Р Е Ш Е Н И Е
Казанлък, 16.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година в състав
Председател : КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Г.Гилева като разгледа
докладваното от съдия Косева гр. дело № 487/2017
година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание договорни отношения между
страните във връзка с чл.63, чл.75, чл.99 и чл100 от ЗЗД.
Ищецът „О.Ф.Б.“ ЕАД претендира съдът да осъди В.С.В.
да му заплати като на цесионер сумата от 5536 евро главница и законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба, 354,99 евро договорна лихва
за периода 23.03.2012 год. -24.10.2012 год., направените в производството
разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение на база Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Твърди, че по силата на сключен между ответника и „Б.Д.“
ЕАД договор за кредит за текущо потребление от 17.05.2008 год., Б. Д. е
предоставила на В.С.В. кредит в размер на 7 500 евро със срок на
издължаване 120 месеца от датата на усвояването му. Поради допусната забава в
плащанията повече от 90 дни на 28.03.2012 год. на осн. чл.19.2 от ОУ към
договора за кредит е станал автоматично предсрочно изискуем. Отправената до В.С.В.
изрична покана да изпълни доброволно задължението си е останала невръчена
поради промяна на адреса на длъжника.
По силата на договор за покупко-продажба на вземания
от 03.07.2013 год. сключен между „Б.Д.“ЕАД
и „О.Ф.Б.“ ЕАД е придобил вземането, което „Б.Д.“ЕАД имала към В.С.В. и поръчителят
Й. Хр. Хр. въз основа на договора за кредит за текущо потребление от 17.05.2008
год., в едно с всичките му привилегии и обезпечения. След като е бил изрично
упълномощен от „Б.Д.“ ЕАД от името на същата е уведомил ответника за
прехвърлянето на вземането. След получаване на уведомлението длъжникът отправил
възражение до него. В случай, че съдът не приеме, че длъжникът е уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение, моли при условията на евентуалност съдът да
приеме, че ответникът е уведомен за изискуемостта на вземането с връчването на
препис от настоящата искова молба.
Ответникът В.С.В.
моли съда да прекрати производството по отношение на предявения осъдителен иск
поради недопустимост на иска. Моли съда да му присъди направените по делото
разноски. Твърди, че обявяването на предсрочната изискуемост на кредита става с
нарочно изявление на кредитора, което изявление произвежда действие след като
достигне до длъжника. Твърди, че уговорената с договора автоматично настъпваща
предсрочна изискуемост не произвежда действие, ако банката не е упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Възразява срещу
основателността на искането на ищеца, съдът да приеме, че с връчването на
настоящата искова молба кредитът става предсрочно изискуем. Оспорва като
неистински документ представената от ищеца с исковата молба обратна разписка с ***********твърди,
че текстът в частта „Получател“ не е изпълнен от него. Счита предявеният иск за
неоснователен поради това, че не е спазена нормата на чл.99 ЗЗД и поради това,
че си е изпълнявал задължението по чл.5 от договора чрез внос на суми по
посочената в договора за кредит сметка и направените по тази сметка погашения
надвишават многократно претендираните от ищеца суми. Оспорва доказателствената
сила на представеното по делото извлечение от сметка като твърди, че този документ не носи подписа
на лицето, което следва по закон да е съставител на документа или да е надлежно
оторизирано да го подпише. Заявява, че никъде в договора не е уговорено как и
кога се издължава уговорената в чл.7 възнаградителна лихва. Също не става ясно
на какво основание в представеното извлечение от сметка са посочени периодите
на изискуемост на договорната и наказателната лихви.
От събраните по делото доказателства преценени по
отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
На 17.05.2008 г. „Б.Д.“ ЕАД и В.С.В. са сключили
договор за кредит за текущо потребление, с който банката поема задължението да
отпусне на В.С.В. кредит в размер на 7500 евро със срок на издължаване 120
месеца, считано от датата на първото усвояване на кредита. Усвояването на
кредита е договорено да стане чрез разплащателна сметка №******. Погасяването
на кредита е договорено да стане чрез месечни погасителни вноски по приложения
по договора погасителен план, постъпващи по разплащателна сметка № ******, с
падеж на издължаване на всяка вноска - 25-то число на месеца. На 17.05.2008 г. В.С.В.
е подписал съгласие за директен дебит, с което се е съгласил „Б.Д.“ ЕАД да
плаща по искане на „Б.Д.“ ЕАД при условията на директен дебит до размер на месечната
вноска и закъснения по кредита по всички сметки в лева и валута до
окончателното погасяване на кредита в размер на 7500 евро Посочено е, че
директния дебит се отнася до месечна вноска 98,70 евро плюс дължимите лихви и
такси (стр. 54). В договора за кредит са уговорени лихва за предоставения
кредит, годишния процент на разхода по кредита и приложимостта на общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица,
приложено като неразделна част от договора за кредит.
На 25.10.2012
г. въз основа на подадено от „Б.Д.“ ЕАД заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение е образувано ч.гр.д. № 5175/2012 г.
по описа на РС - Сливен. В заявлението изрично е записано от заявителя „Б.Д.“ЕАД,
че „кредитът е предсрочно изискуем на осн. чл.19.2 от Общите условия, забавата
в плащанията е над 90 дни към подаване
на заявлението, последната платена вноска по кредита е на 25.02.2012 год.“,
писмен документ за извършването на това изявление и за достигането му до
длъжника не е представен. Производството по делото е прекратено и е изпратено
по подсъдност на РС – Казанлък, пред който е образувано ч.гр.д. № 3323/2012 г. Издадена
е заповед № 2349/19.12.2012 г.
На 03.07.2013 г. „Б.Д.“ ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕАД са сключили
договор за покупко-продажба на вземания. Видно от представения
приемно-предавателен протокол от 21.08.2013 г. сред предадените от „Б.Д.“ ЕАД
на „О.Ф.Б.“ ЕАД досиета на потребители е и досието на В.С.В.. С изрично писмо „Б.Д.“
ЕАД на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД във връзка с сключения договор за цесия
изрично е потвърдила настъпилото прехвърляне на вземанията с дата на
прехвърляне 06.08.2013 г. Видно от представеното пълномощно (л.43) „Б.Д.“ ЕАД е упълномощила „О.Ф.Б.“
ЕАД да уведоми от името на „Б.Д.“ ЕАД всички длъжници
по вземания по кредити, които банката е цедирала по договора за цесия от
03.07.2013 г. за извършената цесия.
В качеството си на пълномощника на „Б.Д.“ ЕАД „О.Ф.Б.“
ЕАД изготвя на 06.08.2013 г. уведомление до В.С.В. за извършеното прехвърляне
на вземането, което „Б. Д.“ има към него към „О.Ф.Б.“ ЕАД. В уведомлението е
посочено, че към 06.08.2013 год. размерът на дълга на В.С.В. към „Б.Д.“ЕАД
възлиза на 6866,94 евро, от които 5536 евро главница, 459,71 евро лихва, 472,37
евро законна лихва и 398,86 евро разноски. Уведомлението е изпратено от „О.Ф.Б.“
ЕАД до В.С.В. на адрес *** с известие за доставяне, описано с пореден № 120 и **********
В известието за доставяне е отбелязано, че писмото е достигнало лично до В.С.В.,
но видно от заключението на съдебно-почерковата експертиза с вещо лице П.Г.П.,
която съдът възприема изцяло, подписът, в тази обратна разписка за получател на
документа не е изпълнен от В.С.В.. Ръкописният текст „В.С.В.“ срещу реквизита
„пълномощно“ в обратна разписка ***********не е изпълнен от В.С.В..
Срещу издадената по ч.гр.д. № 3323/2012 г заповед №
2349/19.12.2012 г. В.С.В. е подал на 20.09.2016 г. възражение, че не дължи
изпълнение на задължението по заповед № 2349/19.09.2012 г. В производството по
ч.гр.д. № 3323/2012 г. В.С.В. е подал молба вх. № 10894/17.10.2016 г., с която
е заявил че не е бил надлежно уведомен за извършената цесия и представя и моли
съда да приеме представения от него договор за цесия, сключен на 07.03.2013 г.
между „Б.Д.“ ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕАД. Наред с договора В.С.В. е представил два броя (идентични
по съдържание с уведомлението от 06.08.2013 г., предмет на писмото изпратено с
обратна разписка № ***********заверени копия на адресирано до него от
изпълнителния директор на „О.Ф.Б.“ ЕАД писмено уведомление за сключването на
договорът за покупко-продажба на вземания на 03.07.2013 г. и за прехвърляне на
вземането, което „Б.Д.“ ЕАД има към В.С.В. от банката към „О.Ф.Б.“ ЕАД. В
писмото се съобщава, че изявлението относно прехвърлянето на вземането „О.Ф.Б.“
ЕАД прави въз основа на изрично пълномощно от 06.08.2013 г.
Въз основа на подаденото от В.С.В. възражение „О.Ф.Б.“
ЕАД на 10.11.2016 г. е подало искова молба за установяване на вземането по
заповед № 2349/19.09.2012 г., въз основа на която е образувано гр. д. №
6945/2016 г. по описа на РС – Бургас. Наред с установителния иск по чл. 422 ГПК, при условията на евентуалност – ако съдът приеме, че поради липса на уведомление
до длъжника, за настъпила предсрочна изискуемост на вземането към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, ищецът
е предявил осъдителен иск, предмет на настоящото производство.
Производството по гр.д. № 6945/2016 г. по описа на РС
– Бургас е прекратено и изпратено по подсъдност на РС – Казанлък, пред който е
образувано гр.д. № 487/2017 г.
Производството по предявения от ищеца установителен
иск с пр.осн. чл.422 ГПК е прекратено с определение № 296/24.02.2017 г. по
гр.д. № 487/2017 г.
Безспорно в отношенията между страните е, че
кредиторът „Б.Д.“ ЕАД не е обявила с изрично изявление настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита, не е отправяла изявления до В.С.В. за настъпване на
предсрочна изискуемост на същия. Не е налице съвпадение на твърденията на
кредитора „Б.Д.“ЕАД и на ищеца „О.Ф.Б.“ ЕАД досежно
моментът, към който са били налице условията за настъпването на такава предсрочна
изискуемост – ищецът сочи датата 28.03.2012 год., но кредиторът на задължението
„Б.Д.“ ЕАД твърди, че последната платена от длъжника вноска е на 25.02.2012
год. и условията за предсрочна изискуемост са налице към 25.10.2012 год. –
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза с вещо лице Й.Ц.-К. и т.19.2 от Общите условия за ПКТП, към 28.03.2012
г. са били налице условия остатъкът от кредита да стане предсрочно изискуем
поради това, че към тази дата е имало неплатени четири броя месечни погасителни
вноски. В случай на настъпване на предсрочна изискуемост задължението става за
целия кредит. До предявяване на молбата за събирането на кредита по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза с вещо лице Й.Ц.-К. сметката, обслужваща кредита е № 15594330, а
посочената по договора за кредит, като обслужваща кредита сметка № ****** е
тази, по която В.С.В. е следвало да има налични средства на датата на падежа на
всяко едно от задълженията му по договора за кредит. По тази сметка, чийто
титуляр е В.С.В. ответникът е следвало да има средства в размер достатъчен да
погаси паричните задължения, предмет на неговото нареждане за директен дебит. В.С.В.
е захранвал собствената си разплащателна сметка чрез вноски правени на каса, в
банков офис, за което са съставяни вносни бележки. В представените по делото
вноски бележки липсва вписване на основание за внасяне на паричната сума по
личната сметка на В.С.В. различно по смисъл от „вноска по разплащателна
сметка“. От тази своя банкова сметка В.С.В. е нареждал извършването на преводи
и към „Б.Д.“ЕАД и към други банки. Автоматичното прехвърляне на парична сума от
сметка № ****** по обслужваща кредита сметка № *****е извършвано от „Б.Д.“ ЕАД
до размера на нареденото с директния дебит съставен на 17.05.2008 г., който
съгласно съдържанието на документа и на осн. т. 10.1, т. 11.1 от Общите условия
за предоставяне на кредити за текущо потребление се ограничава до размера на
месечната погасителна вноска. Погасяването, респ. прехвърлянето на суми от
сметката на В.С.В. по сметката, обслужваща кредита, над дължимите месечни
вноски се извършва по изрично писмено нареждане на кредитополучателя – В.С.В. и
само чрез разплащателната сметка на кредитополучателя (т. 12.2). При предсрочно
погасяване кредитополучателят заплаща такса върху предсрочно погасената част от
кредита равна на 25 % от годишния процент на разходите, посочен в погасителния
план към договора за кредит.
Последното направено от В.С.В. плащане по договора за
кредит е на 05.06.2012 г., общия размер на направените от В.С.В. вноски по
кредита за периода 17.05.2012 г. – 17.08.2012 г. е 5393,41 евро. Те са
разпределени от „Б.Д.“ ЕАД както следва: 1194 евро за погасяване на главницата;
2732,23 евро за погасяване на договорна лихва; 596,21 евро за погасяване на
такси и данъци и 60 евро за погасяване на такса за управление на кредита; 10,97
евро санкционираща лихва върху главницата. Искане за предсрочно погасяване на
кредита или плащане на такса за предсрочно погасяване на кредита не е правено
от В.С.В., респ. не е събирано от кредитора.
На осн. чл. 23, т. 6, изр. 2 от Общите условия за ПКТП
в във връзка с чл. 13 от договора за текущо потребление банката на 30.03.2012
г. е начислила капитализирана заемна такса, поради преобразуването на кредита в
предсрочно изискуем, такса в размер на 30 евро, която такса, съгласно чл. 23,
т. 6, изр. 3 от Общите условия увеличава размера на дълга.
Видно от заключението на вещото лице за периода
17.05.2008 г. – 17.08.2008 г. общо постъпили по разплащателната сметка на В.С.В.
средства възлизат на 11534,56 лв. От тях банката е събрала за обслужване на
самата сметка 55,31 лв., по нареждане на В.С.В. е извършила междубанкови
преводи некасаещи договора за кредит в размер на 913,08 лв. и е прехвърлила от
разплащателната сметка по обслужващата кредита сметка 10566,17 лв. Размерът на
неиздължената главница по кредита към 25.10.2012 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение възлиза
на 5995,71 евро. Сумата 5995,71 евро е формирана от разликата между усвоената
главница по договора за кредит в размер на 7500 евро и погасената с правените
от ответника плащания главница в размер на 1994 евро (5506 евро); заемната
такса от 30 евро поради обявяване на кредита за предсрочно изискуем; разликата
между дължимите общо договорни лихви в размер на 3087,22 евро и погасените чрез
плащане 2732,23 евро (354,99 евро); разликата между начислената лихва за забава
общо в размер на 700,93 евро, от които са погасени 596,21 евро (104,72 евро).
Видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза не е налице „надвнасяне“ на суми по парично задължение на В.С.В. произтичащо
от договора за кредит. В случаите, в които по разплащателната сметка на В.С.В.
е имало средства в по голям размер от месечната погасителна вноска за текущия
месец, банката е усвоявала от разплащателната му сметка само онези средства,
които са били необходими за погасяване на останало задължение за предходна
погасителна вноска, санкциониращата лихва върху главницата и таксата закъснение
за тези неплатени несвоевременно задължения и сумата дължима за текущата
месечната вноска. Наличието на свободни средства по разплащателната сметка на В.С.В.
след погасяване на дължимото до падежната дата на текущия месец не са били
обект на разпореждане на „Б.Д.“ ЕАД, т.е. не са ползвани от Банката за
погасяване на съществуващи задължения на длъжника по кредита. Средствата са
били на разположение на волята на В.С.В. и техния размер и движение не са имали
отношение към погасяването на кредита. От подробно приложеното към заключението
на вещото лице движение на средствата по сметката на В.С.В. и по разплащателната
сметка, обслужваща кредита се вижда, че В.С.В. е правил през 2012 г. плащания
след 28.03.2012 г. на 03.05.2012 г и 05.06.2012
г. Към 05.06.2012 г. Ако твърденията на ищеца относно момента на настъпване на
предсрочната изискуемост са верни, то В.С.В. не е дължал погасителна вноска с
падеж 25.04.2012 г., поради това, че на 28.03.2012 г. периодичното му
задължение се е превърнало в цял дълг. Сумите отнесени за погасяване на
задължения на В.С.В. преди 28.03.2012 г. и след тази дата са в съответствие с
уговореното между страните по договора за кредит по отношение поредността на
погасяване на задълженията по погасителен плат с месечна погасителна вноска. Видно от заключението на вещото лице със
сумата 90,37 евро, внесена след обявяване на кредита за предсрочно изискуем са
погасени паричните задължения на ответника за част от лихвите и част от
главницата (сумата е третирана като месечна погасителна вноска за месец април
2012 г.).
Поради липса на изрично уреждане на поредността на
погасяване на задълженията от момента на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, както в договора за кредит, така и в общите условия към него,
приложима е нормата на чл. 76 ЗЗД - погасяват се най-напред разноските, след
това лихвите и най-после главницата. Такова погасяване с постъпилите слез
28.03.2012 год. парични суми Банката кредитор не е правила, още повече, че
според нея основанието за предсрочна изискуемост е било налице към 25.10.2012
год.
От така приетите за установени факти и обстоятелства
съдът прави следните изводи:
Предявеният иск за сумата от 5995,71 евро общо е неоснователен
и следва да бъде прехвърлен.
Ищецът като купувач на вземане, което кредиторът на
ответника е имал към него встъпва в правата на кредитора и е легитимиран да предяви
иск за събирането му. Ответникът е легитимиран да отговаря по така предявеният
иск поради това, че преди образуване на настоящото производство е бил надлежно
уведомен за извършеното прехвърляне на задължението му от неговия кредитор „Б.Д.“
ЕАД на ищеца. Възражението на В.С.В., че не е спазена нормата на чл. 99 ЗЗД е
неоснователно. Ответникът е бил уведомен за извършената цесия, за което
обстоятелство свидетелства фактът, че на 17.10.2016
г. е разполагал лично и е представил в съда както адресираното до него
надлежно изготвено от ищеца в качеството му на пълномощник на „Б.Д.“ ЕАД
уведомление за прехвърляне на вземането, така и самия договор за цесия, сключен
между неговия кредитор и купувача на неговото задължение.
„О.Ф.Б.“ ЕАД има правен интерес от воденето на
настоящото производство поради това, че се легитимира като носител на вземане
към ответника, което не е погасено и правото да се търси по съдебен ред не е
преклудирано предвид факта, че с Определение № 119/30.01.2017 год. по ч.т.д.
1281/2016 год. по описа на Окръжен съд – Стара Загора като заявлението подадено
от „Б.Д.“ ЕАД по реда на чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение е отхвърлено. „О.Ф.Б.“ ЕАД има основание да предяви вземането,
което е закупило, а доколко и дали
вземането е съществувало към момента на прехвърлянето на правата върху него, е
въпрос засягащ основателността на претенцията.
Предсрочна изискуемост на остатъка от кредита не е
обявявана, налице е разминаване между заявения от „Б.Д.“ЕАД в заявлението за
издаване на заповед по чл.417 ГПК момент на „настъпване на предсрочната
изискуемост“ и твърденият от ищеца в исковата молба момент както и реалното
поведение на кредитора „Б.Д.“ ЕАД по повод погасяване на паричните задължения,
изразяващо се в разнасянето на постъпилите парични суми по сметката обслужваща
кредита като при изпълнение на задължение за плащане на поредната погасителна
вноска.
Твърдението на ищеца, че поради допусната забава от
ответника в плащанията на задълженията по кредита за период от повече от 90 дни
на 28.03.2012 год. кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем е недоказано
и не основателно. Чл.60, ал.2 от Законът за кредитните институции предвижда, когато
кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или
повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед по реда на
чл.417 ГПК. Съгласно даденото с т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, разрешение, обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Постигнатата
в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски
или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да
уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, видно от даденото
тълкуване, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника – кредитополучател.
След като
въпреки констатираното неизпълнение на задълженията по договора, кредиторът „Б.Д.“
ЕАД не е заявил, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
ответника, в качеството му на кредитополучател, кредитът по договора за текущо
потребление сключен на 17.05.2008 г. между „Б.Д.“ ЕАД и В.С.В. не е бил към
момента на сключване на договора за цесия, не бил момента към подаване на настоящата
искова молба и не е и към настоящия момент предсрочно изискуем.
Към момента на цедирането на вземането, което „Б.Д.“
ЕАД е имала към ответника - 03.07.2013 год., задълженията на ответника към „Б.Д.“
ЕАД са били различни по размер и основание от тези, предмет на договора за
цесия. Той е дължал на „Б.Д.“ ЕАД
непогасените до тази дата месечни погасителни вноски, лихвите, санкциите за
забава, таксите, но не и целия остатък до
края на срока на договора от получения
кредит. С други думи, ищецът, в качеството си на купувач на дълга на ответника
към „Б.Д.“ ЕАД е купил права върху вземане, каквото „Б.Д.“ ЕАД не е имала към
ответника в този момент и каквито права не е могла да придобие и не е придобила
след прехвърляне на вземането. Тъй като
прехвърлянето е възмездно отговорността за съществуването на вземането към
момента на прехвърлянето е на кредитора- „Б.Д.“ЕАД.
Претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва
върху главницата, считано от 25.10.2012 г. до окончателното изплащане на
вземането може да бъде претендирана, считано от 10.11.2016 г. поради това, че
претенцията на ищеца е предявена за първи път с исковата молба, въз основа, на
която е образувано настоящото производство.
Страните представят списък на разноските.
Ищецът претендира 1239 лв., от които 569 лв. за
държавна такса, 370 лв. за възнаграждение за изготвените съдебно-счетоводни
експертизи и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, чл. 8 ГПК. Разноските
са направени - 569 лв. държавна такса, платена на 20.06.2017 г., 200 лв.
депозит за съдебно-счетоводна експертиза, платен на 11.07.2017 г., 170 лв. доплащане за съдебно-счетоводна
експертиза, платена на 12.02.2018 г. В полза на ищеца следва да бъде присъдено
претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Ответникът претендира 1835 лв. разноски, от които 970
лв. за правна помощ и съдействие, 260 лв. за съдебно-почеркова експертиза, 495
лв. за съдебно-счетоводна експертиза. Разноските, които се претендират са
направени, затова и на осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да му ги заплати
изцяло.
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от О.Ф.Б.“
ЕАД с ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление:*** предявеният против В.С.В. ЕГН ********** *** със съдебен адрес ***,
офис 306, адвокат Т.Ж.Ч. иск съдът да осъди В.С.В. ЕГН ********** да заплати на
„О.Ф.Б.“ ЕАД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от И. Г. Д.-М. - изпълнителен директор и Е. Д. Кр. – Прокурист на основание договор за кредит за текущо
потребление от 17.05.2008 г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД и В.С.В. на основание
сключен на 03.07.2013 г. между „Б.Д.“ ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕАД договор за цесия,
сумите: -5536 евро главница; 354,99 евро договорна лихва от 23.03.2012 г. до
24.10.2012 г.; - 104,72 евро наказателна лихва от 28.03.2012 г. до 24.10.2012
г.; законната лихва върху сумата 5536 евро, считано от 10.11.2016 г. и до
изплащане на задължението като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „О.Ф.Б.“ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.С.В. ЕГН **********
*** сумата от 1895 лв., представляваща разноски по делото в претендирания
размер.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: