необходимите доказателства по това дело, а обективно това
да не е станало. Затова според нас по-важно е не убеждението, а дали са извършени
всички действия, които НПК задължава, за да съберат всички доказателства за
разкриване на обективната истина и повдигане на обвинение пред съда. В потвърждение
на това, което казвам, и изводите, направени по отношение на пострадалия Д., не
може с едно изречение да се каже, че е налице неизбежна отбрана, а още повече
че е налице превишаване на неизбежната отбрана. Това е така, защото Б.
значително е превъзхождал физически пострадалия Д.. Това твърди прокуратурата,
но Б. е пострадал най-много от всички останали. Какви са тези изводи, направени
в обвинителния акт, когато нищо не е направено за разследване случая на Б.? Той
така е бил наранен, че е щял да умре. Вярно е, че въпросите за неизбежната
отбрана са сложен институт в правото. Ако беше извършено обективно разследване
по отношение на пострадалия Б., а това не е направено, още повече че делото се
води в следствието, фактическата обстановка щеше да е друга, защото са събрани
доказателства за всички участници в този банкет. Очевидно, че някой трябва да
бъде осъден. Ние сме на мнение, че този обвинителен акт, и по-точно обстоятелствената
му част, не отговарят на изискванията на НПК, не включва всички фактически
данни и обстоятелства, свързани с начина на извършване на престъплението, които
са от значение за направената квалификация на деянието. Само ще кажа отново, че
по този въпрос ВКС приема, че защитаващият се в случая е имал право на удар с
подобна насока, но не и с удар по-силен, който да причини средна телесна повреда.
Върховният съд е категоричен, има такива решения. Ударите на Д. очевидно надхвърлят
необходимата сила. В този смисъл е Решение № 248/1991г. на Първо наказателно
отделение на ВКС. Не са потвърдени възраженията и твърденията на нашите
подзащитни, но там има протоколи за разпит, където казват съвсем други неща. Не
може да се поддържа обвинение, когато не са изяснени въпросите от тази нощ.
Всичко това - допуснатите пропуски и слабата работа по разследването, и особено
контролът от страна на прокуратурата, е нарушение на процесуалните правила,
което е съществено. Има решение на ВКС, на Второ наказателно отделение от
1993г., и ако Вие, госпожо председател приемете, че са налице съществени процесуални
нарушения, моля да не давате ход на делото, а то да бъде върнато на фаза разследване.
Прокурорът: Госпожо председател, считам, че възраженията
на защитата са неоснователни, тъй като се сочат оплаквания във връзка с нарушеното
право на обвиняемия Б.Б. като пострадал. В случая се касае за обвинителен акт,
по който той е обвиняем и не са налице никакви нарушения, които да са довели до
правото му на защита. От друга страна съответствието на обвинителния акт с обективната
действителност и доказателствата по делото е въпрос, по който съдът следва да
се произнесе с присъда, поради което моля да не връщате обвинителния акт на прокурора
и да разгледате делото.
Адв.
В.: Позицията на прокурора
следва да бъде такава, обаче прокуратурата изобщо не се произнесе във връзка с
незаконосъобразното обвинение. Съгласно чл. 348 НПК липсата на постановление за
отказ да се образува досъдебно производство представлява нарушаване правото на
защита и правилата на процеса, и след като има само една резолюция да се
присъедини сигналът към вече образувано досъдебно производство, това представлява
касационна предпоставка за отмяна на всяка присъда. Ние вярваме във Вашата обективност
и справедливост и смятаме, че за да се изяснят всички обстоятелства по делото и
причинената средна телесна повреда в областта на корема, това може да стане
единствено чрез допълнително разследване. Ние не можахме да осъществим и нашите
права пред висшестоящите прокурори, които прехвърлиха отговорността на Вас да
се произнесете по всички аргументи, изложени в жалбата. Аз мисля, че и това
обстоятелство е достатъчно да бъде върнато делото на прокуратурата за
допълнително разследване.
Адв.
Ц.: Всичко, което каза
колегата В. е така, но аз ще попитам представителя на прокуратурата откъде знае,
че е налице неизбежна отбрана, че да знаете, че той не я е превишил? Това са
недопустими неща. Това са дефектите на обвинителния акт. Вие ще вземете
решение, но така не би трябвало да се води това дело с този обвинителен акт.
Съдът, като взе предвид направените искания
от защитата на подсъдимите съдебното производство по делото да бъде прекратено
и върнато на прокуратурата за допълнително разследване, за което изложиха
пространни аргументи, и становището на прокурора във връзка с тези искания, счита
същите за основателни,поради следното:
Налице е допуснато съществено процесуално
нарушение на досъдебното производство, което е отстранимо.
Досъдебно производство № 909/2015г. по описа
на ДРП е било образувано срещу неизвестен извършител за това, че на процесната
дата, час и място, на Б.Б. – подсъдим по настоящето дело, преди същият да
причини лека телесна повреда на Л.Д., са му били нанесени две телесни повреди,
от които едната е средна, представляваща прободно и проникващо нараняване в
областта на корема. Досъдебно производство № 910/2015г., с № 201/2015г. по
описа на ОслО при ОП Кюстендил, по което е образувано настоящето съдебно
производство, включва обвинение за лека телесна повреда, причинена на Л.Д. при
същия инцидент. В хода на разследването е бил подаден сигнал от подсъдимия Б.
за това, че по време на инцидента пострадалия Л.Д. му е нанесъл прободни рани,
едната от които средна телесна повреда.Във връзка с подадения сигнал за извършено
престъпление спрямо Б.Б., в нарушение на чл. 199, ал. 1 НПК прокурор Илиев не
се е произнесъл с Постановление за отказа си да се образува досъдебно
производство, а само с резолюция е разпоредил досъдебното производство за
причинена средна телесна повреда на Б.Б. с досъдебното производство за
причинена лека телесна повреда на Д. да бъдат обединени, поради което Б. е бил
лишен от правото си да обжалва постановлението за отказ пред съда, с което е
нарушено правото му на защита в наказателното производство.
Обединявайки досъдебното производство за
причинена средна телесна повреда с досъдебното производство за причинена лека
телесна повреда на Д. разследващият орган не е изяснил обективната истина,като
се е ограничил да изяснява обстоятелствата само по причиняването на леката
телесна повреда, а обстоятелствата по причиняването на средната телесна повреда
са останали неизяснени.
Предвид на това, обстоятелствената част на
обвинителния акт не отговарят на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК,доколкото са останали неизяснени факти и обстоятелства,свързани с обвинението.
Обстоятелствената част на обвинителния акт не включва всички фактически данни и
обстоятелства, свързани с начина на извършване на престъплението, които са от
значение за квалификацията на деянията
по повдигнатите обвинения,както и не са изложени никакви съображения относно
сочената неизбежна отбрана от страна на пострадалия Д..
Водим от горното и на основание чл. 288, ал.
1, т. 1 от НПК, съдът
О п р е д е л и:
не Дава ход на делото.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по НОХД № 179/2016г.
по описа на ДРС.
ИЗПРАЩА делото на ДРП с указание за допълнително разследване за
отстраняване на описаните по-горе допуснати отстраними на досъдебното
производство недостатъци, както и привеждане на обвинителния акт в съответствие
с изискванията на чл. 246, ал.1 от НПК.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба и протест пред Кюстендилски
окръжен съд в седмодневен срок, считано от днес за страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Протоколът се изготви в съдебно заседание,
което приключи в 10.45 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЪДЕБЕН
СЕКРЕТАР: