№ 137
гр. Варна, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело №
20213100900707 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба
на ЕМ. П. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Варна, кв.
„Младост” 146, вх.1, ет.1, ап.1, с която срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, 1407, район „Лозенец”, бул. „Черни Връх” №51 Д, са
предявени следните искове:
1. за заплащане на сумата 60 000 лева, представляваща претендирано
като дължимо обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди,
причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
18.11.2020г., в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Хан Севар” с бул.
„Република”, по вина на водача на лек автомобил „Форд Мустанг” с рег. № №
********, С.С.Г., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна, към
момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „ЛЕВ ИНС” АД по
застрахователна полица №********, валидна до 11.12.2020 година;
2. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата 60 000 лв., считано от 01.03.2021г. (датата на уведомяването
на застрахователя) до окончателното й плащане;
3. за заплащане на сумата 2 010 лева, представляваща общия
претендиран размер на дължимото обезщетение за обезвреда на
претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в претърпени
загуби (направени разходи за лечение) вследствие на ПТП, настъпило на
18.11.2020г., в гр. Варна, на кръстовище на ул. „Хан Севар” с бул.
1
„Република”, по вина на водача на лек автомобил „Форд Мустанг” с рег. № №
********, С.С.Г., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна,
към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „ЛЕВ ИНС” АД по
застрахователна полица № ********, валидна до 11.12.2020 година;
4. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху всяка една главница по фактури №**********/19.11.2020г.,
№**********/21.04.2021г. и №**********/20.07.2021г., удостоверяващи
сторените разходи за лечение, считано от датата на направата на всеки разход
(датата на издаване на съответната фактура) до окончателното плащане.
Ищецът претендира и осъждане на ответника да му заплати направените
разноски за производството.
Твърденията и възраженията на страните, разграничаването на спорните
и безспорни релевантни за спора факти и разпределянето на тежестта за
тяхното доказване, е извършено с доклада по делото в първото и единствено
по делото открито съдебно заседание от 10.03.2022 г.
За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след
анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на
приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:
Предмет на иска е правото на ищеца ЕМ. П. К., ЕГН **********, от гр.
Варна като трето увредено лице, да получи пряко от ответното
застрахователно дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”
АД, ЕИК *********, гр. София, обезщетение за причинените му вреди
(имуществени и неимуществени) вследствие на ПТП, настъпило на
18.11.2020г., в гр. Варна, на кръстовище на ул. „Хан Севар” с бул.
„Република”, по вина на водача на лек автомобил „Форд Мустанг” с рег. №
********, С.С.Г., ЕГН **********.
Исканите обезщетения за обезвреда на понесените неимуществени и
имуществени вреди, са в размери съответно 60 000 лева и 2 010 лева. Същите
се претендират ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на уведомяването на застрахователя – по
отношение главницата за неимуществените вреди, съответно считано от
датата на издаване на съответната фактура за всеки сторен разход – по
отношение на търсеното обезщетение за имуществените вреди, до
окончателното плащане.
Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432,
ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), съответно в чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2
от КЗ и чл.86, във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД.
Между страните не е налице спор, установява се и от представения по
делото заверен препис от протокола за проведено на 31.05.2021г. съдебно
2
заседание на Варненски районен съд, НО, 45-ти състав, по НОХД
№2014/2021г., че с одобрено от съда и влязло в сила споразумение
№130/31.05.2021г. водачът на лекия автомобил, причинил уврежданията,
С.С.Г. от гр. Варна е бил признат за виновен в извършването на престъпление
по чл.343, ал.3, предл. последно, б. „а”, предл. 2, във вр. с ал.1, б. „б”, предл. 2
и чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 18.11.2020г. в гр. Варна, при управление
на МПС - л.а. „Форд Мустанг” с рег. № № ******** нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.119, ал.1 и чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП, в резултат на
което по непредпазливост причинил на ищеца ЕМ. П. К. от гр. Варна средна
телесна повреда, като деянието е извършено на пешеходна пътека. За това
престъпление на извършителя Г. е било наложено съответно наказание.
Фактът, че към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Форд
Мустанг”, с рег. № ********, сключена със „Застрахователна компания Лев
Инс” АД по полица №********, валидна до 11.12.2020 г., като водачът С.С.Г.
е бил обхванат от нейната застрахователна закрила, не се оспорва от
ответното дружество. Този факт е установен служебно и чрез справка в сайта
на Гаранционния фонд (http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg),
което съдът е указал на страните на основание чл.155 от ГПК.
В настоящия случай, с оглед и разпоредбата на чл.300 от ГПК, във вр. с
чл.413, ал.2 и ал.3 от НПК, влязлото в сила Споразумение №130/31.05.2021г.
по НОХД №2014/2021г. на Варненски районен съд, НО, има доказателствено
значение за вината, деянието на извършителя С.С.Г. и неговата
противоправност.
Въз основа на събраните по делото доказателства - епикризи, резултати
от образно изследване, издадени съответно от МБАЛ „Света Анна - Варна”
АД и СБАЛОЗ „Д-р Марко Антонов Марков - Варна” ЕООД, гр. Варна,
рецептурни бланки, амбулаторни листи, медицинско направление, болнични
листи за временна нетрудоспособност, показанията на разпитания по делото
свидетел, обосновано следва да се заключи, че в резултат на ПТП, виновно
причинено на 18.11.2020 г. от С.С.Г., на ищеца ЕМ. П. К. от гр. Варна, е било
причинено травматично увреждане, изразяващо се в многофрагментно
вътреставно (колянна става) счупване на странично (латерално) плато на
големия пищял на ляв крак с разместване на фрагментите, довело като
резултат до необходимостта от специализирана медицинска помощ
(оперативно наместване фрактурата с вътрешна фиксация със заключваща
плака, тибия и фибула) и труден и продължителен възстановителен процес. За
период от около 7 дни ищецът е бил в болница, като е било проведено
оперативно лечение за открито наместване с вътрешна фиксация със
заключваща плака, направен е обилен лаваж, аспирационен дренаж, послоен
шев, суха стерилна превръзка. Изписан е с подобрение за провеждането на
амбулаторно лечение с указания за сваляне на конците на 15-ти
следоперативен ден, отбременяване на крайника за 45 дни, антитромботична
профилактика за 30 дни. При проведени впоследствие образни изследвания е
3
установено състояние на дискретна вкалцена периостална реакция по
латералните тибиални очертания проксимално, с изразен костен калус
проксимално от фрактурните линии.
Според показанията на разпитаната свидетелка М.П.И. – сестра на
пострадалия ищец, полагала непосредствено грижи за възстановяването му,
непосредствено след инцидента ищецът бил много стресиран, „в пълен шок”,
тъй като не очаквал такова тежко счупване. При пролежаването си в
болницата отказвал категорично да яде. След изписването му ищецът бил
настанен в дома на сестра си, тъй като живеел сам, а поради характера на
травмата 12 седмици не трябвало да стъпва въобще, за да не натоварва
ставата. През това време ищецът бил изцяло зависим от грижите на своите
близки, не можел да се обслужва сам, за хранене и ежедневните хигиенни
нужди зависел изцяло от грижите на сестра си и нейния съпруг. Бил много
потиснат, отказвал да се храни, отслабнал 10-на килограма и повече. От
третия месец започнал раздвижване с помощта на рехабилитатор, който всеки
ден идвал в дома, за да го научи да ходи с патерици, като натоварването на
крака било постепенно и поетапно (първоначално с около 20 % от тежестта на
тялото, след това 4 седмици 50 %, и т.н.). Това още повече стресирало ищеца,
тъй като не можел да излиза - било зимен период и студено, а се придвижвал
трудно дори из жилището. Наред с физическия дискомфорт, преживяното
било много тежък стрес за ищеца. Бил емоционално лабилен, въпреки
уверението на лекарите при контролните прегледи, че възстановяването върви
добре, той се страхувал да прекрачи и да пристъпи, за да не се счупи ставата
отново. Преди инцидента бил усмихнат човек, с много приятели, с които
общувал и се събирал постоянно, но след преживяното се променил, затворил
се, избягвал контакти. След 6-тия месец се върнал на работа, но и до сега
ходел с такси, въпреки че е на една спирка от кабинета си, тъй като
пресичането на булеварда, на който бил блъснат, за него било травмиращо.
Физически все още запазил леко накуцване, вървял бавно, избягвал да носи
тежко, за да не натоварва крака.
Направената в хода на производството комплексна съдебномедицинска
и психиатрична експертиза (СМПЕ) изцяло подкрепя твърденията на ищеца
за претърпените болки и страдания. Според вещото лице - съдебен лекар д-р
В. Д. причиненото на ищеца Е. К. увреждане на долен ляв крайник -
вътреставно раздробено счупване в областта на коляното, наложило
оперативно наместване на костните фрагменти и фиксирането им с метални
фиксиращи плаки и винтове, е обусловило трайно затруднение в движението
на левия крак за период от около 6-8 месеца, през който период пострадалият
е изпитвала болки и неудобства. Доказателствата, включително проведеният
от вещото лице личен преглед на ищеца сочат, че към настоящия момент
възстановителният процес е приключил - счупените кости в областта на
големия пищял на ляв крак са зараснали, основните функции на крака са
възстановени, но с наличие на остатъчни явления, свързани с болезненост в
коляното при продължително стоене прав или продължително движение.
4
Това според вещото лице е нормално с оглед нарушената гладкост на
ставните повърхности на големия пищял и наличието на метални фиксиращи
плаки, което е възможно да затруднява работата на ищеца като стоматолог.
Облекчаването на болковата симптоматика изисква ищецът периодично да
прави физиотерапия.
Фактът, че произшествието от 18.11.2020г. е било за пострадалия ищец
травмиращо стресогенно събитие, в резултат на което са настъпили
разстройства и промяна в социалното и емоционално функциониране, се
потвърждава и от заключението на вещото лице - психиатър д-р К. К.. Според
експертното мнение на вещото лице ищецът е с клинична сиптоматика на
Разстройство в адаптация -Генерализирана тревожност-Ф41 с ПА, като и
към настоящия момент психичните му оплаквания са актуални, създават
психологичен дискомфорт в ежедневието му. Пострадалият е с подчертана
интровертна нагласа (затвореност, ограничност на споделянето, изборност на
контактите, трудно допускане на останалите до вътрешните си преживявания,
затруднение в емоционалния контакт и резонанс), с понижен праг на
фрустрация, като независимо, че полага медицински грижи при специалист-
психиатър за овладяването на състоянието, с времето (напр. след 3-4 години)
може да оформи т.нар. синдром на посттравматично стресово разстройство,
за което към настоящия момент експерта констатира наченки на
симптоматиката. Допълнително значение за психичното състояние има и
факта, че пострадалият не е семеен, живее сам и извън сестра си няма друга
семейна и социална подкрепа.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установена причинно-следствената връзка между виновното и противоправно
поведение на застрахования водач Светослав Г. и уврежданията на
пострадалия ищец Е.К., което налага извода за безспорна доказаност на
основанието за ангажиране на отговорността на ответното дружество –
застраховател за обезвреда на вредите.
Като има предвид: момента на настъпване на процесното събитие (м.
ноември 2020г.); социално-икономическата обстановка в страната към този
момент, обуславяща обществения критерий за справедливост на този етап от
нейното развитие; възрастта на пострадалия към посочения период, семеен и
социален статус (58-годишен, несемеен, работещ като стоматолог); вида и
характера на получените травматични увреждания, подробно описано в
приетата КСМПЕ; начина, времетраенето и степента на тяхното
възстановяване - оперативна интервенция за наместване на костните
фрагменти и фиксирането им с метални фиксиращи плаки и винтове,
протекла успешно и възстановяване на основните функции на крака, но с
персистиращи и понастоящем болки в коляното, лесна уморяемост при дълъг
престой в изправено положение, провокирани и от нарушената гладкост на
ставните повърхности и останалите метални фиксиращи плаки,
необходимостта с оглед на това системно и продължително провеждане на
рехабилитационни процедури; безспорното отражение на полученото телесно
5
увреждане върху физическото здраве и психиката на пострадалия,
претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, в съответствие
и с прогласения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта съдът приема, че
на ищеца ЕМ. П. К. следва да се определи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева.
По тези съображения предявеният иск за присъждане на обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди се уважава в размер на 50 000
лева като в останалата му част до пълния претендиран размер от 60 000 лева
се отхвърля като недоказан.
По изричната разпоредба на чл.429, ал.3 от КЗ началният момент на
забавата за застрахователя е по-ранната от двете дати на уведомяването му за
настъпването на застрахователното събитие - от самия застрахован по реда на
чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от увреденото лице (в т.ч. и чрез предявяване на
застрахователна претенция). И тъй като в случая от една страна липсва спор,
че пострадалият ищец Е. К. е предявил пред ответното дружество –
застраховател на отговорния за вредите деликвент застрахователна претенция
за плащане на обезщетение едва на 01.03.2021г., а от друга страна, в хода на
делото нито е твърдяно, нито е установено с надлежни доказателства, че в
предходен момент застрахователят е бил уведомен от самия деликвент
(водача С. Г.) по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ за настъпилото
застрахователно събитие, то именно датата 01.03.2021г. следва да се приеме
като дата на уведомяване по смисъла на чл.429, ал.3 КЗ. Ето защо именно
това е датата, от която за ответника настъпва задължението за плащане и на
следващите се лихви за забава по чл.429, ал.2, т. 2, вр. с ал.3 от КЗ.
Поради това следва да се уважи и акцесорната претенция, като
дължимото обезщетение от 50 000 лева се присъди ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице – 01.03.2021г., до окончателното плащане.
По претенцията за присъждане на обезщетение за причинени на ищцата
имуществени вреди.
Имуществените вреди, настъпили в резултат на непозволено увреждане,
са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са
последица от засягането на налично благо, като намаляване на стойността или
погиване на вещи, понасянето на разноски и др. Пропусната полза се изразява
в неосъществено увеличение на имуществото.
В конкретния случай, като основание на предявената от ищеца
претенция за имуществени вреди се заявяват понесени разноски във връзка
със закупени консумативи и заплатен медицински преглед, т.е. касае се за
претърпени загуби. Заявеният размер на тази претенция е 2 010 лева.
Въз основа на представените по делото писмени доказателства –
заверени копия от фактури, касови бонове от ЕКАФП, както и на основата на
представените по делото писмени доказателства – епикриза от МБАЛ „Св.
Анна” АД - гр. Варна, Клиника по ортопедия и травматология, амбулаторни
6
лист, медицински направления, рецептурна бланка, талон за медицинско
изделие, съдът приема, че сторените от ищеца разходи, свързани с лечението
на последиците от претърпяното пътно транспортно произшествие са
доказани.
Ето защо предявеният иск за обезвреда на тези вреди се приема за
основателен и доказан в пълния му размер от 2 010 лева.
Част от тази сума – 1 450 лв., следва да се присъди ведно със законната
лихва, считано от датата на направа на разхода – 19.11.2020г. (плащането на
тази дата е удостоверено с приложените талон за медицинско изделие и касов
бон от ЕКАФП). Сумите 60 лв.- сторен на 21.04.2021г. разход за медицински
преглед, съответно 500 лв.- сторен на 20.07.2021г. разход за медикамент
(хиалуронова инжекция), необходим за лечението, следва да се присъдят
ведно със законната лихва, считано от датата на направата на всеки разход до
окончателното им плащане.
По разноските.
С оглед изхода на спора и по аргумент от нормата на чл.78, ал.1 от ГПК
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца, оказал безплатно правна помощ и съдействие в
хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), съгласно
представения договор (л.87) се цени като основателно. Като съобразява
цената на главните искове (общо 62 010 лв.) и разпоредбите на чл.38, ал.2 от
ЗАдв и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет
съдът определя същото към минималния размер (отчитайки предмета на
производството и осъществените в хода му процесуални действия), а именно
на сумата 2 391 лева. От тази сума по съразмерност с уважената част на иска
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат С.С. сумата 2 005
лева.
С оглед изхода на спора и направеното нарочно искане от ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да му репарира
направените разноски за тази инстанция по съразмерност с уважената част на
иска. Видно от представения от ответника списък на разноските по чл.80 от
ГПК и доказателствата за тяхната направа (л.88-91), същите са в размер на 1
000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. От тях по съразмерност с
уважената част на исковете ответникът следва да му възстанови сума в размер
на 161,30 лева.
Съобразно правилото, установено в чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът ЗК
„ЛЕВ ИНС” АД следва да бъде осъден да заплати и следващите се държавни
такси за уважените искове, определени съобразно правилата на чл.72, ал.1,
във вр. с чл.71, ал.1 и чл.69, ал.1, т. 1 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр.22/2008г.) и
разноските по делото, платени първоначално от бюджета на съда. Дължимите
държавни такси за всеки един от основателните и уважени искове на ищеца
са в общ размер на 2 080,40 лева (2000, съответно 80,40 лева – по главните
7
искове). Разноските са в общ размер на 400 лева (платени възнаграждения на
вещите лица по КСМПЕ).
Въз основа на изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1407, район
„Лозенец”, бул. „Черни Връх” №51 Д, да заплати на ЕМ. П. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес в град Варна, кв. „Младост” 146, вх.1, ет.1,
ап.1, сумата 50 000 лева (петдесет хиляди лева), представляваща дължимо
обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 18.11.2020г., в гр. Варна, на
кръстовището на ул. „Хан Севар” с бул. „Република”, по вина на водача на лек
автомобил „Форд Мустанг” с рег. № № ********, С.С.Г., ЕГН **********,
обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на
застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”, сключена
със ЗК „ЛЕВ ИНС” АД по застрахователна полица №********, валидна до
11.12.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.03.2021г. (датата на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице) до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения главен иск за разликата над присъдения от
съда размер от 50 000 лева до пълния претендиран размер от 60 000 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1407,
район „Лозенец”, бул. „Черни Връх” №51 Д, да заплати на ЕМ. П. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес в град Варна, кв. „Младост” 146, вх.1, ет.1,
ап.1, сумата 2 010 лева (две хиляди и десет лева), представляваща общия
размер на дължимото обезщетение за обезвреда на причинените му
имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 18.11.2020г., в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Хан Севар” с
бул. „Република”, по вина на водача на лек автомобил „Форд Мустанг” с рег.
№ № ********, С.С.Г., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна,
към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „ЛЕВ ИНС” АД по
застрахователна полица №********, валидна до 11.12.2020г., ведно със
законната лихва, която се дължи считано от 19.11.2020г. - върху главницата
от 1 450 лева, считано от 21.04.2021г. - върху главницата от 60 лева,
съответно считано от 20.07.2021г. - върху главницата от 500 лева, до
окончателното плащане.
8
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1407, район
„Лозенец”, бул. „Черни Връх” №51 Д, да заплати на адвокат С.Б. Славов,
АК-Варна, с ЕГН **********, с адрес на кантората гр. Варна, ул. „Райко
Жинзифов” №52, ет1, ап.2, като пълномощник на Е.П. Карагьозов, ЕГН
**********, от гр. Варна, сумата 2 005 лева (две хиляди и пет лева),
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство по делото по съразмерност с уважената част на
исковете, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА ЕМ. П. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Варна,
кв. „Младост” 146, вх.1, ет.1, ап.1, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, 1407, район „Лозенец”, бул. „Черни Връх” №51 Д,
сумата 161,30 лева (сто шестдесет и един лева и тридесет стотинки),
представляваща част от направените от ответника разноски за
производството, съразмерна с отхвърлената част на исковете, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1407, район
„Лозенец”, бул. „Черни Връх” №51 Д, да заплати в полза на ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, по съответната сметка на съда, сумата 2 080,40 лева (две
хиляди и осемдесет и седем лева и четиридесет стотинки), представляваща
общия размер на дължимите по уважените искове държавни такси за тази
инстанция и разноските по делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен
съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок от връчването на препис
от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9