№ 12817
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110154389 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.07.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и втора
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 54389 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „....” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”Ястребец” № 23 Б, с ЕИК ...., представлявано от изпълнителния
директор Александър Славчев Александров, исковата молба подадена от надлежно
упълномощен процесуален представител, против О. Д. Й., с ЕГН **********, от гр. .....
Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 22.01.2020 г. дружеството е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответника за заплащане на сумата от общо 960,14 лв., от която: сумата от 874,21 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
май 2016 г. до месец април 2019 г., сумата от 80,35 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от 15.09.2017 г. до 09.01.2020 г., сумата от 4,52 лв. – главница за
разпределение на топлинна енергия за периода от месец юни 2017 г. до месец юли 2017 г.,
сумата от 1,06 лв. – лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия
за периода от 31.07.2017 г. до 09.01.2020 г., както и за присъждане на законната лихва върху
главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата,
а също и на направените по делото разноски. Предявеното от ищеца вземане е било уважено
и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод на дадени от съда
указания, ищецът предявява настоящата искова претенция срещу ответника. Твърди, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот –
апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 23, вх. А, ет. 3, с абонатен
№ 064277, за периода от месец май 2016 г. до месец април 2019 г., но не е заплащал
дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза на общо 960,14 лв. Излага
твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „....” ООД за извършване услугата
топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на
формиране на дължимата от ответника цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че
съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия,
каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по
отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна
енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на О. Д. Й., че същият дължи на
„....” ЕАД – гр. София сумата от общо 960,14 лв., от която: сумата от 874,21 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2016
г. до месец април 2019 г., сумата от 80,35 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 15.09.2017 г. до 09.01.2020 г., сумата от 4,52 лв. – главница за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец юни 2017 г. до месец юли 2017 г., сумата от 1,06 лв. –
лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от
31.07.2017 г. до 09.01.2020 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
2
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника О. Д. Й., с който исковите претенции се оспорват като неоснователни.
Поддържа направените възражения в заповедното производство. Оспорва наведените
твърдения в исковата молба. Твърди, че трето лице, обитаващо жилището на ответника е
заплащало дължимите суми. Оспорва размера на претендираните лихви за забава. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба, поддържа направено в заповедното производство възражение за
погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и
недоказани, претендира направените по делото разноски.
С определение от 27.05.2022 г. „....” ООД е конституирано като трето лице – помагач
на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „....” ООД, редовно призовано, не изпраща
представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по
реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 2942/2020 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
01.06.2020 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която О. Д. Й. е осъден да заплати на „....” ЕАД сумата от 874,21 лв. – главница,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот на адрес: гр. ...., абонатен № 064277 за периода от месец май 2016 г. до месец април
2019 г., сумата от 80,35 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2017
г. до 09.01.2020 г., сумата от 4,52 лв. – главница за разпределение на топлинна енергия,
сумата от 1,06 лв. – лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия
за периода от 31.07.2017 г. до 09.01.2020 г., както и законната лихва върху главницата,
дължима от 22.01.2020 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 75 лв. – направени
по делото разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено възражение и дадени от съда
указания в предвидения едномесечен срок заявителят “....” ЕАД, ищец в настоящото
производство, е предявил установителен иск.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “....” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по
3
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „....” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 28.05.2020 г., сключен
между ищеца и „....” ООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “....” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях
да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „....” ООД
е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в която
се намира процесния отопляван недвижим имот.
От представения заверен препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот №
185, том LXXV, дело № 15015 от 30.06.1994 г., се установява, че О. Д. Й. е придобила чрез
дарение от родителите си недвижим имот, представляващ апартамент 11 , находящ се на
адрес: гр. София, бул. „Емил Марков“ № 135, бл. 23, вх. А, ет. 3. От представения заверен
препис от удостоверение за наследници № 667 от 11.08.2004 г., издадено от Столична
община, район „Триадица“, се установява, че Димитър Й. Статков – вдовец е починал на
18.07.2004 г. и е оставил за единствен свой законен наследник сина си О. Д. Й..
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „....” ООД са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 2 944,08 лв., от които начислената сума по фактури
е в размер на 1 963,47 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 980,61 лв.
Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната
станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с
изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 05.10.2020 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № 064277, за периода от месец май 2016 г. до месец април 2019 г. са в размер на
874,16 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 80,35 лв. – лихва за забава, като
за процесния период са били издадени два броя изравнителни сметки. Вещото лице също
така установява, че през процесния период са били извършване текущи плащания в общ
размер на 874,37 лв., от които: сумата от 303,96 лв. през периода 2016 – 2017 г. и сумата от
4
570,41 лв. през периода 2018- 2019 г.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “....” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 11, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 23, вх. А, ет. 3, на който адрес е открита партида на абонатен
№ 064277. Безспорно установено е, че ответникът е собственик на процесния отопляван
имот през процесния период. Спори се относно размера на дължимите суми.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
5
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 2 944,08 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 1 963,47 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 980,61 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана до претендирания
размер от 874,21 лв., поради което същата следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на поддържаното от процесуалния представител на ответника
възражение за погасителна давност, съдът намира, че следва да се произнесе, независимо, че
такова не е било направено в заповедното производство, а една в първото по делото съдебно
заседание. Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок, съобразно с чл. 111,
б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява задължение за периодично
плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г.
на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, действали към момента на
възникване на задълженията в началото на претендирания период, месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за
топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента,
в който изтича срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 22.01.2020 г. тригодишната
погасителна давност е изтекла по отношение на вземането до месец ноември 2016 г.
включително, като вземането за месец декември 2016 г., което е станало изискуемо в
средата на месец февруари 2017 г., както и вземанията след тази дата, не се считат погасени
по давност. Задълженията за главница на ответника за периода от месец декември 2016 г. до
месец април 2019 г. възлизат на 2 721,55 лв., съобразно със сумите, посочени от вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. Същите задължения според заключението на вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза възлизат на 726,54 лв. Ето защо съдът
приема, че задълженията на ответника за периода от месец декември 2016 г. до месец април
2019 г. възлизат на 726,54 лв. Исковата претенция се явява основателна и доказана до
размера от 726,54 лв., като за разликата над тази сума до първоначално претендирания
размер от 874,21 лв. и за периода от месец май 2016 г. до месец ноември 2016 г.,
6
претенцията следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Ответникът е направил възражение за погасителна давност и досежно
претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД задълженията за лихви се
погасяват с тригодишна давност. Следователно задълженията за лихва за забава върху
главниците за периода преди месец ноември 2016 г. са погасени по давност. Доколкото се
претендира лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 09.01.2020 г., то същата е
основателна за същия период, следва да се изчисли върху главницата от 726,54 лв., при
съобразяване с издадените общи фактури. Видно от заключението на вещото лице
задълженията за периода от месец декември 2016 г. до месец април 2017 г., за които е била
издадена обща фактура на 31.07.2017 г., са били платени, поради което и лихва за същите не
се дължи. За задълженията за периода от месец май 2017 г. до месец април 2018 г. е била
издадена обща фактура на 31.07.2019 г., като съобразно със заключението на вещото лице за
същия период дължимата лихва за забава възлиза на 20,31 лв. Исковата претенция се явява
основателна и доказана за сумата от 20,31 лв., като за разликата над тази сума до
първоначално претендирания размер от 80,35 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена
като погасена по давност.
Относно претендираната главница в размер на 4,52 лв. за разпределение на топлинна
енергия за периода от месец юни 2017 г. до месец юли 2017 г., съдът намира, че същата сума
не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово разпределение,
предоставена от третото лице помагач „....” ООД. Липсват доказателства за възлагане
събирането на тази сума от „„....” ООД в полза на ищеца. Ето защо съдът намира, че
исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 1,06 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 31.07.2017 г. до
09.01.2020 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 22.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението е
основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
58,64 лв. от общо направените разноски в размер на 75 лв., от които: сумата от 25 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
7
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 602,84 лв. от общо направените
разноски в размер на 775 лв., от които: сумата от 75 лв. – платена държавна такса, сумата от
600 лв. – платено възнаграждение за вещи лица и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с отхвърлената част от исковите претенции, като в полза
на ответника следва да бъдат възложени разноски в размер от 66,64 лв. от общо направените
разноски в размер на 300 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „....” ЕАД, с ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., против О. Д. Й., с ЕГН **********, от гр. ....,
с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че О. Д. Й. дължи на „....” ЕАД сумата от 726,54 лв.
/седемстотин двадесет и шест лева и петдесет и четири стотинки/ – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец декември
2016 г. до месец април 2019 г., сумата от 20,31 лв. /двадесет лева и тридесет и една
стотинки/ - лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 09.01.2020 г., както и законната
лихва върху главницата, дължима от 22.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от 4,52 лв. /четири лева и петдесет и две
стотинки/ – главница за разпределение на топлинна енергия за периода от месец юни 2017 г.
до месец юли 2017 г., сумата от 1,06 лв. /един лева и шест стотинки/ – лихва за забава върху
главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 31.07.2017 г. до 09.01.2020
г., и за главница за сумата над 726,54 лв. до първоначално претендирания размер от 874,21
лв. /осемстотин седемдесет и четири лева и двадесет и една стотинки/ и за периода от месец
май 2016 г. до месец ноември 2016 г., и за лихва за забава за сумата над 20,31 лв. до
първоначално претендирания размер от 80,35 лв. /осемдесет лева и тридесет и пет
стотинки/, като погасена по давност.
ОСЪЖДА О. Д. Й., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕАД, с ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК,
сумата от 602,84 лв. /шестстотин и два лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
8
ОСЪЖДА О. Д. Й., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕАД, с ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата от 58,34 лв. /петдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки/,
представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.06.2020 г. по гр.д. № 2942/2020
г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА „....” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., ДА
ЗАПЛАТИ на О. Д. Й., с ЕГН **********, от гр. ...., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата от 66,64 лв. /шестдесети шест лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „....” ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. ...., с ЕИК ...., представлявано от управителя ....., в качеството му на трето
лице помагач на страната на „....” ЕАД, с ЕИК .....
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9