Р Е Ш Е Н И Е № 1073
гр. Пловдив, 08.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ гр. състав, в публично съдебно заседание на
05.03.2020г, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Десислава Кръстева
и при участието на прокурора- Таня Георчева, като представител на
контролиращата страна, като разгледа докл***аното от съдията гр. д. № 17920 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с иск,
предявен от Г.Н.П. с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му- ***. С.П. против
Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане
на незаконно обвинение по досъд. пр. № 62/2019г. по описа на РУ –Хисаря, за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, изразяващи се в ***, както и сумата от
500 лева /петстотин лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатен *** по воденото
срещу него досъдебно производство, ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на прекратяване на досъдебното производство-
29.07.2019г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на
30.03.2019г. срещу ищеца било образувано бързо производство /дознание/ №
62/2019г. по описа на РУ-Хисаря, по пр. пр. № 2796/2019г. по описа на
РП-Пловдив, за това, че на 30.03.2019г.
в гр. Хисаря, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка ***след употреба на ***-
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. На посочената дата ищецът бил спрян за
проверка, като водач на описаното МПС от полицейски автопатрул при РУ-Хисаря.
Бил тестван за проверка с полеви тест за употреба на наркотични вещества, който
според ищеца дал отрицателни резултати, но полицейските служители счели, че
показал наличие на наркотични вещества – ***. Ищецът дал кръв и урина за
изследване. По досъдебното производство била назначена и изготвена
химикотоксикологична експертиза, от чието заключение се установило, че не е
налице присъствие на наркотични вещества или техни аналози, в това число ***и ***
в представените за изследване кръв и урина.
На 30.03.2019г. ищецът бил задържан за 24 часа в арестното помещение на
РУ-Хисаря. Твърди се в исковата молба, че бързото производство било образувано
срещу ищеца, а в последствие - преобразувано от наблюдаващия прокурор в
досъдебно производство. Ищецът счита, че са налице основания за ангажиране
отговорността на ответната Прокуратура, макар да не е придобил качеството на
обвиняем по досъдебното производство, като се позовава на съдебната практика на
ВКС на Р. България по този въпрос, в която се приема, че понятие незаконно
обвинение следва да се тълкува по- широко и в него попада и образуването на
наказателно производство срещу едно лице.
Ищецът твърди след проведеното разследване се установило, че не е извършил
вмененото му престъпление, поради което и на основание чл. 243, ал. 1, т. 1,
във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК- липса на престъпление, воденото срещу
него досъдебно производство било прекратено с постановление на прокурор от
РП-Пловдив от 29.07.2019г. Същото не било обжалвано от ищеца и влязло в сила.
Твърди се също, че по досъдебното производство ищецът бил разпитван, като
свидетел и бил призован да се яви с *** за предявяване на материалите по
разследването. Ангажирал ***, с който сключил договор за правна защита и
съдействие и му заплатил сумата от 500 лева в брой, представляваща ***
възнаграждение.
Незаконното обвинение продължило четири месеца, в рамките на които ищецът
претърпял изключителни по своя характер и интензитет неимуществени вреди.
Затворил се в себе си, спрял да излиза с приятели, не се хранил нормално,
сънувал кошмари. В семейството му също настъпила тревога и притеснение, че може
да бъде осъден и наказан за нещо, което не е извършил. Ищецът твърди, че живеел
в малък град и чувал коментари за себе си, а приятелите му го питали дали действително
употребява ***. Страдал от пренебрежението на приятели и роднини. Незаконното
обвинение оказало силно негативен ефект на имиджа и доброто му име, както и
върху психо-емоционалната му сфера. За целия период било отнето и
свидетелството му за управление на МПС, а отделно от това незаконно бил
задържан в арестното помещение за срок от 24 часа.
Въз основа на гореизложените твърдения ищецът е сезирал съда с искане да
постанови Решение, с което да осъди ответната Прокуратура на Р. България да му
заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
незаконното обвинение в размер на 3000 лева, както и обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди в размер на 500 лева, изразяващи се в
заплатено *** възнаграждение за процесуално представителство по образуваното
срещу него досъдебно производство, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на прекратяване на досъдебното производство с Постановление
на прокурор на РП-Пловдив- 29.07.2019г. до окончателното изплащане. Претендира
и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответната Прокуратура, чрез свой представител
е постъпил писмен отговор, с който изцяло оспорва исковете. Твърди се, че
липсва пряка причинна връзка между описаните от ищеца вреди и вмененото му
обвинение, нито доказателства за това, че са резултат от действия на ответната
Прокуратура. В тежест на ищеца било да докаже твърденията си, че е претърпял
вреди, връзката им с обвинението и размера им, но за тези обстоятелства не били
ангажирани доказателства. Твърди се, че ищецът нямал качеството на обвиняем, за
да е налице незаконно обвинение срещу него, а единствено е разпитван в
качеството на свидетел, поради което счита, че не са налице основания за
ангажиране на деликтната отговорност на прокуратурата. Недоказани били и
твърденията за наличие на причинна връзка между имуществените вреди и
обвинението. Ищецът сам решил да си упълномощи ***, което не било необходимо по
досъдебното производство, тъй като само бил разпитван като свидетел. Оспорва се
и размерът на вредите, като прекомерно завишен, несъответстващ, както на
реалните вреди, така и на икономическия стандарт в страната, принципите на
справедливост и установената съдебна практика. Моли за отхвърляне на исковете,
или алтернативно- за присъждане на обезщетение в значително по- нисък от
търсения размер. Прави се и възражение за съпричиняване, без да се излагат
конкретни твърдения в какво се изразява то. Подробни съображения се излагат от
представителя на ответната Прокуратура в писмена защита
Съдът - въз основа на
доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:
Страните не спорят относно следните факти, които се
установяват и от приложените към делото преписки и дела:
На
30.03.3019г. е започнато на основание чл. 212, ал. 3 от НПК бързо производство
№ 273 ЗМ -62/2019г. на РУ на МВР- Хисаря срещу ищеца Г.П. за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за това, че на 30.03.3019г. в 17.50
часа, в р. Хисаря, Област Пловдив, е управлявал собствения си лек автомобил
марка ***след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред с
техническо средство – еднократен тест „Дрегер дръгчек 3000”, като техническото
средство е отчело качествена проба, наличие на ***/ и ***/. С Постановление от
09.04.2019г. горецитираното бързо производство е преобразувано в досъдебно производство,
със срок за разследване два месеца, считано, от 30.03.2019г.
В хода на досъдебното разследване са извършени редица
процесуални действия – разпит на свидетели, събиране на писмени доказателства,
възлагане и изготвяне на експертизи.
На 22.05.2019г. е изготвено мнение от разследващия
полицай за прекратяване на досъдебното производство на основание чл. 24, ал. 1,
т. 1 от НПК.
С Постановление от 29.07.2019г. на прокурор при
РП-Пловдив наказателното производство е прекратено. По делото няма данни за
датата на влизане в сила на цитирания прокурорски акт, поради което и следва да
се приеме, че най-ранната дата, на която същия се е стабилизирал е 06.08.2019г.
/седем дни след съставянето му/.
За установяване на твърдените от ищеца
неимуществени вреди в резултат на инициираното против него наказателно
производство са събрани гласни доказателства посредством показанията на ***/обективирани
в протокол от съдебно заседание, проведено на 05.03.2020г./.
От показанията на цитираната **** се установява, че
за образуваното против ищеца наказателно производство знае от него и от
семейството му. С П. имали връзка отдавна и се виждали поне два пъти седмично.
В края на месец март 2019г. го спрели на
проверка и установили, че шофирал след употреба на ****. Задържали го за срок
от 24 часа, спрели от движение МПС-то, отнели му свидетелството за управление на
МПС и образували против него наказателно производство. Последното продължило
почти пет месеца, въпреки, че била изготвена експертиза, от кото ставало ясяно,
че не е употребил ***. Г. тежко преживял случая. Търпял много вреди, тъй като
бил студент и не можел да пътува, затворил се в себе си, не се хранил нормално,
спрял да контактува с приятелите си, отдалечил се от нея, не споделял и не
излизал. Станал изнервен, като случая се разчул и в града, който бил малък.
Носели се слухове, че е **** и родителите му също се притеснявали.
Като цяло съдът кредитира показанията на цитираната
***, тъй като същата възпроизвежда непосредствените си възприятия досежно
емоционалното състояние на ищеца през процесния период, показанията й
кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства и са
неоспорени от страните.
При
така установените, релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът стигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2,
т. 2 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано.
Основанието за ангажиране на
отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било
образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на
обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК,
предаден е на съд и впоследствие е оправдан или наказателното производство е
прекратено, както е в процесния случай. Това е достатъчно основание, за да се
квалифицира обвинението като незаконно независимо дали отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността
се разглежда на плоскостта на крайния
резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е
винаги неоснователно /незаконно/, когато подсъдимият бъде оправдан.
Отговорността на държавата е обективна.
Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно
от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен
орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били
налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и
достатъчно данни за престъпление.
В настоящия
случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2 от ЗОДОВ,
обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на
правозащитните органи: първо, образуване на досъдебно производство срещу ищеца
за престъпление по НК и свързаните с това последващи действия, като например
разпит на свидетели, възлагане и извършване на експертиза, събиране на писмени
доказателства и прекратяване на наказателното производство по причина, че не е
осъществен състав на престъпление.
От тези факти се извежда и субектът на деянието в
лицето на ответника. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва
да се предяви срещу органа, от
чиито незаконни актове и действия са причинени вредите.
Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието
разпореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала
ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и
проверявала всички материали по делото и давала указания по разследването /чл.
196, ал. 1 НПК.
Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като
отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно /и дори не се нуждае от
доказване/, че висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води
до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство
пред обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл
свидетелските показания са от значение повече за размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и
причинната връзка между тях и воденото производство.
Още
повече, че в подобни случаи негативните преживявания се презумират от закона с
оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки
права: чест и достойнство на личността, право на лична свобода.
Безспорно
ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени
вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от обвинението.
В случая не би могло да се приеме, че е налице
съпричиняване от страна на ищеца. В отговора си по чл. 131 ГПК ответникът не
излага конкретни фактически твърдения защо счита, че е налице съпричиняване,
поради което съдът не може да изследва наличието на противоправно поведение изобщо
/извън доводите и възраженията му/. Така или иначе обаче, от данните по делото
не може да се направи извод за наличието на виновно и противоправно поведение у
ищеца, в причинна връзка с действията на прокуратурата или друг негов принос
като напр. укриване от органите на реда или възпрепятстване на производството
по друг начин и т.н.
Размерът
на обезщетението следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/.
В тази връзка следва да се отчетат следните
обстоятелства: непродължителния период
на воденото срещу ищеца наказателно производство – от около четири месеца, ищецът не е привличан в качеството на обвиняем, разпитван е като
свидетел. При индивидуализиране на
конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца съдът отчете
и факта, че същият е задържан за срок от
24 часа по чл. 76 от ЗМВР, отнето му е за целия период свидетелството за
управление на МПС, което е създало за него не само негативни емоции но и вреди, изразяващи се в невъзможност да
управлява собствения си автомобил. В същото време не се установяват
други специфични по вид и интензитет негативни последици /като напр. публично
/медийно/ достояние на обвинението, подлежащи на репариране /извън обичайните и
презумирани от закона/. Освен това интензитетът на вредите зависи и от
субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на ищеца. В случая
свидетелските показания не са достатъчни, за да обосноват извод за конкретни и
особено силни отрицателни изживявания в пряка и непосредствена причинна връзка
с незаконното обвинение, които да обосноват присъждане на обезщетение в претендирания
от ищеца размер от 3000 лева. В процесния казус обаче, при индивидуализиране
размера на обезщетението, на плоскостта на интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди съдът отчете факта, че вмененото му престъпление, видно от
свидетелските показания е станало достояние на роднините и познатите му, което
неминуемо е уронило авторитета на ищеца. Следва да се отчете и установения по
делото факт, че П. е с чисто съдебно минало.
Предвид гореизложените съображения и като се съобрази с икономическите условия в страната и стандарта на
живот, съдът намира, че необходима и достатъчна за репариране на причинените на
ищеца неимуществени вреди е сумата от 1500 лв, която следва да се присъди ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 06.08.2019г, /най-ранната дата на която
би могло да се приеме, че е влязло в сила Постановлението на РП – Пловдив, с
което воденото срещу ищеца наказателно производство е прекратено/, като за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 3 000 лв, претенцията
ще се отхвърли.
По
отношение на претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, същият твърди, че в наказателното производство е направил разходи за
процесуално представителство в досъдебната фаза на процеса в размер на 500 лв., представляващи заплатено ***
възнаграждение.
Действително, по аргумент от чл.
190, ал. 1 НПК, когато
подсъдимият бъде признат за невинен /респективно – наказателното производство
против него бъде прекратено/ разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата. В НПК не е
предвиден ред за възстановяване на направените от оправдания подсъдим разноски.
Поради това единственият способ за имуществена обезвреда е този по ЗОДОВ.
В кориците на приложеното
досъдебно производство не са налице доказателства за действително направен
разход, в претендирания размер, подлежащ на възстановяване, изразяващи се в
заплатено *** възнаграждение за досъдебната фаза на процеса в размер на 500
лева, като такива доказателства ищецът не ангажира и в хода на настоящото
производство, поради което и искът за имуществени вреди следва да се отхвърли,
като недоказан.
Претендират се от ищеца разноски,
които следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му се присъдят съразмерно на
уважената част от претенцията, а именно сумата от 20 лв /за държавна такса,
която се дължи изцяло по аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ/ и сумата от 257,15
лева – разноски за *** възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска или
общо сумата от 277,15 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на Г.Н.П. с ЕГН: **********,***,
представляван от пълномощника му- ***. С.П. сумата от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение
по досъд. пр. № 62/2019г. по описа на РУ –Хисаря, за престъпление по чл. 343б,
ал. 3 от НК, изразяващи се в ***, ведно със законната лихва, считано от влизане
в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство- 06.08.2019г.
до окончателното изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА над уважения размер на иска за неимуществени вреди от 1500 лева ДО ПЪЛНИЯ ПРЕТЕНДИРАН РАЗМЕР от 3000
лв., както и претенцията за имуществени вреди в размер на
500, лева, представляващи *** възнаграждение, ОТХВЪРЛЯ предявените искове.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на Г.Н.П. с ЕГН: **********,***,
представляван от пълномощника му- ***. С.П. сумата от общо 277,15 лева /двеста седемдесет и седем лева и петнадесет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от Решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала! ПК