Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.07.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в публично заседание на шестнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАЙЛО Г.
2.ВАНЯ И.
при участието на
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА гр.
дело № 262/2021 год. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
решение № 191 от 18.12.2020 год. по гр. дело № 3/2020 год. Ботевградският районен
съд е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ З. „Б.И.“ АД, *** да заплати на П.М.Г.
*** сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди, настъпили вследствие ПТП на 12.05.2017 год. по пътя с. С. – с. Н. по
вина на застрахования при ответника водач – Т. В. Н.за лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. СО **ВН, а
именно: болки и страдания от следните телесни увреждания: лицево-челюстна
травма, прорезни рани на лицето и обезобразяване на лицето – разкъсно-контузна
рана на горната устна с дефект на кожата, разкъсно-контузна рана на лявата
вежда, разкъсно-контузна рана на крилата на носа и множество контузии и
охлузвания на лицето, които по своя медико-биологичен характер поотделно и в
съвкупност са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2019 год. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен
размер от 10 000 лева, като неоснователен. С решението ответникът е осъден да
заплати на ищеца и сумата 5 000 лева – обезщетение за причинени
неимуществени вреди от описаните травми, причинени вследствие на виновното и
противоправно поведение, при условията на независимо съпричиняване от М.Д. И.,
като водач на л.а. марка „БМВ 320 И“ с рег. № СА ** МР, ведно със законната
лихва, считано от 14.12.2019 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлил
иска за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв., като
неоснователен.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в частта, с която
съдът е отхвърлил предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени
му от непозволеното увреждане неимуществени вреди за разликите над 5000 лева до
пълните предявени размер от 10 000 лева с твърдения, че присъденото обезщетение
не е съобразено с действително претърпените от него болки и страдания. Моли
съда да го отмени в тази част и вместо него да постанови друго, с което да
уважи изцяло предявените искове.
Ответникът оспорва въззивната
жалба на ищеца.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от
представените по делото писмени доказателства – съдебен протокол от
22.02.2019 год. по нохд. № 102/2019 год. на БРС, съдебен протокол от 15.02.2019
год. по нохд. № 90/2019 год. на БРС, констативен протокол № 96 от 12.05.2017
год. се установява, че на 12.05.2017 год. в с. С., община Ботевград, на
първокласен път 1-1 в района на 188-ми километър настъпило ПТП между лек
автомобил марка „БМВ
320 И“ с рег. № СА ** МР, управляван от М.Д. И. и лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. СО **ВН, управляван от Т.
В. Н.с 9 пострадали лица, сред които ищецът П.М.Г..
С
одобрено споразумение по нохд. № 102/2019 год. по описа на БРС М.Д. И. е
признат за виновен в това, че на 12.05.2017 год. около 22.21 ч. в с. С. на
първокласен път 1-1 в района на 188-ми км. с посока на движение от гр.
Ботевград към с. Н. при управление на л.а. „БМВ 320 И“ с рег. № СА ** МР при
условията на независимо съпричиняване с Т. В. Н.нарушил правилата за движение
по пътищата, като се движил с превишена скорост и при несъобразяване с
предупредителни знаци пресякъл единичната непрекъсната линия, ограничаваща
дясната от лявата лета за движение, навлязъл в лентата за насрещно движение, в
резултат на което предизвикал сблъсък между управлявания от него автомобил и
извършващия в това време ляв завой и намиращ се в лентата за насрещно движение
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
СО **ВН, управляван от Т. В. Н.и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на повече от едно лице, за което на основание чл. 343, ал. 3,
б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК
наложил на М. И. наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за срок от 3
години.
С
одобрено споразумение по нохд. № 90/2019 год. по описа на БРС Т. В. Н.е признат
за виновен в това, че на 12.05.2017 год. около 22.21 ч. в с. С. на първокласен
път 1-1 в района на 188-ми км. с посока на движение от с. С. към гр. Ботевград
при управление на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.
СО **ВН, при условията на независимо съпричиняване с М.Д. И. нарушил
посочените правила за движение по пътищата, като докато се движил с
управлявания от него лек автомобил, несъобразявайки факта, че ще премине
кръстовище и ще се включи в движението по първокласен път, предприел маневра
ляв завой и навлязъл в кръстовище, без да спре и без да пропусне насрещно
движещия се с висока скорост по път с предимство л.а. „БМВ 320 И“ с рег. № СА **
МР, въпреки че е имал видимост, поради което е предизвикал ПТП, в резултат на
което е причинена средна телесна повреда на повече от едно лице, за което и на
основание чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. ал. 1, б. „б“ от НК вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е наложил на Т. Н.наказание „лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години.
Видно от епикриза от УМБАЛ „С. А.“
АД, Клиника по лицево-челюстна хирургия, ищецът П. Геортгиев е постъпил в
болницата на 13.05.2017 год. и е изписан на 16.05.2017 год., като е приет по
спешност след ПТП. Същият е постъпил с оплаквания от лицева асиметрия с видими
открити рани на горната устна и множество екскориации /одрасквания на
епидермиса/, с обилно кървене, обективно състояние – дълбока разкъсно-контузна
рана в областта на горната устна с дефицит на тъкани, с нормално отваряне и
затваряне на устата, болка при допир, затруднено дъвчене и хранене; множество
чужди тела /стъкла/ по цялото лице; разкъсно-контузна рана двустранно в
областта на носните крила, както и травма в областта на горния клепач вляво.
Видно от оперативен протокол № 286/13.05.2017 год. под локална анестезия на
ищеца е извършена оперативна интервенция – отстраняване на множество чужди тела
– стъкла от цялото лице, премахване на невиталните тъкани, както и пластично
възстановяване на раната, ангажираща лява вежда и част от горния ляв клепач;
раната на носа в областта на двете крила е обработена и зашита на мястото;
раната в областта на горната устна е обработена и зашита интраорално, след
което – възстановена екстраорално; раната в областта на горната устна и устния
ъгъл е затворена чрез локална пластика, поради тъканен дефицит. Посочено е, че
е постигнат добър козметичен терапевтичен ефект. Лечението е продължило в
амбулаторни условия.
Според приетата съдебно-медицинска
експертиза на в.л. Т. , в резултат на ПТП на 12.05.2017 год. ищецът е получил
следните травматични увреждания: лицево-челюстна травма, прорезни рани на
лицето и обезобразяване на лицето – разкъсно-контузна рана на горната устна и
устния ъгъл с дефект на кожата, разкъсно-контузна рана на лявата вежда,
разкъсно-контузна рана на крилата на носа и множество контузии и охлузвания на
лицето, които по своя медико-биологичен характер поотделно и в съвкупност са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Оздравителният
период за всяка от раните е 10-14 дни, като първоначално лечението е било в
болнично заведение, след което – в амбулаторни условия. Вероятно нараняванията
са получени след счупване на стъклото и посипване върху ищеца на стъклата при
обръщането на автомобила. В о.с.з. на 23.09.2020 год. в устните обяснения
вещото лице е посочило, че понастоящем ищецът изглежда добре, като човек трябва
да се вгледа в лицето, за да забележи белезите от уврежданията. Най-сериозното
нараняване е било на горната устна. Обикновено раните по лицето има по-бърз
възстановителен период /посочен по-горе/, но предвид факта, че при ищеца са
били налице повече наранявания, възстановяването като цяло е продължило
по-дълго – около един месец, включително за устната. Ищецът е през този период
е изпитвал болки и неудобства, като вероятно се е хранил със сламка или е
приемал само течна храна. Най-вероятно някои от сетивните клонове на нервите,
които инервират устните, са пострадали при тази травма. Според устните
обяснения на вещото лице пациентът не е търсил последващо лечение, а за да се
възвърне чувствителността следва да се приложи физиотерапия, електростимулация
и медикаментозно лечение. Сетивността не може да се възстанови напълно, като ще
остане известно нарушение, като трайна последица от травмата.
Съгласно показанията на св. Ц.–
баща на ищеца, след процесното ПТП ищецът бил обезобразен – носът му бил
обърнат, веждата – цепната, долната устна я нямало, целият бил в кръв. С
линейка бил транспортиран до болница в гр. С., където останал 3-4 дни. Правили
му операции – трансплантация на устата и на носа. Около два месеца след
произшествието се хранил със сламка и само с течна храна. Понастоящем няма
сетивност в едната страна на устната. Към момента на ПТП ищецът бил ученик – на
17 години и споделял, че се срамува да ходи на училище заради външния си вид,
който бил обезобразен след катастрофата. Спрял да излиза с приятели.
Възстановявал се около месец и половина – два след това. Имал чужди тела по
лицето – стъкълца, които падали с времето, поради което имал и ранички по
лицето. Използвал мехлеми, с които мажел лицето и вземал обезболяващи и др.
медикаменти за възстановяване.
Със заявление от 05.04.2018 год.
ищецът е поискал ответника З. „Б.И.“ да му заплати обезщетение за причинените в
резултат на ПТП неимуществени вреди в размер на 5000 лв., а с молба от
13.12.2019 год. представил пред ответното дружество удостоверение за банковата
си сметка, на която да му бъде изплатено застрахователното обезщетение.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ, който предвижда правото на иск на пострадалото лице срещу застрахователя
на делинквента по сключена застраховка „гражданска отговорност“. Предпоставка
за уважаването му е ищецът да проведе успешно пълно доказване на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно –
твърдяното противоправно поведение на делинквента, причинната връзка между него
и настъпилите вреди, както и факта на настъпване на вредите за ищеца и техния
размер. Съществуването на застрахователно правоотношение по договор за
застраховка гражданска отговорност“ на ответника с делинквентите не е спорно.
Решението на районния съд не е
обжалвано и е влязло в сила в осъдителната част, поради което следва да се
приеме, че със сила на пресъдено нещо е установено основанието за ангажиране
отговорността на ответника - противоправното поведение на застрахованите при
ответника водачи, както и причинната връзка с настъпилите за ищеца вреди. Настъпилото
на 12.05.2017 год.
ПТП е в резултат на независимо съпричиняване - противоправното поведение на водача
на застрахования л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.
СО **ВН - Т. В. Н.и на водача на застрахования л.а. „БМВ 320 И“ с рег. №
СА ** МР - М.Д. И..
Спорен е размерът на дължимото
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на
процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне на размера на обезщетението, следва да се вземе
предвид вида и характера на причиненото на ищеца увреждане, продължителността
на оздравителния период, наличието или не на остатъчни реакции от травмата,
проведеното лечение.
Установено е по делото, че в
резултат на произшествието ищецът е получил следните телесни увреждания:
лицево-челюстна травма, прорезни рани на лицето и обезобразяване на лицето –
разкъсно-контузна рана на горната устна с дефект на кожата, разкъсно-контузна
рана на лявата вежда, разкъсно-контузна рана на крилата на носа и множество
контузии и охлузвания на лицето, които по своя медико-биологичен характер
поотделно и в съвкупност са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Доказа се също така от приложената
медицинска документация, съдебно-медицинската експертиза и показанията на св. Цоков, че в резултат на тези травматични увреждания ищецът е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, като възстановителният
период общо за всички лицеви наранявания е около 1-1,5 месеца, през който
пострадалият е изпитвал изразена остра болезненост в областта на засегнатите
участъци от лицето, особено в областта на горната устна, хранил се е със сламка
и приемал само течна храна. Към момента на ПТП ищецът бил ученик – на 17 години
и споделял, че се срамува да се среща с връстници заради външния си вид –
белези от нараняванията и ранички по лицето от останалите стъкълца, които
паднали с времето в рамките на възстановителния период. Съдът отчете също така,
че ищецът понастоящем няма загрозяващи следи от нараняванията, като само при
внимателно вглеждане в лицето може да се забележат следи от нараняванията. Налице
са и остатъчни нарушения в сетивността на нервите на горната устна, като
състоянието може да се подобри при прилагане на подходяща физиотерапия,
електростимулация и медикаментозно лечение. Сетивността не може да се
възстанови напълно, като ще остане известно нарушение, като трайна последица от
травмата.
За репариране на тези вреди съдът намира,
че сумата 10 000 лева е достатъчно и справедливо
обезщетение, което е
съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни
по делото, относно възрастта на пострадалия, вида и характера на телесните
увреждания; продължителността на периода, в който болките и страданията са били
интензивни, общият лечебен и възстановител период. При наличието на независимо
съпричинителство на вредите, ответникът следва да заплати по 5000 лева по всяка
от двете застраховки, или общо 10 000 лева обезщетение за причинените
неимуществени вреди от противоправното поведение на всеки от делинквентите,
като за разликата до пълните предявени размери исковете се явяват
неоснователни.
Ответникът дължи и законна лихва
върху главниците, считано от посочената в исковата молба дата – 14.12.2019 год.
до окончателното изплащане.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция съвпадат с тези на районния съд, решението следва да бъде потвърдено
в обжалваната част. Настоящата инстанция споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното
решение, на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед изхода на спора въззивникът
следва да заплати на въззиваемия направените в настоящото производство разноски.
Съдът намира за основателно направеното от въззивника възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение в
размер на 1440 лева /договор за правна защита от 07.05.2021 год. на л. 20/.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 и чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 год. минималният
размер на адвокатското възнаграждение в случая възлиза на 622,50 лева, предвид
размера на обжалваемия интерес и обстоятелството, че ответникът е депозирал единствено отговор на въззивната
жалба, без процесуално представителство в откритото съдебно заседание. Съдът
намира, че с оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото дължимите
от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят в
минималния посочен по-горе размер.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 191 от 18.12.2020 год. по гр. дело № 3/2020 год. на Ботевградския районен съд
в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил
иска на П.М.Г. *** срещу З. „Б.И.“ АД, *** за заплащане на обезщетение за
причинените неимуществени вреди, настъпили вследствие ПТП на 12.05.2017 год. по
пътя с. С. – с. Н. по вина на застрахования при ответника водач – Т. В. Н.за
л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. СО **ВН, при
условията на независимо съпричиняване, а именно: болки и страдания от следните
телесни увреждания: лицево-челюстна травма - разкъсно-контузна рана на горната
устна с дефект на кожата, разкъсно-контузна рана на лявата вежда,
разкъсно-контузна рана на крилата на носа и множество контузии и охлузвания на
лицето, които по своя медико-биологичен характер поотделно и в съвкупност са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за разликата
над присъдените от районния съд 5000 лева до пълния предявен размер от 10 000
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.12.2019 год. до
окончателното изплащане, като неоснователен, както и в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска на П.М.Г. *** срещу З. „Б.И.“
АД, *** за заплащане на обезщетение за причинените и описани по-горе
неимуществени вреди, настъпили вследствие ПТП на 12.05.2017 год. по пътя с. С.
– с. Н. по вина на застрахования при ответника водач - М.Д. И. за л.а. марка
„БМВ 320 И“ с рег. № СА ** МР, при условията на независимо съпричиняване, за
разликата над присъдените с влязлото в сила в тази част решение на районния съд
5000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 14.12.2019 год. до окончателното изплащане, като
неоснователен, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата 720 лв. разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
В останалата част решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА П.М.Г.
*** да заплати на З. „Б.И.“ АД, *** сумата 622,50 лева, представляваща
направени във въззивното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.