№ 104
гр. Плевен , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Емил Ст. Банков
Членове:Кристина Ант. Лалева
Иван Н. Радковски
при участието на секретаря Вергиния Н. Петкова
в присъствието на прокурора Дойчо Илиев Тарев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Кристина Ант. Лалева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214400600495 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия ХР. Й.
КР. с ЕГН ********** срещу Присъда 26006 от 09.06.2021 година
постановена по НОХД 202/2021 по описа на Районен съд Червен бряг.
Навеждат се доводи, че присъдата е неправилна, тъй като в хода на
произодството се събрани безспорни и достатъчно доказателства
обосноваващи обвинителна теза и за двете инкримиринари деяния, както и за
допуснати съществени процесуални нарушения – липса на мотиви към
съдебния акт.
С обжалваната присъда Плевенският районен съд е признал
подсъдимия ХР. Й. КР. с ЕГН ********** за виновен в престъпление по
чл.195 ал.1 т.4 и 7 във връзка с чл.194 във връзка с чл.26 от НК и му наложил
наказание от една година лишаване от свобода, което да търпи при
първоначален общ режим.
1
Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна
прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да
бъде потвърдена.
Подсъдимият и неговият защитник ангажират становище, че присъдата
е неправилна и незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена, а
делото върнато за ново разглеждане.
Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията,
съдържащи се във въззивната жалба становищата на страните и като провери
изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1
НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършената въззивна проверка на невлязлата присъда настоящият
съдебен състав установи, че постановения съдебен акт страда от пороци
свързани с формирането на волята на решаващият съд по основните въпроси
по чл.301 от НПК, като тези нарушения не могат да бъдат отстранени при
въззивната проверка. В мотивите на първоинстанционната присъда на
практика е изложена само възприетата от районният съд фактическа
обстановка. Районният съд се е ограничил до изложение относно твърдяната
от обвинението фактическа обстановка и доказателствата свързани с
установяването на тези факти от обстоятелствената част на обвинителния акт.
По същество няма собствено изложение относно възприетите от съда като
установени факти въз основа на които да е направил извода си относно
доказаността на обвинението. Липсата на изводи по фактите не може да бъде
заместена с преразказ относно показанията на свидетелите по делото, както
това е сторил районният съд още повече след като няма никакви изводи
относно това , от кои доказателства са направени решаващите изводи по
фактите. Мотивите към съдебния акт не дават ясен отговор на въпросите,
визирани в чл.301 от НПК и правят невъзможно проследяването на волята на
съда и проверка на неговото вътрешно убеждение. В частта относно
индивидуализацията на наказанието практически няма никакви съображения
2
относно начина на вземане на решението както относно размера на
наказанието, така и във връзка с приложението на чл.55 от НК. По същество,
макар и формално да е налице съдебен акт по смисъла на чл. 34 НПК, то той
не съдържа мотиви, които да дадат отговор на въпросите, поставени от
страните, и представляващи предмет на въззивното производство - има ли
извършено престъпление. Така изготвеният акт не дава възможност да се
проследи вътрешното убеждение и дали то е формулирано при спазване на
принципа на чл. 14 НПК. Районният съд не е изпълнил това свое процесуално
задължение обективно, всестранно и пълно да изследва всички обстоятелства
по делото. По естеството си вътрешното убеждение на съда е не само негова
субективна увереност по отношение на определени факти и обстоятелства по
делото, а такава убеденост, която да почива на доказателствата по делото,
които следва да се проверят и при необходимост да се съберат нови, така че
да не възниква никакво съмнение относно приетите от съда факти при
постановяване на присъдата. Съобразно константно възприетата практика на
ВКС / Решение № 765/28.12.1990 г.,Решение № 457/03.01.1994г./, в правната
доктрина се възприема становището, че съществено процесуално нарушение
не е само пълната липса на мотиви , но и липсата на такава част от тях, която
се отнася до основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата. В този
смисъл основните въпроси, на които следва да отговори съда съобразно
императивната разпоредба на чл. 310 ал.І от НПК са тези относно : има ли
извършено деяние, извършено ли е то от лицето, срещу което е повдигнато
обвинение и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и
правната му квалификация. За да отговори на тези въпроси, съдът следва да
посочи в мотивите какви обстоятелства се считат за установени, въз основа
на какъв доказателствен материал и какви са правните съображения за
взетото решение.
Съдът не е изпълнил основните си процесуални задължения.
Съгласно чл. 14, ал. 1, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, съдът е задължен да
направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, след което да
вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се
ръководи от закона. Освен това в мотивите следва да се посочи какви
обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени
3
материали, след което въз основа на анализа на фактите по делото да се
посочи какви са правните съображения при решаване на въпросите, така
както са посочени в разпоредбата на чл. 301, ал. 1 НПК. За да изпълни тези
свои задължения, съдът трябва да проведе съдебно следствие по начин, който
осигурява всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени
в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на
процесуалните правила, относно събиране, проверка и анализ на
доказателствената съвкупност. Само по този начин могат да бъдат
гарантирани процесуалните права на страните. В този смисъл е и Решение №
164/2000 г. по н. д. № 85/2000 г., ІІ н.о. на ВКС на РБ.
Първоинстанционният съд е нарушил императивната разпоредба на чл.34 от
НПК, според която всеки акт на съда трябва да има мотиви, които да
съдържат фактическите и правните съображения на взетите с него решения.
Изготвянето на мотивите е гаранция, че съдът взема решенията си по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото и на закона. Липсата на мотиви води до
невъзможност да се провери правилността на съдебния акт и затова всякога
представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Постановяването на присъда без мотиви е
едновременно с това и съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК.
На второ място, видно от протокола за проведеното
разпоредително заседание двамата пострадали са се явили. Становище
относно тяхното желание или не да участват в наказателното производство
практически не е взето от съда, като това съставлява нарушаване на техните
процесуални права.
Въззивната инстанция намира, че така описаните нарушения на
процесуалните правила от страна на районния съд са съществени, по смисъла
на чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, не са отстраними във въззивното
производство, и по която причина Плевенският окръжен съд не би могъл да
се произнесе по съществото на обвинението и да постанови нов съдебен акт.
В тази връзка, настоящата въззивна инстанция намира, че следва да
отмени изцяло обжалваната присъда и на основание чл.334, т.1, във връзка с
чл.335, ал.2, във връзка с чл.348, ал.3, т.1 и 2 от Наказателно-процесуалния
4
кодекс, да върне делото на Червенобрежкия районен съд за ново разглеждане
от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, ПлОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда 26006 от 09.06.2021 година постановена по
НОХД 202/2021 по описа на Районен съд Червен бряг.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от
стадия на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5