Решение по дело №222/2019 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 ноември 2019 г. (в сила от 19 юни 2020 г.)
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20197140700222
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 556

 

гр. Монтана, 6 ноември 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 25.10.2019 г. в състав:

Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА

 

при секретаря: Димитрана Димитрова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 222 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 121, ал.1, т. 3, във вр.с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във вр. с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба на ищеца - Р.Д.Д.-П.,*** против ответника – Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ за присъждане на обезщетение поради оставане без работа за периода 10.10.2017 г. – 10.04.2018 г. в размер на 5593.89 лв., а поради изрично направено в с.з. на 25.10.2019 г. искане за увеличение на  същият се счита за предявен в размер на 5699.64 лв. 

В исковата молба се твърди, че със Заповед № 964/09.10.2017 г. на Министъра на околната среда и водите е прекратено служебното й правоотношение на длъжност Началник отдел в Дирекция „Национална служба за защита на природата", отдел „НАТУРА 2000" в МОСВ, считано от 10.10.2017 г. при условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., поради съкращаване на длъжността. В резултат на обжалване на Заповедта същата е отменена с влязло в сила, на 08.11.2018 г., Решение № 13700/08.11.2018 г. по адм.д. № 8499/2018 год. на ВАС - Петчленен състав, II колегия. След постановяване на решението не съм е явявала в МОСВ за заемане на предишната си служба. Позовава се на чл. 121, ал. 1, т. З от ЗДСл., според който текст държавният служител има право да иска обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяване на служебното му правоотношение. А съгласно чл. 104 ал.1 от ЗДСл., когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месена. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. Счита, че й се дължи обезщетение, което не й е изплатено до настоящия момент, поради което моли съдът да осъди МОСВ гр. София да й заплати сумата от 5699.64 лв., представляваща обезщетение за 6 месеца, съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, за периода 10.10.2017 г. - 10.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2018 г. /съгласно т. 4 от TP № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т.гр.д. № 3/2004 г./ до изплащането й, както и направените разноски по водене на делото.

В с.з. и писмени бележки адв. Г. поддържа иска и моли присъждане на направените в производството разноски, съобразно представеният списък с разноски. Развива съображения, че двете предпоставки за обезвреда - незаконосъобразен акт за прекратяване на служебното й правоотношение и окончателната му отмяна от съда, които се изискват от чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, са налице, поради което искът й се явява основателен и доказан. Позовава се на заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, с която се установява, че размерът на дължимото й обезщетение за шест месеца е в размер на 5699.64 лв. Сумата е намерена, като от общата сума на обезщетението - 10200 лв. /1700x6/, са приспаднати: 3400 лв. /изплатеното ми обезщетение по 106, ал. 2 от ЗДСл, 909 лв. - месечно възнаграждение, което съм получила за м. 03.2018 г. от РИОСВ-Монтана и 191.36 лв. за времето от 01.04.2018 г. до 10.04.2018 г. също от РИОСВ-Монтана. Счита за правилно от дължимото й обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл да се приспаднат изплатените й две обезщетения на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, тъй като това са плащания, произтичащи от едно и също фактическо основание - прекратяване на служебното й правоотношение и оставането на лицето без работа. Правилно от това обезщетение следва да се приспадне размерът на получаваната в РИОСВ Монтана заплата за периода 01.03.2018 г. - 10.04.2018 г., като намерената разлика й се дължи на основание чл.104, ал. 1, изр. 2 от ЗДСл. Не счита, че от дължимото й обезщетение следва да се приспадат получените  обезщетения по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за неспазен срок на предизвестие - един месец и по чл. 61 от ЗДСл за неизползван платен годишен отпуск. Прихващане не може да се направи, тъй като не става въпрос за ликвидни, изискуеми и почиващи на едно и също правно основание насрещни вземания. От дължимото обезщетение не следва да се прихваща изплатеното й обезщетение за безработица по реда на чл. 54б, ал.1 от КСО, тъй като това обезщетение не се изплаща от работодателя, а от трето лице. Връщането на обезщетенията за безработица става по реда на чл. 54е, ал. 1 от КСО, но в друго отделно административно производство, като дължимите суми за връщане се изчисляват от съответното TП на НОИ. По отношение на искането за лихва, счита, че лихвата е с акцесорен характер и е обусловено от наличие на главно задължение, което в случая е установено по делото. Тъй като решението, с което е отменен административният акт, от който се черпи правото за обезщетение, е влязъл в сила на 08.11.2018 г., поради това законната лихва върху главницата се дължи именно от тази дата до окончателното й изплащане - т. 4 от TP № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т.гр.д.№ 3/2004 г.   

Ответната страна в отговор по исковата молба, чрез процесуалния си представител гл. юрк Д.К.-Н. оспорва подадената от  Р.Д.Д.-П. искова молба за изплащане па обезщетение от Министерство на околната среда и водите, поради прекратяване на служебното й правоотношение. Счита, че от предявения размер на обезщетението с исковата молба, следва да бъде приспаднато изплатеното, при прекратяване на служебното правоотношение, обезщетение в размер на две брутни заплати по 1700 лв. за месеците ноември и декември 2017 г., по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, тъй като същото е с характер на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл - обезщетение за времето, през което е останала без работа. От размерът на обезщетението следва да бъде приспаднато и изплатеното обезщетение на основание чл. 61 и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на 3400 лева. В писмена защита моли искът да не бъде уважен в пълен размер като излага доводи сходни на изложените в отговора към исковата молба. По отношение на искът за лихва, счита че в случая се касае за парично вземане, което не е договорено между страните, а произтича по силата на закона - чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, поради което мораторна лихва не се дължи, такава евентуално се дължи от датата на влизане в сила на решението, с което е отменен административния акт до датата на предявяване на иска. Прави възражение за прекомерност по размера на адвокатското възнаграждение.

Окръжна прокуратура Монтана дава заключение, че исковата молба на Р.Д.Д. - П. за присъждане на парично обезщетение от Министерство на околната среда и водите, в резултат на признато незаконно уволнение, е основателна и следва да бъде уважена в пълен размер, предвид нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. По отношение на направеното от МОСВ възражение, че Д. е получила обезщетение за оставане без работа по реда на чл. 54б от КСО като не е ангажирала доказателства за изпълнение на задължението си по чл. 54е от КСО, а именно за възстановяване на получените суми, както и, че не е ангажирала доказателства, дали в този период е престарала труд на ново работно място, следва да се отбележи, че обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДлС не е ограничено от изпълнението на каквито и да било други парични задължения. Неоснователно и неправилно е обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДлС да е поставено в зависимост от възстановяването на сумите по чл. 54е от КСО. Съгласно чл. 54е, ал. 4 от КСО за възстановяване на сумите по изплатените парични обезщетения за безработица длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Нормата е императивна и регламентира реда, по който се възстановяват изплатените по чл. 54б от КСО суми. Производството по чл. 104, ал. 1 от ЗСлС и това по чл. 54е от КСО са две самостоятелни производства, които протичат по различен ред и независимо едно от друго, поради което на ищцата следва да се изплати обезщетението в пълен размер, без да се приспадат получените на основание КСО обезщетения за безработица. Видно от допуснатата и изготвена в настоящето производство съдебна експертиза на ищцата Р.Д. се дължи обезщетение в размер на 5699.64 лева.

Доказателствата са писмени. Изслушани са заключения на вещо лице – основно и допълнително.

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в исковата молба твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: 

Със Заповед № 964/09.10.2017 г. на Министъра на околната среда и водите е прекратено служебното правоотношение на оспорващата, заемаща длъжността Началник отдел в Дирекция „Национална служба за защита на природата", отдел „НАТУРА 2000" в МОСВ, считано от 10.10.2017 г. при условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., поради съкращаване на длъжността. С влязло в сила Решение № 13700 от 08.11.2018 г. по адм.д. № 8499/2018 г. по описа на Върховен административен съд е оставено в сила решение № 6558 от 17.05.2018 г. по адм.д. № 12550/2017 г. по описа на Върховен административен съд, с което Заповед № 964/09.10.2017 г. на Министъра на околната среда и водите е отменена като незаконосъобразна.

С протоколно определение от 3 септември 2019 г. съдът е извършил съпоставяне на представените по делото ксерокопия на трудова и служебна книжка с представените в същото с.з. оригинали, като е констатирал, че същите са идентични.

От заключението на вещото лице – основно и допълнително се установява, че със Заповед № 964/09.10.2017 год. (лист 5 по делото), служебното правоотношение на Р.Д.Д. – П. е прекратено поради съкращаване на длъжността. Същата е изпълнявала длъжността „Началник на отдел” в Дирекция „Национална служба за защита на природата”. От извлечението на длъжностното разписание на МОСВ към 11.10.2019 год. (лист 84 по делото) е видно, че длъжността която е заемала не съществува. След отмяната на заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение от съда и неявяването й за възстановяване на предишната длъжност, няма предвидено изменение на Длъжностното разписание, поради което и размерът на основното месечно й възнаграждени е този към деня на прекратяване на служебното й правоотношение, т.е. 1700.00 лв. За периода 10.10.2017 г. – до 10.04.2018 г. на Р.Д.Д. – П. са изплатени следните обезщетения: по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. - 3400.00 лв. (две ОМЗ); по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. -  1700.00 лв. (една ОМЗ); по чл.  61 от ЗДСл. - 3319.05 лв. (за 41 дни неизплатен отпуск) и по чл. 54 „б”, и ал. 4 от КСО - 2848.50 лв. Обезщетението на ищцата за исковия период определя в размер на 5699.64 лв., което формира на база 6 месечни основни заплати (10200.00 лв.-1700 х 6) минус изплатените две месечни заплати по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. от 10.10.2017 год. до 09.12.2017 год. (3400 = 1700 х 2), минус основното месечно възнаграждение от 01.03.2018 год. до 09.04.2018 год. (1100.36 = 909.00 + 191.36), когато е работила в РИОСВ – Монтана. Този резултат е такъв, защото: Първо: периода от 6 месечните основни заплати не може да се прекъсва, който е от 10 число на месеца до 09 число на всеки следващ месец; Второ: двете обезщетения по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. са изплатени от 10.10.2017 год. до 10.12.2017 год.; Трето: Сборът от изчисленията при всяко друго изчисление, освен това което е направил, не може да даде 6 основни месечни заплати. В разчетно – платежните ведомости за м. октомври 2017 година освен трудово възнаграждение е начислено и обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. в размер на 1700.00 лв. и обезщетение за неизползван отпуск от 41 дни сумата от 3319.55 лв. В с.з. на 25.10.2019 г. вещото лице подробно пояснява как е получило сумата от 191.36 лв., която сума е възнаграждението на лицето за 4 отработени дни. Тъй като първият месец е получила 909.00 лева (за цял месец), следващото е 191.36 лева, т. е. на база 909.00 лева, разделена на работните дни за месеца (19 работни дни) се получава за сумата за един ден – 47.84 лева (за един ден), която умножена по 4 работни дни се получава 191.36 лева.  

С протоколно определение от 25.10.2019 г., по искане на ищеца, съдът е допуснал увеличение на предявения иск, като същият се счита предявен за сумата от 5699.64 лева.

По делото са приложени още Заповед № 964/09.10.2017 г. на МОСВ, Решение № 13700 от 08.11.2018 г. по адм.д. № 8499/2018 г. на ВАС, доказателства за работната заплата и изплатените обезщетения.

            При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на иска.

Исковата молба е подадена от надлежна страна – адресата на отменения, с влязло в сила съдебно решение, акт, в законоустановения срок /подадена на 22.05.2019 г. преди изтичане на давностния срок/, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.   

По основателността на иска.

Безспорно е между страните, че след издаване на Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата, на същата са й изплатени следните обезщетения/плащания от нейния работодател, а именно: - работната заплата за м. 10.2017 г. /от 01.10. до 10.10.2017 г./; - обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДС – в случаите на съкращаване на длъжността, държавният служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от два месеца - за срок от два месеца; - обезщетение по чл. 61 от ЗДСл за неизползван платен годишен отпуск; - обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за неспазен срок на предизвестие - един месец.

Безспорно е също така, че за времето от 01.03.2018 г. до 10.04.2018 г. е работила по служебно правоотношение в РИОСВ-Монтана, с основно месечно възнаграждение в размер на 909.00 лева. Няма спор и по отношение на получаваното обезщетение от ТП на НОИ, в резултат на регистрирането си като безработна.  

Спорът между страните е за размера на дължимото обезщетение, респ. следва ли от същото да се приспаднат изплатените й обезщетения, включително обезщетението за безработица.

Съгласно чл. 61 от ЗДСл - Забранява се компенсирането на платения годишен отпуск с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение.

Съгласно чл. 106, ал. 4 от ЗДСл - При неспазване на срока на предизвестие от органа по назначаването на държавния служител се дължи обезщетение в размер на основната заплата за неспазения срок на предизвестието.

Към 08.11.2018 г. – датата на влизане в сила на съдебното решение, чл. 104, ал. 1 от ЗДСл предвижда, че обезщетението за незаконно уволнение се дължи в размер на 6 брутни възнаграждения. Текстът гласи, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като дадено обективно, безпристрастно и в съответствие с всички събрани по делото доказателства, като въз основа на него приема, че за времето от 10.10.2017 г. до 01.03.2018 г. ищцата не е работила, нито по трудово, нито по служебно правоотношение. В тази връзка е и приложената справка от ТД на НАП-В.Търново /л. 10-11/ за периода 01.10.2017 г. - 28.02.2019 г., от която е видно, че за месеците 12.2017 г., 01 и 02.2018 г. ищцата е регистрирана като безработна и е получавала обезщетение за безработица. Същевременно служебната и трудова книжка са официални удостоверителни документи за вписаните в тях обстоятелства - чл. 110 от ЗДСл., 347 от КТ, поради което за съда липсва основание да приеме друго. Месечната заплата на ищцата към момента на влизане на решението в сила е в размер на 1700 лв. и това обстоятелство също не е спорно, като същевременно е установено, както от вещото лице, така и от доказателствата представени по делото.

Дължимото обезщетение на ищцата за исковия период, вещото лице изчислява на стойност 5699.64 лв. Това обезщетение се получава като се вземат за база шестте месечни основни заплати (10200.00 лв.-1700 х 6), от която сума се приспадне обезщетението изплатено като две месечни заплати при условията на чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. от 10.10.2017 год. до 09.12.2017 год. (3400 = 1700 х 2), както и полученото от РИОСВ – Монтана основно месечно възнаграждение от 01.03.2018 год. до 09.04.2018 год. (1100.36 = 909.00 + 191.36). В тази връзка следва да се отбележи, че съдът споделя становището на вещото лице, че периодът от шест месеца следва да се разглежда без прекъсване, а именно от 10.10.2017 г. до 09.04.2018 г.  

От дължимото обезщетение основателно следва да се приспадне изплатеното обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДС – за срок от два месеца и това обстоятелство не се оспорва от ищцата, а вещото лице при извършване на своите изчисления е приспаднал същото. Полученото възнаграждение от РИОСВ Монтана също е приспаднато, видно от самото заключение, като разликата от 909 лева до пълната месечна заплата от 1700 лева остава дължима.   

Неоснователно, е искането на процесуалния представител на ответната страна за приспадане от търсеното обезщетение на обезщетението получавано за безработица по реда и при условията, предвидени в чл. 54б и сл. от Кодекса за социално осигуряване, тъй като това обезщетение не се изплаща от работодателя и последният няма право на вземане върху него. Няма и правен механизъм, според който работодателите да са задължени да внесат тези суми на правоимащото лице.  

От дължимото обезщетение, не следва да се приспада и полученото обезщетение по чл. 61 от ЗДСл, което е за неизползван платен годишен отпуск. Това обезщетение има различно правно основание от търсеното, без да се припокрива с него, поради което прихващане с последното не следва да се извършва. При същите основания от дължимото обезщетение не следва да се приспада и обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за неспазения срок на предизвестие - един месец.

По отношение на дължимата законна лихва, то и двете страни се позоват на т. 4 от TP № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т.гр.д. № 3/2004 г., където е предвидено, че законната лихва върху главницата се дължи от датата на влизане в сила на решението, с което е отменен административният акт. В случая решението, с което е отменена Заповедта, от която се черпят съответните права, е влязло в законна сила на 08.11.2018 г., поради което и от тази дата се дължи законната лихва. Същата е дължима до окончателното изплащане на главницата, предвид нейния акцесорен характер. 

При този изход на делото, основателно е искането на ищеца за присъждане на разноските по водене на делото, а именно 600 лева адвокатско възнаграждение, 10.60 лева – държавна такса за обжалване и 180.60 лева внесен депозит за вещо лице.

Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е: при интерес от 5000 до 10 000 лв. – 580 лв. плюс 5 % за горницата над 5000 лв. В настоящия случай адвокатското възнаграждение възлиза на 610 лева, като в случая е определено в размер на 600 лева или съдът не констатира прекомерност, в който смисъл са възраженията на процесуалния представител на ответната страна.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите, да заплати на Р.Д.Д.-П.,*** сумата от 5699.64 лв. (пет хиляди шестотин деветдесет и девет и шестдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, за периода от 10.10.2017 г. – 10.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на Р.Д.Д.-П.,*** сумата от 791.20 лв. /седемстотин деветдесет и един лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски по делото, в това число: 600 лева адвокатско възнаграждение, 10.60 лева – държавна такса за обжалване и 180.60 лева внесен депозит за вещо лице.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред ВАС.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: