№ 51
гр. Варна , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20213001000171 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на „Дженерали застраховане“ АД – гр. София, ЕИК *********,
представлявана от Гл. юрисконсулт Х.Х., срещу решение №
260025/11.12.2020г., постановено по т. д. № 127/2019г. по описа на Шуменски
окръжен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на Д. Ч. Д. от гр.
Шумен, сумата 62 280лв., представляваща застрахователно обезщетение за
имуществена вреда вследствие кражба на л. а. марка „Ланд ровър рейндж
ровър“, модел „Ивок“ с рег. № Н 5141 ВР, откраднат на 21.05.2017г., на
основание застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско
МПС“ - застрахователна полица № 0312160013012814 от 30.08.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Поддържайки доводи за неправилност на решението въззивникът моли
за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът да бъде
отхвърлен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва. Твърди се, че
първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на
1
процесуалните правила, като не е обсъдил събраните доказателства по
възражението на ответника за нищожност на договорът за застраховка поради
невъзможност да се индивидуализира застрахования автомобил, и изцяло е
игнорирал установените обстоятелства, че лек автомобил с номер на рама,
като посочените в представената от ищеца свидетелството на регистрация и в
застрахователната полица съществува, но това не е откраднатият автомобил, а
автомобил, регистриран в Русия. Заявява се също, че установените
обстоятелства относно предадените на застрахователя два броя ключове са
оригинални за автомобил Ланд ровър рейндж ровър“, модел „Ивок“ не са
релевантни по въпроса дали застрахованият е въвел в заблуждение
застрахователя, а дали са били създадени за стартиране на автомобил с
посочения номера на рама в свидетелството на регистрация, с което се
легитимира ищеца, и в застрахователната полица.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, при наличие на
правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.
Въззиваемият Д. Ч. Д., представляван по пълномощие от адв. К.М.,
представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който изразява становище
за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Първоинстанционният Шуменски окръжен съд е бил сезиран с
разглеждането на обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от Д. Ч. Д. от гр. Шумен
срещу „Дженерали застраховане“ АД – гр. София.
В исковата молба се твърди, че на 30.08.2016г. между страните по
делото е сключен договор за застраховка " Каско на МПС” за лек автомобил
марка „Ланд ровър рейндж ровър“, модел „Ивок“ с рег. № Н 5141 ВР, по
застрахователна полица № 0312160013012814 за срок от 00.00 ч. на
31.08.2016 г. до 24.00 ч. на 30.08.2017г., с размер на застрахователната сума -
65 000лв. Сочи се, че застрахователната премия е платена изцяло, разсрочено;
изпълнено е задължението за монтиране на допълнителен имобилайзер
2
съгласно добавък към застрахователната полица. Лекият автомобил е бил
откраднат на 21.05.2017 г. от паркинг в гр. Варна. На следващия ден ищецът е
уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е
поискал за оценка и обезщетяване на вредите по сключената застраховка "
Каско на МПС”. По регистрираната по тази претенция преписка по щета №
*********/22.05.2017г. е постановен отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение, в който е посочено, че предадените от застрахования на
застрахователя контактни ключове са програмирани за други автомобили,
намиращи се в Германия.
Ответникът оспорва исковете изцяло по основание с твърденията, че
липсва идентичност между автомобила, застрахован по застрахователната
полицата и този, който е засегнат от събитието „кражба“ и за който се иска
застрахователно обезщетение. Сочи се, че по данни от производителя
автомобил с рама № SALVA2BD3FH036833, какъвто е посочен в
застрахователната полица, е произведен през 2015г., за Руския пазар,
регистриран е в Русия на 22.08.2015г., а не на посочената дата на първа
регистрация в свидетелството на регистрация на МПС в България -
11.03.2015г. и не е изнасян. Предадените от ищеца на 22.05.2017г. два броя
ключове са били и към момента са програмирани за отключване на други
автомобили в Германия. Твърди се, че събитието е изключено от покритието
по застраховката риск по аргумент от т. 7.11 от ОУ, а в условие на
евентуалност се оспорва размерът на претендираното от ищеца
застрахователно обезщетение.
По делото не се спори за следните, установени от събраните
доказателства факти и обстоятелства, а именно: На 30.08.2016г. страните са
подписали застрахователна полица № 0312160013012814, за застраховка "
Каско на МПС” за срок от 00.00 ч. на 31.08.2016 г. до 24.00 ч. на 30.08.2017г.,
за лек автомобил марка „Ланд ровър рейндж ровър“, модел „Ивок“, бял на
цвят, с рама № SALVA2BD3FH036833, рег. № Н 5141 ВР, с уговорена
застрахователна сума- 65 000лв. Лекият автомобил е бил откраднат на
21.05.2017 г. от паркинг в гр. Варна. На следващия ден ищецът е уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, и е поискал за
оценка и обезщетяване на вредите по сключената застраховка " Каско на
МПС”. По регистрираната по тази претенция преписка по щета №
3
*********/22.05.2017г. е постановен отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение, в който е посочено, че предадените от застрахования на
застрахователя контактни ключове са програмирани за други автомобили,
намиращи се в Германия.
Основният, поставен във въззивната жалба спорен въпрос пред тази
инстанция е дали е възможна идентификацията на застрахования автомобил,
респ. дали е валидна сключената между страните застраховка „ Каско на
МПС”.
Според обясненията на ищеца, същият е придобил л. а. марка „Ланд
ровър рейндж ровър“, модел „Ивок“, бял на цвят, с рама №
SALVA2BD3FH036833, от автокъща в кв. Горубляне, гр. София, България,
като вписан за купувач в договор от 28.07.2016г., сключен в гр. Сандсва,
Швеция, за покупко-продажба на употребявано превозно средство, съгласно
който продавач е физическото лице Микаел Нилсон. На купувача са
предадени от служители на автооказиона две бланки за свидетелство за
регистрация на МПС, съответно част I с № ********** и част II с №
**********, издадени в Швеция. Въпреки че в хода на образуваното ДП №
192/2017г. по описа на Пето РУ „Полиция“ – ОД на МВР Варна, е установено,
че документите, съставляващи част I и част II на свидетелство за регистрация
на МПС л. а. марка „Ланд ровър рейндж ровър“, модел „Ивок“, бял на цвят, с
рама № SALVA2BD3FH036833, са неистински, тъй като не съответстват на
технологията, възприета за отпечатване на истинските документи за СРМПС,
шведски образец, това обстоятелство не може да се приеме за надлежно
установено в настоящия процес, тъй като експертизата е приета в друго
производство.
По делото е представено удостоверение рег. № 869000-8233 от
22.07.2020г. на ОД на МВР Шумен, сектор „Пътна полиция“, от което се
установява, че на 22.08.2016 г. ищецът е подал заявление № 160869013245 за
първоначална регистрация на ПС с произход от ЕС – лек автомобил „Ланд
ровър рейндж ровър“, модел „Ивок“ SALVA2BD3FH036833. На 23.08.2016 г.
лекият автомобил е регистриран в сектор „Пътна полиция“ с рег. № Н 5141
ВР, след като „…не са установени притеснителни факти или несъответствие с
данните в представените документи.“.
4
Релевантните факти, които могат да бъдат възприети като надлежно
доказани в настоящия процеса са тези, за които са налице достатъчно данни в
приложените официални документи по делото, в това число предоставени
документи на вещото лице, изготвило приетата съдебно – автотехническа
експертиза в Шуменски районен съд / преди изпращането на делото на ШОС,
по подсъдност/, въз основа на издадено от съда съдебно удостоверение, за
целите на експертизата, и намиращите се в приобщената към
доказателствения материал преписката по досъдебното производство,
образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал.1, т.
4 НК.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, в това
число и на заключението на приетата съдебно – автотехническа експертиза в
ШРС, съставът на въззивния съд приема за установено следното по
релевантните факти по отношение индивидуализацията на застрахованата
движима вещ:
Лек автомобил с рама № SALVA2BD3FH036833, какъвто е посочен в
застрахователната полица, е произведен през 2015г., за Руския пазар,
регистриран е в Русия на 22.08.2015г., а не на посочената дата на първа
регистрация в свидетелството на регистрация на МПС в България -
11.03.2015г. За периода на гаранционно обслужване в Русия е преминал през
няколко сервиза: на 21.08.2015г. - в Сервиз „Център Запад “, гр. Москва, на
12 км. пробег– предпродажбено обслужване, на 26.12.2015г. – отново в
Сервиз „Център Запад “, гр. Москва, на 10 403 км. пробег, на 28.03.2017г. в
гр. Рязан, на 33 650 км. пробег, и на 04.02.3019г. в сервиз „Major 47“ - МКАД
47 км., на 75 390 км. Искане за прекратяване на международното издирване на
л. а. марка „Ланд ровър рейндж ровър“, модел „Ивок“, бял на цвят, с рама №
SALVA2BD3FH036833, което е било обявено след кражбата на застрахования
автомобил, е направено пред българските власти от Интерпол – гр. Москва,
по съображения, че обявения за издирване в България автомобил е „ двойник
“ на оригиналното МПС, и поради това автомобилът не може да бъде
пререгистриран в Русия.
От завода – производител автомобилът с рама №
5
SALVA2BD3FH036833 е излязъл с № на двигател – DZ784209143,
окомплектован с два броя оригинални контактни ключове. В сервизната
история при производителя „Ланд Ровер“ няма данни за смяна на двигател и
за изработване на допълнителни ключове за л. а. марка „Ланд ровър рейндж
ровър“, модел „Ивок“ с рама № SALVA2BD3FH036833. Предадените от
ищеца на ответника, на датата 22.05.2017г. два броя ключове не са
програмирани от производителя за застрахования автомобил, който е с друг
№ на двигател. Безконтактен ключ сериен № 0464CA3343MNZ е програмиран
за л. а. марка „Ланд ровър рейндж ровър“, модел „Спорт“, с номер на рама -
SALVA2KF8EA331391, а другият предаден ключ е за автомобил от същата
марка и модел, но с рама № SALVA2BE1DH828761. И двата безконтактни
ключа показват, че все още са програмирани за автомобили, които следва да
се намират в Република Германия. Посочените обстоятелства са
допълнителни обосноваващи извода, че застрахованото МПС е различно от
това, на което производителят е поставил посоченият в свидетелството за
регистрация и в застрахователната полица идентификационен номер на рама.
Съгласно Решение №95/09.07.2015г. по дело № 2416/2014 на ВКС, ТК,
II т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК , след допуснато касационно
обжалване на въззивно решение по правния въпрос: „ Нищожен ли е
договорът за застраховка "Каско на МПС" на основание чл. 26, ал.2, предл. 1
ЗДД поради липса на предмет, при условие, че описаното МПС като обект на
застрахователна закрила в застрахователния договор не може да бъде
индивидуализирано поради интервенция в номера на рама на МПС“, е прието,
че при застраховка на конкретно определена вещ, тя следва да бъде посочена
с нейните индивидуализиращи белези. При имуществена застраховка на
моторно превозно средство, основният индивидуализиращ белег е
поставеният от производителя идентификационен номер на превозното
средство/ номер на рама/, както и регистрационен номер. Поставянето на
регистрационен номер се извършва след регистрирането на пътното превозно
средство на името на неговия собственик и то по поставения от
производителя идентификационен номер/ чл. 143, ал. 1 от ЗДвП и чл. 5, ал. 1
от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните ППС/. Останалите данни за
6
МПС– категория, марка, модел и др. са само допълнителни белези за
индивидуализация на МПС. В ал.3 на чл.143 ЗДвП е предвидена забрана за
регистриране на МПС при подправен, заличен или повреден
идентификационен номер докато не се установи, съответно възстанови /по
предвидения за това ред, определен от министъра на вътрешните работи/
автентичния, поставен от производителя на МПС идентификационен номер.
Съгласно чл. 140, ал. 5 от ЗДвП пътни превозни средства с регистрация извън
националния регистър се регистрират след предоставяне на оригинални
документи за регистрация от страната, в която са регистрирани.
Процесуалните правила за извършване на регистрация са предвидени в чл.12а
от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните ППС. Съгласно цитираната
разпоредба от наредбата, за първоначална регистрация на превозно средство с
регистрация в държава-членка на ЕС, ЕИП, или Конфедерация Швейцария,
собственикът представя свидетелство за регистрация – част І и част ІІ/ по
смисъла на Директива 1999/37/ЕО/, издадени от съответния компетентен
орган на държавата-членка на ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария. На
регистрация и отчет подлежат и превозните средства, собственост на
чуждестранни физически или юридически лица, като би могло да се касае за
временна или транзитна регистрация. При наличие на данни за неавтентичен
идентификационен номер, вписан в застрахователната полица по
имуществена застраховка на МПС, следва да се направи извод, че
индивидуализираното с този основен белег МПС, като предмет на
застрахователна закрила не съществува. Несъществуването на посочената в
застрахователната полица индивидуално определена вещ, води до фактическа
невъзможност на предмета на сключения застрахователен договор, поради
което той е нищожен, на основание чл. 26, ал.2, предл.първо ЗЗД. Налице е
невъзможен предмет по чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД, когато описаното в
застрахователната полица по имуществена застраховка на МПС, като обект на
застрахователна закрила, не може да бъде индивидуализирано поради
извършена, преди сключването на договора, интервенция върху основния
индивидуализиращ белег на моторното превозно средство - поставения от
производителя идентификационен номер на превозното средство, водещо до
несъответствие с останалите, допълнителни индивидуализиращи белези на
7
моторното превозно средство.
Като възприема изцяло даденото от ВКС разрешение по посочения
материален въпрос, настоящият състав на въззивния съд прави извод, въз
основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, че процесният
договор за застраховка е нищожен поради невъзможен предмет по смисъла на
чл. 26, ал.2, предл.1 от ЗЗД, поради което застрахователят не дължи
застрахователно обезщетение за противозаконно отнемане на лек автомобил.
Предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ е неоснователен и
следва да се отхвърли, ведно с акцесорната претенция за законна лихва.
Поради противоречие в крайните правни изводи на двете съдебни
инстанции за част от предмета на спора, първоинстанционното решение
следва да се отмени, включително в частта за разноските, като се постанови
друго съобразно мотивите на въззивната инстанция, с което исковете да бъда
отхвърлени като неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК и предвид направеното искане за
присъждане разноски и юрисконсултско възнаграждение за две инстанция от
процесуалния представител на въззивника, въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати сумата 300 лв. –заплатено от ответника възнаграждение за
експертиза в първа инстанция, сумата 1 245.60 лв. – заплатена държавна такса
по въззивната жалба, както и сумата 600 лв. - юрисконсултско
възнаграждение за защита пред две инстанции – по 300 лв. за всяка
инстанция, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260025/11.12.2020г., постановено по т. д. №
127/2019г. по описа на Шуменски окръжен съд, включително в частта за
разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете , предявени от Д. Ч. Д. от гр. Шумен , срещу
„Дженерали застраховане“ АД – гр. София, ЕИК *********, за присъждане
сумата 62 280лв., претендирана като застрахователно обезщетение за
8
имуществена вреда вследствие кражба на л. а. марка „Ланд ровър рейндж
ровър“, модел „Ивок“ с рег. № Н 5141 ВР, откраднат на 21.05.2017г., на
основание застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско
МПС“ - застрахователна полица № 0312160013012814 от 30.08.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Ч. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.
„Люлебургас“, № 3, ет. 9, ап. 42, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“, № 68, сумата 1 545.60 лв.,
представляваща направени съдебно– деловодни разноски за две инстанции, и
сумата 600лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за две
инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9