№ 45
гр. Враца, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Росица Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20211400500525 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на "Водоснабдяване и канализация"ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от
юрисконсулт В.И., срещу Решение №170/29.09.2021г., постановено от
Районен съд-Враца по гр.д.№2336/2021г. в частта, с която е осъдено да
заплати на "Центромет"АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.*** сумата 1 778.38лв. с ДДС и деловодни разноски в размер на 393.67лв.
Във въззивната жалба на първо място се инвокира оплакване за
недопустимост на обжалваното решение, като се поддържа, че предявеният
чрез изменение по реда на чл.214 ГПК иск по чл.55 ЗЗД е недопустим, тъй
като ищецът едновременно е изменил основанието и петитума му. Като сочи,
че с исковата молба е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК с
искане да се признае за установена недължимостта на сумата 2 091.56лв.,
представляваща договорно обезщетение съгласно чл.25, ал.1, т.3 от
сключения между страните Договор №29/30.10.2019г. с предмет отвеждане и
пречистване на отпадъчни и дъждовни води, и това, че след завеждане на
делото на 25.08.2021г. ищецът е заплатил изцяло задължението си без да
1
уведоми съда за направеното извънсъдебно признание на вземането чрез
неговото плащане, въззивникът настоява, че с въвеждането на ново основание
по чл.55, ал.1 ЗЗД и на нов петитум е направено недопустимо изменение на
иска.
Въззивникът поддържа алтернативно, че първоинстанционното решение
е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон,
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Нарушението на съдопроизводствените правила според въззивника се състои
в това, че не му е дадена възможност при наличието на новопредявен иск да
подаде допълнителен отговор и да организира защитата си и съдът не е
допълнил доклада си с доводите и съображенията, които ответникът би навел.
Отделно от това според въззивника съдът не е установил и не е оценил
правилно релевантните факти, формирал е погрешни изводи за
действителните отношения между страните и е приложил неправилно
относимите материалноправни норми. Като цитира разпоредбата на чл.25,
ал.1, т.3 от договора между страните, въззивникът поддържа, че именно
последната издадена преди нарушението фактура е тази, върху която е
начислено обезщетението, поради което изводите на районния съд, че
последна по смисъла на договорната разпоредба фактура е тази, която изобщо
и хронологично е последна, е неправилен.
Нататък в жалбата се поддържа, че с направеното след завеждане на
делото плащане с конклудентни действия и по ясен и недвусмислен начин
ищецът е признал вземането му, поради което изявлението му, ще плащането
е извършено не защото е признал иска, а за да не бъде прекъснато
водоподаването, е голословно, тъй като липсват доказателства ответникът да
е предприел такива действия.
Искането на въззивника е обжалваното решение да бъде обезсилено,
респ. отменено, като искът бъде отхвърлен. Претендират се разноски за двете
инстанции.
В жалбата не се заявяват доказателствени искания.
Чрез пълномощника си адв.К.Т. въззиваемото дружество е подало
отговор на исковата молба, с който оспорва жалбата.
По повод оплакването за недопустимост на обжалваното решение
2
въззиваемият описва начина, по който е изменил иска си, и излага правни
съображения за допустимост на това процесуално действие, тъй като се е
позовавал на същите фактически основания – неправомерно начисление на
обезщетение по сключения между страните договор.
Според въззиваемата страна обжалваното решение е правилно, тъй като
съгласно уговореното в чл.25, ал.1 от договора между страните
обезщетението следва да бъде определено въз основа на последно издадената
фактура №478252/04.03.2021г.
Претендират се разноските за тази инстанция и не се заявяват
доказателствени искания.
С акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че въззивната жалба е редовна и
допустима и отговаря на изискванията за съдържание, поради което същата е
внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
В писменото си становище чрез юрисконсулт И. въззивникът поддържа
жалбата. Пълномощникът на въззиваемото дружество оспорва въззивната
жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба
настоящият състав взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от
"Центромет"АД срещу "Водоснабдяване и канализация"ООД отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с който е заявен
петитум да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумата 2
091.56лв., представляваща задължение по фактура №**********/19.03.2021г.
В исковата молба се сочи, че между страните е сключен договор за
отвеждане и пречистване на отпадъчни и дъждовни води. На 23.02.2021г. е
взета проба от отпадъчните води в близост до стопанисван от ищеца обект и е
съставен Протокол от изпитване №О-0145/01.03.2021г., въз основа на който е
съставен констативен протокол от 02.03.2021г. за наличие за отклонения от
допустимите норми по Наредба №7/14.11.2000г. за условията и реда за
заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на
населените места. Сочи се също, че съгласно чл.25, ал.1 от договора между
страните потребителят дължи на оператора обезщетение в размер на 20% от
последната фактурирана сума, но не по-малко от 160лв. без ДДС за всеки
3
отделен случай, и на това основание ответникът е издал процесната фактура.
Твърдението на ищеца е, че последната издадена фактура е
№478252/04.03.2021г. на стойност 1 580.87лв. с ДДС, поради което
дължимото от него обезщетение е в размер на 316.18лв.
В исковата молба се сочат обстоятелства във връзка с опита на ищеца за
изясняване и уреждане на отношенията между страните, който е останал
безрезултатен, и по този начин е обоснован правния интерес от предявяването
на установителния иск.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил
предявения иск.
В проведеното по делото съдебно заседание пълномощникът на
ответното дружество е заявил, че след предявяването на иска ищецът му е
заплатил цялата сума и е представил доказателства за извършеното плащане.
Пълномощникът на ищеца е признал този факт, но е уточнил, че сумата е
платена, за да се предотврати прекратяване на водоподаването от страна на
ответното дружество, и е направил изявление по чл.214 ГПК за изменение на
иска, като е преминал към осъдителен иск с правно основание чл.55 ЗЗД,
поддържайки, че сумата е заплатена без основание.
На основание чл.214, ал.1 ГПК районният съд е допуснал изменение на
предявения иск от установителен с правно основание чл.124, ал.1 ГПК към
осъдителен с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за присъждане на процесната
сума като получена без с правно основание.
С обжалваното решение районният съд е приел, че над сумата 316.18лв.
с ДДС до 2 094.56лв. с ДДС ищецът е заплатил на ответника без основание,
при което ответникът се е обогатил неоснователно със сумата сума в размер 1
778.38 с ДДС, в който размер осъдителният иск е уважен.
Въззивният съд приема, че обжалваното решение е недопустимо.
Независимо каква е била причината след предявяването на иска ищецът
да извърши плащането на ответника, поисканото от него изменение на иска
чрез преминаване от установителен към осъдителен е процесуално
недопустимо.
Чл.214, ал.1, пр.1 и 2 ГПК предоставя на ищеца две отделни
възможности: 1.Да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на
4
ответника прецени това за уместно; 2.Без да измени основанието, да измени
своето искане, включително и да премине от установителен към осъдителен
иск. Ноторно е, че процесуалният закон не допуска изменение на иска чрез
едновременно изменение на основанието и на искането/петитума/.
В разглеждания случай ищецът е поискал процесуално недопустимо
изменение на иска, тъй като от една страна е изменил основанието,
променяйки правопораждащия факт – неправомерно начисляване от страна на
ответника на сума, която той счита за недължима, с позоваване на конкретна
уговорка в сключения между страните договор, в друг правопораждащ факт –
извършено от него плащане без основание, а от друга страна е изменил и
искането си от такова за признаване на исковата сума за недължима в искане
за осъждане на ответника да му я заплати.
Освен изложеното по-горе следва да се подчертае, че с възможност да
премине от установителен към осъдителен иск ищецът разполага, само ако
предявеният от него установителният иск е положителен, т.е. за
установяване на съществуването на процесното вземане, докато в конкретния
случай предявеният установителен иск е отрицателен и процесуалната
възможност на ищеца, дори да не бе изменил основанието, да премине към
осъдителен иск следва априорно да бъде отречена.
Изложено дава основание на въззивната инстанция да приеме, че
определението, с което районният съд е допуснал поисканото от ищеца
изменение на иска, е недопустимо. На това основание недопустимо, като
постановено по недопустим иск, се явява и обжалваното решение, поради
което същото следва да бъде обезсилено.
Делото следва да бъде върнато на районния съд за продължаване на
съдопроизводството по предявения отрицателен установителен иск, в случай
че ищецът заяви, че го поддържа.
При този изход на делото на въззивника се следват само направените
пред настоящата инстанция разноски по представения списък по чл.80 ГПК в
размер на 341.83лв., в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
5
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №170/29.09.2021г., постановено от Районен съд-Враца
по гр.д.№2336/2021г.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Враца за продължаване на
съдопроизводството по предявения отрицателен установителен иск.
ОСЪЖДА "Центромет"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** да заплати на "Водоснабдяване и канализация"ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.*** направените пред въззивната
инстанция разноски в размер на 341.83лв., в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6