Определение по дело №73/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 1677/21.06.2010 г., постановено по Г.д. № 126/2010г. по описа на РС-С. , е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от Т...–С. , бул.“С. К. О.” № *, представляван от Ректора професор д-р инж. К. В. В..

Във въззивната жалба се релевират доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд като постановено при нарушаване на материалния и процесуалния закон. Акцентира се, че първостепенният съд при постановяването на своето решение не е обсъдил и правилно оценил доказателствената съвкупност по делото, като е счел че Заповед № 1677/21.06.2010г. на Заместник ректора по учебната част доцент д-р инж. Р. П. е нищожна, тъй като само Ректора на университета можа да бъде неин издател. Възразява се, че за да стигне до тези свои изводи, първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 32 ал.1 т. 4 от Закона за висшето образование, като не се е съобразил с друга разпоредба на цитирания закон – тази на чл. 33 т. 1 и т. 2 , в която са определени функциите и правомощията на заместник Ректора по учебната част и който има правомощията да издава и заповеди за решения в рамките на правомощията съобразно чл. 66 ал.1 от ЗВО. В подкрепа на това възражение се цитира практика на ВАС на РБ – Р – 12288/06.12.2007г. по административно дело № *002/2007г., както и практика на Районен съд С. и Районен съд Д. по идентични казуси. От въззивния съд се иска да бъде отменен обжалвания съдебен акт и да се присъдят сторените по делото съдебни и деловодни разноски, като бъде постановен нов съдебен акт, с който да бъде уважен предявения иск.

С въззивната жалба се навежда за пръв път в производството по делото ново искане при условията на евенТ...алност, за прогласяване на нищожността на Заповед № 359/25.03.2003г. на Заместник ректора по учебната дейност – професор д-р М. Х., на основание чл. 32 ал.1 т. 4 от Закона за висшето образование, като бъде осъден ответника – инж. Р. Л. К. да заплати сумата – 9 000лв., която същият е длъжен да върне като получена по един нищожен договор и в съответствие с разпоредбата на чл. 34 от ЗЗД.

Във връзка с искането си, жалбоподателят представя с въззивната жалба и моли да бъдат приети като писмено доказателство Пълномощно с изх. № 115/04.03.2007г. и Заповед № 35/19.01.2005г. на Ректора на Т... – С. .

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата - ответника пред първоинстанционният съд – Р. Л. К., Ч. пълномощника си адвокат К. С. Г., е депозирал становище, в което оспорва въззивната жалба като неоснователна и неподкрепена от събраните доказателства и поддържа атакуваното решение на РС С. като правилно, аргументирано и законосъобразно. Сочи се, че решаващият съд е постановил решението при правилно приложение на материалния закон, като въз основа на доказателствената съвкупност правилно е стигнал до извода за нищожност на заповед № 559/26.02.2007г., поради липса на функционална компетентност на нейния издател и на основание чл. 32 ал.1 т. 4 от ЗВО. В подкрепа на това твърдение се навежда и твърдението, че законът забранява правомощията за отписване на докторанти да бъдат делегирани и предоставяни на други лица освен на Ректора на университета, дори и при наличието на изрична заповед за това и в този смисъл е цитирано Р – 13268 – 2007г. на ВАС на РБ по административно дело № *015/2007г. но V о. Оспорват се като неоснователни твърденията в депозираната въззивна жалба, че неправилно са анализирани събраните по делото доказателства и че първоинстанционния съд ги е тълкувал превратно за да постанови атакувания съдебен акт. Възразява се, че съдът неправилно е интерпретирал нормата на чл. 33 от ЗВО, която ясно и точно дефинира правомощията на заместник ректора, който има само подпомагащи, но не и решаващи функции по отношение на дейността на Ректора на университета в областта на учебната дейност, като цитираната законова разпоредба не е в противоречие с изводите на първостепенния съд, а всъщност ги затвърждава. Възразява се срещу искането на жалбоподателят за събиране на нови доказателства, като се твърди че така представените и поискани писмени доказателства не са относими към предмета на делото/има се в предвид представената Заповед № 35/19.01.2005г./, а същите не съставляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелтва по смисъла на чл. 266 от ГПК, като правото на страната за тяхното представяне е преклудирано. Наведени са изрични възражения за допускане до разглеждане депозираните едва с въззивната жалба два нови иска – единият за прогласяване на нищожността на Заповед № 359/25.02.2003г. на заместник ректора Х., а другият за осъждане на Р. К. за заплащане на сумата – 9 000лв., на основание чл. 34 от ЗЗД. Навеждат се доводи, че от една страна е недопустимо нови искове да се предявяват едва пред въззивната инстанция, както и правни съображения, че тези доводи са извън предмета на въззивното обжалване, определен с нормата на чл. 258 ал.2 от ГПК. От въззивния съд се иска в срока на отговора, да бъде оставена без уважение жалбата на въззивника и да се присъдят сторените пред въззивната инстанция разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на 780лв. В отговора няма искане за събиране на нови доказателства относими към предмета на обжалваното дело.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във връзка с чл. 262 ГПК намери подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна с оглед на съдържанието и предмета - подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Депозираният писмен отговор също отговаря на законовите изисквания за съдържание и съставлява редовен отговор по смисъла на чл. 263 ал.1 от ГПК.

Направеното искане от жалбоподателя по делото да бъдат допуснати и приети като писмени доказателства Пълномощно с изх. № 115/04.03.2007г. и Заповед № 35/19.01.2005г. на Ректора на Т... – С. приложени към въззивната жалба, съдът с определение от закрито съдебно заседание по реда на чл. 267 от ГПК е оставил без уважение на няколко материално правни и процесуални правни основания. На първо място това искане не е било направено пред първоинстнационния съд, а направено едва пред въззивната инстанция, същото не съдържа убедителни аргументи за относимост на представените доказателства към предмета на делото. Налице са и процесуални основания за отказ да бъдат уважени направените с въззивната жалба доказателствени искания. Представените доказателства са били известни на ищеца и след дадените от съда срокове за тяхното представяне пред първоинстанционния съд, е преклудирана тази процесуална възможност, доколкото тези доказателства не съставляват нововъзникнали или новооткрити доказателства, а страните не навеждат доводи че не са могли своевременно да ги научат, посочат или представят по делото, тъй като ищцовата страна е разполагала с тези доказателства и е била запозната с тях още към момента на предявяването на иска за разглеждане пред съда. Правота на страната да представя тези доказателства за пръв път пред въззивната инстанция по делото е преклудирано и същото не може да бъде реализирано, тъй като искането е процесуално закъсняло.

Процесуално недопустимо е предявяването на нови искове, основаващи се на неизложени от фактическа страна обстоятелства, на правни доводи и съображения наведени за пръв път и едва пред въззивната инстанция по делото. На практика това означава пропускане на първата инстанция по разглеждането на делото и невъзможност за законосъобразно развитие на процеса по отношение на страните по делото и лишаването им от възможността да навеждат доводи и да представят доказателства съобразно с доказателствените си искания пред решаващия съд. В тази насока е и забраната на чл. 212 от ГПК за предявяване на инцидентни искове пред въззивната инстанция, като и за първата инстанция такова искане е ограничено от закона с преклузивен срок. Правилно и законосъобразно е възражението на въззиваемия, че доводите и съображенията във връзка с новите искания направени пред ОС Б., са извън предмет на въззивната проверка по настоящото дело.

Настоящият въззивен състав намира, че изложената в решението на РС С. фактическа обстановка по спора е в съответствие със събрания доказателствен материал. В настоящото изложение и във връзка с обжалването на първоинстанционното решение, въззивният съд съобрази от фактичска страна следното:

Производството е образувано пред първоинстанционния съд по предявен иск с правно основание § 5 от ДР на Постановление № 90 на МС от 26.05.2000г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализираните висши училища, научни организации/в редакцията от ДВ бр. 44/2000г. до изменението и с ДВ бр. 86/2008г./от Т... С. ,Г.*,Р.”С. ”,бул.”С.К. О.”№*, представляван от Ректора проф.д-р инж.К. В. В., против Р. Л. К. от Г.С. , ж.к.”С. ”, бл.*, .*, ап.* за заплащане на сумата от 9 000лв., представляваща получавана докторантска стипендия за периода месец март 2003 година- месец февруари 2006г., ведно със законната лихва.

Искането се основава на твърдението, че К. е зачислен като редовен докторант в Е. ф. към Т... - С. със заповед № 359/25.02.03 г. на ректора на Т..., считано от 01.03.2003г., като със заповед № 559/26.02.07 г. на ректора на Т... - С. ответникът е отстранен от редовна докторантура. Изтъква се, че ответникът е получавал стипендия като редовен докторант в общ размер на 9 хиляди лева месечно за периода месец март 2003 г. до месец февруари 2006 г. в размер на 250 лв. за всеки от месеците в този период. Твърди се, че съгласно разпоредбата на § 5 от ДР на ПМС 90/26.05.2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите в държавните висши училища ответникът дължи връщане на получените като стипендия суми. По изложените съображения ищецът намира, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, в подкрепа на който представя доказателства.

В отговора си по реда на чл. 131 от ГПК и в становището си в хода на делото пред първата инстанция, К. оспорва иска като неоснователен. Същият твърди, че не дължи възстановяване на исканите стипендии, защото не е отстранен от редовна докторантура и не е напуснал сам, съгласно изискването на параграф 5 от Допълнителните разпоредби на посоченото от ищеца постановление на МС. Ответникът прави възражение за нищожност на заповед № 559/26.02.07 г., поради липса на компетентност на нейния издател, с оглед разпоредбата на чл.32, ал.1, т.4 от Закона за висшето образование. Твърди се, че заповед № 559/26.02.07 г. е на зам. ректора на Т... – Р. П., а не на ректора на Т.... Твърди се от ответника още, че атакуваната заповед е издадена след крайния срок на докторантурата, който е 1 май 2006 г., който срок е определен със заповед № 359/25.02.2003 г., както и че същата няма обратно действие, поради което ответникът няма как да бъде отстранен от редовна докторантура след изтичане на крайния й срок. Ответникът оспорва и изплащането на исканите от ищеца суми.

След като е намерил предявения иск за процесуално допустим и е събрал представените от страните доказателства, първоинстанционният съд в град С. е постановил обажалваното с настоящата въззивна жалба Решение №1677/21.06.2010г., постановено по Г.д. № 126/2010г. по описа на съда, като излагайки изводите си от фактическа страна и правните съображения във връзка с доводите на страните, е отхвърлил предявения иск като неоснователен.

В мотивите към съдебния си акт във връзка с постановеното решение, съдът е изложил съображения, че възражението за нищожност на заповед № 559/26.02.07 г. е на зам. ректора на Т... – Р. П. е основателно, тъй като същата е издадена от лице, на което приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти не може да бъде делегирано, поради което заместник ректора не е бил компетентен да издаде тази заповед. Поради липса на заповед за отстраняването на К. от докТ...ранТ...ра, решаващият съд е счел, че не са налице основанията на § 5 от ДР на Постановление № 90 на МС от 26.05.2000г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализираните висши училища, научни организации/в редакцията от ДВ бр. 44/2000г. до изменението и с ДВ бр. 86/2008г./, като е отхъвърлил предявения иск като неоснователен.

За да постанови решението си, въззивният съд в настоящия съдебен състав, въз основа на доказателствата събрани пред първоинстанционния съд, счита за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № 359/25.02.03 г. на Ректора на Т... инж. Р. Л. К. е зачислен като редовен докторант/чието обучение се поема от държавата/, считано от 01.03.2003г. В заповедта е посочен и краен срок за завършване на докторантурата 01.03.2006г.

Със заповед №559/26.02.07г. на Ректора на Т... - С. ответникът е отстранен от редовна докторантура, на основание чл.74, ал.2, т.2 от ЗВО, чл.5, ал.1 от ППППОДС на Т...-С. и решение на ФНС на Е. ф.. Тази заповед е подписана със запетая, като не се спори между страните по делото, че същата е издадена от заместник ректора на Т...-Р. П., като съдията докладчик по делото от първостепенният съд с изрично определение е обявил това обстоятелство за установено и ненуждаещо се от доказване.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза по делото пред първата инстанция се установява, че Р. Л. К. фигурира в разплащателните ведомости под касов номер 169 и за периода м.март 2003г.-м.септември 2003г. е получавал месечно възнаграждение в размер на 250лв. срещу което има положен подпис, като общата стойност на отпуснатите средства като стипендия за визирания период възлиза на 1750лв.; че за учебната 2003-2004г. лицето фигурира в разплащателните ведомости под № 95 и е получавал месечно възнаграждение в размер на 250лв., срещу което има положен подпис, като общата стойност на отпуснатите средства като стипендия за периода м.октомври 2003г.-м.септември 2004г. възлиза на 3000лв.; че за учебната 2004-2005г. лицето фигурира в разплащателните ведомости под № 60 и е получавал месечно възнаграждение в размер на 250лв., срещу което има положен подпис, като общата стойност на отпуснатите средства като стипендия за периода м.октомври 2004г.-м.септември 2005г. възлиза на 3000лв. и че за учебната 2005-2006г. лицето фигурира в разплащателните ведомости под № 21 и е получавал месечно възнаграждение в размер на 250лв., срещу което има положен подпис, като общата стойност на отпуснатите средства като стипендия за периода м.октомври 2006г.-м.февруари 2006г. възлиза на 1250лв. Вещото лице заключава, че за периода м.март 2003г.-м.февруари 2006г. ответникът е получил от ищеца сумата от 9000лв., изплатена му като докторантска стипендия.

С писмо изх.№21-00-106 от 07.05.2007г. на Заместник ректора по учебната дейност на Т...-С. , изпратено с обратна разписка и получено на 10.05.2007г., инж. К. е поканен доброволно да възстанови в едномесечен срок сумата от 9000лв., съставляваща получена стипендия като редовен докторант на Е. ф..

Разгледана по същество, след преценка на събраните доказателства, въззивният състав на ОС-Б. намира въззивната жалба за неоснователна.

Правилно при постановяването на обжалваното решение, първоинстанционният съд във връзка с допуснатото до разглеждане възражение за нищожност на заповед №559/26.02.07г., при прецнаката за законосъобразност е счел същата за нищожна, след като е установено и не се оспорва от страните по делото че същата е подписана със запетая, не от Ректора на Т... С. , а от Заместник ректора по учебната част Р. П. Съгласно разпоредбата на чл. 32 ал.1 т. 4 от ЗВО, Ректорът на висшето училище решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти. Правните изводи на настоящият въззивен състав на ОС Б., напълно съвпадат с изводите на порвостепенният съд, постановил обжалваното с жалбата съдебно решение в частта им в която е прието че не е налице законова възможност за делегиране на тези правомощия на друг орган, поради което Ректорът не би могъл да натовари друг с тези правомощия дори и по силата на изрична заповед в тази насока. Така възражението във въззивната жалба, че атакуваното решение на районен съд С. не е съобразено с нормата на чл. 33 от ЗВО, даваща правомощия на заместник ректора да подпомага дейността на Ректора на висшето училище в направлението на въпросите свързани с учебната част, не прави издадената заповед законосъобразна. Ето защо следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена от орган, който не притежава компетентност да я издаден и постановения административен акт е нищожен, като постановен в противоречие с нормата на чл. 32 ал.1 т. 4 от ЗВО. Доколкото съдът е допуснал до разглеждане възражения за нищожност на тази заповед, то гражданският съд дължи произнасяне по това възражение, като решението му в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Допълнителни съображения следва да бъдат изложени и в следната насока: въззивният съд не е приел като писмено доказателство Заповед № 35/19.01.2005г. на Ректора на Т... С. , тъй като същата е била несвоевременно представена едва пред въззивния съд и възможността за нейното приобщаване към доказателствата е процесуално преклудирана. Дори и да я беше разглеждал, съдържанието и не води до извода, че заместник ректора по учебната част е бил управомощен изрично да изпълнява правомощията на Ректора съобразно чл. 32 ал.1 т.4 от ЗВО. Делегирани са правомощия свързани с организацията на учебната част на висшето училище. Това е обаче обстоятелство ирелевантно по делото, тъй като законът не предвижда изрични възможности за упълномощаване на зам. Ректора да издава актове по реда на чл. 32 ал.1 т. 4 от ЗВО или да делегира такива права дори изрично на други органи или лица да издават такива актове, с оглед на което правилна е преценката за валидността на оспорената заповед с оглед наличието на нищожност на същата. В тази насока са Р – 8468 – 2009г. на VІІ о. на ВАС, Р – 9548 – 2009г. на ВАС и най – вече Решение № 609 – 14.01.2009г. по административно дело № 13 234/2008г. на VІІ о. на ВАС, което визира абсолютно идентичен на казуса по настоящото дело.

Изводите за нищожност на заповедта с която инж. К. е освободен от редовна докторантура, води на обоснования от фактическа страна и правно издържан извод за липсата на едно от законовите основания посочени в § 5 от ДР на Постановление № 90 на МС от 26.05.2000г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализираните висши училища, научни организации/в редакцията от ДВ бр. 44/2000г. до изменението и с ДВ бр. 86/2008г./, на който се основа предявения иск. Не е налице извършено по установения от закона ред отстраняване от докторантура и не са налице основанията за връщане на получените като стипендии парични суми от въззиваемия К.. Поради изложените съображения от фактическа и правна страна и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Следва да бъде осъден въззивника Т..., Г.-*, Р.”С. ”, бул.”С. К. О.”, № *, представляван от Ректора проф.д-р инж.К. В. В., да заплати на Р. Л. К. от Г.С. , ж.к.”С. ”, бл.*, .*, ап.*, сумата – 780.00лв. за сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1677/21.06.2010 г., постановено по Г.д. № 126/2010г. по описа на РС-С. , като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Т..., Г.-*, Р.”С. ”, бул.”С. К. О.”, № *, представляван от Ректора проф.д-р инж.К. В. В., да заплати на Р. Л. К. от Г.С. , ж.к.”С. ”, бл.*, .*,*, ап.*, сумата – 780.00/седемстотин и осемдесет/лева за сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, с касационна жалба, пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: