ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41
гр. Монтана, 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова
Олег Софрониев
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - МонтанаЕм. Й. Ал.
като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно частно
наказателно дело № 20221600600074 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 64, ал. 6-8 от НПК.
С Определение от 23.03.2022 г. по ЧНД № 314/22 г. на Районен
съд гр. Монтана е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ по отношение на В. В., ЕГН ********** – обвиняем по ДП №
309/22 г. по описа на РУ на МВР Монтана.
В срок срещу горното Определение е постъпила въззивна жалба от
служебния защитник на обв. В.. В същата се поддържа, че неправилно
е наложена най-тежката мярка за процесуална принуда. Твърди се, че
е налице самопризнание от страна на В., че са събрани достатъчно
доказателства по досъдебното производство и че няма опасност нито
да извърши ново престъпление, нито да се укрие. Твърди се, че има
постоянно местоживеене и две малки деца, които се издържат
единствено от неговите спорадични доходи, тъй като майката е
безработна. Моли да му бъде определена по-лека мярка за
неотклонение или въобще спрямо него да не бъде вземана такава.
Обвинеямият В. моли да му бъде определена по-лека мярка до
приключване на делото.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА МОНТАНА
изразява становище за неоснователност на жалбата. Смята, ме са
налице всички условия на закона за вземане на най-тежката мярка за
1
неотклонение.
Във въззивното производство са приети нови доказателства,
представни с жалбата.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата във
връзка с доводите и становищата на страните и провери събраните по
ДП доказателства и действията на първоинстанционния съд, намира
следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното Определение, РС Монтана е приел,
че с Постановление от 22.03.2022 г. жалбоподателят В. е бил
привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 309/22 г. на РУ на МВР
Монтана за две престъпления – по чл. 346, ал.2, т. 1 във вр. с ал. 1 във
вр. с чл. 20, ал. 2 и по чл. 195, ал.1 т. 7 във вр. с чл. 194, ал.1 и чл. 20,
ал. 2 от НК – и двете извършени на 20/21.03.2022 г. в гр. *; че от
събраните по ДП доказателства може да се направи обосновано
предположение В. да автор и съучастник в извършване на деянията; че
се касае до тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7
от НК, а също и че е налице реална опасност извършителят да се
укрие и извърши друго престъпление, предвид лошата му
характеристика и данните за предходни осъждания.
Окръжният съд споделя изцяло доводите на първоинстанционния
съд и намира оплакванията в жалбата за неоснователни, поради което
Определението следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са
следните:
Досъдебното производство е образувано при условията на чл. 212,
ал. 2 от НПК за това, че на 20/21.03.2022 г. в гр. *на ул. „*“ № *обв. В.
в съучастие като съизвършител с непълнолетния К.Г. от гр. *отнел от
владението на К.К.чуждо МПС – „*“ с ДК № * без съгасието на
собственика Д. К., с намерение да го ползва като е последвало повреда
по това МПС с неустановена за момента стойност – престъпление по
чл. 346, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК, а също и в това,
че на същата дата и място, в съучастие като съизвършител със същото
непълнолетно лице, в условията на повторност в немаловажен случай,
отнел чужди движими вещи – 3 бр. акумулатори, куфар с комплект
ключове от владението на П.С. и 1 бр. акумулатор от владението на И.
Н., без съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да
ги присвои – престъпление по чл. 195, ал.1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал.1
и чл. 20, ал. 2 от НК. На 22..03.2022 г. жалбоподателят е бил
привлечен в качеството на обвиняем за горните престъпления и в
2
обясненията си е направил самопризнание. Същото се подкрепя от
събраните до момента писмени и гласни доказателства. В този смисъл
обосновано и законосъобразно първият съд е приел, че
жалбоподателят е съпричастен в извършване на деянията.
Приложената по ДП характеристика на жалбоподателя сочи, че
същият е с криминалистическа регистрация като лице, склонно на
престъпления против собствеността, а и вече е осъждан. Данните от
свидетелството за съдимост не сочат на реабилитация – така, както е
приел РС. Обвиняемия няма постоянна трудова ангажираност, нито
данни за сезонна или някаква друга временна работа, с която да
изкарва прехраната си и тази на семейството си. Приложените с
въззивната жалба пимени доказателства сочат, че лицето К.С. има две
малолетни деца, но в актовете им за раждане бащата е неизвестен и по
делото няма данни, че това са деца на обвиняемия, за които той да се
грижи. Дори и това да е така, не се слагат някакви изключително
тежки семейни ангажименти, които да игнорират налагането на най-
тежката мярка. В този смисъл е налице реалната опасност В. да се
укрие и да извърши ново престъпление. В случая реалната опасност е
налице и по силата на презумпцията на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК, тъй
като лицето е привлечено като обвиняем и за кражба, извършена при
условията на повторност. Престъпленията, за които е привлечен в
качеството на обвиняем са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НПК.
Като е приел горното, първосктепенният съд обосновано и
законосъобразно и преценил наличието на комулативните изисквания
на чл. 63, ал. 1 от НПК и е взел адекватната мярка за неотклонение,
поради което Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определението на Районен съд град Монтана,
постановено на 23.03.2022 г. по ЧНД № 314/22 г. , с което е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрпямо обвинямия
по ДП № 309/22 г. по описа на РУ на МВР Монтана В. В., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4