Р Е Ш Е Н И Е
№:900 22.06.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав
На осми юни две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 984 по описа за 2021 година, за
да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.19, ал.2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), вр. чл.211 от Закона
за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след постановяване на решение №
4576/09.04.2021г. по адм.д.№ 10173/2020г. на ВАС, V о., с което е отменено
решение № 891/17.07.2020г. по адм.д.№ 718/2020г. на Административен съд -
Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с дадени
задължителни указания.
Има за предмет жалба на В.Г.А.,***, против заповед №
Л-1097/28.02.2020г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН), с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и
е прекратено служебното й правоотношение по длъжност младши инспектор,
надзирател І-ва степен в Затвора гр.Бургас, І-ва категория.
В жалбата се релевират доводи за незаконсъобразност на
заповедта като постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателката счита за необосновано
в оспорения акт да се говори за извършена от нея кражба, защото по водената
прокурорска преписка за случая, тя е имала качеството на свидетел и не е
призната за виновна и осъдена за такова престъпление. С това е нарушена
презумпцията на невиновност. За нея не е ясно с кои свои действия от
преразказаните в заповедта кадри от видеозаписите на охранителните камери, е
нарушила етичните правила. Поставя въпроса адекватно ли е наложеното наказание
на създалата се ситуация. Намира, че не може да й бъде вменено във вина обстоятелството,
че инцидента е станал достояние на определен кръг лица, защото информация за
това не е била изнесена от нея, тя не е била със служебна униформа и не е
манифестирала служебното си качество. В хода на предходното разглеждане на
делото, след представяне на постановление на прокурора за отказ да се образува
досъдебно производството по случая, жалбоподателката заявява, че в него е
обосновано не само малозаначителност на деянието, но и липсата на присвоително
намерение към съответните вещи. На последно място е заявено, че дисциплинарно-наказващият
орган само декларативно е заявил за извършена оценка на цялостното поведение на
служителя, но не е отчел високите атестационни оценки на А..
При сегашното разглеждане на делото, чрез пълномощника
си адвокат Д.К. от АК-Бургас, жалбоподателката поддържа жалбата си. Счита, че доказателствата
посочени в оспорената заповед не съответстват на тези събирани по
дисциплинарната преписка. Представя писмена защита в която доразвива тезите си,
като посочва, че записите на охранителните камери не установяват съществуването
на дисциплинарното нарушение.
Ответникът – главен директор на ГДИН, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Тодор Ч., оспорва жалбата и моли
същата да бъде отхвърлена. С оглед дадените задължителни указания от ВАС, които
са две – за окомплектоване на преписката с видеозаписите от охранителните
камери и извършване преценка за формата на вината, счита, че от прегледа на
видеозаписите може да се установи, че действията на А. са изцяло умишлени, за
което тя е била наказана и с оспорената заповед. Представя писмена защита. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно по делото и видно от заповед №Л-6209/2 от
12.08.2008г. на главния директор на ГДИН (л.114 от адм.д.№ 718/2029г.),
жалбоподателката В.А. е била назначена за стажант-надзирател
в Затвора гр.Бургас. Със заповед №Л-1181/2 от 23.02.2009г. (л.135), тя е била предназначена
за надзирател.
С телеграма № 251р-39631/22.12.2019г. (л.29)
началникът на Затвора гр.Бургас бил уведомен от началник-група „ОДЧ“ при ОДМВР-Бургас,
относно установено лице извършило кражба на вещи от магазин Кауфланд, гр.Бургас,
ж.к.Меден рудник. При пристигането на местопроизшествието полицейските
служители установили В.А. и служителка на охраната в магазина. Последната им
споделила, че е забелязала на охранителните камери А. да се оглежда съмнително
и да поставя в якето си и дамската чанта стоки от магазина. При преминаване
през касовата зона А. била спряна от служителите по охраната, които установили
в дрехите и чантата й стоки на обща стойност от 80,86 лева. Посочен е номерът
на образуваната преписка.
По повод получената телеграма, началникът на Затвора гр.Бургас
отправил до главния директор на ГДИН, предложение изх.№2702/23.12.2019г., (л.27)
за образуване на дисциплинарно производство срещу младши инспектор В.А., с
оглед постъпилите данни за извършено нарушение на Етичен кодекс за поведение на
държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ (съкр. Етичния кодекс).
По това предложение е поставено началото на дисциплинарното
производство със заповед № Л-5574/27.12.2019г. на главния директор на ГДИН
(л.25). С нея на основание чл.207, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР, вр. чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, предвид постъпилите предварителни данни в предложението, за тежко
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, е образувано дисциплинарно
производство срещу жалбоподателката. Определен е дисциплинарно-разследващ орган
– комисия със съответен поименен състав, която в срок до 23.01.2020г. да
изготви становище за наличието на основание за реализиране на дисциплинарната
отговорност на служителя. Заповедта е връчена на А. на 06.01.2020г.
По повод образуваното дисциплинарно производство, В.А. депозирала обяснение рег.№91/07.01.2020г. (л.32) в което изложила, че на 22.12.2019г. около 09.00 часа отишла без униформа в магазин Кауфланд, гр.Бургас, ж.к.Меден рудник за да направи покупки за Коледа. В процеса на пазаруването, тъй като количката й била препълнена, поставяла някои дребни покупки в якето и дамската си чанта, с намерение да ги извади и заплати на касата заедно с останалата стока. В бързането на касата, заради наличието на много хора и нетърпението на други клиенти, забравила да обяви за плащане тези дребни стоки, като след напускането на касата била спряна от охраната. Общата сума на покупките й възлизала на 275,02 лева, за което е приложила касов бон (л.33), а тези които забравила да плати били на незначителна стойност. Стоката била възстановена в магазина. За последното е представен протокол за доброволно предаване (л.45).
А. саморъчно написала сведение в хода на извършената
полицейска проверка (л.42) с различно съдържание от даденото в хода на
дисциплинарната проверка обяснение. В него тя признала, че действително не е
заплатила цитираната стока на стойност около 75 лева, която била установена от
охраната. Съжалява за постъпката си, не е осъзнавала действията си в този
момент, има здравословни проблеми с дъщеря й и нея самата, както и три деца за
които се грижи. Не знае как се е подлъгала и обещала, че няма да се повтори.
Определената комисия като дисциплинарно-разследващ
орган, извършила проверка на фактите и обстоятелствата по случая, за която била
изготвена обобщена справка изх.№ 184/17.01.2020г. (л.50). Освен изпратените от
полицейските органи комисията изискала и получила от охранителната фирма СОТ
161, диск със записано видеосъдържание от охранителните камери на магазина (Във връзка с указанията на ВАС, изискано и представено
при настоящото разглеждане на делото – л.8). Обсъдено е възражението на А., че
намерените в дрехите и чантата й стоки на обща стойност 80.86 лева се дължи на
недоразумение, без умисъл от нейна страна. Счетено е, че деянието представлява
тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните
служители в ГДИН, регламентирани в чл.6, 15 и 17 от Етичния кодекс, с който
служителката била запозната на 11.01.2018г. Поради изложеното комисията приела,
че са налице основанията за реализиране на дисциплинарна отговорност на В.А..
Последната била запозната със справката на датата на издаването й –
17.02.2020г., са което е съставен и нарочен протокол (л.53).
Срещу констатациите по справката жалбоподателката
депозирала възражение рег.№ 421/20.02.2020г., в което оспорва констатациите и сочи,
че установените факти не отговарят на истината, което е довело по погрешни
крайни изводи за отговорност по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Невярно е отразена
общата стойност на незаплатената стока, тъй като установените в нея стоки са
били единични и насипани артикули, а в крайната цена са пресметнати целите
опаковки. За установяването на това е поискано да се изискат събраните
доказателства по извършваната проверка от Прокуратурата. А. счита, че
нарушението на служебната дисциплина не е тежко, защото не била с униформа и не
е афиширала служебното си качество, поради което не е уронила авторитета на
службата.
След подаването на възражението дисциплинарно-разследващата
комисия изготвила писмено становище изх.№ 231/22.01.2020г. (л.55). В него, във връзка
с отправените възражения, по-подробно били изследвани релевантните за случая
факти. Посочено е, че стойността на установените у А. незаплатени стоки била
възпроизведена на основание даденото на полицейските органи от „Кауфланд
България“ЕООД нарочно писмено сведение (л.44), съгласно което те са: 1.Линдор
снежни топки - 2 бр. х 6,79 лв. = 13,58 лв.; 2.Мини каланхое - 1 бр. х 3,39 лв.
= 3,39 лв.; 3.Бонбони Милка- 4 бр. х 2,69 лв. = 10,76 лв.; 4.Авокадо - 2 бр. х
3,29 лв. = 6,58 лв.; 5. Свещи - 2 бр. х 1,49 лв. = 2,98 лв.; 6.Мини мече - 1
бр. х 5,59 лв. = 5,59 лв.; 7.Милка снежен човек - 1 бр. х 2,15 лв. = 2,15 лв.; 8.Милка
шоколадов човек - 2 бр. х2Д5 лв. = 4,30 лв.; 9.Шоколадова кутия - 2 бр. х 9,99
лв. - 19,98 лв.; 10.Ванилова захар - 2 бр. х 0,69 лв. - 1,38 лв.; 11.Ванилова
есенция - 2 бр. х 2,29 лв. - 4,58 лв. и 12.Фрути фъстък - 1 бр. х 5,59 лв. =
5,59 лв. Изчислена, общата им стойност възлиза на 80,86 лева.
Комисията извършила преглед на видеозаписите от
охранителните камери, при който установила, че действително лицето от женски
пол установено от служителите на СОТ 161 в магазина като извършител на кражба
на стоки е жалбоподателката А.. Възпроизведени са отделни части от записите,
съобразно времето на извършване – разкъсване преди касовата зона на опакована
стока от А., изваждане на част от съдържанието – шоколад и поставяне в дамската
й чанта. Поставяне на вещ във вътрешния джоб на якето й, изкарване от
пазарската количка на поставена по-рано там стока и поставяне във вътрешния
джоб на якето. От съдържанието на видеозаписите е направен извода, че тези
действия са извършени съзнателно и виновно от А.. При всяко от тях тя умело
съобразява обстановката около себе си, като се оглеждала внимателно за наличие
на видеокамери и други клиенти.
Освен това комисията се е позовала и на поисканите и
получени от нея материали по водената прокурорска преписка, като са коментирани
даденото от А. сведение в хода на извършената полицейска проверка и обяснението
пред началника на затвора, в които тя е направила признание за извършеното. Прието
е, че неправомерните действия на жалбоподателката са станали достояние на
полицейските служители, органите на Прокуратурата, служителите на магазина и
охранителната фирма. Поведението й е несъвместимо с етичните правила за
поведение на държавните служители в ГДИН, регламентирани в чл.6, 15 и 17 от
Етичния кодекс, поради което е направено предложение до
дисциплинарно-наказващия орган за налагане на наказание уволнение.
След като получил становището на комисията, главният
директор на ГДИН изпратил на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР, покана до
жалбоподателката рег.№ 1192/15.02.2020г. (л.15) за даване на писмени обяснения.
Поканата е връчена на 18.02.2020г., като А. представила писмени обяснения
изх.№486 от 21.02.2020г. (л.18). В тях е посочила, че вече е дала обяснения във
връзка с образуваното срещу нея дисциплинарно производство, направила е
възражения и искания по доказателствата. Повторила е тезата си, че след като не
е била със служебна униформа, не е афиширила длъжностното си качество и
деянието не е станало достояние на широката общественост, поради което
извършеното от нея не осъществява белезите на тежко нарушение на служебната
дисциплина по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Изразила е също, че не са събрани
достатъчно доказателства за ангажиране на дисциплинарната й отговорност и по
никакъв начин не е уронила авторитета на системата, в която работи – ГДИН.
След като били събрани и оценени всички доказателства
по случая, в това число изготвените от дисциплинарно-разследващия орган
обобщена справка и становище, взета е предвид тежестта на нарушението,
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които то е извършено,
формата на вината, цялостното поведение на държавния служител по време на
службата, както и приетите писмените обяснения, които А. е дала в хода на
дисциплинарното производство, главният директор на ГДИН издал атакуваната сега заповед
№ Л-1097/28.02.2020г. С нея, след възприемане на мотивите на комисията изложени
в обобщената справка и становището й, на В.А., като заемаща длъжността
младши инспектор, надзирател І-ва степен в Затвора гр.Бургас, І-ва категория,
на основание чл.13, ал.2, т.9, пр.2 и чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, чл.204, ал.1, т.3, чл.194,
ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6, вр. чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, е наложено
дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното й правоотношение
Заповедта е връчена на жалбоподателката срещу подпис
на 04.03.2020г., който я е обжалвал чрез органа с жалба вх. № 2707/13.03.2020г.
Във връзка с дадените задължителни указания на ВАС в решение
№ 4576/09.04.2021г. по адм.д.№ 10173/2020г., настоящият съдебен състав изиска
от ответника и по делото беше приложен диск със записано на него
видеосъдържание – записи от охранителните камери на магазин Кауфланд,
гр.Бургас, ж.к.Меден рудник от деня на произшествието – 22.12.2019г. Копие от
същите беше предоставено на жалбоподателката и беше установено от съда, че
съдържанието му съответства на изложеното им възпроизвеждане в процесната
заповед и становището на комисията. Поради това съдът намира за неоснователно
направеното възражение, че доказателствата посочени в
оспорената заповед не съответстват на тези събирани по дисциплинарната
проверка.
По повод водената прокурорска преписка по делото е
представено постановление на прокурор от Районна прокуратура - Бургас от
26.03.2020г., за отказ да се образува досъдебно производство по случая. В него
прокурорът, след като обсъдил установеното деяние на А. приел, че наличните
данни не са достатъчни за да се обоснове безспорен извод, че то е умишлено,
защото извършителката е заплатила стока на стока в размер на 275 лева и е
налице основателно съмнение дали тя е действала с намерение да не заплати
стоката от 80 лева. Прокурорът не е обсъждал съдържанието на записите от
охранителните камери, вероятно и заради ограниченията които НПК създава при
приобщаването на доказателствения материал в хода на наказателните производства,
поради което в условията на евентуалност е посочил, че дори да са налице
достатъчно данни за извършено престъпление по чл.194 от НК от страна на А., то
приложение следва да намери разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, заради ниския
размер на присвоеното имущество.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
и в рамките на съдебната проверка, на основание чл.168, вр. чл.146 от АПК
Административен съд - Бургас в настоящия си състав, намира от правна страна
следното:
Жалбата по която е образувано съдебното производство е
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, съгласно датата на връчване на
заповедта и входящия индекс на жалбата. Тя изхожда от надлежно легитимирано
лице по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт, съобразно нормите на чл.211 от ЗМВР, вр.
чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, поради което се явява и процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по
следните правни съображения:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – главен
директор на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, който на основание чл.13,
ал.2, т.9, пр.2, вр. чл.19, ал.2 от ЗИНЗС е компетентен да налага дисциплинарни
наказания по чл.197, ал.1, вр. чл.204, ал.1, т.3 от ЗМВР, на служителите в Главната
дирекция и териториалните й служби, каквато е жалбоподателката. Същата е
издадена в изискуемата писмена форма, с посочване на фактически и правни
основания за постановяването й, съобразена е с материалноправните разпоредби на
закона, като при издаването й административният орган не е допуснал нарушение
на процесуалните правила.
Дисциплинарното производство е образувано с писмена
заповед на главния директор на ГДИН, с която е назначен и дисциплинарно-разследващ
орган – в случая комисия, в изпълнение на изискването на чл.207, ал.1 и 2 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е протекло в рамките на законоустановения
срок, съгласно чл.195, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ дисциплинарното наказание да се
наложи в двумесечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от една
година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а нарушението е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган, съгласно чл.196, ал.1 и 2 ЗМВР. В
конкретния случай дисциплинарно наказващият орган е уведомен за извършеното
нарушение и то е установено от него на 27.01.2020г., когато е запознат с
обобщената справка, изготвена от дисциплинарно-разследващата комисия на
17.01.2020г. в изпълнение на изискването на чл.207, ал.7 от МВР. Заповедта за
налагане на наказанието е издадена на 28.02.2020г., т.е в предвидения от закона
срок. Държавният служител А. е дала писмени обяснения, с които органът наложил
наказанието се е запознал и които изрично са посочени в процесната заповед. Ето
защо, съдът приема, че е спазено императивното изискване на чл.206, ал.1 от ЗМВР, преди налагане на дисциплинарното наказание, наказващият орган да изслуша
държавния служител или да приеме писмените му обяснения.
Като фактическо основание за наложеното наказание в
заповедта е посочено, че на 22.12.2019г. в магазина Кауфланд, ж.к.Меден рудник,
гр.Бургас, след преминаване през касовата зона на магазина, В.А. е спряна от
охраната и след извършена проверка е установено, че в дрехите и чантата й има
стока (шоколадови изделия, ядки, свещи и др.), на обща стойност 80,86 лева,
която не е заплатена – дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4, вр.
чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, вр. чл.19, ал.2 от ЗИНЗС.
Съгласно чл.194, ал.4 от МВР, дисциплинарната
отговорност е лична, като всеки държавен служител отговаря за своите действия
или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина.
Следователно нарушение на служебната дисциплина е
виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение
задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства
на правнодължимото поведение на служителя.
По установените от органа фактически положения от обективна
страна не се спори. Жалбоподателката признава, че не е заплатила намерените от
охраната след касовата зона на магазина стоки, в джобовете и дамската й чанта. Спорът е, виновно и то при форма на вината
пряк умисъл, ли е извършено деянието от нея, т.е. налице ли е било присвояване
или както твърди А., тя е забравила да заплати стоките, т.е. налице е
непредпазливо деяние, при форма на вината небрежност.
С оглед съдържанието на видеозаписите от охранителните
камери, приобщени към доказателствения материал по делото по указание на ВАС,
настоящият съдебен състав намира че жалбоподателката от обективна и субективна
страна е осъществила състава на посоченото в обжалваната заповед дисциплинарно
нарушение, като формата на вината няма съмнение, че е пряк умисъл. Съдът
споделя изводите на дисциплинарно-разследващата комисия в съобщението и
наказващия орган в процесната заповед, че това следва от цялостното поведение
на А. в магазина да прикрива и поставя намерените по-късно незаплатени вещи във
вътрешния си джоб и дамска чанта, оглеждането за наличие на видеокамери и други
клиенти. Това лесно се установява след преглед на приложените видеозаписи от
охранителните камери.
С действията си младши инспектор А. е извършила тежко
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР,
което е несъвместимо с етичните правила на поведение на държавните служители в
ГДИН, уронващи престижа на службата, регламентирани в чл.2, ал.1 (Етичните правила в този кодекс са приложими спрямо
държавните служители за техните действия на поведение в работно и извънработно
време), чл.6 (Стриктното спазване на закона от страна на държавния
служител допринася за гарантирането на правата и свободите на гражданите и
авторитета на институциите в РБ), чл.15 (Държавният
служител пази доброто име на институцията, която представлява) и чл.17 (Държавният служител насърчава хората да спазват закона
като дава личен пример с поведението си) от Етичния кодекс, с които е била
запозната.
За да е налице тежко нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1,
т.13 от ЗМВР деянието следва да е от такова естество, че реално да застрашава с
намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в
надзорно-охранителната служба. Мястото и времето на извършване на нарушението
са без значение, защото това не е елемент на фактическия състав. В случая
деянието е извършено на публично място. Действията трябва да са станали или е
възможно да станат достояние на други лица, какъвто е конкретният случай.
Действията на А. са възприети от служителите в магазина и фирмата за охрана,
други клиенти, както и от пристигналите на местопроизшествието полицейски служители,
т.е станали са достояние на част от обществеността, с което В.А. е уронил
престижа на службата. Няма съмнение, че поведението й е неприемливо и
несъвместимо със заеманата от нея длъжност. Действията на А. сочат на тежко
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР за
което правилно й е наложено предвиденото най-тежко дисциплинарно наказание –
уволнение.
Неоснователно е възражението за нарушаване на
презумпцията за невиновност. Сочените в постановлението на прокурора малозначителност
на деянието по смисъла на НК и евентуалната липса на присвоително намерение към
съответните вещи (доп. прокурорът не се е
позовал в постановлението си на записите от охранителните видеокамери),
имат отношение единствено към неналичието на предпоставки реализиране на
наказателна отговорност. В случая обаче се касае за дисциплинарна отговорност,
като на А. е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, не защото е осъществила
състава на престъпление по чл.194 от НК, а защото с действията си е нарушила
горецитираните правила на Етичния кодекс.
Неоснователно е и възражението, че В.А. не е уронила
престижа на службата и не е злепоставила институцията към която принадлежи, тъй
като не е била в служебна униформа, когато е отишла в магазин Кауфланд и не е
афиширала длъжностното си качество. Изрично в чл.2, ал.1 от Етичния кодекс е
посочено, че правилата му са приложими спрямо държавните служители за техните
действия и поведение в работно и извънработно време. Деянието извършено от А. е
несъвместимо с етичните правила, тъй като уронва престижа на
надзорно-охранителната служба и изобщо държавната служба. Забраните, установени
в ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН
са установени изключително с оглед на естеството на съответната дейност, с
каквато е била натоварена и жалбоподателката. Последната, като надзирател в Затвора
в гр.Бургас, заведение за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, е
следвало особено стриктно да спазва тези забрани, предвид естеството на
изпълняваната от нея служебна функция.
При реализиране на дисциплинарната отговорност,
наказващият орган е отчел тежестта на нарушението, настъпилите последици,
обстоятелствата по извършването, умисъла и цялостното поведение на държавния
служител по време на службата му, с оглед на което законосъобразно е наложил
най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Той правилно не приел, че
твърдените високи атестационни оценки на А. могат да доведат до отпадане на
отговорността, предвид обществено-опасния характер и укоримостта на
осъщественото деяние.
По изложените съображения и след изпълнението на
дадените от ВАС задължителни указания, настоящият съдебен състав намира, че
жалбата на В.А. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК, ответникът има право на поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24
от Наредба за заплащането на правната помощ
Мотивиран от това, Административен съд - гр.Бургас, седми
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.А.,
ЕГН-**********, против заповед № Л-1097/28.02.2020г. на главния директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която й е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” и е прекратено служебното й правоотношение по длъжност
младши инспектор, надзирател І-ва степен в Затвора гр.Бургас, І-ва категория.
ОСЪЖДА В.Г.А., ЕГН-**********,
да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, сумата от 100 (сто)
лева, за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: