Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.04.2021
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд гражданско отделение
На осми април две хиляди двадесети първа година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана Ангелова
Като разгледа докладваното от съдията
М. Стаматов
гражданско дело № 6794 по описа за 2020 год.
И за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба
подадена Р.П.К., гражданин на ******, роден на *** г., притежаващ паспорт № ****, издаден на ****г. от Паспортна служба
на **** и ЛНЧ **********, с
адрес гр. ****, **. „** *. ***“, ул. „*“ №*, ап.*, с която претендира да бъде осъден ответника Г.Ф.А., ЕГН ********** ***, да му предаде владението на собствения на ищеца
имот с кадастрален идентификатор ***** по КК и КР на гр. ****, с административен адрес гр. ***,**. „***. ***“, ул.** №*, ап.*.
В исковата молба се
сочи, че процесният недвижим имот с кадастрален идентификатор ****** и с административен
адрес гр.**, **. „***. ***“, ул. ** № * ап.* бил собственост на ищеца Р.П.К. и бил незаконосъобразно продаден на публична
продан от публичен изпълнител към ТД на НАП-гр. ***.
Владението на имота било предадено на ответника от с Протокол за въвод във владение от 20.09.2019 г. С влязло в сила
решение №110/03.01.2020 г. по адм. дело № *** г.
Административен съд – гр. Варна отменил действията на публичния изпълнител, с
които били извършени описа, продажбата и възлагането на процесния
имот. От страна на ищеца и неговия процесуален представител били изпратени
писмени покани до постоянния адрес на ответника в гр. Силистра и до адреса на
ангажирания от него адвокат, за връщане владението на процесния
имот. И двете писма се върнали като непотърсени с обратни разписки. След това
бил направен опит за връчване на нотариална покана на адреса на процесния имот, който бил във владение на ответника.
Адресът бил посетен три пъти, но ответникът не бил намерен, в следствие на
което било залепено съобщение за връчване по реда на чл. 47 ГПК. Въпреки
извършените действия от страна на ищеца и неговия процесуален представител,
владението на имота не било върнато. Ответникът изпратил пълномощник на общото
събрание на етажната собственост, проведено на 18.06.2020г., където се намира процесния имот. Същият вписал адреса на процесния
имот като свой постоянен адрес. Претендират се разноски.
В законоустановения срок
по чл. 131 ГПК, от ответника, чрез
упълномощен от него представител е подаден отговор, с който признава предявения
срещу него иск за основателен. Не оспорва, че с влязло в сила решение №110/03.01.2020 г. по адм.
дело № *** г. Административен съд –
Варна отменил действията на публичен изпълнител към ТД на НАП-****, с които били извършени
описа, продажбата и възлагането на процесния имот. Счита, че не е станал
причина за завеждане на делото, доколкото не били представени доказателства за
връчване на поканата за предаване на имота от нотариус, на негов постоянен или
настоящ адрес, а само на посочения от изпращача адрес, т.е. не били изпълнени
изискванията на чл. 47 ГПК.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата
на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от ответника,
ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение. Признанието на иска е заявление от страна
на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря
на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни. От процесуална гледа точка признанието на иска от
страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и
произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за
това /чл.237 ал.1 ГПК/.
В този случай съдът е длъжен да се
произнесе с решение съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата,
като е достатъчно да посочи, че постановява решение си само въз основа на направеното
признание.
Съдът
намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение
по чл. 237 ал.1 от ГПК. С писмена молба в срока за отговор, ответникът е направил
изрично изявление за признание на претенцията на ищеца. Спазени са и
изискванията на чл. 237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може
да се разпорежда. Съдът е съобщил на ответника за приетия от него ред за
разглеждане на делото, като той не е възразил. Ищецът в проведеното открито
съдебно заседание е изразил становище за постановяване на решение при признание
на иска.
С оглед направеното признание на иска, съдът
намира, че предявеният иск по чл. 124 ГПК е основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен. По изложените съображения, съдът постановява настоящото
решение при признание на иска, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага
мотиви за това.
Спорният между страните в производството въпрос е
как се разпределя отговорността за разноските, направени в производството, като
ищецът претендира такива да му бъдат присъдени, тъй като въпреки признанието на
иска с поведението си е ответникът е станал причина за предявяване на исковата
молба. Ответникът поддържа, че не е получил извънсъдебна покана от ищеца да
изпълни претендираното задължение и в приложение на
общото правило на чл. 78, ал. 2 ГПК, не следва да дължи разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото
и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Визираната норма
свързва правото на ответника на разноски с основателността на предизвикания от
него правен спор, преценката за което налага изследване на извънпроцесуалното
му поведение – доколко същият е станал повод за търсената съдебна защита, както
и на поведението му след сезиране на съда – дали е признал иска.
От приетите по делото
писмени доказателства, не се установява ищецът да е предявил извънсъдебно искането си
срещу ответника с надлежно отправена покана за предаване
на владение.
Налице е представена нотариална покана отправена до ищеца,
която обаче съдът счита, че е не надлежно връчена. Съгласно чл.50 от ЗННД при
връчването от нотариуса на нотариални покани се спазват правилата на чл.37 –
чл.58 от ГПК. В настоящия случай не е спазена разпоредбата на чл.47 ал.3 от ГПК. Разпоредбата на чл.47 от ГПК съдържа последователни правила, които
нотариусът следва стриктно да спази, преди да приложи чл.47 ал.6 от ГПК,
като поредността е
следната: ако адресатът не се яви да получи книжата в двуседмичен срок от
залепване на уведомлението – чл.47 ал.3 от ГПК, нотариусът следва да укаже на
молителя или сам да извърши проверка с оглед предоставеното му съобразно чл.19
ал.2 от ЗННД правомощие за достъп до националната база данни „Население“ за
адресната регистрация на адресата, която трябва да съдържа данни за
регистрираните негови адреси по реда на чл.90 ал.1 от ЗГР. Установяването на
тези данни е необходимо, за да може да се провери дали регистрираният адрес –
настоящ или постоянен, съвпада с този, на който е било залепено уведомлението. Ако
адресите не съвпадат, следва да се пристъпи към ново връчване на нотариалната
покана, на настоящия, респективно на постоянния адрес. В този смисъл е
последователната съдебна практика – пр. Решение № 233 от 03.07.2014
г. на ВКС по гр. д. № 7723/2013 г., IV г. о.; Решение № 36 от 27.05.2011 г. на
ВКС по т. д. № 924/2010 г., II т. о. на ВКС; Решение № 217 от 12.05.2015 г. на ВКС
по т. д. № 62/2014 г., I т.о и Решение № 84 от 05.06.2014 г. на ВКС
по т. д. №
1220/2013 г., II т.о.; Определение по ч. търг. дело
№ 11327 по описа за 2015 на ВОС. Тези изисквания не са спазени от
нотариуса в настоящия случай, което не следва да води до негативни последици за
ответника.
Представените писма изпратени
по пощата до ответника съдържат искане за предаване на владението на имота, но няма данни да са получени от адресата- длъжник. В разписките за връчване към писмата, с което са изпратени е посочено,
че лицето не е намерено на адреса и пратката не е потърсена. Писмото изпратено
до адв. М. е до адрес, който не съвпада с вписването му регистъра на адвокатите
към АК – Русе.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване падежирането на
вземането си и съответно изпадането на ответника в забава
като основание на съдебно повдигнатия спор. При липсата на доказателства за
надлежно предявяване претенцията преди подаване на
исковата молба и в съответствие с последиците от разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че
твърденията на ищеца за отправена покана до ответника, остават
недоказани.
От изложеното следва, че по делото не се установи ответникът с поведението
си да е дал повод за завеждане на осъдителната искова претенция срещу него.
Наред с това след получаване на исковата молба, ответникът е направил
признание на предявения иск, с което се осъществява и втората предвидена в чл.
78, ал. 2 ГПК предпоставка за изключване на отговорността за разноски на
ответника, поради което сторените от ищеца разноски следва да останат
в негова тежест.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 108 ЗС Г.Ф.А., ЕГН ********** ***, да
предаде на Р.П.К., гражданин на ****, роден на *** г.,
притежаващ паспорт № ****, издаден на ***г. от Паспортна служба на ***** и ЛНЧ **********, с адрес гр.***, **. „***. ** и ***“, ул. „*“ №*, ап. *, владението на собствения на ищеца имот с кадастрален
идентификатор **** по КК и КР на гр. ***, с административен адрес гр. ***,**. „***. ***“, ул. ** №*, ап.*.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за
присъждане на разноски.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 2, т. 2 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: