РЕШЕНИЕ
№ 909
гр. Варна, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110110623 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата Ив.П. сочи, че на 05.07.2021г. с ответното дружество „*“ ЕАД е
сключила застрахователен договор по застраховка „КАСКО“ за собствения си
лек автомобил „*" с peг.№*, за което е издадена застрахователна полица
№*със срок на действие една година, считано от 13.07.2021г. до 12.07.2022г.
Към датата на сключване на застрахователният договор, съобразно
изискванията на застрахователното дружество, е определена застрахователна
стойност на автомобила в размер на 4 700лв., при дължима застрахователна
премия в размер на 360,65лв. По време на действие на застрахователният
договор е възникнало застрахователно събитие, вследствие на което са
причинени увреждания на детайли на застрахования лек автомобил, като на
26.04.2022г. сутринта в гр.Варна на паркинга на ул.„*, при пристъпване към
управление на лекия автомобил, ищцата е установила, че задната му броня е
била ударена, като такова увреждане на автомобила, не е било налично преди
това. За настъпилото застрахователно събитие, ищцата своевременно е
уведомил ответното застрахователното дружество, като е предявила
претенция по застраховка „КАСКО +" за образуване на щета, оглед на
1
автомобила и отстраняване на щетите по автомобилът. Вследствие на това е
образувана застрахователна щета №44010312203001/28.04.2022г. и е
извършен оглед на автомобила от страна на служители на застрахователната
компания, за който е съставен протокол и са отразени щетите по същият.
Съобразно заключението на експертите на застрахователя, по лекия
автомобил са налице следните увреждания: ъгъл задна броня.д., който е
посочен за подмяна и боядисване. На 03.05.2022г. по посочена от ищцата
банкова сметка, от страна на ответното дружество е заплатена сума в размер
117,30лв. Твърди се, че реалният размер на средната пазарна стойност за
отстраняване на щетите възлиза на 470лв., при заплатена от страна на
застрахователната компания сума в размер на 117,30лв. Налице е разлика в
размер на 352лв. Ищцата счита, че ответникът към настоящият момент не е
заплатил в пълен размер дължимото се от него застрахователно обезщетение
и, и дължи разликата между заплатеното и соченото от нея възлизаща на
352лв. С плащане на сумата от 117,30лв., счита че застрахователната
компания е извършила признание на основателността на дължимото се
застрахователно обезщетение, като спорен момент счита, че е единствено
дължимият се размер на застрахователното обезщетение.
Моли съдът, да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да и заплати сумата от 30лв. представляваща частичен иск от общо
сумата от 352лв, представляваща остатък от неизплатено застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на ъгъл задна броня.д. на лек автомобил „*" с peг.№*, причинени в резултата
на настъпило застрахователно събитие по застрахователен договор с полица
№440121031034387 по застраховка „КАСКО +" и образувана застрахователна
щета №44010312203001/28.04.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателно изплащане на задължението и да и бъдат присъдени сторените
по делото разноски. Ищцовата страна в хода на производството по реда на
чл.214 от ГПК е изменила претенцията си като я е увеличила от 30лв. на
275лв., като частичен иск от иск целият в размер на 352лв.
Ответното дружество е подало отговор по реда на чл.131 от ГПК в
определеният му срок, в който сочи, че искът е допустим, но го оспорва
изцяло по основание и размер. Не оспорва твърденията на ищеца в исковата
молба за наличие на валиден към датата на процесното ПТП договор за
2
застраховка „Каско", сключен в „ДЗИ-ОЗ" ЕАД за л.а.„*" с peг.№*. Не
оспорва, че настъпилото събитие, в резултат на което са нанесени вреди по
застрахованото имущество, има качеството „застрахователно", т.е.
представлява покрит по застраховката риск. Не оспорва, че по повод
предявената от ищеца претенция е заведена щета №44010312203001. Не
оспорва факта на плащане на застрахователно обезщетение по процесната
щета в размер на 117.30лв. Оспорва твърдението на ищеца, че „средната
пазарна стойност за отстраняване на щетите е в размер на 470лв."
Претендираната от ищцата сума, предявена като частичен иск от 352лв.,
която в исковата молба се твърди да е остатък от неизплатено обезщетение, е
недължима. Посочената стойност 470лв. е завишена и не отговаря на средните
пазарни цени за репариране на настъпилото увреждане по автомобила на
„ъгъл задна броня". Твърди, че при определянето на начина на репариране на
щетата, самият ищец, като застраховано лице, е посочил в уведомлението за
щета /приложено към исковата молба/: „по оценка на застрахователя". Счита,
че с изплащането на сумата в размер на 117.30лв., дружеството е изпълнило
задължението си, породено от застраховката „Каско" и предявеният иск е
неоснователен поради извършеното погасяване на задължението. Твърди, че
извършеното плащане обезщетява в пълен размер претърпените от ищеца
вреди, като размерът на обезщетението е определен в съответствие със
средните пазарни цени за закупуването на пострадалия детайл, демонтаж и
монтаж, стойността на необходимото количество боя и за труд за боядисване.
Намира, че предвид горното, предявеният иск е напълно неоснователен и
моли да бъде отхвърлен изцяло и да му се присъдят сторените по делото
разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.405, ал.1 от КЗ.
Съдът, след като се запозна с исковата молба и представените
доказателства, ценейки ги при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцата въпреки липсата на спор относно това за доказване на
правоотношението си с ответника е представила копие от застрахователна
полица №440121031034387 от която се установява, че за времето от
13.07.2021г. до 12.07.2022г. между нея и ответното дружество е сключена
3
застраховка „Каско“ за собствения на ищцата л.а.“*“ с д.к.№*.
По настъпилата щета е изготвен представения по делото опис -
заключение по щета №44010312203001/28.04.2022г., съгласно който
увреденият елемент ъгъл з.броня д. на МПС-то следва да бъде подменен и
боядисан.
Страните не спорят относно фактологията изразяваща се в наличие на
застрахователно договорно отношение между тях по силата на което е
сключена застраховка „Каско“ за собствения на ищцата лек автомобил
Фолксваген и че същият е бил увреден точно по посочения в исковата молба
начин, като това представлява настъпване на щета по смисъла на
застрахователното правоотношение. Тази обстановка се установява и се
разглежда като призната от ответното дружество по силата на извършеното от
него плащане на застрахователно обезщетение в размер на 117.30лв.
Спори се само относно размера на дължимото се застрахователно
обезщетение, като защитната теза на ответника е, че застраховката е
уговорена при условията на отстраняване на щетата чрез заплащане на
обезщетение по оценка, а не чрез ремонт в доверен сервиз, като ищцата е
прибягнала именно към втория способ и поради това не и се дължи заплащане
на разликата от изплатеното обезщетение до сторените разноски. По този
въпрос следва да се вземе предвид отразеното в представения опис на щете
съгласно което ищцата е заявила застрахователното покритие да става само по
експертна оценка. По искане на ищцовата страна е назначаване на САвтЕ за
определяне стойността на щетата, като в рамките на същата вещото лице е
посочило, че средната пазарна стойност на необходимия ремонт за посочения
вид щета възлиза на 490.97лв.
Следва да се има предвид, че стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. При съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г., единственото задължение на
4
съда е да следи, да не се надвишава договорената горна граница на
застрахователното обезщетение, като липсата на данни за такава по
настоящото дело, се възприема от състава като основание да се приеме, че
посочената от вещото лице в експертизата сума от 490.97лв. е под този
максимум. От посочената сума следва да се приспаднат изплатените и
прихванати общо 117.30лв., като при това положение остава да се дължат
още 373.67лв., като тази сума надвишава претендираните в настоящото
производство 275лв., което води до извод за основателност на претенцията.
Предвид извода за основателност на претенцията и направеното искане
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалният
представител на ищеца сумата от 400лв. възнаграждение е за осъщественото
процесуално представителство по реда на чл.38, ал.1, т.3, предл.1 от ЗАдв., а
на самият ищец следва да заплати сумата от 211.50лв. сторени разноски по
делото.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*” ЕАД, *със седалище и адрес на управление гр.* ДА
ЗАПЛАТИ НА И. И. П. ЕГН********** от гр.*, ет.* сумата от 275лв.
представляваща разлика между изплатените от ответното дружество в полза
на ищцата 117.30лв. и реално дължимото се обезщетение по щета настъпила
на 26.04.2022г. по собствения и л.а.“*“ с д.к.№*по време на действието на
застраховка „Каско“ сключена с ответното дружество, на осн. чл.405 от КЗ
търсена като частичен иск от иск целият в размер на 352лв. и 211.50лв.
сторени по делото разноски на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА „* със седалище и адрес на управление гр.* да заплати на адв.Р.
В. Р. от АК Варна сумата от 400лв. възнаграждение за осъществена
процесуална защита на ищцата И. И. П. ЕГН********** от гр.* по гр.д.
№10623/2023г. на ВРС, на осн. чл.38, ал.1, т.3, предл.1 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен дневен срок
от датата на уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5