Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 20.05.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, втори състав, в публичното заседание на двадесети април две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията СЛАВЧЕВА
гр.дело № 271 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение № 23 от 28.02.2018 год. по гр.д. № 554/2005 год. С.нският районен съд във
втора фаза по извършване на съдебна делба е изнесъл на публична продан следните
недвижими имоти, находящи се в землището на гр. С., а именно: ДВОРНО МЯСТО /без
построената в него жилищна сграда с пристройка/, съставляващо УПИ V-942 в кв. 106 по плана на гр. С.
с площ 730 кв.м. с пазарна стойност 17 133 лева; ГАРАЖ с площ 20 кв.м.,
построен в УПИ V-942
в кв. 106 по плана на гр. С. с пазарна стойност 5 440 лева; ГАРАЖ с площ
18 кв.м., построен в УПИ V-942
в кв. 106 по плана на гр. С. с пазарна стойност 4 896 лева, допуснати до
делба между съделителите и при квоти, както следва: за С.Т.В. – 1/4 ид.ч.; за С.Т.С.
– 1/4 ид.ч.; за Д.Г.Г. – 1/4 ид.ч.; за В.Н.Т., В.Н.Т. и П.Н.Т. – общ дял от 1/4
ид.ч. С решението съдът е отхвърлил претенцията на С.В. и С.С. за заплащане на
обезщетение от ответниците – съделители В.Т., В.Т., П.Т. и Д.Г. за това, че са
били лишени от ползването на допуснатия до делба съсобствен гараж за периода
18.03.2002 год. – 22.09.2015 год. Отхвърлени са и претенциите на ответниците-съделители,
както следва: претенцията на В.Н.Т. за осъждане на съделителите С.С., С.В. и Д.Г.
да й заплатят всяка от тях по 1400 лева за цялостно изграждане на гараж, както
и по 1000 лева за цялостно изграждане на второстепенна постройка – склад за
твърдо гориво и материали; претенцията на В.Н.Т. за осъждане на съделителите С.С.,
С.В. и Д.Г. да му заплатят всяка от тях по 1400 лева за цялостно изграждане на
гараж, както и по 1000 лева за цялостно изграждане на второстепенна постройка –
склад за твърдо гориво и материали; претенцията на П.Н.Т. за осъждане на
съделителите С.С., С.В. и Д.Г. да му заплатят всяка от тях по 1400 лева за
цялостно изграждане на гараж, както и по 1000 лева за цялостно изграждане на
второстепенна постройка – склад за твърдо гориво и материали.
Решението
е обжалвано от съделителите С.В. и С.С. в частта, с която съдът е изнесъл
процесния урегулиран поземлен имот на публична продан, като считат че същият
реално е поделяем, видно от приетите по делото експертизи, както и в частта, с
която е отхвърлена предявената от тях претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за
заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване на допуснатите до делба
гаражи.
Решението
е обжалвано и от съделителите В.Т., В.Т. и П.Т. в частта, с която на публична
продан са изнесени сградите в процесния парцел – допуснатите до делба гаражи.
Подадена
е и насрещна въззивна жалба от В.Т., В.Т. и П.Т. срещу решението в частта, с
която е отхвърлена предявената от тях претенция по сметки по чл. 346 от ГПК.
Молят съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи
изцяло предявените от тях искове.
Във
въззивното производство съдът е възложил на общинска администрация – С.
изработването на проект за изменение на действащия план за регулация и
застрояване относно делбения урегулиран поземлен имот чрез разделянето му на
два нови УПИ при спазване на минимално определените с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, евентуално намалени с 1/5 съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗУТ технически
изисквания за лице. Основание за това е било обстоятелството, че с решение №
259/04.05.2011 год. по гр.д. № 839/2010 год. на СОС в първата фаза на съдебната
делба, влязло в сила, е прието въз основа на заключение на вещо лице и по
подробно изложените в решението мотиви, че процесното дворно място е поделяемо,
поради което и делбата на процесния УПИ е допустима, независимо, че същият има
обслужващо предназначение, тъй като в него са построени сгради, изключени от
съсобствеността и принадлежащи на отделни собственици.
Със
заповед № 1431/30.09.2019 год. на кмета на Община С. е одобрен проект за
изменение на действащия ПУП на гр. С., кв. 106 – Проект за изменение на плана
за регулация за разделяне на УПИ V-942 в кв. 106 по плана на гр. С.
на два нови УПИ: V-942
с площ 365 кв.м. и XIV-942
с площ 365 кв.м., показан на скица – проект на л. 124 по делото. С решение №
1308 от 07.12.2020 год. по адм. дело № 1395/2019 год. на АССО е отменена
заповед № 1431/30.09.2019 год. на кмета на Община С., по подадена жалба от
съделителите В.Т., В.Т. и П.Т. чрез адв. З.Н.. Мотивите в съдебното решение за
отмяна на заповедта са несъответствието й с нормативните изисквания за
поделяемост на допуснатия до делба имот с оглед разпоредбата на чл. 31, ал. 1
от ЗУТ: при ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите
на основното застрояване са: 1. До страничната граница на урегулирания поземлен
имот – най-малко 3 метра; 2. До границата към дъното на УПИ – най-малко 5 метра. Прието е въз основа
на заключение на в.л. Георгиев от 09.10.2020 год., че отстоянието на жилищната
сграда до дъното на новопроектирания парцел
е 3 метра вместо 5 метра, с което е нарушена цитираната разпоредба на
чл. 31, ал. 1 от ЗУТ, поради което и само на това основание заповедта е
отменена. Решението е потвърдено с решение № 6867/08.06.2021 год. по адм. дело
№ 1606/2021 год. на ВАС.
Във
втората фаза на делбата са предявени претенции по сметки между съделителите. С
определение № 895/22.04.2015 год. по ч.гр.д. № 304/2015 год. на СОС е отменено
определение от 10.03.2015 год. на СвРС, с което съдът е прекратил производството в частта по
претенциите по сметки по чл. 346 от ГПК, предявени от В.Т., В.Т. и П.Т. срещу
останалите съделители за заплащане на увеличената стойност на делбения имот в
резултат на извършени подобрения, а именно: построяването на масивен гараж със
застроена площ 20 кв.м. и полумасивна сграда – склад за твърдо гориво. Претенциите
са уточнени с молба от адв. Н. от 27.05.2015 год. на л. 363 по гр.д. № 554/2005
год. на СвРС и са приети за съвместно разглеждане от съда в о.с.з. на
17.06.2015 год.
С
молба от 21.09.2006 год. в първа фаза на делбата С.В. и С.С. са предявили
претенция срещу останалите съделители за заплащане на обезщетение за лишаването
им от ползване на процесните гаражи занапред
в размер по 100 лева месечно на всяка от тях, както следва: по 50 лева месечно
на всяка от тях, платими от Н. В. и В.Т. и по 50 лева месечно от Д.Г.. Съдът е
приел, че молбата е по чл. 31, ал. 2 от ЗС
и следва да бъде разгледана по реда на чл. 346 от ГПК във втората фаза
на делбата. С молба от 11.02.2015 год. във втората фаза на делбата ищците чрез
адв. Т. са заявили, че поддържат претенциите по сметки срещу В.Т., В.Т. и П.Т.
за заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване на собствената им
½ идеална част от гаража, описан в нотариална покана от 18.03.2005 год.
/преустроен като магазин с площ 20 кв.м./. Същите не са заявили, че предявяват
претенция срещу Д.Г..
Според
показанията на св. Р.Д., разпитана по делегация от РС-С. в о.с.з. на 17.12.2018
год. в хода на въззивното производство по настоящото дело, в процесното дворно място
се намират една къща с жилища за три семейства, пристройки и три гаража,
както и стопански сгради. През 1991-1993
год. е построен гаража, който ползва В. Т. и семейството й, като средствата са
дадени изцяло от тях. Н. и В. Т. са построили и друга второстепенна сграда в
парцела, като свидетелката не конкретизира точно местоположението и
предназначението й. Не знае през коя година е построена. Според свидетелката Д.
към момента на построяването на гаража никой от останалите съсобственици не се
е противопоставил.
Според
свидетелката П., разпитана в о.с.з. на 19.01.2010 год. В. Т. и синовете й
ползват единия гараж като магазин, а другият гараж се ползва от Д.Г..
Свидетелката Г. също твърди, че процесните гаражи се строени и се ползват от В.
Т. и Д.Г..
Според
заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. Пандев от 23.09.2015
год. в резултат на изграждането на гаража с площ 20 кв.м. в делбения имот,
стойността на последния се е увеличила с 5 440 лева. Пазарната стойност на
склада за твърдо гориво възлиза на 2 840 лева, като общо с двете
подобрения пазарната стойност на УПИ се е увеличила с 8 280 лева. Размерът
на средномесечния пазарен наем на гаража, ползван от В.Т., В.Т. и П.Т.,
респективно техният наследодател за периода от 18.03.2002 год. до датата на
изготвяне на експертизата възлиза на 7 069 лева, като месечният наем по
години е даден в табличен вид в заключението.
С
нотариална покана от 18.03.2005 год. С.В. и С.Т. са поканили Н. В. З. да им
заплаща обезщетение за едноличното ползване от същия на съсобствения гараж в
процесното дворно място, преустроен като магазин за хранителни стоки, като
претендират половината от средния месечен пазарен наем за ползването на
собствената на ищците 1/2 идеална част от гаража. Поканата е връчена на Н. З.
на 05.04.2005 год.
В
хода на производството по делото на 11.02.2009 год. е починал съделителят Н. В.
Т., като производството по делото е продължило с участието на наследниците му
по закон В.Т. – съпруга, В.Т. – син и П.Т. – син.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Съгласно чл. 288, ал. 1 от ГПК /отм./, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде
поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична
продан.
Съдът намира, че процесният допуснат до делба УПИ е неподеляем на два или
повече дяла. С
решение № 1308 от 07.12.2020 год. по адм. дело № 1395/2019 год. на АССО е
отменена заповед № 1431/30.09.2019 год. на кмета на Община С., с която е
одобрен проекта за изменение на действащия ПУП на гр. С., кв. 106 – Проект за
изменение на плана за регулация за разделяне на УПИ V-942 в кв. 106 по плана на гр. С.
на два нови УПИ. В случая не е налице възможност за разделянето му, тъй като
единият от новообразуваните УПИ обективно няма как да отговаря на изискванията
на чл. 31, ал. 1 от ЗУТ: при ниско жилищно застрояване нормативите за
разстоянията на сградите на основното застрояване са: 1. До страничната граница
на урегулирания поземлен имот – най-малко 3 метра; 2. До границата към
дъното на УПИ – най-малко 5 метра. В
случая отстоянието на жилищната сграда до дъното на новопроектирания
парцел е 3 метра вместо 5 метра, с което
е нарушена цитираната разпоредба на чл. 31, ал. 1 от ЗУТ, поради което и само
на това основание заповедта е отменена. По делото не са налице други
целесъобразни и законосъобразни варианти за разделяне на парцела при спазване
изискванията на посочената разпоредба с оглед наличното застрояване на дворното
място, включително по южната регулационна граница, където се намират масивна и
паянтови стопански сгради в режим на търпимост. С оглед това допуснатото до
делба дворно място /без построената в него жилищна сграда/ следва да бъде
изнесен на публична продан. Процесните два гаража също не могат да се
разпределят между съделителите с оглед техния брой и обстоятелството, че никой
от тях не е поделяем на повече самостоятелни обекти. Липсва и изрично изразена
воля от съделителите за групирането им /за поставяне на съответен гараж в общ
дял/ с оглед получаване на тези обекти в реални дялове. Поради това допуснатите
до делба гаражи също следва да бъдат изнесени на публична продан.
Тъй
като по въпроса за начина на извършване на делбата изводите на настоящата
инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По
претенциите по сметки по чл. 286, ал. 1 от ГПК /отм./, съотв. чл. 346 от ГПК
/обн. Д.В. бр. 59 от 20.07.2007 г./, съдът намира следното:
Претенцията на ответниците-съделители за осъждане на С.С., С.В. и Д.Г. да им заплатят всяка от тях по 1400 лева на всеки съделител – увеличената стойност на делбения имот в резултат на изграждането на делбения гараж с площ 20 кв.м. е неоснователна по следните съображения:
Доказа се от събраните по делото гласни доказателства /св. Д. и св. Г./, че В.Т. и нейният съпруг Н. В. са построили със свои средства процесния гараж с площ около 20 кв.м., който впоследствие преустроили като магазин, както и че само те и семейството им са го ползвали от момента на построяването му през 1991 – 1993 год. до образуване на делбеното производство. Гаражът е построен от първоначалния ответник Н. В. Т. с намерението да стане негов изключителен собственик, т.е. като владелец, като впоследствие се е снабдил и с н.а.№ 25/2005 год. за право на собственост по давност. Към момента на построяване на гаража през 1992-1993 год. останалите съсобственици на дворното място тогава – Т. Т. и Г. Т. са дали съгласие за това в декларация № 20/16.06.1992 год. именно с цел учредяване на вещно право в полза на подобрителя. Поради това, независимо че не е спазена на формата за учредяване на суперфицията, а именно – със заявление до общината с нотариална заверка на подписите съгласно чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ отм./, издадената декларация по недвусмислен начин манифестира намерението на съобствениците на дворното място след построяването на гаража същият да стане изключителна собственост на Н. В., който също го е владял с намерението на собственик, видно от издадения по –късно нотариален акт по обстоятелствена проверка. Към момента на построяване на гаража ответникът Т. е имал качеството на владелец на своята идеална част и на държател на частите на останалите съсобственици, т.е. владял е имота за последните, поради което в отношенията между него и останалите съсобственици важат правилата за водене на чужда работа без пълномощие, т.е. ответниците по претенцията отговарят до размера на обогатяването в хипотезата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД. Според свидетелката Д. към момента на построяването на гаража никой от останалите съсобственици не се е противопоставил /същите са възразили срещу преустрояването му в магазин, а не срещу построяването на гаража/. Установи се от заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. Пандев от 23.09.2015 год., че в резултат на изграждането на гаража стойността на делбения имот се е увеличила с 5 440 лева. Независимо от това, тази претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна, с оглед направеното с молбата на адв. Т. от 10.02.2015 год. на л. 326 по делото възражение за погасяване на претенцията за подобрения по давност. Според Постановление № 6 от 27.12.1974 год. по гр.д. № 9/74 год. на Пленума на ВС погасителната давност за вземане на добросъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота. В случая владението върху вещта на Н. Т. е прекъснато с предявяването на иска за делба – на 02.11.2005 год., откогато тече и погасителната давност за вземането за подобрителя. Същото е погасено по давност, тъй като претенцията е заявена в първото редовно проведено открито съдебно заседание след допускане на делбата – на 20.01.2015 год., т.е. след изтичане на предвидената от закона петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. По въпроса дали при предявяване на иск за делба се прекъсва погасителната давност по иска за подобрения и по време на висящия процес тече ли давност за вземането за подобрения е налице утвърдена съдебна практика. С решение № 366/24.10.2011 год. на ВКС на РБ, I г.о. е прието, че по време на делбения процес от предявяване на иска за делба до първото съдебно заседание във втората фаза давност тече, т.е. ако от предявяването на иска за делба до предявяване на претенцията в хода на това производство са изтекли пет години, тя е погасена по давност. Вземането за подобрения се подчинява на общата петгодишна давност по ЗЗД. То става изискуемо от момента, в който владението на подобрителя бъде смутено. Първото съдебно заседание след допускане до делба е краен срок за заявяване на претенцията за подобрения, но няма пречка тя да бъде заявена преди това. Давност не тече само срещу този, който не може да защити правата си. Затова и настоящият състав приема, че по време на делбеното производство давността за вземането за подобрения е изтекла /вж. в този смисъл е решение № 394 от 18.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 111/2012 г., I г. о., ГК и др./. На това основание подлежи на отхвърляне и претенцията за заплащане на обезщетение в размер на увеличената стойност на имота за другото претендирано от ответниците подобрение в имота – изграждането на второстепенна постройка – склад за твърдо гориво и материали. Същата се явява неоснователна и поради това, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установи именно ищците по претенцията - В.Т. и съпругът й да са построили тази сграда със свои средства и труд. Според показанията на св. Д. Н. и В. Т. освен гаража са построили и друга второстепенна сграда в парцела, но свидетелката не конкретизира точно местоположението и предназначението й, като не знае и през коя година е построена същата. Поради това и тази претенция се явява неоснователна. Това налага решението на районния съд в частта, с която същата е отхвърлена, да бъде потвърдено.
По претенцията на ищците с правно основание чл. 31,
ал. 2 от ЗС съдът намира следното:
С
молба от 21.09.2006 год. в първата фаза на делбата С.В. и С.С. са предявили
претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС срещу останалите съделители за заплащане на
обезщетение за лишаването им от ползване на процесните гаражи занапред в размер по 100 лева месечно на
всяка от тях, както следва: по 50 лева
месечно на всяка от тях, платими от Н. В. и В.Т. за ползването на единия
гараж и по 50 лева месечно, платими от Д.Г. за ползването на другия гараж.
Съдът е приел, че молбата е с правно основание по чл. 31, ал. 2 от ЗС и следва да бъде разгледана по реда на чл.
346 от ГПК във втората фаза на делбата. С молба от 11.02.2015 год. във втората
фаза на делбата ищците чрез адв. Т. са заявили, че поддържат претенциите по
сметки срещу В.Т., В.Т. и П.Т. за заплащане на обезщетение за лишаването им от
ползване на собствената им ½ идеална част от гаража, описан в нотариална
покана от 18.03.2005 год. /преустроен като магазин с площ 20 кв.м./ и за
периода от 18.03.2002 год. до датата на депозиране на поисканата експертиза /за
определяне размера на обезщетението/, т.е. от това изявление следва, че същите
не поддържат първоначално предявената претенция, която е била насочена и срещу Д.Г.
за заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване на другия гараж,
находящ се в дворното място, както и не
поддържат претенцията за заплащане на обезщетение за бъдещ период – до датата
на влизане в сила на решението по извършване на делбата /по чл. 344, ал. 2 от ГПК/.
Претенцията
за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е
допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от време,
предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба до датата на първото съдебно
заседание след допускане на делбата. Тази материалноправна
претенция за обезщетение по
чл. 31, ал. 2 от ЗС обаче е допустимо да бъде разгледана единствено
и само по реда н чл.
346 от ГПК - във втората фаза на делбеното производство,
дори и тя да е предявена още с иска за делба. Правната квалификация на
отправено до съда искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените
при предявяването му факти и обстоятелства. Ако искането касае обезщетение за
ползване за минал период от време, то е налице самостоятелна претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за
заплащане на обезщетение за ползване на имота за този период, т. е. - претенция
по сметките между съделителите, която следва да се разгледа по реда на чл. 346 от ГПК.
Ако обаче в делбеното производство се претендира от съсобственика заплащане на
суми срещу ползването на имота от другите съсобственици занапред до
окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за
постановяване на привременни мерки по
чл. 344, ал. 2 ГПК. Възможно е един съделител да предяви още преди
постановяване на решението по допускане на делбата, както искане за
постановяване занапред на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК, така и
претенция за обезщетение за изминал период от време по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
За да постанови процесуално допустими съдебни актове, съдът следва да разгледа
тези искания и да се произнесе по тях съобразно посочените императивни
процесуални норми - по искането за привременни мерки - най-рано с решението си
по допускането на делбата (което има характера на определение в тази част и
може да бъде изменено от същия съд –
чл. 344, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, като в него съдът не е необходимо да сочи периода, за който се постановяват
привременните мерки), а по материалноправната претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС -
най-рано с решението си по
чл. 346 от ГПК (аргум. и от чл. 351 от ГПК, като в
него съдът следва да посочи изминалия период от време, за който се присъжда
обезщетението (така и Определение № 308 от 24.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1773/2014 г. на IV ГО на ВКС).
Тъй като ищците са
заявили, че поддържат единствено претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС вр. чл. 346
от ГПК, съдът следва да се произнесе по дължимостта на претендираното
обезщетение за периода от 18.03.2002 год. до датата на първото съдебно заседание
след допускане на делбата, т.е. 154 месеца по 50 лева месечно - 7700 лева за всяка от ищците.
Съдът намира
тази претенция за неоснователна поради следното:
Според чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се
използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от
ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства
или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна, когато неползващ
съсобственик е отправил писмено искане и
то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това - той или член на
неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща
вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на
семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик; той или член на неговото семейство не си служи пряко и
непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг
съсобственик да си служи с нея; ползващият съсобственик е допуснал трето за
собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ /ТР № 7/2012
г. на ОСГК/. Съобразно дадените указания с ТР № 7/2012 г. на ОСГК, задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писменото поискване от лишения от възможността да ползва общата
вещ съсобственик.
По делото се установи, че ищците
са отправили нотариална покана до ответника да им заплаща обезщетение, считано
от датата на поканата – 18.03.2005 год., както и за минал период /18.03.2002
год. – 18.03.2005 год./. По делото се установи по несъмнен начин, че
от момента на построяването на гаража през 1992-1993 год. до датата на
снабдяване с н.а. № 25/14.01.2005 год. по обстоятелствена проверка единствено
първоначалният ответник Н. В. Т. /наследодател на ответниците В.Т., В.Т. и П.Т./
и семейството му са ползвал процесният гараж като свой. Тъй като обаче обезщетение се
дължи от датата на поканата занапред, за периода до датата на връчване на
нотариалната покана искът за заплащане на обезщетение е неоснователен. Съдът
намира, че и за последващия период – от връчване на нотариалната покана на
ответника Н. В. З. на 05.04.2005 год. до датата на първото съдебно заседание
след допускане на делбата претенцията е неоснователна по следните съображения:
Непосредствено след
връчването на нотариалната покана ищците по делото С.В. и С.С. са подали
възражения срещу постановените актове за узаконяване на преустройството на
процесния гараж в «магазин за хранителни стоки» /акт за узаконяване №
134/16.12.2004 год. на главния архитект на Община С./, след което
РИОКОЗ-Софийска област е съставила акт за нарушение, придружен със заповед за
спиране дейността на обекта и е издадена заповед № 39/08.03.2005 год. на
Началника на РДНСК-София за отмяна на акта за узаконяване, поради липса на
съгласие на собствениците на парцела за преустройството на гаража. По делото не
се установи след спиране дейността на магазина ответникът Н. З. да е продължил
да ползва сградата, респ. да е препятствал останалите съсобственици да ползват
вещта съобразно правата им в съсобствеността. За периода след смъртта на
ответника в хода на процеса /на 11.02.2009 год./ също не се установи
наследниците му по закон – ответниците В.Т., В.Т. и П.Т. да са ползвали
процесния гараж или да са лишили ищците от възможността да го ползват. В тази
насока по делото не са ангажирани убедителни доказателства. Поради това претенцията
за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за периода 18.03.2002 год. –
20.01.2015 год. на всяка от ищците в размер по 7700 лева /по 50 лв. месечно/ се
явява изцяло неоснователна. В тази част изводите на настоящата инстанция
съвпадат с тези на районния съд като краен резултат, поради което решението
следва да бъде потвърдено.
Решението на районния съд е недопустимо в частта, с
която се е произнесъл по претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал.
2 от ЗС за периода от 20.01.2015 год. до 22.09.2015 год. /датата на депозиране
на заключението на в.л. Пандев по допуснатата съдебно-оценителна експертиза/,
тъй като по изложените по-горе съображения
обезщетението по чл. 31, ал. 2 от ЗС се дължи от поканата до първото по
делото съдебно заседание след допускане на делбата, т.е. не за бъдещ, а само за
минал период от време. За периода след 20.01.2015 год., т.е. за времето на
висящност на делбата съделителите могат да искат обезщетение за ползването на
имота като привременна мярка /чл. 282, ал. 2 от ГПК (отм.), съотв. чл. 344, ал. 2 от действащия ГПК/,
с каквото искане съдът не е сезиран в случая.
Обжалваното решение е недопустимо и в частта, с
която съдът е отхвърлил претенция
на С.В. и С.С. за заплащане на обезщетение от ответницата Д.Г.Г. за това, че са
били лишени от ползването на допуснат до делба съсобствен гараж за периода
18.03.2002 год. – 22.09.2015 год. Това е така, тъй като с молбата от 11.02.2015
год. във втората фаза на делбата ищците чрез адв. Т. са заявили, че поддържат
претенциите по сметки само срещу В.Т., В.Т. и П.Т. за заплащане на обезщетение
за лишаването им от ползване на собствената им ½ идеална част от гаража,
описан в нотариална покана от 18.03.2005 год., т.е. не поддържат първоначално
предявената претенция, която е била насочена и срещу Д.Г. за заплащане на
обезщетение за лишаването им от ползване на другия гараж, находящ се в дворното
място.
Ето защо и на основание чл. 270, ал. 3, пр. 1 от ГПК
в посочените по-горе недопустими части обжалваното решение следва да се
обезсили, а производството по делото да се прекрати.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23 от 28.02.2018 год.
по гр.д. № 554/2005 год. на С.нския районен съд във втора фаза по извършване на
съдебна делба в ЧАСТТА, с която
съдът е изнесъл на публична продан следните недвижими имоти, находящи се в
землището на гр. С., а именно: ДВОРНО МЯСТО /без построената в него жилищна
сграда/, съставляващо УПИ V-942
в кв. 106 по плана на гр. С. с площ 730 кв.м., при посочени граници и съседи, с
пазарна стойност 17 133 лева; ГАРАЖ с площ 20 кв.м., построен в УПИ V-942 в кв. 106 по плана на гр. С.
с пазарна стойност 5 440 лева; ГАРАЖ с площ 18 кв.м., построен в УПИ V-942 в кв. 106 по плана на гр. С.
с пазарна стойност 4 896 лева, допуснати до делба между съделителите и при
квоти, както следва: за С.Т.В. – 1/4 ид.ч.; за С.Т.С. – 1/4 ид.ч.; за Д.Г.Г. –
1/4 ид.ч.; за В.Н.Т., В.Н.Т. и П.Н.Т. – общ дял от 1/4 ид.ч., както и в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил
претенцията на С.В. и С.С. за заплащане на обезщетение от ответниците –
съделители В.Т., В.Т., П.Т. и Д.Г. за това, че са били лишени от ползването на
допуснатия до делба съсобствен гараж за периода 18.03.2002 год. – 20.01.2015
год. в размер общо на 7700 лева за всяка ищца /по 50 лева месечно/, като
неоснователна, както и в ЧАСТТА, с
която съдът е отхвърлил претенцията на В.Н.Т. за осъждане на съделителите С.Т.С.,
С.Т.В. и Д.Г.Г. да й заплатят всяка от тях по 1400 лева за цялостно изграждане
на гараж, както и по 1000 лева за цялостно изграждане на второстепенна
постройка – склад за твърдо гориво и материали; претенцията на В.Н.Т. за
осъждане на съделителите С.С., С.В. и Д.Г. да му заплатят всяка от тях по 1400
лева за цялостно изграждане на гараж, както и по 1000 лева за цялостно
изграждане на второстепенна постройка – склад за твърдо гориво и материали;
претенцията на П.Н.Т. за осъждане на съделителите С.С., С.В. и Д.Г. да му
заплатят всяка от тях по 1400 лева за цялостно изграждане на гараж, както и по
1000 лева за цялостно изграждане на второстепенна постройка – склад за твърдо
гориво и материали, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, както и в частта за разноските.
ОБЕЗСИЛВА решението в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил претенцията на С.Т.В. и С.Т.С. за
осъждане на ответниците – съделители В.Н.Т., В.Н.Т., П.Н.Т. да им заплатят
обезщетение за това, че са били лишени от ползването на допуснатия до делба
съсобствен гараж с площ 20 кв.м. за периода 20.01.2015 год. – 22.09.2015 год. в
размер по 50 лева месечно за всяка ищца, както и в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил претенцията на С.Т.В. и С.Т.С.
срещу Д.Г.Г. за заплащане на обезщетение за това, че са били лишени от
ползването на допуснат до делба съсобствен гараж за периода 18.03.2002 год. –
22.09.2015 год. и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тези части, като НЕДОПУСТИМО.
Решението
може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на
РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.