№ 117
гр. Разград, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина М. Ганева
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело №
20233300100327 по описа за 2023 година
Производството е по чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ.
Предявен е иск от Ц. П. Ц. за осъждане на „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“АД да
заплати сумата 110 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие причинени болки и страдания от настъпилата при ПТП смърт на неговата
съпруга Р. Ц.а, заедно със законна лихва върху главницата от изтичане на срока по чл.497
ал.1 т.1 КЗ до окончателното изплащане. В съдебно заседание на 21.05.2024г. на осн.
чл.214 ал.1 ГПК е увеличен размерът на предявения иск от 110 000лв. на 160 000лв., ведно
със законна лихва върху тази сума от изтичане на срока по чл.497 ал.1 КЗ до окончателното
ѝ изплащане
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага твърдение, че на
30.12.2022г. в гр.Разград е настъпило ПТП, при което при маневра на заден ход т.а.
„Мерцедес Вито“ с рег. № ***, управляван от Н.Н., е блъснал Р. Ц.а и вследствие на ПТП е
настъпила нейната смърт.
Ищецът посочва, че пострадалата е била негова съпруга, че до момента на ПТП са
водили съвместен и заздружен семеен живот, отгледали са заедно децата си, а впоследствие
и внуци. Твърди, че е изпаднал в тежко стресово състояние от загубата на своята съпруга,
изпаднал е в емоционален, психически и физически срив, страда от безсъние, главоболие,
световъртеж и силен задух.
В исковата молба се сочи, че към момента на ПТП товарният автомобил е бил
застрахован със застраховка ГО при „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“АД. Ищецът е заявил
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното дружество, което е
признало и изплатило обезщетение в размер 50 000лв. Исковата претенция не включва
1
изплатеното обезщетение.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“АД, представляван от изп.директори
Б.И.ов и Т.Т., е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез упълномощен
процесуален представител, в който по същество изразява становище за неоснователност на
исковата молба. Оспорва противоправността на действията на водача на застрахования
автомобил, причинно-следствената връзка между действията му и настъпилите вреди,
емоционалните травми на ищеца и претенцията за присъждане на законна лихва. Счита, че
размерът на предявения иск е прекомерно завишен. Оспорва близката връзка между ищеца и
пострадалото лице. Твърди още, че пострадалата не е възприела адекватно приближаващото
се МПС поради проблеми в слуховите и визуалните възприятия.
Ответникът прави още възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, като твърди, че последната се е движела без основателна причина по пътното
платно, вместо по тротоара, че е навлязла внезапно на пътното платно, без да се съобрази с
приближаващите се превозни средства и е удължила ненужно пътя и времето за
преминаване по пътното платно.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: На 30.12.2022г. св.Н. управлявал т.а.„Мерцедес
Вито“ с рег. № ***. Решил да паркира автомобила си на паркинг, намиращ се в ж.к. “Орел“
в гр. Разград, в който се влизало от ул. “Ивайло“. На паркинга нямало много автомобили и
свидетелят решил да влезе в него на заден ход, за да паркира по удобен за тръгване начин.
Подминал входа на паркинга и спрял вляво по посока на движението – в лентата за
насрещно движение, за да изчака преминаващите по ул. “Ивайло“ автомобили и да изпълни
маневрата. По същото време пострадалата Р. Н. Ц.а отивала на работа в магазин “Галатея“,
намиращ се в непосредствена близост до пъркинга. Пострадалата пресякла ул. “Ивайло“,
идвайки от посоката на детска ясла “Слънчево детство“ и минала по лявата част на паркинга
пред бл. 16 в посока магазин “Галатея“. След това тръгнала да пресича паркинга надясно. В
този момент св.Н. я застигнал с управлявания от него автомобил и я блъснал в гръб със
задната му част. От удара пострадалата паднала на земята по корем. Товарният автомобил
продължил да се движи назад, като пострадалата останала под него, до задната ос на
автомобила. Водачът на автомобила усетил съприкосновението, спрял движението му, след
което го привел в движение напред и отново спрял. Слязъл от автомобила и видял на земята
под него тялото на пострадалата. Съпругата на свидетеля, която пътувала в автомобила, се
обадила на тел.112 и съобщила за случилото се. На място пристигнали полицейски
служители и екип на ЦСМП. Р. Ц.а била откарана в МБАЛ “Св. И. Рилски – Разград“ АД,
където постъпила на лечение. На 5.01.2023г. пострадалата починала в лечебното заведение.
С влязла в сила присъда по НОХД № 388/2023г. на РОС св.Н. бил признат за виновен
в нарушаване на правилата за движение по пътищата – по чл. 40, ал. 1 ЗДвП – че като водач
на моторно превозно средство, преди започване движение назад не изпълнил задължението
си да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност
или затруднения за останалите участници в движението; по чл. 40, ал. 2 ЗДвП – че като
2
водач на моторно превозно средство, по време на движението си назад не изпълнил
задължението си непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а при
невъзможност да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, с което по
непредпазливост причинил смъртта на Р. Н. Ц.а – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в“, пр.
1 вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. с чл. 2, ал. 1 от НК, за което на водача на товарния автомобил е
наложено съответно наказание. Установените със съдебния акт в наказателното
производство деяние, неговата противоправност и вината на водача на товарната
автокомпозиция се ползват със задължителна сила в гражданския процес, съгл. чл.300 ГПК.
Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване на вредата от страна на
пострадалата е изготвена САТЕ. Според вещото лице в конкретната ситуация пешеходката
не е имала възможност да възприеме движещият се зад гърба на заден ход товарен
автомобил и не е могла да реагира по никакъв начин, за да се предпази от удара. В района на
паркинга няма изградени тротоари, пешеходни алеи и пешеходни пътеки, няма и
сигнализирани забрани за преминаване на пешеходци. Пострадалата се е придвижвала по
настилката на паркинга. Движила се е по най-късия маршрут до местоработата , когато не е
имало движещи се МПС, които да представляват опасност за нея и с които да е следвало да
се съобразява. Опасността за пешеходката е възникнала внезапно, извън зоната й на
видимост, тъй като т.а. я е застигнал в гръб, движейки се в същия коридор на движение.
Изводът на вещото лице е, че с действията си пострадалата пешеходка не е допринесла за
настъпването на ПТП. Експертът е констатирал, че по ул.“Ивайло“ и по ул.“Юмрукчал“ има
изградени тротоари, които водят до магазин „Галатея“. Пешеходката би могла да избегне
ПТП в случай, че се е движела по обиколния, по-безопасен маршрут – по южния тротоар на
ул.“Ивайло“ по посока към ул.“Юмрукчал“, без да навлиза в района на паркинга. Съдът
възприема заключението като изготвено от лице в кръга на неговите компетенции и въз
основа на събрания доказателствен материал.
Ц. Ц. и Р. Ц.а са сключили граждански брак на 4.04.1976г. Живели са съвместно през
целия си брачен живот. Имат две деца, вече пълнолетни. Горните факти се установяват от
представените по делото документи от отдел „ГРАОН“ при Община Разград.
Във връзка с установяването на характера на отношенията между ищеца и
пострадалата, както и на претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на смъртта
на неговата съпруга, е разпитан свидетел и е изслушано вещо лице по назначена съдебно-
психологическа експертиза. Въз основа на събраните доказателства се установява, че
съпрузите живеели хармоничен живот, разбирали се добре, отгледали заедно двете си деца,
ходели на почивки. След като се пенсионирали, първо ищецът, а впоследствие и неговата
съпруга се преместили да живеят на село. По-късно Р. Ц.а започнала да работи, поради
което в работни дни пребивавала в жилището в гр.Разград, а в почивните дни се прибирала
на село. Преди около седем години ищецът се разболял, което го принудило също да се
върне в жилището в града, където живели заедно със съпругата си до деня на нейната смърт.
След смъртта на Р. Ц.а ищецът се затворил в себе си. Децата и внуците му го посещавали
всяка седмица, за да бъдат в негова подкрепа.
3
Вещото лице по съдебно-психологическата експертиза е констатирало, че Ц. Ц. е
преживял силен шок и мъка от загубата на съпругата си. Силните негативни емоции са му
причинили психо-емоционален стрес, изразяващ се в система от физиологични,
биохимични, психични и поведенчески реакции, предизвикани от силни и неочаквани
психически и емоционални натоварвания. При ищеца внезапната загуба на съпругата му,
освен чисто физически симптоми, най-силни през първите шест месеца след събитието,
водят след себе си и до емоционален отговор – засилена тревожност, апатия и липса на
перспектива, нарушения на съня, раздразнителност, безпокойство, подтиснато настроение,
негативни мисли, чувство на самотност и отчужденост, изолация, усещане за обща
неудовлетвореност, чувство за несигурност, безпричинна промяна на настроението. При Ц.
Ц. към момента се отчита все още наличие на апатия и състояния и чувства, свързани с
преживяването на травмата от загубата на съпругата му. Това се обяснява от природата на
връзката и силната емоционална привързаност, която е съществувала между него и
съпругата му, от любовта и хармонията на брачната връзка, от ценностите на субкултурата в
семейството им, в която съпругата му е била основен двигател и опора за просперитета на
семейството, натоварена с отговорността и грижата за децата и внуците. В конкретния
случай, съпругата е работела и е подкрепяла домакинството както финансово, така и
поддържайки уюта и чистотата на дома, подкрепяла е и семействата на дъщерите си.
Полагала е грижи както за материалните нужди в дома, така и за осигуряване на спокоен
психоклимат в семейството. Отнасяла се с любов и разбиране към съпруга си, към децата и
внуците, като помагала във всяко едно отношение на всички в ежедневието. Гореописаните
негативни чувства и поведение на ищеца, идентифицирани от вещото лице, са
психологическият отговор от загубата на съпругата му. Травматичното събитие и
психологическата загуба, бидейки сами по себе си неочаквани, са своеобразен силен стрес за
ищеца. В конкретния случай загубата е достатъчно тежка (загуба на съпруга, спътник в
живота му) и изисква неговите усилия за адаптиране към променените условия без човека, с
когото е живял 50 години. Преработването на травмата, справянето със стреса е
индивидуален психологичен процес, който обичайно при различните индивиди в зависимост
от личностовите фактори и факторите на средата, продължава за период от една до три
години. След този период настъпва състояние на оттегляне от травмиращото събитие.
Психологическото изследване в случая показва, че Ц. е преминал през фазите на скръбта, но
все още се наблюдават симптоми /емоционални реакции/ вследствие на травмата от
загубата, които остават непреработени и водят до емоционален дисбаланс – апатия, липса на
перспектива и повишена тревожност, което оказва влияние на някои аспекти от обичайното
функциониране на личността /ограничено общуване, негативно световъзприемане и
песимистична перспектива/. Същите не нарушават в цялост обичайното социално
функциониране на личността и с оглед личностовите особености и ресурсите на средата
следва да намалят интензитета си във времето – в случая се касае за устойчива личност,
получаваща подкрепа от близките, което има своя благоприятен ефект. Функционирането в
социума на Ц. Ц. към настоящия момент е пълноценно и без признаци на адаптационни
нарушения, макар че все още не отговаря на личностовите потребности на лицето и
4
познатата преди събитието лична себеоценка.
Товарният автомобил е застрахован при „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“АД към
датата на ПТП, което се установява от справка в интернет сайта на ГФ. На 3.02.2023г. при
ответника е заведена застрахователна претенция от ищеца в размер 270 000лв. за
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата съпруга. Ответникът твърди, а
ищецът признава обстоятелството, че застрахователят е уважил частично претенцията, като
му е изплатил обезщетение в размер 50 000лв. По делото е представено извлечение от
банковата сметка на ищеца, видно от което сума в този размер му е преведена на
29.05.2023г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Искът е допустим на основание чл.498 ал.3 КЗ, като предявен в хипотезата, в която
увреденото лице не е съгласно с размера на изплатеното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка Гражданска
отговорност, при спазване изискванията на чл.380 КЗ. Ищецът е увредено лице по смисъла
на чл.478 ал.2 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 ал.1 т.1 КЗ, застраховката покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица вреди, вкл. неимуществените вреди вследствие на
настъпила смърт.
За да бъде уважен предявеният пряк иск на увреденото лице спрямо застрахователя
по застраховка ГО, по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД,
наличието на валиден договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение
на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне
размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.
Деянието, неговата противоправност, настъпването на вредата, причинно-
следствената връзка между деянието и вредата и виновността на водача на товарния
автомобил са установени с влязлата в сила присъда на наказателния съд по НОХД №
388/2023г. на РОС.
Н. Н. като водач на застрахования товарен автомобил е нарушил правилата за
движение по пътищата, съдържащи се в чл. 40, ал. 1 и ал.2 ЗДвП – като водач на моторно
превозно средство, преди започване движение назад не изпълнил задължението си да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението и по време на движението си назад не
изпълнил задължението си непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а при
невъзможност да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Нарушенията на
правилата за движение са довели като последица до смъртта на Р. Н. Ц.а, също установено с
присъдата на наказателния съд. Налице са всички елементи на непозволеното увреждане,
предвид което възниква отговорността на дееца за непозволено увреждане и обезщетяване
на причинените от деянието неимуществени вреди.
5
Констатирано е валидно застрахователно правоотношение с водача на товарния
автомобил по застраховка "ГО" към момента на ПТП. Спазването на процедурата по чл.380
КЗ също е установено от събраните в хода на процеса писмени доказателства, същите не са
оспорени от ответника. При наличие на валидно сключен застрахователен договор
застрахователят е длъжен да обезщети увреденото от деянието лице за претърпените
неимуществени вреди, заедно с лихвите.
Ищецът е законен наследник на пострадалото лице Р. Ц.а и има право на обезщетение
за претърпените неимуществени вреди вследствие настъпилата смърт на неговата съпруга.
Искът е доказан по своето основание.
По отношение на размера следва да се съобрази правилото на чл.52 ЗЗД и
обезщетението да се определи от съда по справедливост. Понятието е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне паричния еквивалент на понесените от ищеца болки и страдания
вследствие настъпилата смърт на съпругата му. Двамата са споделяли общ живот в
продължение на приблизително 50 години. Брачната им връзката е била здрава и
хармонична, съществувала е силна емоционална привързаност и любов. Пострадалата е била
опора на своя съпруг и децата в семейството, отнасяла се с любов и разбиране към тях,
помагала им във всяко едно отношение в ежедневието. Освен това е работела и е
подкрепяла домакинството и финансово. Вещото лице-психолог регистрира към настоящия
момент все още непреработени емоционални реакции вследствие на травмата от загубата –
апатия и липса на перспектива, повишена тревожност, които създават у ищеца емоционален
дисбаланс, изразяващи се в ограничения общуването, негативно световъзприемане и
песимистична перспектива. Все още функционирането в социума на Ц. Ц. не отговаря на
личностовите потребности на лицето и познатата преди събитието лична себеоценка.
От друга страна следва да се отчете фактът, че личността на ищеца е устойчива. По-
нататък, същият получава подкрепа от своите близки. Тези обстоятелства благоприятстват
намаляването на интензитета на негативните емоции във времето. Освен това към
настоящия момент липсват адаптационни нарушения в социалната среда на Ц. Ц..
Горните съображения водят до определяне на размер на обезщетението за
неимуществени вреди в размер 160 000лв. като съответстващ на степента и интензитета на
претърпените от ищеца душевни болки и страдания във връзка със загубата на неговата
съпруга.
За да се даде отговор на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата, следва да се уточни, че съпричиняването на вредата предполага
наличието на пряка причинно-следствена връзка между поведението на пострадалата и
настъпилия вредоносен резултат. При това, поведението на пострадалата следва да е
противоправно. Конкретните твърдения са, че Р. Ц.а се е движела без основателна причина
по пътното платно, вместо по тротоара, че е навлязла внезапно на пътното платно, без да се
съобрази с приближаващото се превозно средство и е удължила ненужно пътя и времето за
преминаване по пътното платно. Подобни факти не се установяват от събрания
6
доказателствен материал. Местопроизшествието е настъпило на паркинг, за който е
установено от заключението по назначената САТЕ, че няма тротоари, поради което и
пострадалата се е движела по пътната настилка, пресичайки паркинга. Не се установява да е
пресякла внезапно пътя на движещия се на заден ход автомобил, както и да е удължила
ненужно пътя и времето за преминаване през паркинга. Установено е от заключението на
вещото лице, че с действията си пострадалата не е допринесла за настъпването на ПТП.
Обстоятелството, че до местоработата има други пътища с изградени тротоари, а тя не е
избрала някой от тях, не може да се приеме като противоправно поведение, защото всеки
участник в движението по пътищата, в т.ч. и пешеходецът, има право да избира през кой път
да премине, със задължението да спазва правилата за движение, важащи за съответния пътен
участък. В случая Р. Ц.а е избрала един от маршрутите до местоработата си и не е нарушила
правила за движение, отнасящи се до него. Предвид изложеното, възражението на
ответника за съпричиняване е неоснователно.
От определената като справедлив размер на обезщетението сума от 160 000лв. следва
да се приспадне извършеното от застрахователя плащане в размер 50 000лв. Така искът се
явява основателен и доказан за сумата 110 000лв., а над този размер до предявения такъв от
160 000лв. следва да се отхвърли.
Съгл. чл.429 ал.3 КЗ законна лихва върху обезщетението се дължи от момента на
уведомяване на застрахователя, който в случая е установен на дата 3.02.2023г. с предявяване
на застрахователната претенция. Ищецът обаче претендира лихва по чл.497 ал.1 КЗ, която е
с по-късен начален момент – по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по
чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съдът е обвързан от пределите на
исковата молба и в случая следва да се вземе предвид тримесечният срок от уведомяване на
застрахователя, или началната дата следва да се определи на 3.05.2023г.
Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски. Ищецът е
представляван от адвокат, осъществил безплатно процесуално представителство по реда на
чл.38 ЗА. Съобразно изхода от правния спор и на осн. чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден на осн. чл.38 ЗА и чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата за минималните размери на
адв.възнаграждения, да заплати на упълномощения адв.Г. Р. възнаграждение в размер
9116,26лв. /7596,88лв. + 20% ДДС/ за процесуално представителство, съобразно уважената
част от предявения от нея иск. Ответникът е внесъл депозити за възнаграждение на вещите
лица, съотв. за САТЕ в размер 300лв., за СПЕ в размер 150лв. и за свидетел в размер 30лв.,
или общият размер на направените разноски е 480лв. Представляван е от юрисконсулт и от
адвокат. В списъка по чл.80 ГПК ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, а
доказателства за платено адв.възнаграждение липсват. Юрисконсултското възнаграждение
следва да се определи в размер 200лв., на осн. чл.25 ал.1 НЗПП. Съобразно отхвърлената
част от иска и на осн. чл.78 ал.3 ГПК ищецът Ц. Ц. следва да заплати на ответника сумата
212,50лв.
7
На осн. чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Разград ДТ в размер 4400лв. и съдебни
разноски за СПЕ в размер 103,13лв., съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ЖК“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“ № 1, представляван от изп.директори
Т.Т. и Б.И.ов, да заплати на Ц. П. Ц. ЕГН ********** с адрес гр.Разград, ***, сумата 110 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
неговата съпруга Р. Н. Ц.а при ПТП, настъпило на 30.12.2022г. и причинено от водач на т.а.
„Мерцедес Вито“ с рег. № ***, застрахован при „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“АД, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 3.05.2023г. до окончателното й изплащане,
като отхвърля иска над този размер до претендирания такъв от 160 000лв. като
неоснователен.
Осъжда „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“АД да заплати на адвокат Г. Р.
възнаграждение в размер на 9116,26лв. за осъществено процесуално представителство на Ц.
Ц. в съдебното производство пред Окръжен съд Разград.
Осъжда „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“АД да заплати държавна такса в размер
4400лв. и съдебноделоводни разноски в размер 103,13лв. в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд Разград;
Осъжда Ц. П. Ц. да заплати на „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“АД сумата 212,50лв.
за направени деловодни разноски в съдебното производство пред Окръжен съд Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
8