Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Л. Ф. – гр. Л. против Разпореждане от 17.12.2010г. на ГОРС, с което са оставени без разглеждане предявените от Р. Л. Ф. против ДП „НКЖИ, секция „С. и к.” – Г. О., искове с правно основание по чл. 221 ал. 2 КТ и чл. 71 ал. 2 т. 3 КТД, като процесуално недопустими и производството по тях е прекратено в тази част. В жалбата се твърди, че уважаването на иска по чл. 221, ал.2 КТ е в пряка причинно следствена връзка с уважаването на главния иск по чл.344, ал.1т.1 КТ, като уважаването на главния иск обуславя уважаването на акцесорния такъв. В срока за отговор на частната жалба, такъв по делото не е постъпвал. По фактите: Пред първа инстанция са предявени искови претенции по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ и чл.225 КТ,чл. 221 ал. 2 КТ и чл. 71 ал. 2 т. 3 КТД. Съдът е счел, че исковете по чл. 221 ал. 2 КТ и чл. 71 ал. 2 т. 3 КТД са преждевременно предявени и като недопустими следва да бъдат оставени без разглеждане и производството по делото в тази част да се прекрати . По същество: Настоящата инстанция счита частната жалба за основателна. В конкретния случай претенцията на работника за неоснователно обогатяване на работодателя, следва изхода на делото за законността на уволнението, като иска по чл. 344, ал.1,т.1 КТ се явява преюдициален такъв по отношение на акцесорните претенции. Преюдициалното отношение между исковете, обаче, не прави акцесорните исовек по чл. 221, ал.2 КТ и чл. 71 ал. 2 т. 3 КТД недопустими. Отношението на зависимост между обуславящия и обусловените искове не е основание за недопустимост на последните, което от своя страна да доведе до прекратяване на делото. Законовото изискване при наличие на обуславящ спор е евентуално спиране на производството, но не и прекратяване на същото. В случая разглеждането на тези искове в едно производство е напълно възможно и би защитило правото на обезщетение за добросъвестната страна.Така например ако уволнението бъде признато за незаконно, уволнения работник ще има право на полагащото му се обезщетение за вредите и загубите, претърпени вследствие на незаконното си уволнение и не следва да се създава пречка, такова да му бъде присъдено в производството по чл. 310 ГПК. Съдът следвада разгледа акцесорните претенци ведно с главните искове и съгласно изхода на главни иск за признаване уволнението за законно или не, да прецени дали се е осъществил състава на чл. 55 ЗЗД- отпадане на основанието за връщане на удържаната от ищеца сума, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 71 ал. 2 т. 3 КТД. По горните съображения акцесорните искове по чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 71 ал. 2 т. 3 КТД се явяват допустими като по основателността им следва да се произнесе районния съд по образуваното пред него дело. Делото следва да се върне на районния съд, като се отмени прекратяването на производството в тази част и исковите претенции по чл. 221 ал. 2 КТ и чл. 71 ал. 2 т. 3 КТД да се разгледат заедно с главния иск по чл. 344 КТ. Предвид горното, ВТОС О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ Разпореждане от 17.12.2010 г. по гр. дело № ..../ 2010 по описа на РС Г. О. В ЧАСТТА, с която са оставени без разглеждане предявените от Р. Л. Ф. против ДП „НКЖИ, секция „Сигнализация и комуникации” – Г. О., искове с правно основание по чл. 221 ал. 2 КТ и чл. 71 ал. 2 т. 3 КТД като процесуално недопустими и производството по тях е прекратено ВРЪЩА делото на ГОРС с указания, съгласно обстоятелствената част на определението. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |