№ 1567
гр. Варна, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110100518 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищцата М. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. П. Й. Н. от ВАК, със съдебен
адрес: ***, е сезирала съда с искова молба с правно основание чл. 439 ГПК против ответното
дружество „М. Ф. М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
В. Ю. Б..
В исковата си молба, ищцата е навела следните твърдения:
С Изпълнителен лист, издаден на 21.05.2013г. от Районен съд - Варна въз основа на влязла
в сила Заповед от 15.01.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч. гр.д. № 444/2013г. по описа на Районен съд - Варна, М. И. И., ЕГН **********, с
адрес ***, била осъдена да заплати в полза на кредитора „М. Ф. М.“ АД, ЕИК ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. Ю. Б., сумите както следва: 599,11 лв.
/петстотин деветдесет и девет лева/, представляваща главница по договор за кредит № CREX -
01401688, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 14.01.2013г. до
окончателното изплащане на задължението; 61,58 лв. /шестдесет и един лева и 58ст./,
представляваща неолихвяема сума за договорна лихва; 142,44 лв. /сто четиридесет и два лева и
44ст./, представляваща неолихвяема сума за забава, както и сумата от 125 лв. /сто двадесет и пет
лева/, представляваща неолихвяема сума за разноски по гр.дело.Вземането произтичало от
неиздължено задължение по договор за кредит № CREX - 01401688, сключен между М. И. И..
Съгласно задължителната за съдилищата в РБ практика на ВКС, постановена по реда на
чл.290 от ГПК /Решение №111/27.10.2009г. по т.д.№29б/2009г., I т.о. ВКС/, относно поредността
на погасяване на задълженията, ищцата счита, че процесното задължение се погасява в следната
поредност: разноски по изпълнителното дело; разноски по изпълнителния лист; договорна лихва
по ИЛ в размер на 61,58 лв. /по правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД/; главница в размер на 599,11 лв.,
като по-обременително задължение /лихвоносна/ по правилото на чл.76, ал.1 от ЗЗД лихва за
забава по ИЛ в размер на 142,44 лв. /обезщетително вземане, следващо главницата по правилото на
чл.76, ал.1 от ЗЗД/ и законна лихва върху главницата, /обезщетително вземане, следващо
главницата по правилото на чл.76, ал. 1 от ЗЗД/.
1
При изложеното по-горе , ищцата счита, че постъпилата по ИД 4694/2013 г. по описа на
ЧСИ М. Б. сума е разпределена съразмерно в посочената по-горе поредност, като сумата от
456,34 лв. /четиристотин петдесет и шест лева и 34 ст./, изплатена на „М. Ф. М." АД покрила
част от главницата, част от договорната лихва, част от лихвата за забава и част от
разноските по изпълнителния лист.
Счита, че от сумата 456,34 лв. - 294,34 лв. са покрили главницата; 30,12 лв. -договорната
лихва; 70,28 лв. - лихва за забава и 61,61 лв. - разноски по ИЛ.
Предвид гореизложеното, ищцата е извела извода, че по ИД 4694/2013 г. по описа на ЧСИ
М. Б., има неизплатени суми по ИЛ от 21.05.2013г. по ч.гр.д.№ 444/2013г. по описа на Районен съд
-Варна в размер на: 304,77 лв. /триста и четири лева и 77 ст./, представляваща неизплатена част от
главница по договор за кредит № CREX - 01401688, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда - 14.01.2013г. до окончателното изплащане на задължението, 31,46
лв. /тридесет и един лева и 46ст./, представляваща неизплатена част от неолихвяема сума за
договорна лихва, 72,16 лв. /седемдесет и два лева и 16ст./, представляваща неизплатена част от
неолихвяема сума за забава, както и сумата от 63,39 лв. /шестдесет и три лева и 39 ст./,
представляваща неизплатена част от неолихвяема сума за разноски по гр.дело.
На следващо място в исковата си молба ищцата се позова на съдебната практика,
обективирана в TP №2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело №2/2013 г. ОСГТК на ВКС, и чл. 116 б.“в“
от ЗЗД, съгласно които давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането, като прекъсването обаче се осъществява само доколкото, чрез
изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни изпълнителни способи, като в
цитираното Тълкувателно решение №2/2013 по тълкувателно дело №2 от 2013 г. на ОСГТК на
ВКС незчерпателно било посочено, предприемането на кои изпълнителни действия прекъсват
давността .
Ищцата се позовава на съдебната практика относима към издаването на изпълнителен лист
по чл.242 ГПК отменен, за да обобщи извода от правна страна, че определението на съда по
чл.242 ГПК /отм./ и издаденият въз основа на него изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание чл.237 ГПК /отм./ нямат последиците на съдебно решение за установяване на
съществуването на вземането на кредитора по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД, следователно от
прекъсването на давността по чл. 116, б.“в ЗЗД с подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, срокът на новата давност по чл.117,
ал.1 ЗЗД съвпадал с давностия срок за погасяване на вземането, предмет на производството, като
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намирала приложение.
По тези съображения ищцата счита, че по отношение на главницата ще е приложим 5-
годишния давностен срок съгласно чл.110 от ЗЗД, а по отношение на лихвите ще е приложим 3-
годишния давностен срок по чл. 111,ал.1, б."в" от ЗЗД.В този смисъл ищцата цитира и част от
съдебната практика : Решение №42 от 26.02.2016г. по гр.д. 1812/2015г. на ВКС ; Решение № 45 от
30.03.2017 г. по т. д. № 61273 / 2016 г. на ВКС; Решение № 93 от 27.10.2016 г. по т. д. № 1882 /
2015 г. на ВКС; Решение № 139 от 28.08.2013 г. по търг. д. № 98/2012 г. на ВКС; Решение №
94/27.07.2010г. по т. дело № 943/2009г. на ВКС; Решение № 130 от 23.12.2015 г. по т. д. №
855/2011 г. на ВКС; Решение № 173 от 28.10.2010 г. по търг. д. № 1095/2009 г. на ВКС.
В настоящия случай, по същество на спора, твърди ищцата , че изпълнителния лист от
21.05.2013г. бил издаден въз основа на влязла в сила Заповед от 15.01.2013г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по частно гр.дело № 444/2013г. по
описа на Районен съд - Варна, без да било провеждано същинско исково производство, поради
което характерът на задължението на М. И. И. не се било променило, а срокът на новата давност по
чл.117, ал.1 ЗЗД съвпадал с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на
производството. На следващо място ищцата се е спряла на правен анализ на колизията между
ППВС № 3/18.11.1980 г. и TP № 2/26.05.2015 г. по тьлк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
която в конкретното исково производство по предявения от нея иск с правно осн. чл. 439 ГПК,
следва да се отговори на въпроса, кое тълкувателно решение е действащо по отношение на ИД
4694/2013 г. по описа на ЧСИ М. Б.. В тази връзка ищцата сочи, че съгласно Решение
2
№170/17.09.2018г. по гр. дело № 2382/2017 г., IV г. о. на ВКС, ако преди постановяване на новото
TP № 2/26.05.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са се осъществили факти, които са
от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си
последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или
TP, което е било действащо към момента на настъпване на последиците. С оглед на горното
извършената с т. 10 от TP № 2/26.06.2015 година, постановено по тьлк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година пораждала действие от датата на
обявяването на TP, като даденото с т. 10 от TP № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилагало от тази дата и то само по отношение
на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които приключили
преди това.
Според ищцата, в периода 21.10.2013г. (плащане на сума в размер на 119.04лв. по ИД
4694/2013г. по описа на ЧСИ М. Б.) до 10.08.2020г. (запор на трудово възнаграждение), не били
предприемани изпълнителни действия, които да прекъснат давностните срокове, поради което
изпълнителното дело се било прекратило ех lege на 21.10.2015 г., на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК с настъпила т.нар. перемпция, като съдебния изпълнител можел само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване на изпълнителното производство.
Счита, че ИД 4694/2013г. по описа на ЧСИ М. Б. е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8
от ГПК с настъпила т.нар. перемпция, след приемането на TP № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, поради което приема, че
установеното с новото TP тълкуване на правната норма следва да бъде прилагано.
С оглед даденото разяснение в т. 10 от TP 2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. ОСГТК,
подчертава ищцата: когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК (чл. 330, ал. 1,6. „д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.Предвид обстоятелството, че според TP 2/2015г., давността се прекъсвала от всяко
валидно предприето изпълнително действие от взискателя, като при настъпила перемпция, от
последното валидно изпълнително действие течели срокове за погасителна давност по чл.
110 и по чл. 111 ЗЗД , то счита ищцата, че от 21.10.2013г., когато било направено плащане на
сума в размер на 119.04лв. по ИД 4694/2013г. по описа на ЧСИ М. Б. започнал да тече 5 годишния
давностен срок на осн. чл. 110 ЗЗД по отношение на главницата, който изтекъл на 21.10.2018г. и
3 годишния давностен срок на осн. чл.111 ЗЗД по отношение на лихвите, който е изтекъл на
21.10.2016 г.
В случай, че съдът приеме, че водещо в случая е тълкуването на нормата, дадено с ППВС
№3/1980г., според което новата погасителна давност започва да тече от изтичане на 2-годишния
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1,6. "д" ГПК отм.), то ищцата счита, че давностния
срок за погасяване на вземането по отношение на главницата, изтекъл на дата 21.10.2020 г.
/поради изтичане на 5 годишния давностен срок на осн. чл.110 ЗЗД от датата на настъпилата на
21.10.2015г. перемпция/, а давностния срок, за погасяване на вземането по отношение на лихвите,
изтекъл на дата 21.10.2018 г. /поради изтичане на 3 годишния давностен срок на осн. чл. 111 ЗЗД
от датата на настъпилата на 21.10.2015г. перемпция /.
В случай, че съдът приеме, че следвало да се приложи по отношение на главницата и
лихвите по издадения Изпълнителен лист от 21.05.2013г. по ЧГД 444/2013г. по описа на Районен
съд -Варна, общата 5 годишна давност на осн. чл. 110 от ЗЗД , то ищцата отново счита, че и тази
давност също е изтекла към датата на подаване на настоящата искова молба - т.е. датата 08.12.2020
г.
Във връзка с гореизложеното, ищцата е сезирала съда с искане по см.на чл. 127, ал. 1, т.
5 ГПК: да бъде постановено съдебно Решение , по силата на което:
да бъде установено по отношение на М. И. И., ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл. 111, ал. 1, б. „в" от ЗЗД, че поради настъпила три годишна погасителна давност, НЕ
ДЪЛЖИ на „М. Ф. М." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
3
В. Ю. Б., следните суми по Изпълнителен лист от 21.05.2013г., издаден въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
присъдени по ч. гр. дело 444/2013г. по описа на Районен съд -Варна и представляващи вземане
произтичащо от Договор за кредит № CREX - 01401688 : сумата в размер на 31,46 лв. /тридесет и
един лева и 46 ст./, представляваща неизплатена част от неолихвяема сума за договорна лихва,
72,16 лв. /седемдесет и два лева и 16ст./, представляваща неизплатена част от неолихвяема сума
за забава както и законната лихва върху главницата от 599,11 лв. /петстотин деветдесет и девет
лева/, считано от датата на подаване на заявлението в съда на 14.01.2013г.,до подаване на исковата
молба в съда - 05.12.2020 г. в размер на 480,15 лв. /четиристотин и осемдесет лева и 15ст./.;
да бъде установено по отношение на М. И. И., ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл. 110 от ЗЗД, че поради настъпила пет годишна погасителна давност, НЕ ДЪЛЖИ на „М. Ф.
М." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. Ю. Б., сумата в
размер на 304,77 лв. /триста и четири лева и 77 ст./, представляваща неизплатена част от
главница по договор за кредит № CREX -01401688.
Отправено е искане в полза на ищцата да бъдат присъдени сторените по делото съдебно -
деловодни разноски.
В подкрепа на твърденията и исканията си ищцата е направила доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „М. Ф. М.“ АД, ЕИК *** , със седалище и
адрес на управление : ***, представлявано от В. Ю. Б. - Изпълнителен директор; чрез Я. М.-А.-
Юрисконсулт, със съдебен адрес: *** депозира следния отговор на искова молба:
Предявения иск ответното дружество намира за недопустим, а и неоснователен.
В качество на кредитор на М. И. И. по задължение, инкорпорирано в изпълнителен лист от
дата 21.05.2013г. по ч. гр. дело № 444/2013г. по описа на Районен съд- гр. Варна за сумите: 599,11
лева- главница по Договор за кредит № CREX-01401688, ведно със законна лихва от 14.01.2013г.
до окончателното изплащане на задължението, 61,58 лева договорна лихва по Договор за кредит №
CREX-01401688, 142,44 лева законна лихва, 125,00 лева, което ответното дружество
квалифицирали като погасено по давност и неподлежащо на принудително събиране и съответно
отписали от всички регистри на дружеството, в т.ч. и публични такива като ЦКР към БНБ,
ответното дружество счита, че за длъжника не е налице правен интерес от водене на
настоящия иск, а алтернативно , че същият е отпаднал, а ответникът не бил дал повод с
поведението си за завеждане на настоящия иск и ПРИЗНАВА, че задължението е погасено по
давност и не подлежи на принудително събиране, както с конклудентни действия, свързани с
пасивно поведение, така и с действия по отписване на същото, а и с настоящото изрично
волеизявление.
Съображенията на ответника, наведени в отговора на искова молба са следните:
Процесното изпълнително дело под № 202013***0404694 било прекратено по искане на
длъжника на 28.09.2020г. като постановлението за прекратяване влязло в сила след като не
било обжалвано от взискателя. Постъпилата сума от длъжника по изпълнителното дело била
възстановена по сметка на съдебния изпълнител на 28.09.2020г. от взискателя, тъй като
последният констатирал настъпилата перемпция и изтеклата в полза на длъжника давност.
Задължението на М. И. И. , твърди още веднъж ответника, че било изключено от базата данни на
дружеството - взискател и считано от 09.2020г., същото било изключено от подаване към
Централен кредитен регистър към Българска народна банка.
Настоящата искова молба, подчертава ответното дружество, че била подадена срещу
ответното дружество (въпреки, че била депозирана на 08.12.2020г. ) била връчена на ответното
Дружество на 06.02.2023г. или почти три години след прекратяване на делото,
възстановяване на сумата и отписване на вземането от счетоводен, колекторски и кредитен
регистър, поради което ответното дружество счита, че исковата молба не цели
гарантиране/защита на нарушено или застрашено право на длъжника, не само защото не били
засегнати правните му и имуществени интереси, но и цялото производство било образувано въз
основа на възможността да се заплати хонорар от юридическо лице-финансова институция, чието
финансово състояние, гарантирало бързото заплащане на сигурни суми, а не решение в полза на
4
ищеца, което със СПН да установи недължимост на суми за счетоводно отписано задължение.
Всички тези фактически действия, хронологично и официално проследими в съответните регистри
показвали според ответника , че кредиторът „М. Ф. М." АД нямал финансови претенции към
длъжника М. И. И., във връзка със задължение CREX-01401688 и изпълнителен титул от
21.05.2013г., издаден по ч.гр. дело № 444/2013г. по описа на Районен съд-гр. Варна и не
възприемал вземането нито като подлежащо на принудително събиране, нито като естествено
задължение, поради което още през септември 2020г. отписало същото от всички регистри, в
които същото съществувало, а тези действия предхождали депозирането на исковата молба.
На последно място ответното дружество е посочило, че след прекратяването на делото и
възстановяване на сумите по същото датата на подаване на отговора по чл.131 ГПК (06.03.2023г.),
„М. Ф. М." АД не било предприело никакви действия спрямо ищцата по отношение
събирането на процесното вземане нито по съдебен, нито по извънсъдебен ред.
В подкрепа на изложеното по-горе ответното дружество е представило Платежно
нареждане за възстановени суми на длъжник от 28.09.2020г., отправило и доказателствено
искане.
С оглед на гореизложеното, ответникът твърди, че не е дал повод с поведението си за
завеждане на настоящия иск и не следва да му се възлагат разноски. Алетрнативно, прави
възражение за прекомерност на хонорара на процесуалния представител на ищеца, претендирай в
производството.Моли, в случай че в първото по делото заседание не се яви представител на
ответника „М. Ф. М.“ АД, делото да се гледа в отсъствие на представител на ответника и да се даде
ход по същество.
Видно от протокол № 2117 от проведеното първо и единствено открито съдебно заседание
от 21.04.2023 г. страните по делото не са изпратили представители за откритото съдебно заседание,
но са депозирали по ел.път молби , заведени с рег. вх. № 29703/21.04.2023 г. и № 29800/21.04.2023
г. в които чрез процесуалните си представили поддържат вече изразените становища както по
същество на спора, така и относно разпределението на отговорността за разноските .
Настоящият първоинстанционен съдебен състав, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, съгласно нормите на чл. 235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано по
делото от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното :
Съдът е сезирал с предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439
ГПК за оспорване на изпълнението поради наличието на факт, настъпил след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно
изтекла в полза на ищцата погасителна давност за претендираното в изпълнителното производство
вземане и перемпция.
ВРС намира предявения иск за процесуално допустим, съгласно твърденията на ищцата , а
не на база доказателствата по делото, поради което и след като ищцата твърди и към края на
съдебното дирене пред настоящата инстанция , че за нея е налице правен интерес от оспорване на
изпълнението предприето спрямо нея от ответника , искът се явява процесуално допустим и
подлежи на разглеждане по същество .
По така предявения иск отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.1
ГПК, с доклада си по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по
следния начин : В съответствие с общата разпоредба на чл.154 ГПК съдът е указал и на двете
страни в процеса, че в тежест на всяка една от тях е да установи и докаже фактите и
обстоятелствата, въз основа на които черпи положителни за себе си права.В тежест на ищцата по
предявения отрицателен установителен иск съдът е възложил да установи и докаже твърденията си
, че процесното парично вземане е претендирано от нея по образуваното изпълнително дело №
4694/2013 г. по описа на ЧСИ М. Б., ЧСИ № *** с район на действие СГС, както и че същото това
изпълнително дело е висящо. В тежест на ищцата е било възложено и да установи и докаже
новонастъпилите факти след приключване на съдебното дирене по което е бил издаден
изпълнителен лист а именно - погасяване на вземането чрез плащане (факта, датата и начина
на плащане) и/или погасяване на вземането /както главно, така и акцесорни/ поради
5
изтичане на предвидената в закона давност.В тежест на ответника съдът е възложил да
установи при условията на пълно и главно доказване, че по изпълнителното дело образувано въз
основа на изпълнителния лист по влязла в законна сила Заповед за изпълнение на парично
задължение, е било налице ликвидно и изискуемо парично вземане, дължимо от ищцата в полза на
ответника, както и наведените възражения против правото на иск на ищеца и неговото
упражняване, включително и твърденията си, че изпълнителното дело е прекратено, датата на
която е прекратено и основанието на прекратяване на предприетото принудително изпълнение.
Обективно по делото ответникът не е оспорил твърденията на ищцата, че паричните
вземания предмет на изпълнителното производство , инициирано от ответника против ищцата не
са дължими , като е признал в отговора на искова молба , че „задължението е погасено по
давност и не подлежи на принудително събиране „.
Признанието на неизгоден за ответника факт, само по себе си води и до извод, че между
страните към датата на подаване на отговора на искова молба спор относно факта ,че вземанията
са погасени по давност - няма. По делото ищцата не потвърдила нито оспорила твърденията на
ответника, че изпълнителното производство е било прекратено по нейно искане, още преди да
сезира съда, не е и поискала и постановяване на решение при признание на иска .
Факт е , че исковата молба, така както твърди ответника, е била предявена първоначално в
СРС, заведена с вх. № 22023993 с печат на регистратура 08.12.2020 г., но подадена по пощата с
клеймо 05.12.2020 г. (л.12 -ти от гр.д. № 60807/2020 г. по описа на СРС , 44 -ти състав ), поради
което и датата на подаване на исковата молба е именно посочената от ищцата . Въз основа на
исковата молба на ищцата от 05.12.2020 г. в СРС е било образувано гражданско дело № 60807/2020
г.
С Определение без номер, от дата 17.11.2022 г., СРС 44 -ти състав , е прекратил
производството по гр.дело № 60807/2020 г. като е изпратил делото по подсъдност на РС Варна ,
установявайки след извършена справка в НБДН , че адресът на ищцата в НБД Население се намира
на територията на РС Варна . Във ВРС по исковата молба на ищцата е образувано настоящото
гражданско дело № 518/ 2023 г. , а преписът от исковата молба на ищцата е бил връчен на
ответника на 06.02.2023 г. ( л. 8 - ми от настоящо дело )- или повече от две години от сезирането
на съда .
При така изложеното, независимо, че от датата на сезирането на съда, до момента, са
изминали повече от две години , съдът следва да даде отговор по същество на спора изтекла ли е
давността от 3 и 5 години по 111 , б.“в“ и чл.110 и чл. ЗЗД , настъпила ли е перемпция , както
твърди ищцата и не оспорва ответника и допустим и основателен ли е предявения отрицателен
установителен иск .
Отговорите на посочените по - горе въпроси, съдът извежда на база доказателствата по
делото, като счита, че за ищцата е налице правен интерес от постановяване на акт по същество, т.к.
независимо от перемцпията на която се позовава ответника, кредиторът би могъл на база
изпълнителния титул с който се твърди а и доказва по делото , да инициира ново изпълнително
производство.
От материалите по изисканото и приобщено като писмено доказателство заверено за
вярност с оригинала копие на цялото изпълнително дело № 2013***0404694 по описа на ЧСИ М.
Б. (109 листа) се установява, че ответното дружество „М. Ф. М. „ АД на 07.06.2013 г. е депозирало
писмена молба до ЧСИ М. Б. - ЧСИ с рег.№ *** и район на действие СГС. От приобщеното на л.
38 - ми от настоящото дело заверено копие на писмената молба на ответното дружество и заверено
копие на изпълнителен лист , приложено на л. 40 - ти по делото ( л. 3 -ти от изпълнителното дело
) се установява, че Изпълнителен лист от 21 май 2013 г. е бил издаден в полза на ответното
дружество против ищцата по частно гр.дело № 444/2013 г. по описа на РС Варна, ХII - ти състав
на осн. чл. 416 вр. чл. 410 ГПК въз основа на влязла в законна сила Заповед за изпълнение №
303/15.1.2013 г. Съгласно изпълнителния лист М. И. е следвало да заплати на ответното дружество
„М. Ф. М.“ АД сумата от 599,11 лв. - представляваща дължима главница по договор за цесия на
вземания от 30.06.2009 г., сключен с цедента “ Б. П. П. Ф.„ЕАД, кредитор на длъжника по договор
за кредит за покупка на стоки CREX 01401688 от 11.1.2017 г., сумата от 61,58 лв. ,
6
представляваща договорна лихва за периода от 15.02.2007 г. до 15.07.2008 г., сумата от 142,44 лв.
представляваща законна лихва за забава за периода от 30.06.2009 г. до 09.01.2013 г. , ведно със
законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда -
14.01.2023 г. до окончателното изплащане , както и сумата от 125 лв. разноски по делото .
ВРС въз основа на цитираните по-горе доказателства , приема, че на 07.06.2013 г. „М. Ф. М.
„ АД по надлежния ред е инициирало изпълнителното производство против длъжника М. И.. В
полза на ответното дружество е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 444/2013 г. ,въз основа
на влязла в законна сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като въз
основа на изпълнителния лист, с писмена молба ответникът в качеството си на взискател е
отправил искането си за образуване на изпълнителното дело до ЧСИ Б. ведно с искания по чл. 426
, чл. 428 ГПК и с посочване на изпълнителни способи , възложени на ЧСИ . Видно от л.4 -ти от
изпълнително дело, с писмено Разпореждане от 7.6.2013 г. е било образувано посоченото по - горе
изпълнително дело № 2013***0404694 по описа на ЧСИ М.Б. по искане на взискателя „М. Ф. М.“
АД против длъжника М. И. .
От материалите по изпълнителното делото - л. 11 - ти е видно , че ПДИ е била изготвена до
длъжника на 17.6.2013 г., без данни да е връчена , а на дата 17.06.2013 г. са изготвени и запорни
съобщения 25 броя / л. 12 - 36 от изпълнителното дело /, както и още 6 бр./ л. 38,40,42,43,47,48 от
изпълнителното дело /.
Приложените на л. 49 и 50 от изпълнителното делото заверени копия на обратни разписки
отразяват факта , че както ПДИ , така и запорно съобщение не са получени от длъжника.
Установява се от листи 51 52,53 от изпълнителното дело , че „Б. П. Б.“ АД във връзка със
запорното съобщение от 17.06.2013 г. на ЧСИ № *** е наложила запор на картова левова сметка на
длъжника М. И., като на 09.08.2013 г. е превела наличната сума по сметка на длъжника в размер на
316,51 лв. по сметка на ЧСИ № *** .
С писмена молба от 25.10.2013 г. длъжникът М. И. е отправила писмено искане до ЧСИ №
*** да бъде вдигнат запора , наложен върху банковите й сметки и да й бъдат възстановени сумите
, спрени от ЧСИ за трудовото й възнаграждение за месеците юни, юли , август и септември 2013 г.,
т.к. възнаграждението й било под минималната работна заплата и не разполагала със средства да
живеене / освен детските надбавки / за нея и за малолетното й дете /.
Установява се от приложените на листи 64,65,66 от изпълнителното дело съобщения за
вдигане на запори , изготвени от ЧСИ М.Б. по изпълнителното дело, адресирани до „ *** „АД,
***АД , „*** „ ЕАД всички от 25.10.2013г. , че с цитираните съобщения частният съдебен
изпълнителен е вдигнал наложените запори . Видно от л. 67 -ми от изпълнителното делото на
19.09.2013 г. „*** „ АД е превела наличната сума от 110,37 лв. по сметка на длъжника, а на
08.10.2013 г. и сумата от 119, 04 лв./л. 69 от изпълнителното дело, съответно л. 106 - ти от
настоящото дело /.
Приложената на л. 73 - ти от изпълнителното дело молба на взискателя носи дата
19.07.2017 г. и е първата по хронология след образуване на изпълнителното дело . В същата
молба взискателят е обективирал искане до ЧСИ да бъде извършена справка в НОИ за
установяване на наличието на регистрирани трудови правоотношения на името на
длъжника по изпълнителното дело и за налагане на ЗАПОР върху секвестириуеми доходи. С
последваща молба от 13.09.2018 г. / л. 74/ взискателят е поискал от ЧСИ извършване на
справка в регистъра на БНБ за регистрирани банкови сметки на името на длъжника и за
налагане на ЗАПОР върху тях . Следващата молба приложена на л. 75- ти от
изпълнителното дело е молбата на взискателя от дата 13.07.2020 г.с която е поискано
извършване на справка в НАП / НОИ за установяване на наличието на регистрирани
трудови правоотношения / пенсия на името на длъжника по изпълнителното дело, извършване
на справка в регистъра на БНБ за регистрирани банкови сметки и налагане на запор , както и за
извършване на справка в дирекция Общински приходи МДТ за установяване на декларирано
имущество на името на длъжника .
От приложеното на л. 76- ти по изпълнителното дело запорно съобщение от дата
10.08.2020 г., адресирано до „***“ЕООД се установява, че е наложен от ЧСИ Б. по изпълнителното
7
дело против длъжника М. И. на запор на трудовото й възнаграждение , при ежемесечни удръжки
от трудовото възнаграждение при спазване на правилата на чл. 446 ГПК , получено от адресата на
17.08.2020 г. / л. 77от изпълнителното дело/, а с нарочно съобщение от 28.08.2020 г. работодателят
на длъжника е уведомил ЧСИ, че считано от 10.09.2020 г. ще удържа ежемесечно половината на
1/3 от нетното възнаграждение на лицето .
Видно от лист 79 - ти от изпълнителното дело на 23.09.2020 г. длъжникът М. И. е посочила
в писмена молба до ЧСИ М.Б. по изпълнително дело № 4694/2013 г. , че към 31.08.2020 г. от
получаваната от М.И. работна заплата в минимален размер за страната , на основание наложен
запор по изпълнително дело № 4694/2013 г. са й били удържани 155,23 лв. в нарушение на чл. 446
ГПК, поради което и длъжникът М.И. е поискала възстановяване на удържаната сума по банковата
й смека водена в Пощенска банка с посочени в молбата реквизити.
От приобщеното на лист 84 - ти по изпълнителното дело Постановление се установява и
изяснява факта ,че на дата 24.09.2020 г. ЧСИ М.Б. е постановил на основание чл. 433 , ал.1 т. 8
ГПК прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 201380404694
.
Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело няма данни да е влязло в законна
сила , но по изпълнителното дело на лист 85 - ти е приложено съобщение до взискателя за
прекратяването на изпълнителното дело .
Установява се също така от л. 105 -ти , че сумата от 155,23 лв. е преведена по сметка на
М.И. на 7.10.2020 г., а приложените на л. 87 - 104 съобщения от 28.09.2020 г. / до работодателя на
М.И. / и от 6.10.2020г. до Банки „***“ АД, „*** „ , „*** „ ЕАД, „*** „ АД, „*** „ АД , „***“ АД
,“***“АД , „*** „ АД , „***“ АД , „***“ АД и „***“ АД доказват вдигането на запорите на
банковите сметки на длъжника .
Последната молба , която се съдържа по изпълнителното дело ,е молба от дата 2.12.2020 г.
на М. И. , изгонената чрез адв.П. Н. , с която е отправено искане да бъде предоставена на М.И.
справка по изпълнителното дело за разпределение на паричните суми в общ размер на 426, 87 лв. ,
постъпили за погасяване на задължението по изпълнителен лист издаден на 21 май 2013 г. пот РС
Варна по частно гр.дело №444/2013 г. , както и каква част от постъпилите суми са разпределени на
взискателя и каква част е разпределена за покриване на разходите по изпълнителното дело
съгласно ТТР към ЗЧСИ .
Извън материалите по изпълнителното дело, с отговора на искова молба ответникът е
представил копие на преводно нареждане от дата 28.09.2020 г. от което е видно , че сумата от
135,43 лв. е била върната на М. И.. Приложеното на лист 11 - ти гръб по делото заверено за
вярност с оригинала копие на преводно нареждане не е оспорено от длъжника .
Въз основа на гореизложеното , ВРС приема че по делото е безспорно доказано, че е налице
фактическия състав на чл. 433 , ал.1 т. 8 ГПК . В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Съгласно разрешението и
мотивите към т. 10 от ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Съгласно съдебната практика ,
прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК
настъпва по право, като акта на съдебния изпълнител само констатира това
прекратяване.Настъпилата по изпълнителното производство перемпция не се оспорва от страните
по делото, а и същата както бе отчетено е констатирана с Постановлението на ЧСИ Б. от дата
24.09.2020 г. , приложено на л. 84 - ти по изпълнителното дело .
Недоказано е по делото твърдението на ответника, че изпълнителното производство е
прекратено по молба на длъжника, т.к. по изпълнителното дело такава молба от М.И. не е
подавана, а и на второ място липсват данни Постановлението по чл.433 ГПК от 24.09.2020 г. да е
влязло в законна сила . Ето защо и специалния отрицателен установителен иск с правно осн. чл.
8
439 ГПК предявен в съда на 05.12.2020 г. се явява процесуално допустим.
По същество на спора както бе отчетено и по-горе ответникът не е оспорил, че
задължението е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение .
За да бъде даден правилен отговор на въпроса изтекла ли е давността по чл.110 и чл.111,б.
„в„ ЗЗД , съдът следва да съобрази налице ли е прекъсване на давностния срок ,респ. датата на
която е започвал да тече нов давностен срок както и датите на които са извършени действия
прекъсващи давността в изпълнителното производство .
Сред действията по принудително изпълнение, които прекъсват давността, се приемат:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
В тази връзка в настоящото производство подлежи на изследване въпроса дали спрямо
ищцата М. И. изпълнителното производство е било прекратено поради перемпция и дали спрямо
нея е изтекла предвидената в закона пет годишна давност за погасяване на паричните вземания,
изчерпателно изброени в петитума на иска .
Спрямо длъжника М. И. по изпълнителното дело, на база приобщеното по делото заверено
копие на изпълнителното делото, съдът констатира, че са били извършени следните изпълнителни
действия, които прекъсват давността: запорни съобщения от 17.06.2013 г.за налагане на запор на
банкови сметки, от 10.08.2020 г. за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника ,
както и молби на взискателя от 19.07.2017 г. 13.09.2018 г. и 13.07.2020 до ЧСИ с искания за
извършване на справки и налагане на запор . Тези действия съдът следва да съобрази и
прекъсването на давността, като отчита и задължителната сила на ТР и датата на
образуване на изпълнителното производство .
Относно приложимостта на нормата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД в изпълнителния
процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015
г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС е постановено
Тълкувателно решение № 3 /2020 от 28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС ,
съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС , т.к. за тях давността е започнала да
тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Процесното изпълнително дело е образувано на 07.06.2013г.., която дата предхожда
приемането на ТР № 2/2015 г., поради което давността би започнала да тече от 26.06.2015 г., а не в
по-ранен момент, каквито твърдения се съдържат в исковата молба . Въпреки това, доколкото след
изпълнителното действие от 17.06.2013 г. до 17.06.2016 г. не са извършвани други изпълнителни
действия, то и изпълнителното производство е прекратено на последната дата по право спрямо
длъжника на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпилата перемпция. Следващото
изпълнително действие, което прекъсва давността, може да бъде налагането на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника от 10.08.2020 г. В случая, обаче, това действие е било извършено по
вече по прекратено по право изпълнително производство спрямо този длъжник.
Настоящият съдебен състав споделя становището в практиката, че каквото и да е
основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети
изпълнителни действия по него се обезсилват по право и дори да е имало такива, и да са били от
вида на посочените в чл. 116 б. „в“ ГПК, те не могат да доведат до прекъсване на давността. Това
се отнася и за извършените действия след прекратяване на производството, каквито в случая се
явяват молбите на взискателя от 07.2017 г. 13.09.2018 г. и 13.07.2020 г. за извършване на
справки и налагане на запор. Същите не могат да имат за последица прекъсване теченето на
погасителната давност .От момента на прекратяването на изпълнителното производство
/17.06.2016г. / започва да тече новата пет годишна погасителна давност която е изтекла. (така :
Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. на ВКС).
9
По делото няма данни( а и твърдения ) за образуване на ново изпълнително дело от страна
на кредитора, както и извършване на изпълнителни действия по него прекъсващи давността,
поради което и следва да се приеме, че искът по чл. 439 ГПК е основателен и вземането е погасено
по давност.
Настоящият състав приема, че единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ.
Към момента ,на 09.03.2023 г . , е образувано тълкувателно дело № 2/2023 г. ,
Решението по което на ОСГТК на ВКС ще даде отговор на един от спорните въпроси в настоящия
казус - въпрос номер 3 : Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнителното действие
извършено по изпълнителното дело, по което е настъпила перемция?
В обобщение, ВРС приема, че независимо от настъпилата перемпция , приложена от
ЧСИ с Постановлението по чл.433 , ал.1 т. 8 ГПК , твърденията на ищцата затова, че е
изтекъл давностния срокът от 3 и от 5 години по чл.110 и чл. 111, б.“ в „ ЗЗД са верни и
доказани, респективно и установителният иск е доказан . Искът не е оспорен по размер от
ответника, а и по изпълнителното дело се съдържат данни за първоначалния размер на
дължимите се от длъжника в полза на взискателя парични вземания, вписани в
изпълнителния титул - изпълнителен лист. Липсва спор по делото, че в хода на
изпълнителното производство е извършвано плащане в полза на взискателя, като не е оспорен и
размера и основанието на извършеното плащане, поредността на покриване на паричните вземания
и размерите на останалите /според ищцата / непогасени чрез плащане главни и акцесорни
вземания, вписани в петитума на иска . Установено и доказано на база данните в изпълнителното
производство е че последното плащане е било сторено на 21.10.2013 г. , плащане на сума в размер
на 119,04 лв. и от тази дата до 21.10.2016 г. и 21.10.2018 г. е изтекъл тригодишния срок по
отношение на лихвите и петгодишния давностен срок за главницата .Т.е. към датата на сезиране на
РС София през 2020 г. давността визирана в чл. 110 и чл. 111 б. „ в „ ЗЗД е била изтекла и искът се
явява и основателен и доказан .
С оглед изхода на спора по делото съдът следва да присъди сторените от ищцата съдебно -
деловодни разноски, т.к. такива са поискани още с депозиране на исковата молба.
Видно от материалите по първоначално заведеното пред СРС гр.дело , лист 14 - ти , ищцата
е заплатила държавна такса в размер на 50,00 лв.,съгласно разпореждането на съда от 11.3.2020
г./л.3 -ти от делото - гръб / .
В списъка по чл. 80 ГПК ищцата е посочила два разхода - за заплатена държавна такса от
50 лв. и за адвокатско възнаграждение .Видно от договора за правна помощ от 28 март 2023 г.
ищцата е представлявана от адв.П.Н. при условията на чл. 38 ал.1, т.2 ЗАдв , поради което и
съгласно чл. 38, ал.2 ЗАдв, съдът следва да определи дължимото се в пола на адв. П. Й. Н.
адвокатско възнаграждение. За да определи размера на адвокатско възнаграждение съдът се
ръководи от разпоредите на Наредба № 1 / 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При материален интерес по делото общо 888,24 лв. съдът определя размера на
дължимото се в полза на адв.П.Н. възнаграждение в размер на 400 лв. съгласно чл. 7, ал.1 ,т.1 от
Наредба № 1 / 2014 г., без да е обвързан с посочения размер от 500 лв. в договора за правна помощ
и в списъка по чл.80 ГПК. Определяйки размера на дължимото се адвокатско възнаграждение
съгласно правилата на чл. 38, ал.2 ЗАдв. и Наредба № 1 / 2004 г., съдът не дължи нарочно
произнасяне по евентуалното възражение на ответното дружество за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение .
На последно място , доколкото по делото не е постановено Решение при условията на чл.
237 ГПК , съдът намира, че е неприложима нормата на чл. 78 , ал. 2 ГПК, т.к. не са налице двете
кумулативни предпоставки , поради което съдът на осн. чл. 78, ал.1 ГПК присъжда сумата от 50,00
лв. съдебно - деловодни разноски за заплатена държавна такса в полза на ищцата и сумата от 400
10
лв.съдено - деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адв.П.Н. за
осъществената правна помощ на ищцата на осн. чл. 38, ал.2 ЗАдв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните - ищцата М. И. И., ЕГН
**********, с адрес: ***, представлявана от адв. П. Й. Н. от ВАК, със съдебен адрес: ***, и
ответното дружество „М. Ф. М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от В. Ю. Б. - Изпълнителен директор ,
ЧЕ ИЩЦАТА М. И. И., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „М. Ф.
М.“ АД, ЕИК *** :
на основание чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, поради настъпила три годишна погасителна
давност следните суми по Изпълнителен лист от 21.05.2013г., издаден въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
присъдени по ч. гр. дело 444/2013г. по описа на Районен съд -Варна и представляващи вземане
произтичащо от Договор за кредит № CREX - 01401688: сумата в размер на 31,46 лв. /тридесет и
един лева и 46 ст./, представляваща неизплатена част от неолихвяема сума за договорна лихва,
72,16 лв. /седемдесет и два лева и 16ст./, представляваща неизплатена част от неолихвяема сума
за забава както и законната лихва върху главницата от 599,11 лв. /петстотин деветдесет и девет
лева/, считано от датата на подаване на заявлението в съда на 14.01.2013г., до подаване на исковата
молба в съда - 05.12.2020 г. в размер на 480,15 лв. /четиристотин и осемдесет лева и 15ст./ ; както
и
на основание чл. 110 от ЗЗД , поради настъпила пет годишна погасителна давност,
сумата в размер на 304,77 лв. /триста и четири лева и 77 ст./, представляваща неизплатена част
от главница по договор за кредит № CREX -01401688,
поради погасяване на правото на принудително изпълнение, на основание чл. 439
ГПК.
ОСЪЖДА „М. Ф. М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от В. Ю. Б. - Изпълнителен директор , ДА ЗАПЛАТИ на М. И. И., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата в размер на 50,00 лв. /петдесет лева /, представляваща сторени
от ищцата съдебно - деловодни разноски за заплатена държавна такса, пред настоящата инстанция,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „М. Ф. М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от В. Ю. Б. - Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. Й. Н. ЕГН ***,
със служебен адрес *** , сумата в размер на 400.00 лв. / четиристотин лева / представляваща
определено от съда адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на
ищцата М. И. И. ЕГН ********** от адв.П.Н. от ВАК , пред настоящата инстанция , на основание
чл. 38 , ал.2 от Закона за адвокатурата .
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм предтавители.
11
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12