Решение по дело №714/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

1. Срещу Решение № 37/07.03.2024 г. по АНД № 569/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли е постъпила касационна жалба на Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“, ЕИК *********.

С цитираното решение е изменено Наказателно постановление /НП/ № 26-2300202 от 27.09.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, с което за нарушение на чл. 245, ал.1, предл. 2 от Кодекса на труда КТ/ във вр. с чл. 244, ал. 1, т. 1 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 4 от КТ на Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“, ЕИК *********, в качеството на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000 лева, в санкционната част, като е преквалифицирано деянието от деяние по чл. 414, ал. 4 от КТ в деяние по чл. 414, ал. 1 от КТ, и е намален размерът на наложената имуществена санкция от 15 000 лева на 1500 лева, и се потвърждава наказателното постановление в останалата част. Със същото решение Районният съд осъжда Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - [населено място], да заплати на Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“, ЕИК *********, сумата от 450 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, както и осъжда Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“, ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр.София, сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

С касационната жалба се моли за отмяна на решението, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че задължение по чл. 245, ал. 1 от КТ не може да възникне, когато на работника се дължи по-малък размер от минималната работна заплата, какъвто бил настоящият случай. Не било посочено от административнонаказващия орган какъв е размерът на неизплатената сума на трудовото възнаграждение и какъв е всъщност неговият размер съгласно индивидуалния трудов договор. Липсата на плащане на дължимо трудово възнаграждение в размер по-нисък от установената минимална работна заплата било нарушение на чл. 128 КТ, а не – на чл. 245, ал. 1 КТ. В случая било приравнено негарантиране размера на трудовото възнаграждение в размера на чл. 245, ал. 1 КТ с неизплащане на трудово възнаграждение в този размер. Касаело се за две различни по състав нарушения. Нарушени били разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН. Сочи се и, че двете нарушения – процесното и по посоченото в обжалваното НП друго НП, били извършени преди да има влязло в сила НП за което и да е от тях, въпреки че по съществото си това било едно нарушение, а не - две такива, за което нарушителят вече бил наказан и било недопустимо отново да се налага наказание, което налагало отмяна на НП само на това основание. Ако все пак имало извършено нарушение, то същото било маловажно по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ. В тази връзка, дори да се приеме, че било налице нарушение, същото следвало да бъде преквалифицирано не по чл. 414, ал. 1 КТ, а по чл. 415в, ал.1 КТ. Поддържат се всички твърдения, възражения и доводи, направени в жалбата против НП и становището пред районния съд. По изложени подробно съображения се прави извод, че решението следва да се измени в частта относно разноските, като се присъди на нарушителя пълният размер на направените разноски за адвокатско възнаграждение, като се присъди възнаграждение за юрисконсулт на ответника съответно на размера на имуществената санкция в случай, че се измени или потвърди решението.

Моли за отмяна на обжалваното решение и на НП, евентуално да се измени решението и НП, като се преквалифицира деянието по чл. 415в, ал. 1 от КТ и се намали размерът на имуществената санкция, да се измени решението в частта относно разноските пред районния съд и да се осъди ответника да заплати на касатора разноските пред касационната инстанция.

2. От Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“, ЕИК *********, е постъпила частна жалба срещу Определение № 95/07.06.2024 г. по АНД № 569/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли, В ЧАСТТА, с която се оставя без уважение молба с вх. № 2701/25.03.2024 г., подадена от Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“ за изменение на постановеното по делото и цитирано по-горе решение, в частта за разноските, като неоснователна. Изложени са съображения, че Районният съд неправилно поради допусната техническа грешка е изчислил размера на възнаграждението, като е приел размер на наложената имуществена санкция 1500 лева вместо 15 000 лева. Опровергава се твърдението, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, и се сочи в какво точно се изразява предоставената от адвоката правна помощ. Моли се за отмяна на определението в обжалваната част и да се измени решението в частта относно разноските, като се осъди ответникът да заплати пълния размер на направените от нарушителя разноски в размер на 2000 лв., като се измени и размерът на дължимите на ответника разноски съразмерно на уважения размер на имуществената санкция.

3. С Определение № 3859/26.09.2024 г. по КАНД № 714/2024 г. на настоящия съдебен състав е отменено Определение № 95/07.06.2024 г. по АНД № 569/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли В ЧАСТТА, с която съдът е оставил без разглеждане като недопустима молба с вх. № 2814/26.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково за изменение на Решение № 37/07.03.2024 г. по АНД № 569/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли в частта на разноските, и делото е върнато на Районен съд - Харманли за произнасяне от същия съдебен състав по цитираната молба.

Молбата е оставена без уважение като неоснователна с Определение № 185/16.10.2024 г. по АНД № 569/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли, срещу което е постъпила частна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково.

Твърди се, че обжалваното НП не е отменено, а е намален единствено размерът на наложеното административно наказание. Липсвала уредба за присъждане на разноските съразмерно на наказанието. Позовава се на ТР по н. д. № 98/84 на ОСНК ВС, че разноските се възлагат в тежест на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. В този смисъл е заявено, че сумата от 450 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, не следвало да бъде възлагана в тежест на Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“, а – в тежест на страната, която ги е направила. Моли за отмяна на цитираното по-горе определение от 16.10.2024 г. и произнасяне по същество.

В открито съдебно заседание касационният и частен жалбоподател Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Частният жалбоподател и ответник по касационната жалба „Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител моли оспореното решение да бъде оставено в сила в частта, в която са изложено съображения по съществото на спора, но не и по отношение на осъдителния му диспозитив, в частта за разноските. Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е осъдена да заплати в полза на Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“ сумата от 450 лв, представляващи адвокатско възнаграждение, с което се изразява несъгласие. Твърди се, че начинът, по който били разпределени разноските от Районния съд, не кореспондирал с целите на ЗАНН, като съществували хипотези, в които при законосъобразно ангажиране на нарушителя на административнонаказателна отговорност се оказва, че административнонаказващият орган дължи по-голяма сума на нарушителя, отколкото на същия в ангажираната му имуществена отговорност. Моли за отмяна на постановеното от Районен съд - Харманли определение, с което молбата за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение, и за потвърждаване на постановеното от Районен съд - Харманли решение в останалата му част. Молр с оглед изхода на спора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовна призована, предлага оспорените съдебни актове да бъдат оставени в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

I. Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

1. Районният съд, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, е установил следната фактическа обстановка:

На 15.08.2023 г. по работни места, на 18.08.2023 г. и 23.08.2023 г. по документи е извършена от инспектори към Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково проверка на Магазин за хранителни стоки в [населено място], стопанисван от Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № ПР2330995 от 29.08.2023 г. В т. 13 е отразено, че Кооперацията, в качеството на работодател, в нарушение на чл. 245, ал. 1, предл. 2 във връзка с чл. 244, ал. 1, т. 1 от КТ, не е изплатила по някои от способите, предвидени в чл. 270, ал. 3 от КТ, на Д. П. Г., на длъжност продавач-консултант в магазина, за месец април 2023 г. /за пълен работен месец/, гарантираното трудово възнаграждение в размер не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната - 780 лева, считано от 01.01.2023 г., при нормална продължителност на работното време 8 часа и при петдневна работна седмица /определена с ПМС № 497 от 29.12.2022 г., обн., ДВ, бр. 1 от 03.01.2023 г./. Описаното нарушение било извършено към 26.05.2023 г. в [населено място] /доколкото работната заплата се изплащала на всяко 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се начислява тя/ и било установено при проверката по документи. След поискване, от страна на работодателя били представени документи, от които се установило, че за месец април 2023 г. работодателят начислил на Д. П. Г. /с уговорено пълно работно време – 8 часа/ за пълен работен месец /18 работни дни/ трудово възнаграждение в размер на 385,20 лева и след допустимите по чл. 272, ал. 1 от КТ удръжки /за данъци и осигурителни вноски, които са за сметка на работника/, е превел сумата от 249,95 лева по сметка на нейно име. Протоколът за извършена проверка е връчен на 30.08.2023 г., на която дата бил и съставен на Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“ АУАН № 26-2300202 от 30.08.2023 г. за следното: Кооперацията, в качеството на работодател, в нарушение на чл. 245, ал. 1, предл. 2 от КТ във връзка с чл. 244, ал. 1, т. 1 от КТ не е изплатил по някои от способите, предвидени в чл. 270, ал. 3 от КТ, на Д. П. Г., на длъжност продавач-консултант в стопанисвания от Кооперацията магазин за хранителни стоки, за м. април 2023 г., гарантираното трудово възнаграждение в размер не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната - 780 лв., считано от 01.01.2023 г., при нормална продължителност на работното време 8 часа и при пет дневна работна седмица. Въз основа на съставения АУАН Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково издал НП № 26-2300202 от 27.09.2023 г., с което за извършеното нарушение на Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000 лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 4 КТ.

2. За да постанови решението, Районният съд е приел, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за доказано по безспорен начин извършването на административно нарушение от сочения извършител. Извършен е анализ на сочените като приложими разпоредби, като е изрично коментирано, че чл. 245, ал. 1 КТ задължава работодателя да изплаща един минимален гарантиран размер на трудовото възнаграждение, определен чрез прилагане на по-високия от двата посочени в разпоредбата прага /в размер на 60 на сто от БТВ, но не по-малко от минималната работна заплата/, като разликата до пълния дължим размер оставала изискуема и подлежала на допълнително изплащане със законната лихва съгласно чл. 245, ал. 2 КТ. Прието е, че изплатеният размер на трудовото възнаграждение на Д. П. Г. е под минималната работна заплата – 780 лева, дължима по чл. 245, ал. 1, предл. Второ от КТ. Посочва се също, че нормата е неприложима при пълно неплащане, което било нарушение на чл. 128, т. 2 КТ, като в настоящия случай работодателят платил на работника и поради това неприложима била разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ.

Наред с горното, Районния съд е посочил, че не е налице съставомерен елемент от състава на нарушението - квалифициращият признак „повторност“. Позовал се е на ТР по т. д. № 1/2020 г. на ВАС и е приложил закон за по-леко наказуемо нарушение, като е преквалифицирал деянието по основния състав и наложил наказанието „имуществена санкция“ по чл. 414, ал. 1 от КТ в размер на 1 500 лева.

3. Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя възприетото от РС – Харманли относно извършването на нарушението и установяване на неговия нарушител, относно приложимия по време, място и лица закон, поради което и не намира за необходимо да го преповтаря.

За пълнота, следва да се отбележи, че на 31.08.2023 г. е издадена заповед от Председателя на Кооперацията, приложена в кориците по делото, с която се определя размерът на възнаграждението на всеки един от посочените работници според часовете, в които същите полагат труд, като по отношение на Д. П. Г. се определя размер, съответен МРЗ – 780 лева, и е посочено изрично за всички, че разликата в заплатите от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. следва да се преизчисли и да се изплати по ведомост за месец август. В този смисъл не е спорно, че за конкретния работник се установява размер на дължимо възнаграждение 780 лева, който след приспадане на удръжките за данъци и осигурителни вноски за м. април 2023 г. не е бил изплатен изцяло.

Доколкото направените от РС – Харманли изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът констатира, че постановеното съдебно решение в ЧАСТТА, с която се изменя НП, като се преквалифицира деянието, намалява се размерът на наказанието и се потвърждава НП в останалата му част, следва да бъде оставено в сила /чл. 221, ал. 2 АПК/. Неприложима е разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ, тъй като от неплащането на дължимото възнаграждение в срок за работника безспорно са настъпили вредни последици, като е без значение, че законодателят в тази хипотеза е предвидил изискуемост на разликата и дължимост на законна лихва по чл. 245, ал. 2 КТ и че след отправяне на предписания и съставяне на АУАН Кооперацията е изплатила разликата във възнагражденията.

Тук е мястото да се отбележи, че касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково срещу решението в посочената по-горе част не е постъпила, т.е. спор относно преквалифицирането на деянието и намаляване размера на наложеното наказание от 15 000 лева на 1500 лева няма, поради което и настоящата съдебна инстанция не дължи мотиви дали процесното нарушение е извършено в условията на повторност и поради това следва ли за същото да се ангажира отговорност по чл. 414, ал. 4 КТ.

III. Районният съд е посочил в постановеното решение, че с оглед изхода на спора разноски са дължими и на двете страни по съразмерност съобразно размера на защитения интерес.

На основание чл. 18 ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразявайки направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и размер на наложената „имуществена санкция“ – 1500 лева, е присъдил на Кооперацията разноски в размер от 450,00 лв.

Присъдени са разноски и на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

1. С Определение № 95/07.06.2024 г. по АНД № 569/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли е оставена без уважение молбата с вх. № 2701/25.03.2024 г., подадена от Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“, за изменение на решението в частта относно разноските, като е посочено, че размерът на разноските е определен съгласно чл. 63д ЗАНН, чл. 144 АПК и чл. 78 ГПК, т.е. съразмерно на уважената и отхвърлената част на жалбата.

Частната жалба на Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“ срещу цитираното определение е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, в ЧАСТТА, която засяга страната неблагоприятно, поради което същата е допустима.

Тук е мястото да се отбележи, че не е депозирано искане от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково за изменение на сторените от същия разноски, които претендира да се възстановят, т.е. спор относно размера на присъденото възнаграждение в размер на 80 лева от страна на ответника няма.

Разгледана по същество, частната жалба на Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“ е ОСНОВАТЕЛНА.

2. С Определение № 185/16.10.2024 г. по АНД № 569/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли е оставена без уважението молбата с вх. № 2814/26.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково за изменение на решението в частта относно разноските. Отново са изложени съображения са присъждане на разноски съразмерно на уважената част на жалбата предвид направеното възражение за прекомерност и размера на наложеното административно наказание.

Частната жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково срещу цитираното определение е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково е НЕОСНОВАТЕЛНА.

3. На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1 и чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на Кооперацията следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част на неговата жалба, което в случая е 90 %, доколкото с оспореното решение и потвърдено с оспорените определения е намален размерът на наложеното административно наказание от 15 000 лева на 1 500 лева.

Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ако административното наказание е под формата на имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, а именно - по т. 3 /при интерес от 10 000 до 25 000 лв. - 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лева/.

В случая пред РС е уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева, което е в размер, по-висок от установения от законодателя с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., поради което и направеното от ответника в производството пред РС възражение за прекомерност следва да бъде уважено /чл. 63д, ал. 2 ЗАНН/. Определя се размер на възнаграждение 1 750 лева, който следва да бъде намален до 1 575 лева, доколкото жалбата, по която е образувано съдебното производство, се приема за основателна в едната си част.

4. Съгласно разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 във връзка с чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК /съразмерно с отхвърлената част на жалбата, по която е образувано съдебното производство – 10 %/ и чл. 63д, ал. 4-5 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е следвало да бъде присъдено от РС юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 лева.

Извод: налице са основанията за отмяна на постановеното от РС – Х. О. № 95/07.06.2024 г. по АНД № 569/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“ за изменение на решението в частта относно разноските /чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 235, ал. 1 АПК/.

Решение № 37/07.03.2024 г. по АНД № 569/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли в частта относно разноските следва да бъде изменено, както следва:

- да бъде увеличен размерът на присъдените в полза на Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“ разноски от 450 лева на 1 575 лева

- да бъде намален размерът на присъдените в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разноски от 80 лева на 8 лева.

Разноски:

С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника по касация се дължат разноски, които на основание чл. 63д, ал. 4-5 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП представляват юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, платимо в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Разноски в полза на касатора не се дължат, тъй като основателна се явява единствено претенцията му за определяне на разноски за съдебното производство пред Районния съд в по-голям размер от присъдения, като трайна е съдебната практика, че разноски в производството по чл. 248 ГПК не се дължат и не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37/07.03.2024 г. по АНД № 569/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли В ЧАСТТА, с която се изменя Наказателно постановление № 26-2300202 от 27.09.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, с което за нарушение на чл. 245, ал.1, предл. 2 от Кодекса на труда във връзка с чл. 244, ал. 1, т. 1 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 4 от КТ на Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“, ЕИК *********, в качеството на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000 лева, в санкционната част, като е преквалифицирано деянието от деяние по чл. 414, ал. 4 от КТ в деяние по чл. 414, ал. 1 от КТ, и е намален размерът на наложената имуществена санкция от 15 000 лева на 1500 лева, и се потвърждава наказателното постановление в останалата част.

 

ОТМЕНЯ Определение № 95/07.06.2024 г. по АНД № 569/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата с вх. № 2701/25.03.2024 г., подадена от Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“, за изменение на Решение № 37/07.03.2024 г. по АНД № 569/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли в частта относно разноските.

ИЗМЕНЯ Решение № 37/07.03.2024 г. по АНД № 569/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли в частта относно разноските, КАТО

УВЕЛИЧАВА размера на разноските, които Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е осъдена да заплати на Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“, ЕИК *********, от 450 на 1 575 лева.

НАМАЛЯВА размера на разноските, които Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“, ЕИК *********, е осъдена да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ от 80 лева на 8 лева.

 

ОТХВЪРЛЯ частната жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково срещу Определение № 185/16.10.2024 г. по АНД № 569/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли, с което е оставена без уважението молбата с вх. № 2814/26.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково за изменение на Решение № 37/07.03.2024 г. по АНД № 569/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли в частта относно разноските.

 

ОСЪЖДА Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ“, ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, сумата в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.