Р Е Ш Е Н И Е
№ 700
24.10.2019г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Цветомира Димитрова
Секретар:Йорданка Попова……………………………………………………………………
Прокурор:……………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 782 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145-чл.178 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба А.М.А. ***, против Заповед № Н-174 от 02.07.2019г.на Кмета на Община Хасково, с която на основание чл.17, ал.2, вр. с чл.17,ал.1,т.6 и т.9 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково, и чл.10, т.1 и т.13 от Договор за наем на общински имот и протокол № 10/26.06.2019г. на Комисията по жилищно настаняване при Община Хасково е прекратено наемното й правоотношение.
В жалбата се описва подробно фактическата обстановка по случая. Излагат се съображения, че оспорваната заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като мотивите изложени в нея са неверни. Оспорващата сочи, че е представила необходимите актуални документи, и с допълнителна декларация уточнила,че не е налице промяна в обстоятелствата й.
По изложените съображения се иска постановяване на решение, с което се отмени като незаконосъобразна оспорената заповед.
С жалбата е бил обективиран и иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, който в първото открито съдебно заседание е бил отделен за самостоятелно разглеждане.
Ответникът-Кмет на община Хасково, редовно призован, чрез процесуален представител ангажира становище за неоснователност на подадената жалба.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № Н-108 от 03.05.2018г. В. Б., в качеството му на заместник-кмет на Община Хасково настанил жалбоподателката в общинско жилище от фонд“ Резервен“, представляващо жилищна сграда, находяща се в гр.Хасково, ул.“Т. К.“ №*, състоящо се от две стаи , кухня, коридор и сервизни помещения, с жилищна площ от 54.62 кв.м. В заповедта било посочено, че настаняването е за срок от една година, считано от 01.06.2018г., като за ползването на имота бил определен месечен наем в размер на 43.70 лева без ДДС. Административният акт бил връчен на А.А. на 08.05.2018г. срещу подпис, на която датата въз основа на заповедта, между Община Хасково- в качеството на Наемодател и жалбоподателката - в качеството на наемател, бил сключен Договор за наем .
С рег. индекс 94 А-1975-1 от 25.03.2019г. (л.36) А.А. *** документи във връзка с изтичане срока на договора й за наем.
На 16.05.2019г. било проведено заседание на комисията по чл.9, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково, резултатите от което били обективирани в протокол № 7 от същата дата. В т. XVI от протокола било обективирано, че е разгледано заявлението на А.А. за подновяване на договора за наем на общинско жилище и било решено да се изиска от същата да представи всички изискуеми документи съгласно чл. 8, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково.
С оглед така приетото решение и във връзка с подаденото А.А. писмо рег. индекс 94 А-1975-1 от 25.03.2019г., до последната било изпратено писмо рег. индекс 94 А-1975-1#1 от 23.05.2019г. , с което Заместник- кмета на Община Хасково, я уведомил, че е необходимо да представи актуални документи по предварително одобрен списък(подробно изброени в писмото), съобразен с изискванията на чл. 8, ал.1, чл.5, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково. Видно от известие за доставяне с бар код ИД PS 6300 00Z66I J, писмото било връчен на адресата си на 29.05.2019г.
На 30.05.2019г. с рег. индекс 94 А-1975-1#2 в Община Хасково постъпило възражение от А.А. , в което посочила, че е подала декларация за това, че няма промяна в обстоятелствата й, като помолила същата да бъде взета предвид, а при съмнение поискала да бъде извършена служебна справка за тях.
На 26.10.2019г. било проведено заседание на комисията по чл.9, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково, резултатите от което били обективирани в протокол № 10 от същата дата. Видно от същия протокол в т.III, комисията приела, че поради изтичане срока на договора за наем на А.А., последният се счита за прекратен и няма да бъде продължен поради това, че не са представени изискуемите актуални документи, съгласно чл.8, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково.
На 02.07.2019г. Кмета на Община Хасково издал заповед № Н -174, с която на основание чл. 17, ал.2, вр. със чл.17, ал.1, т. 6 и т.9 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Община Хасково, чл.10, т.1 и т.13 от Договора за наем на общински жилищен имот и Протокол № 10/26.06.2019г. на Комисията по жилищно настаняване при Община Хасково, прекратил наемното правоотношение с А.М.А. и постановил жилището да се освободи в срок до тридесет дни от датата на получаване на заповедта. Видно от направеното върху същия отбелязване, удостоверено с подписа на получателя, административният акт е връчен на адресата си на 02.07.2019г.
Жалбата срещу заповедта е подадена директно до Административен съд, гр.Хасково и заведена с вх. № 4377/05.07.2019г.
По делото като част от доказателствената съвкупност е приета пълната административна преписка по издаване оспореният акт, документи представени от жалбоподателката във връзка с наемното й правоотношение касателно процесното общинско жилище, като е приложена и Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото
доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като
прецени законосъобразността на
обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, срещу годен за обжалване административен акт,
от надлежна страни, чийто права и
законни интереси са били засегнати и е процесуално допустима.
Във второто проведено по делото открито съдебно заседание, ответникът
е представил по делото своя Заповед № Н-311 от 10.09.2019г. , с която след първото по делото о.с.з., е отменил
обжалваната в настоящото производство заповед. От съдържанието на представеният административен акт, е видно че
е налице оттегляне на обжалваната в
настоящото производство заповед. Съгласно
чл. 156, ал.1 от АПК, по всяко време на делото със съгласието на останалите
ответници и на заинтересованите страни за които оспореният акт е благоприятен,
административният орган може да оттегли изцяло или частично оспореният акт или
да издаде акта, чието издаване е отказал. Същевременно в ал.2 от с.р. е
въведено правилото, че за оттегляне на акта след първото по делото заседание е
необходимо и съгласие на оспорващия. Видно от протокола от проведеното на
24.09.2019г. съдебно заседание жалбоподателката
е изразявала противоречиви становища за това дали дава съгласие
оспореният акт да бъде оттеглен, при което следва да се приеме, че не е изразила
ясна воля за по чл. 156, ал.2 от АПК.
Че това е така е видно и от изявлението на процесуалния представител на
ответника в хода по същество, в което
същия изразява становище за неразбираемост на волята й.
Ето защо и предвид липсата на ясно и категорично изразена воля от страна на
жалбоподателката за даване съгласие за оттегляне на обжалваният акт, съдът намира, че не може да се приеме, че такова е
налице ,поради което и не са налице основания за прекратяване на
производството, а жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Разгледано по същество оспорването е основателно.
Съгласно чл.168
от АПК,
във връзка с чл. 142
от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл.146
от АПК,
без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице,
в тяхната съвкупност, всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материално -
правните разпоредби и да съответства
на целта на закона. Наличието на
основанията визирани в чл. 146 от АПК, води до недействителност на
административният акт. За преценка, дали
порока от който акта страда води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за
валидност е съществено, в който случай
акта следва да бъде отменен, или особено съществено, в който случай акта следва
да бъде обявен за нищожен. Безспорно, акт издаден от некомпетентен орган –било
то материална, териториална или по степен винаги е нищожен.
Учредяването и обемът на компетентност на всеки административен орган
е посочен в конкретният материален закон. Нормите уреждащи компетентността не
могат да бъдат тълкувани разширително, и единствено стриктното им
тълкуване отговаря на чл. 4, ал.1 от Конституцията на Република България.
Съгласно чл.17, ал.2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските
жилища на територията на община Хасково (НРУРОЖТОХ), буквално преповтарящ
текста на чл. 46, ал.2 от Закона за общинската собственост, наемното
правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната
заповед. В заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното
правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде
по-дълъг от един месец.
Оспорената в настоящото производство заповед е издадена от Кмета на
Община Хасково. Заповедта, с която А.М.А. е настанена в процесното жилище, е издадена от друг административен орган- Заместник-Кмет на
Община Хасково.
За установяване
компетентността на издателя на индивидуалният административен акт и доколкото тежестта на доказване по чл.
170, ал. 1 от АПК за установяване на фактическите основания, посочени в
административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването
му е на административния орган, е дадена възможност на
ответната страна да представи по делото акт, с който заместник-кмета на община
Хасково е бил оправомощен да издаде настанителната заповед при условията на
заместване. По делото е представена Заповед № 810 от 22.06.2017г., с която на основание чл. 39, ал.4 , вр. с чл.
44, ал.2 от ЗМСМА и чл. 5, ал.4 от Устройственият правилник на Община Хасково, кметът на общината е оправомощил
своя заместник- В. Б. да подписва всички видов е заповеди касаещи отдаване
под наем на обекти общинска собственост изготвени от Дирекция“Икономика и
стопански дейности, управление на общинската собственост“, както и
всякакви договори за наем, по които
община Хасково е страна и са изготвени от същата дирекция.
Въпросът за разликата в понятията
„делегиране“ и „заместване“ е бил
разгледан в Тълкувателно решение №4/22.04.2004г. на ВАС по ТР -4/2002г. В
същото, което е задължително за прилагане както от съдилищата, така и от
административните органи е възприето, че делегирането представлява възможност,
предвидена в закона временно за определен случай или период от време, съгласно
конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да
предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият
орган издава административни актове въз основа на това специално
овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на
съответния проблем. Заместването се
извършва в случаите, когато лицето титуляр на правомощия е в обективна
невъзможност да ги изпълнява. В този случай, предвид необходимостта от
непрекъснато функциониране на административният орган, по силата на изрична
писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго лице. За
определеният период от време заместваният изпълнява правомощията на замествания в пълен обем ,
като върши това от името на замествания орган. В същото тълкувателно решение
изрично е посочено, че делегирайки част
от правомощията си на свой подчинен орган , делегиращият не се е лишил от тях
въобще.Той е в правото си и сам да
постанови акт, за издаването на който
вече е делегирал другиму правомощия.
От съдържанието на така цитираната Заповед № 810/22.06.2017г. (издадена
почти година преди настанителната заповед) безспорно е видно, че с нея не са предоставени
правомощия на заместник-кмета на община Хасково-В. Б., да
осъществява в пълен обем правомощията
на Кмет на общината за периода, в
който последния е в обективна невъзможност да изпълнява
задълженията си. Напротив-тази заповед не е издадена на
основание чл. 39, ал.2 от ЗМСМА, а на основание
ал.4 от същата норма и с нея са му делегирани конкретни правомощия- да подписва
заповеди и договори за отдаване под
наем. Липсват представени доказателства, а не се и твърди от ответника, че към датата на издаване на
процесната настанителна заповед е имало обективни и независещи от него причини,
поради които да не е можел да изпълнява функциите си на кмет. Следователно при постановяване на Заповед №
Н-108 от 03.05.2018г., с която А.А. е била настанена в процесното
общинско жилище, издателят й не е действал от името на Кмета на Община Хасково, а в лично качеството–на
заместник кмет на същата община. Това е видно от начина на изписване на
длъжността на издателя- а именно Заместник-Кмет, без посочена заповед за
заместване и без обективиране, че се
действа от името на друг орган.
От горното следва извода, че издателят на заповедта, с която е
прекратено наемното правоотношение на жалбоподателката А.А. не е административният орган издал настанителната
заповед .
Обстоятелството, че делегирайки правомощията си, Кмета на Община Хасково не се е лишил от правото предвидено в чл.15, ал.1 от общинската наредба да издава настанителни
заповеди, не води до различен правен извод.Това е така, тъй изискването на закона е административните
органи издали конкретните настанителна и прекратяваща наемните правомощия
заповед да съвпадат. Това е видно и от граматическото тълкуване на нормата на
чл. 46, ал.2 от ЗОС където законодателя изрично е посочил, че заповедта за
прекратяване може да се издаде само от органа, който е издал заповедта за настаняване,
т.е който фактически вече е сторил това.
При наличие на настанителна заповед издадена от друг административен
орган, който не е действал при условията на заместване, то ответникът е издал Заповед № Н-174 от 02.07.2019г. при липса на предоставена му
от закона възможност да стори това. Издаденият от некомпетентен орган
административен акт винаги е нищожен,
тъй като на същият не е предоставена власт по силата на която да създава
валидни права и задължения за
частноправните субекти предмет на издаденият акт.
Дори да би могло да се приеме,
че в случая Кмета на Община Хасково е разполагал със нормативно предоставена възможност да издаде
оспореният в настоящото производство акт доколкото хипотетично разполага с
правомощия да издава заповеди за
настаняване в общински жилища(макар по изложените по-горе съображения съдът да счита обратното), то въпреки
това обжалваният индивидуален административен акт отново би бил нищожен.
В чл.39, ал.4 от ЗМСМА е предвидено, че кметът
на общината и кметът на района могат да оправомощават заместник-кметове да
изпълняват техни правомощия в случаите,
когато това е предвидено в закон.
В цитираното по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт Тълкувателно
решение №4/22.04.2004г. на ВАС по ТР-4/2002г. е предвидено, че възможността
за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко
принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не
притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като
изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани
правомощия, не може да ги предоставя другиму. Трайна и непротиворечива е както
съдебната практика на Върховният
административен съд, изразена в Решение №14762 от 02.12.2010г., по адм. дело №
5100/2010г. на ВАС-4-то отд., Решение №
9776/13.07.2010г. по адм. дело № 2258/2010г. на ВАС 4-то отд. , Решение № 7599 от 09.06.2009г. по адм. дело
№ 15083/2008г. на ВАС 5-то отд., така и съдебната теория, че не може да има
валидно делегиране,(и
следователно е налице некомпетентност), когато органът въобще не е имал установено в закон право да
делегира правомощията си. Именно такъв е и настоящият случай. В Закона за
общинската собственост не е предвидено, кой
административен орган е компетентен да издаде заповед за настаняване в
общинско жилище, като в чл.45а от ЗОС е посочено, че условията и редът за
настаняване в общински жилища следва да се определят в наредба на Общинският съвет. В чл. 15,
ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на Община Хасково изрично е
предвидено, че Настаняването в общински
жилища се извършва със Заповед на Кмета,
като в същия подзаконов нормативен акт, както и в ЗОС, липсва разпоредба нормативно регламентираща възможността кмета да делегира тези си правомощия, ето защо
и не може да се счита, че с
представената Заповед №810/22.06.2017 г. Заместник - кмета на Община Хасково, (преценявана от съда съобразно правомощията му по чл.17, ал.2
изр. 1-во от ГПК, вр. с чл.144 от АПК) е бил валидно оправомощен
да издава и подписва заповед за настаняване в общински жилища. Междувпрочемq по този въпрос вече сформирана практика на АдмС-Хасково със съдебен акт по адм. дело № 461/2018г. по
описа на съyия съд. Следователноq осъщественото делегиране
е било в нарушение на чл.39, ал.4 от ЗМСМА, настанителната заповед-издадена от некомпетентен орган и съответно не би могла
да поражда валидно права и задължения. Оттук- към датата на издаване на
оспорената заповед не би могло да съществува
валидно наемно отношение, което да може да бъде прекратено. Това е така, тъй
като не би могло да бъде валидно прекратено нещо, което от правна гледна точка
е несъществуващо. Т.е. в този случай акта за прекратяване на едно недействително, от правна гледна точка,
наемно правоотношение, би бил лишен от всяка законова опора. В този смисъл и практиката на Върховният
административен съд изразена в Решение
№ 9321 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1427/2018 г., III о.
По изложените по –горе съображения съдът намира, че оспорената заповед
е нищожна.Нищожният административен акт не поражда права и задължения и поради
това съдът следва да прогласи нищожността му, а не да го отмени.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, предл.2-ро от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № Н-174 от 02.07.2019г.на Кмета на Община Хасково
На основание чл.46, ал.5 от ЗОС, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: