Решение по дело №1783/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1234
Дата: 7 ноември 2023 г.
Съдия: Катерина Рачева
Дело: 20231000501783
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1234
гр. София, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева

Михаил Малчев
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20231000501783 по описа за 2023 година
при участието на секретар Красимира Георгиева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение 263353 от 22.11.2022 г. по гр.д. 13856/2019 г. СГС, Първо ГО, 1 състав е
осъдил М. А. П. на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на Я. К. С. сумата от 30000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от извършено престъпление опит за
убийство, за което е осъден с влязла в сила присъда по НОХД 3132/2017 по описа на СГС,
НО 13 състав със законната лихва от 02.05.2015 г. до плащането, като е отхвърлил иска до
пълния претендиран размер от 70 000 лева.
Производството пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба на
ответника М. А. П. чрез адв. А. Т..
Излагат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и
недоказаност на твърдените от ищеца неимуществени вреди. Искането към въззивния съд е
решението в осъдителната му част да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен изцяло.
Не е постъпил е отговор на въззивната жалба от името на ищеца.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Страните не са направили доказателствени искания и въззивната инстанция не е
събирала нови доказателства.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател-ответник счита първоинстанционното
решение в осъдителната част за неправилно и незаконосъобразно, а определеното
обезщетение за завишено.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от и
срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
1
Спорен пред въззивната инстанция е размерът на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди. Решението е обжалвано изцяло в осъдителната част, но тъй като
гражданският съд е обвързан от влязлата в сила присъда по НОХД № 3132/2017 г. по описа
на СГС, НО 13 състав, елементите от състава на непозволеното увреждане са установени.
За определяне на справедливия размер на обезщетението въззивният съд взе предвид
следните факти.
С присъда № 4/15.01.2018 г., постановена по НОХД № 3132/2017 г. по описа на СГС,
НО, 13 състав, след частична й отмяна с присъда №15/25.10.2018 г. по ВНОХД № 397/2018
г. на САС, потвърдена с Решение № 104/16.09.2019г. по н.д.№ 387/2019г. по описа на ВКС
М. А. П. е признат за виновен за това, че на 02.05.2015 г. в гр.София, направил опит
умишлено да умъртви Я. К. С. по начин опасен за живота на мнозина- посредством
технически изправно и годно да произвежда изстрели огнестрелно оръжие пистолет марка
НК /Хеклер и Кох 7, модел Р30/П-30, кал.9х19мм, произвел 5 изстрела, насочени към
коремната и лявата гръдна кухина на С., вследствие на което му причинил едно
пронизващо, подкожно огнестрелно нараняване с входна рана в поясната област вляво, на
нивото на трети поясен прешлен вляво и изходна рана на гърба вляво под лопатката,
непроникващо в коремната и гръдната кухина, при което изпълнителното деяние макар и да
е било довършено не са настъпили предвидените в закона и искани общественоопасни
последици /лишаването от живот на пострадалия/, съставляващо престъпление по чл.116,
ал.1, т.6, пр.1, алт.1 вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК с наложено
наказание от девет години лишаване от свобода.
От представените с исковата молба епикриза от ВМА клиника „гръдна хирургия“ от
12.05.2015 г. и медицинско свидетелство от психиатър от 28.05.2015 г., както и от приетото
без оспорване заключение на СМЕ се установява, че вследствие прострелването ищецът е
получил огнестрелно нараняване с входна рана в лявата поясна област на нивото на трети
поясен прешлен и изходно отверстие на нивото под лявата лопатка, а след това и
посттравматично стресово разстройство. Според вещото лице огнестрелната рана е тежка по
вид и шокова за простреляния, довела е до разкъсване на меките тъкани-кожа, подкожие на
поясната област, на левия гръбен мускул и разкъсване на меките тъкани в областта на
лявата лопатка с последвал от изстрела хематом, коагулуми /кръвни съсиреци/, а вследствие
разпадането на барута в раневия канал са навлезли газове, сажди и смазка, от които
простреляните тъкани са изпаднали в некроза /тъканна смърт/. Непосредствено след
инцидента ищецът постъпил в болнично заведение, като му е извършена по спешност
хирургична интервенция по обработка на огнестрелната рана, ревизия, отстраняване на
некротичните тъкани и коагулуми, хемостаза на кървящите съдове и поставена превръзка.
След това на 08.05.2015 г. и 11.05.2015 г. претърпял още две операции по отстраняване на
некротирали на мястото меки тъкани. Престоят на ищеца в лечебното заведение ВМА
клиника „гръдна хирургия“ е десет дни. Поради появило се психично разстройство в
периода 20.05.2015 г.- 28.05.2015 г. е провел психиатрично лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“
с поставена диагноза „постравматично стресово разстройство“ и му е назначена
медикаментозна терапия.
Увреждането от огнестрелната рана е зараснало вторично за срок от 30 дни, а
лечението на психичното разстройство отзвучало за срок около 35-40 дни, като общо
лечебния и възстановителен период приключил за срок от 2 месеца. В този период е търпял
болки и страдания, най-интензивни в първите 2-3 седмици след злополуката, а в останалото
време периодично явяващи се болки в увредената зона при рязка промяна във времето. Към
момента ищецът е възстановен от огнестрелното увреждане с остатъчни груби и видими
кожни белези в областта на входната и изходната зона на раната, както и хлътване с
потъмнен цвят на меките тъкани, които са били отстранени поради настъпилата ранева
некроза. Движенията на гръбначния стълб са в норма и се придвижва самостоятелно с
нормална походка. Липсват данни за трайни негативни последици за здравето или
усложнения. Все още изпитва единични болки и стягане в областта на раните, както и има
оплаквания за нарушения в съня.
2
По делото е прието и заключение на съдебно-психологичната експертиза, според което
опитът за убийство е психотравмено събитие за ищеца, заради което и към момента изпитва
страх и тревожност за себе си, за семейството и най-близките, вегетативна възбуда, трудно
заспиване, наличие на сънища с преживяното, инсомния. Вещото лице описва, че при
пресъздаване на травматичната ситуация настъпва промяна на лицеизраза и невербалното
поведение, характерни за преживяване на гняв, страх и силна тревожност. Прави опити да
контролира гнева и напрежението си, но не успява. Думите му са пропити с гняв за
случилото се и съществуващ страх. От екстровертна личност преди събитието ищецът се е
превърнал в интровертна с наличие на епизодична симптоматика, характерна за
постравматично разстройство. Продължителността му е най-малко един месец, но е
възможно да се хронифицира. Към момента няма клинична изразеност на симптоматиката
на постравматичното разстройство. При изследването си вещото лице е използвало тест за
типизиране на личността – ектроверт или интроверт по Айзенк, изследване на тревожност
по Тейлър, изследване на депресивна симптоматика по Симерман и психично състояние по
Микшик, като е посочило, че са достоверни и и е дало заключение, че при ищеца
психотравменото събитие е повлияло за неадаптивен отговор на тежък продължителен стрес
и тревожност, които са нарушили механизмите за справяне и по този начин води до проява
на реакции на декомпенсация и нарушение на равновесието със себе си.
От значение за справедливото обезщетение е естеството на извършения деликт – опит
за убийство с пет изстрела с огнестрелно оръжие по начин опасен за живота на мнозина,
причинените физически травми – огнестрелна рана, довела до разкъсване на меките тъкани-
кожа, подкожие на поясната област, на левия гръбен мускул и разкъсване на меките тъкани
в областта на лявата лопатка с последвал от изстрела хематом и коагулуми и некроза на
простреляните тъкани. Тези разкъсвания и некроза са наложили три хирургически
интервенции по време на десетдневен болничен престой. Следва да се съобрази
посттравматичното стресово разстройство, доказано с удостоверението от психиатър,
представено по делото. Независимо че по делото не са разпитани свидетели няма
доказателства, които да опровергават удостовереното от психиатъра. Напротив, същото се
възприема и от вещото лице- медик като вреда във връзка с инцидента и от вещото лице-
психолог. Отражението върху психическото състояние на ищеца е и житейски логично при
извършения опит за убийство по описания начин. Като съобрази възрастта на ищеца –
тридесет и три години - млад мъж и годината на деликта – 2015 г. на фона на съдебната
практика по сходни случаи, въззивният съд намира, че обезщетението от 30 000 лева е
адекватно на търпените неимуществени вреди.
Вярно е, както се поддържа в жалбата, че според вещото лице движенията на
гръбначния стълб са в норма и се придвижва самостоятелно с нормална походка и липсват
данни за трайни негативни последици за здравето или усложнения. Вещото лице е
установило при прегледа си през 2020 г. остатъчни груби и видими кожни белези в областта
на входната и изходната зона на раната, както и хлътване с потъмнен цвят на меките тъкани,
които са били отстранени поради настъпилата ранева некроза, които следва да бъдат
съобразени, независимо че няма функционални дефицити. При наличие на трайни
последици за здравето обезщетението би било по-високо.
Вярно е също така, че по делото не са разпитвани свидетели за понесените болки и
страдания. Медицинските документи и двете заключения, както и присъдата, са достатъчни
за обосноваване на този размер на обезщетение. Основателно е оплакването, че не може да
се възприеме извода на вещото лице – психолог, че ищецът е коренно променен и от
екстровертна личност е станал интровертна. Без съмнение вещото лице няма наблюдения
върху ищеца преди инцидента, поради което и няма как да даде оценка за промяната му.
Изводите на психолога за гняв, страх и силна тревожност при пресъздаване на ситуацията,
както и за свързаните с това трудно заспиване и кошмари следва да бъдат кредитирани, тъй
като са резултат от лично възприетото от него през призмата на неговия опит и специални
знания. Вещото лице е описало методите си на работа, тестовете, които е използвало и при
липсата на оспорване на заключението на СПЕ, съдът приема за обективни изводите му за
3
тежък продължителен стрес и тревожност, които са нарушили механизмите за справяне и по
този начин са довели до проява на реакции на декомпенсация и нарушение на равновесието
със себе си. При съобразяване на доказаното посттравматично разстройство непосредствено
след инцидента, по повод на което са приемани медикаменгти, въззивният съд приема, че
следва да бъдат обезщетени психическите вреди: посттравматично разстройство за два
месеца след инцидента, както и наличните и към момента на СПЕ гняв, страх и силна
тревожност, намиращи израз в трудно заспиване, наличие на сънища с преживяното,
безсъние, нарушение на равновесието със себе си.
Описаните по-горе физически увреди, макар и без трайни негативни последици за
организма, с изключение на грубите видими белези и хлътване в резултат на отстраняване
на тъкан, както и посочените психически увреди, определят като справедливо обезщетение
от 30 000 лева, дължимо със законната лихва според приетото от СГС. Изводите на двете
инстанции съвпадат, поради което решението в обжалваната му част следва да бъде
потвърдено.
Ответникът по въззивната жалба и ищец в производството не е поискал разноски,
затова такива не се дължат за въззивната инстанция.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263353 от 22.11.2022 г. по гр.д. 13856/2019 г. на
Софийски градски съд, Първо Гражданско отделение, 1 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4