№ 216
гр. Свиленград, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20245620100326 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, иска от съда да признае за
установено по отношение на ответника Н. М. И., с ЕГН: **********, с адрес:
******************, съществуването на вземания, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 66/2024г. по описа на
Районен съд – Свиленград, а именно: сумата 153,53 лв. – главница, представляваща
стойността на електрическа енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в
******************, за периода от 20.11.2022г. до 19.02.2023г., сумата 19,01 лв. –
обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 07.01.2023г. до
29.01.2024г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 30.01.2024г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между страните по делото съществува облигационно
правоотношение, базирано на публично известни Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени от ДКЕВР и
влезли в сила на 27.06.2008г. По силата на същите ищецът, в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал
електрическа енергия на клиентите си. Съгласно разпоредбата на чл.94а от Закона за
енергетиката, крайният снабдител осигурявал снабдяването с електрическа енергия на
обектите на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна
територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. Ответникът не бил
упражнил правото си на промяна на доставчика на електроенергия. На основание §196 от
ЗЕ, клиентите, които не били избрали доставчик на свободен пазар, следвало да бъдат
снабдявани както и преди това от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, но по цени,
определени по методика на КЕВР.
Ищцовото дружество доставило на ответника, имащ качеството на „битов клиент“,
1
съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ, електрическа енергия за горепосочения обект на потребление
с ИТН ******, за периода от 20.11.2022г. до 19.02.2023г., на стойност 153,53 лв., която сума
до този момент не била заплатена. Поради забава в заплащане на сумата ответникът дължал
и мораторна лихва в размер на 19,01 лв. за периода от 07.01.2023г. до 29.01.2024г.
За събиране на вземанията си ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК пред Районен съд - Свиленград, по което било образувано
ч.гр.дело № 66/2024 г. по описа на съда. По делото била издадена заповед за изпълнение,
която била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което ответникът
предявил установителните искове в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
Предвид изложеното ищецът моли съда да уважи предявените искове и да му
присъди направените разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител, не е
подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощен процесуален представител,
поддържа предявените искове и искането за разноски. Ответникът, чрез назначения му
особен представител, не възразява срещу исковите претенции, които счита за основателни.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по
вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намери за установено
следното:
От приложеното за послуждане частно гражданско дело № 66/2024г. по описа на РС-
Свиленград се установява, че в полза на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 40/31.01.2024г.,
с която е разпоредено ответникът Н. М. И. да му заплати сумата 153,53 лв. – главница,
представляваща стойността на електрическа енергия, доставена в обект на потребление,
находящ се в ******************, за периода от 20.11.2022г. до 19.02.2023г., сумата 19,01
лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 07.01.2023г. до
29.01.2024г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 30.01.2024г. до окончателното й изплащане, както и съдебни разноски.
Заповедта по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, а
настоящият иск е предявен в срока по чл.415 от ГПК, с оглед на което се явява процесуално
допустим.
Видно от представената с исковата молба справка от Агенция по вписванията,
ответникът Н. М. И. е вписана като собственик на недвижим имот, находящ се в с. Малко
градище, общ. Любимец, представляващ дворно място с площ 811 кв.м., ведно с построените
в дворното място жилищна сграда и гараж. Представен е от ищеца и нотариалния акт,
легитимиращ ответника за собственик на този имот – НА за покупко-продажба № 143, том I,
дело № 105/2021г. по описа на нотариус с рег. № 420 по РНК.
Безспорно е между страните, а и от представените писмени доказателства става ясно,
че те са се намирали в облигационно правоотношение, по което ответникът е бил потребител
и че е била доставена по партидата на ответника за посочения недвижим имот
електроенергия.
Ищецът по делото разпространява и продава електрическа енергия, като за имота на
ответника с измервателна точка - ИТН ******, е издал фактури с получател на доставката Н.
М. И., а именно фактура № **********/ 23.02.2023г. на стойност 153,53 лв. с ДДС.
В препис - извлечение от сметка за същия адрес: ****************** също е
посочено, че потребителят е Н. М. И.. Видно от преписа - извлечение от сметка в периода от
20.11.2022г. до 19.02.2023г. по партидата на ответника е доставена ел. енергия на стойност
153,53 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Процесните установителни искове са предявени по реда на чл.422 от ГПК, т.е.,
2
настоящото исково производство се явява продължение на заповедно производство.
По делото безспорно се установява, че ищецът е предоставял електрическа енергия в
периода от 20.11.2022г. до 19.02.2023г. на посочената в исковата молба стойност за обект с
измервателна точка ИТН ****** и адрес: с. Малко градище, общ. Любимец.
Съгласно § 1, т. 27б, т. 27в и т. 27г от ДР на ЗЕ, „Клиент“ е клиент на едро или краен
клиент на енергия или природен газ, включително предприятие за природен газ, което
купува природен газ; „Клиент на едро“ е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа енергия с цел препродажба, както и физическо или юридическо лице, различно
от оператор на газопреносна и газоразпределителна мрежа, което купува природен газ с цел
препродажба, а „Краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или природен
газ за собствено ползване. В случая, несъмнено е налице хипотезата на „Краен клиент“. От
друга страна, съгласно чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, одобрени с Решение на
ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008г. клиент
потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на имот /има се предвид вещно право на ползване – арг. чл.6,
ал.2 от ОУ/, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН
България Електроразпределение” АД, съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си, като в чл.6, ал.2 от Общите условия е уточнено,
че правата и задълженията на клиента/потребителя може да се упражняват и от друго лице
при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е
заявил своето изрично писмено съгласие пред ЕВН ЕС или пред нотариус с нотариална
заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия в неговия имот за
определен срок.
С оглед горното, получателят на процесните фактури Н. М. И. има качеството
клиент/потребител на електрическа енергия за процесния имот, тъй като е собственик на
същия. Поради това, между ищеца и получателя на фактурите е налице облигационно
правоотношение по валидно сключен договор за доставка на електрическа енергия при общи
условия.
Безспорно е и това, че ищцовото дружество е „Краен снабдител“ по смисъла на § 1, т.
28а от ДР на ЗЕ и чл. 98а ЗЕ и продава електрическа енергия срещу заплащане. Съгласно
нормата на чл. 98а, ал. 3 и ал. 4 ЗЕ, продажбата на електрическа енергия се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от
клиентите, като крайният снабдител е длъжен да публикува одобрени от ДКЕВР общи
условия на договорите най - малко в един централен и един местен всекидневник и те влизат
в сила в тридесетдневен срок от публикуването им, а в последващ период от 30 дни
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния краен
снабдител заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. Ето защо, когато потребителят не се е възползвал от
горепосочената правна възможност, следва да намерят приложение установените в чл.298,
ал.1, т.2 от Търговския закон последици, а именно: общите условия на ищеца – краен
снабдител стават задължителни за потребителя с последователното изтичане на посочените
два периода. При положение, че по делото не е представен и не се твърди да е сключен
индивидуален договор между страните за уреждане на отношенията им по повод
предоставяните от ответника услуги /на основание чл. 98а, ал. 5 ЗЕ/, то следва, че в
отношенията между тях се прилагат Общите условия.
По делото няма спор относно изпълнение задължението на доставчика, няма и спор,
че ответникът в процесния период не е изплащала задълженията си за доставка на ел.
енергия. Ищецът, като доставчик на ел. услуги е следвало да предостави тези услуги, а
насрещната страна по правоотношението е следвало да заплати тяхната стойност в 10-
дневен срок от датата на фактуриране на дължимата сума, съгласно чл.18, ал.2 от общите
условия. Т.е., изискуемостта настъпва съобразно уговореното от страните, така че
потребителите са длъжни да заплащат месечната сума за ползваната от тях електиреска
3
енергия в 10-дневен срок след фактурирането им. Дължимостта им не зависи от получаване
на специална покана от кредитора – ищец. Безспорно, 10-дневният период по всяка от двете
фактура е изтекъл и сумите се дължат.
Предвид изложеното, предявеният главен иск е основателен и ще се уважи. Като
последица от уважаването му следва да се уважи и предявения акцесорен иск.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се
присъдят направените в производството разноски, каквито се претендират и за които се
представят доказателства. Същите се установиха в размер на 575,00 лева, от които 75,00 лв.
– за внесена държавна такса, 400,00 лв. – за възнаграждение за особен представител на
ответника и 100,00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото, в
тежест на ответника следва да останат и разноските по заповедното производство, като
съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №
4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415, ал.1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 ГПК, основателна се явява
претенцията на ищеца за присъждане на направените в заповедното производство разноски
в размер на 75,00 лв. и те ще следва да му се присъдят.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по исковете с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415,
ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, по отношение на Н. М. И., с ЕГН:
**********, с адрес: ******************, съществуването на вземането на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“, № 37, ЕИК: *********, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград, а
именно: сумата 153,53 лв. – главница, представляваща стойността на електрическа енергия,
доставена в обект на потребление, находящ се в ******************, за периода от
20.11.2022г. до 19.02.2023г., сумата 19,01 лв. – обезщетение за забавено плащане на
главницата, дължимо за периода от 07.01.2023г. до 29.01.2024г., законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.01.2024г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н. М. И., с ЕГН: **********, с адрес: ******************, да заплати на
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“, № 37, ЕИК: *********, сумата 575,00 лв. /петстотин
седемдесет и пет лева/ - направените в исковото производство съдебни разноски и сумата
75,00 лв. /седемдесет лева/ - направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
66/2024 г. по описа на Районен съд - Свиленград.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4