№ 4272
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110209159 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от А. А. Б., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 662 от 01.06.2022 г., издадено от Началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. София, с което за нарушение и на основание чл.179, ал.3а от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 1800 лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление. Твърдят се
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Сочи се, че не била изяснена
субективната страна на нарушението и как точно е била определена дължимата такса.
Пледира се и за маловажност на деянието по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя изцяло
поддържа жалбата и изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното НП. Сочи,
че не било доказано кой е управлявал автомобила към момента на нарушението,
посоченият в издаденото НП километър не съществувал и не било ясно как е била
определена таксата. Претендира разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и иска издаденото НП да
1
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на
административнонаказателното не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканите от жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.12.2021 г. в 05:43 часа в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата пристигнало
пътно превозно средство с peг. № ***, вид влекач, марка и модел „***“, с обща
техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя
А. А. Б.. След извършена проверка от страна контролните органи било установено, че
на 24.11.2021 г. в 06:12 часа, горепосоченото пътно превозно средство с
регистрационен № *** е било засечено по път А-6, км 50+427, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна
такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП).
Предвид на това срещу водача А. А. Б. бил съставен АУАН № 662 от 06.12.2021
г. за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и
един свидетел, след което бил предявен на нарушителя, който го подписал без
възражения.
АНО счел изложената в акта фактическа обстановка за категорично доказана и
въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 662
от 01.06.2022 г., с което за нарушение и на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетЕ.та Е. К. и приложените по делото писмени доказателства,
включително снимков материал във връзка с установеното нарушение. СвидетЕ.та
лично е извършила проверката и пресъздава обстоятелства, които пряко и
непосредствено е възприела. Показанията й са логични, последователни и
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира напълно. Същата поясни, че
превозното средство е било управлявано от жалбоподателя А. А. Б. към момента на
проверката на 06.12.2021 г., но не може да каже кой е управлявал автомобила към
момента на нарушението - 24.11.2021 г. в 06:12 часа, което обстоятелство не се
установява и от останалите събрани по делото доказателства. На снимковия материал
2
се вижда само превозното средство и неговия регистрационен номер, но не и водачът,
който го управлява. В тази връзка трябва да се отбележи, че собственик на
тежкотоварния автомобил е юридическото лице „***“ ЕООД, а не жалбоподателят А.
А. Б., като в случая не е санкциониран собственикът на превозното средство, а лицето,
което се твърди да го е управлявало.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира
следното:
На първо място от правна страна не се доказа субектът на нарушението, а
именно не се доказа, че на 24.11.2021 г. в 06:12 часа, когато е извършено деянието,
именно жалбоподателят А. А. Б. е управлявал превозното средство. По делото се
доказа категорично единствено, че посоченото МПС е било управлявано от Б. на
06.12.2021 г. в 05:43 часа, но нарушението е за деяние извършено 12 дни по-рано,
поради което няма как да се приеме, че след като на 06.12.2021 г. Б. е бил водач на
автомобила, то го е управлявал и на 24.11.2021 г. От друга страна Б. не е собственик на
превозното средство и не е наказан в това му качество, а само и единствено като водач
на същото, но юридическото лице най-вероятно разполага с много шофьори и на
процесната дата автомобилът може да е бил управляван от всеки един от тях. Предвид
на това съдът приема, че не е категорично доказано авторството на деянието. Това, че
жалбоподателят Б. е бил спрян със същото ППС на 06.12.2021 г. не е достатъчно да се
приеме за категорично доказано, че той е бил водач на това ППС и на 24.11.2021 г.
Събраните доказателства не сочат, че на 24.11.2021 г. А. А. Б. е управлявал процесното
ППС, а тези обстоятелства е следвало да се установят от административнонаказващия
орган в хода на административнонаказателното производство, което не е сторено.
Съгласно разпоредбите на чл.188, ал.1 и ал.2 от ЗДвП – „собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост
на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство“. В случая обаче жалбоподателят Б. не е
наказан нито като собственик на превозното средство, нито като представляващ
юридическото лице собственик, нито като посочено от собственика лице, на което е
било предоставено това МПС. Той е бил наказан като водач на автомобила, а по делото
се доказа единствено, че е бил водач на 06.12.2021 г., но няма такива доказателства за
3
датата на деянието 24.11.2021 г. В тази връзка наказание е следвало да бъде наложено
на представляващия юридическото лице собственик на превозното средство или на
лицето, за което изрично е посочено от собственика, че е предоставил управлението на
автомобила, а не по презумпция да се приема, че след като на 06.12.2021 г. Б. е
управлявал тежкотоварния автомобил, то значи го е управлявал и 12 дни по-рано на
24.11.2021 г. Предвид на изложеното съдът приема, че не е доказано по категоричен
начин авторството на деянието. Презумпцията в настоящия процес е за невиновност,
тоест всеки е невинен до доказване на противното и тази доказателствена тежест е за
наказващия орган, а жалбоподателят не трябва и няма задължение да доказва, че е
невинен. Нарушението трябва да е доказано по несъмнен и категоричен начин, за да
бъде признат жалбоподателят за виновен, като всяко съмнение се тълкува в полза на
дееца. След като по делото липсва категорична доказаност за съпричастност на Б. към
деянието, то наказателното постановление следва да бъде отменено поради
недоказаност на авторството на нарушението.
Освен това не се доказва и мястото на извършване на нарушението. В
издаденото НП се твърди, че превозното средство с регистрационен № *** се е
движило без заплатена пътна такса по път А-6, км 50+427, включен в обхвата на
платената пътна мрежа. В същото време по делото е представено писмо от Агенция
„Пътна инфраструктура“ – гр. София (лист 35), в което учреждението, към което е
органът издал процесното НП посочва, че към месец септември 2022 г. на път А-6
„Европа“ до момента няма километър 50+427. Тогава се поставя логичният въпрос,
след като към месец септември 2022 г. на път А-6 „Европа“ няма изграден километър
50+427, то как 10 месеца по-рано на 24.11.2021 г. е имало такъв километър 50+427,
където се твърди да е било извършено и заснето нарушението. Абсурдно е към месец
септември 2022 г. да се твърди, че няма такъв километър, а в издаденото на 01.06.2022
г. НП това да е посоченото място на нарушението със заявката, че този километър е
включен в обхвата на платената пътна мрежа. Реално с представените писмени
доказателства самият наказващ орган опровергава твърденията си в издаденото НП за
съществуването на такъв километър от път А-6 „Европа“. След като се представят
доказателства изхождащи от Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, че на път
А-6 „Европа“ няма изграден километър 50+427, то съдът приема за недоказано и
посоченото в НП място на извършване на нарушението.
Времето, мястото, начинът на извършване на деянието и самоличността на
извършителя са основни елементи на всяко едно наказателно и
административнонаказателно обвинение. Всеки един от тези елементи трябва да бъде
доказан по категоричен начин, за да се стигне до ангажиране отговорността на
жалбоподателя. След като наказанието е наложено за извършено на 24.11.2021 г.
управление на ППС без заплатена пътна такса от водача Б. на път А-6, км 50+427, то
трябва да бъде доказано, че именно на тази дата той е управлявал автомобила на
4
посоченото място и недоказването на това обстоятелство е основание за оправдаване
на дееца. Както беше посочено по-горе, тежестта за доказване в случая е на АНО,
който следва да ангажира доказателства установяващи категорично всички фактически
обстоятелства около твърдяното нарушение, посочени в издаденото НП.
Жалбоподателят не трябва да доказва, че е невинен, като всяко съмнение следва да се
отчита в негова полза. Административното обвинение трябва да е доказано по
несъмнен начин и не може да почива на предположения.
На последно място съдът намира, че е налице неяснота и при самото описание
на нарушението, тъй като нито от съставения АУАН, нито от издаденото НП става
ясно какъв е бил размерът на дължимата пътна такса и как е бил определен този
размер. Според чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата – „за преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за
изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3;
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които
съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз
основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато
разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или
пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно
средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки
отделен път или пътен участък“. В случая не е ясна формулата, по която е изчислена
дължимата такса и какво е било взето предвид при определянето й – товароносимост,
брой оси, екологични характеристики на превозното средство, какви са били
техническите характеристики на пътя или пътния участък и т.н., за да се направи
преценка дали правилно е била определена и в крайна сметка какъв е бил размерът й.
Тези обстоятелства никъде не са посочени в съставения АУАН и издаденото НП, което
пък съществено нарушава правото на защита на наказаното лице и възможността му да
разбере какъв размер на таксата се твърди да не е заплатило и как е бил определен този
размер. Посочената неяснота при описанието в крайна сметка препятства и съда да
извърши дължимия съдебен контрол за законосъобразност на издаденото НП във
връзка с тези обстоятелства.
С оглед всичко изложено до тук, наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В случая и предвид изхода на делото, то основателно е искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
5
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а според ал.2 на същия
член, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В
съдебно заседание процесуалният представител на наказващия орган направи
възражение за прекомерност на поисканите от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение. Според цитираната нормативна уредба - чл.36 от Закона за
адвокатурата, вр. чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, то възнаграждението на
адвоката в случая не може да е по-малко от 480 лева. Въз основа на представените
доказателства и списък на разноските става ясно, че жалбоподателят е заплатил в брой
на адвокат М. А. уговорената сума в договора за правна защита и съдействие в размер
на 600 лева, като това е станало на 27.06.2022 г. Съдът намира, че не следва да се
редуцира размерът на така заплатеното адвокатското възнаграждение, което с оглед
представените доказателства досежно реалното му заплащане, надхвърля незначително
размера на минималното възнаграждение, дължимо съгласно Наредбата за минималния
размер на адвокатските възнаграждения. В случая при преценката относно
прекомерност следва да се има предвид видът и характерът на производството. Видно
е, че защитникът е участвал в проведеното открито заседание, а преди това е изготвил
и въззивната жалба. Поради това и съдът счита, че заплатеното от страна на
жалбоподателя възнаграждение не може да бъде счетено за прекомерно. С оглед
изложеното до тук и предвид изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, съобразно представения договор за правна
защита и доказателствата за реалното заплащане на уговореното възнаграждение.
В случая съдът е направил разходи от бюджета си за заплащане на пътни
разноски на свидетЕ.та Е. К. в размер на 83,00 лева. Съгласно разпоредбата на чл.84 от
ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на
призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски
на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,
на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се
прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Според чл.190, ал.1 от
НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство
бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата.
Понятието „държава“ е използвано в широкия смисъл на думата, като държава са както
съдебните органи, така и Агенция „Пътна инфраструктура“, която е към
Министерството на регионалното развитите и благоустройството. В случая обаче,
6
съдът намира, че не следва да бъде ощетяван бюджетът на съдебната власт за сметка на
бюджета на изпълнителната власт и в частност на Министерството на регионалното
развитите и благоустройството, тъй като макар и част от понятието държава в широкия
смисъл на думата, то се касае за структури към отделни власти – съдебна и
изпълнителна, които имат самостоятелни и независими бюджети. След като Агенция
„Пътна инфраструктура“, която е към Министерството на регионалното развитите и
благоустройството е предприела настоящата проверка и действия по наказване на
нарушителя, но издаденото НП е незаконосъобразно, то именно този орган следва да
понесе разноските, сторени във връзка с действията му, които са довели до настоящото
дело. Както при потвърждаване на издадено НП разноските се понасят от
жалбоподателя, така и при отмяната му наказващият орган следва да възстанови на
съда по бюджета на съдебната власт направените разноски за транспортни разходи на
свидетеля Е. К. в размер на 83,00 лева. Освен това и в чл.143, ал.1 от АПК е посочено,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ, което е още един
аргумент в полза на застъпеното становище. Предвид на това Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. София следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СРС
посочената сума в размер на 83,00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 662 от 01.06.2022 г., издадено от
Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което за нарушение и на основание
чл.179, ал.3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на А. А. Б., ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 /хиляда и
осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК Агенция
„Пътна инфраструктура“ – гр. София (АПИ) да заплати на А. А. Б., ЕГН **********
сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски в производството за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София (АПИ) да заплати по
сметка на РС-София сумата от 83,00 /осемдесет и три/ лева, представляваща сторени
по делото разноски за транспортни разходи на свидетеля Е. К..
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8