Присъда по дело №3876/2022 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 3876 по описа на
Варненски районен съд за 2022г. , ХХІХ наказателен състав

Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт, по
който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия И.
Д. Д. по обвинението му за извършено престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 313 ал.1 от НК.
В заключителната част на обвинителния акт е посочено, че:

ПОДС. И. Д. Д.

На 04.01.2021 г. , в град Варна, бул. „*"5, в сградата на сектор „Пътна
полиция" към ОД МВР - Варна пред служител на сектор „Пътна полиция" -
системен-оператор М. Х. В., потвърдил неистина в писмена Декларация с №
7/04.01.2021г., която по силата на закон - чл.160, ал.1 от Закона за движение
по пътищата : „Дубликат на свидетелство за управление или на контролен
талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е
изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва
декларация" и чл.17, ал.1 от Правилник за издаване на българските лични
документи: „В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване
на български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни
писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези
обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ - МВР
или в звената "Миграция" при ОДМВР.", се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно декларирал
писмено, че свидетелство за управление на моторно превозно средство №
*********/24.07.2012 г., издадено на негово име от МВР - Варна е изгубено,
като в действителност същото му било отнето на 21.11.2020 г. от
компетентните органи във Федерална Република Германия, във връзка с
водено наказателно производство.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението и предлага да бъде признат за виновен, освободен от нак.
отговорност, като му бъде наложено адм. наказание Глоба на осн. чл.78 а от
НК.
Защитникът на подс. Д. моли съда да приложи разпоредбите на чл. 78 а
от НК, като наложи на подсъдимия административно наказание "Глоба" към
минималния размер.
Подсъдимият Д. се явява и заявява, че съжалява са стореното.

От фактическа страна съдът счита за установени следните
1

обстоятелства:
Подсъдимият Д. бил правоспособен водач на моторно превозно
средство за категориите „В" „АМ", като притежавал свидетелство за
управление на МПС с №*********, издадено на 01.08.2012 г. и валидно до
24.07.2022 г. Подсъдимият Димитров от години пребивавал във Федерална
Република Германия. На 21.11.2020 г. във Федерална Република Германия,
подсъдимият Д. управлявал лек автомобил след като употребил алкохол. Той
бил спрян за проверка от полицейски служители и му бил взета кръвна проба.
Било образувано наказателно производство от компетентните власти в
Федерална Република Германия, в хода на което било отнето на 21.11.2020 г.
свидетелство за управление на МПС с №*********, издадено на 01.08.2012 г.
С наказателна заповед на Районен съд - Алтьотинг, от 18.12.2020г. на подс. И.
Д. Д. били наложени следните наказания : парична глоба в размер на 50
дневни ставки. Размерът на една дневна ставка е 40,00 евро. Ако глобата не
бъде внесена, една дневна ставка се заменяла с един ден лишаване от свобода.
Било наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС до
17.09.2021 г. Отнето СУМПС било изпратено към компетентните власти в
Република България. В началото на 2021 г. подсъдимият Димитров се
завърнал в Република България. Той решил, че иска да му бъде издадено
българско свидетелство за управление на МПС. В изпълнение на това свое
решение, въпреки че знаел, че българското му свидетелство за управление на
МПС било отнето на 21.11.2020 г. в хода на наказателното производство от
компетентните власти в Германия, подсъдимият Димитров отишъл на
04.01.2021 г. в сградата на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна,
на адрес град Варна, бул. „*" 5, където попълнил, подписал и подал пред
свидетеля М. Х. В., заемаща длъжността системен - оператор в Сектор „Пътна
полиция" при ОД на МВР - Варна, Декларация с № 7/04.01.2021 год. по чл.17,
ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи и чл.160,
ал.1 от Закона за движение по пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл.160, ал.1 от Закона за движение по
пътищата: „Дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон
към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен,
откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва
декларация". Съгласно чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските
лични документи : „В случаите на изгубване, кражба, повреждане или
унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок
до 3 дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно
тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ -
МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР.
В декларацията подсъдимият Димитров декларирал, че СУМПС №
*********, издадено на негово име на 01.08.2012 г. от МВР - Варна, е
изгубено, като изписал „изгубено свидетелство за управление на МПС", както
и номерът на СУМПС, датата му на издаване и датата, до която е валидно. На
същата дата той подал и Заявление в Сектор „Пътна полиция" при ОД на
2

МВР - гр. Варна за издаване на документ за самоличност на български
гражданин. Във връзка с горното на подсъдимият било издадено на
08.01.2021г. СУМПС № *********, валидно до 08.01.2031 г. Междувременно
с писмо от 15.03.2021 г. компетентните власти във Федерална Република
Германия изпратили на ГД „НП" отнетото СУМПС № *********, ведно с
препис на Наказателната заповед на Районен съд -Алтьотинг. С писмо от
07.04.2021 г., Началникът на Отдел „Пътна полиция" при ГД „НП изпратил на
ОД МВР - Варна отнетото във Федерална Република Германия СУМПС №
*********, издадено на подс. Д..
В хода на разследването била назначена и изготвена графическа
експертиза -Протокол за извършена експертиза с № 10/02.08.2021г., от
заключението на която се установява, че ръкописният текст и подпис срещу
реквизита „декларатор" в Декларация по чл.17, ал.1 от ПИБДС с per. №
7/04.01.2021г. и са изписани и положени от подс. Д. Изискана е била и
приложена справка за съдимост по отношение на подс. Димитров, от която се
установи, че същият е осъждан. Била изискана информация от ТД НАП –
Варна от която се установява, че задължението по НОХД №403/2011г. в
размер на 1000 лева е присъединено към изпълнително дело с
№**********/2007г. с Разпореждане за присъединяване с Изх. №
23/12.12.2015 г., но не е изрично посочено извършвани ли са други действия
по изпълнителното дело за събирането на глобата и кога.
Производството е по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Подсъдимият признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
се е съгласил да не се събират доказателства относно тези факти. На
основание чл.372 ал.4 от НПК съдът е обявил, че ще ползва самопризнанията
на подсъдимия при постановяване на присъдата без да събира доказателства
за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл.373 ал.3 от НПК съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изложените обстоятелства се установяват от самопризнанието на
подсъдимия, показанията на свидетелите дадени на досъдебното
производство, свидетелството за съдимост, заключенията по назначените
експертизи и всички други писмени доказателства приобщени по реда на
чл.283 от НПК.
След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на фактическия състав на
обвинението и авторството, съдът:

ПРИЗНА ПОДС. И. Д. Д.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

На 04.01.2021 г. , в град Варна, бул. „Янош Хунияди"5, в сградата на
3

сектор „Пътна полиция" към ОД МВР - Варна пред служител на сектор
„Пътна полиция" - системен-оператор М. Х. В., потвърдил неистина в
писмена Декларация с № 7/04.01.2021г., която по силата на закон - чл.160,
ал.1 от Закона за движение по пътищата : „Дубликат на свидетелство за
управление или на контролен талон към него се издава, когато
свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или
унищожен, за което притежателят подписва декларация" и чл.17, ал.1 от
Правилник за издаване на българските лични документи: „В случаите на
изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен
документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по
образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото
РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ - МВР или в звената "Миграция" при
ОДМВР.", се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, а именно декларирал писмено, че свидетелство за
управление на моторно превозно средство № *********/24.07.2012 г.,
издадено на негово име от МВР - Варна е изгубено, като в действителност
същото му било отнето на 21.11.2020 г. от компетентните органи във
Федерална Република Германия, във връзка с водено наказателно
производство.

Съдът приема, че подс.Д. е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на престъпление от общ характер наказуемо
по чл.313 ал.1 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез
действия-чрез заявяване на невярните обстоятелства в инкриминираната
декларация и нейното подписване. Подаването им се изисква по силата на
Правилник за издаване на български документи за самоличност, приет с
Постановление на министерския съвет на Р.България и пред съответните
органи на властта за обявяване на факта, че съответния документ е изгубен.
Първоинстанционният съд приема, че от субективна страна деянието е
осъществено с пряк умисъл с оглед установените обстоятелства , че подс.
Димитров е осъзнавал че извършва неразрешено от закона деяние, като
потвърдил неистина в описаната декларация, а именно че е изгубил
свидетелството за управление на МПС, въпреки, че знаел, че СУМПС му е
било отнето от германските власти. Като причини за осъществяване на
деянието съдът прие незачитането на установеният в страната правов ред.
С оглед горното и тъй като прие, че обвинението против подсъдимия е
доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните
в производството доказателства, съдът призна Д. за виновен за предявеното
му обвинение по чл.313 ал.1 НК.
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид
следното:
4

На първо място ВРС съобрази кумулативното наличие на предпоставките
по смисъла на чл.78 “ а “ от НК- обвиняемия е пълнолетно лице,
предвидената за умишленото престъпление по чл.313 от НК законна санкция
е лишаване от свобода до 3 години или глоба, Димитров не е осъждан за
извършени престъпления от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78 “ а “ от НК до настоящият момент/
съдът приема подсъдимия за реабилитиран на осн. чл.88 а ал.1 от НК/, от
деянието му не са причинени имуществени вреди. При горните констатации
съдът освободи подс. Д. от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание “Глоба”. Видно от материалите по делото
приложени са доказателства във връзка с наложеното му административно
наказание глоба, в ТД на НАП Варна е било образувано изпълнително дело
през 2007г. и едва през 2015г. със съобщение за доброволно изпълнение от
14.04.2015 г. е присъединено задължението по НОХД № 403/12г. на РС Девня
в размер на 1000 лева, т.е. от влизане в сила на решението, с което той е
освободен от наказателна отговорност -30.01.2012 г. са изтекли повече от 3 г
и 3 месеца. Съгласно тълкувателната практика, постановена с Решение №
2/2018г. изпълнителното производство следва да е образувано преди изтичане
на 2 години от влизане в сила на присъдата или 3 години, ако междувременно
давността е спирана или прекъсвана например издаване на изпълнителен
лист. В настоящия случай от събраните доказателства в настоящото съдебно
следствие не установихме давността да е прекъсвана или спирана. Към 2019 г.
е извършено действие по изпълнителното производство, доколкото същият е
бил реабилитиран по наказателно правния смисъл и е без значение, че
органите на НАП все още събират задължението, въпреки че то е погасено по
давност. В тази връзка съдът счита, че към настоящия момент може да се
направи преценка, че лицето е реабилитирано.
Съгласно тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. т. 7 и т. 8,
институтът на чл. 78 а от НК е приложим повторно по отношение на лице,
което вече е било освобождавано от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за
събирането е било образувано изпълнително производство, но вземането е
било погасено по давност. В този случай освен давностния срок следва да е
изтекъл и срока по чл.86 ал. 1 т. 3 от НК. Същото важи и ако не е заплатил
наложената глоба, не е образувано изпълнително производство и вземането е
погасено по давност и в този случай освен първоначалния кратък давностен
срок следва да е изтекъл и срока по чл. 86 ал. 1 т. 3 от НК, като в
обстоятелствената част на тълкувателното решение е посочено, че следва да
бъде изследван въпроса дори да е образувано изпълнително производство
какви действия за събиране на вземането и на кои дата са били извършени
спрямо конкретно лице и при изтичане на определения от закона кратък
давностен срок и при неизвършване на определени действия по събиране на
вземането, следва да се постави въпроса за реабилитация по давност на
конкретното лице.
5

При определяне размера на наложената Глоба съдът съобрази на първо
място степента на обществена опасност на деянието, тъй като са засегнати
обществените отношения, уреждащи документооборота в страната и чрез
него се засяга реда и правната сигурност на документирането, посяга се на
обществените отношения, които се пораждат във връзка със съставянето,
изменението и ползването на документи. Като смегчаващи вината
обстоятелства съдът взе предвид ниската степен на обществена опасност на
личността на обвиняемия, който е с чисто съдебно минало. Мотивиран от
изложеното, при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства, съдът
наложи на подс. Д. наказание глоба от 1000 лева-в специалния минимум по
приложимия законов текст.
Съдът счете, че с така наложените по вид и размер наказания ще бъдат
реализирани адекватно целите както на генералната, така и преди всичко на
специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

6

Номер на акта:	12
Дата:	19 януари 2023 г.
Съдия:	Мария Бончева

Дело:	20223110203876
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 октомври 2022 г.

Присъда по дело №3876/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите