Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 13.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Галя Дамянова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№4859 по описа
за 2019
година на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от М.С.Й.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу М.С.М., ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.49, ал.3, вр. с ал.1 СК за развод поради разстройство
на сключения между страните граждански брак на 22.08.2007г. с Акт за сключен
граждански брак № ... на О.В., по вина на съпруга.
Твърди се в
исковата молба, че страните сключили граждански брак на 22.08.2007г.,
който брак е първи и за двамата и от който нямат родени деца. Страните работели
в Германия, живеели добре, били щастливи, правили опити да имат дете,
включително чрез „ин витро“ процедури. Ответникът имал приятел Г.Г., като той и
приятелката му К. били семейни приятели на страните. Г.и К. през 2017г. отишли
също да живеят в Германия и заживели врата до врата, станали още по-близки. В
началото на 2018г. М. започнала да чувства охлаждане на съпруга й към нея,
държал много да ходи в дома на Г.и К.. Отказал да даде проба за „ин витро“
процедура без обяснения. Впоследствие, на 08.06.2018г., съпругът й признал, че
са влюбени с К. и след този ден не се прибрал вкъщи повече. Оказало се, че е
заживял с К.. Впоследствие ищцата разбрала и за други негови изневери. Поради
това, счита бракът опразнен от съдържание и поддържа, че неговото продължаване
не е в интерес на страните. Моли се за уважаване на предявения иск по тези
съображения. В открито съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си
представител поддържа предявения иск. Заявява, че ответникът не е съдействал за
уреждането на прекратяването на брака между страните. Претендира сторените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, с който не се
оспорва искът за прекратяване на брака, както и че вина за непоправимото му
разстройство има съпругът. Признават се и фактическите твърдения в исковата
молба. Оспорва се искането за разноски с твърдение, че ответникът не е станал
повод за завеждане на делото. В евентуалност, се възразява за прекомерност на
претендираните разноски. В открито съдебно заседание ответникът с писмени молби
лично от него и от процесуалния му представител, поддържа депозирания от него
отговор на исковата молба.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от прието по делото
удостоверение на л.13, че М.С.М. и М.С.Й. са сключили граждански брак на 22.08.2007г.
в гр. Варна.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
По иска
с правно
основание чл.49, ал.1 СК:
Няма спор между
страните,
че брачните отношения между съпрузите са
дълбоко и непоправимо разстроени. Въведените в исковата молба твърдения, които ответникът изрично признава,
сочат че съпрузите не живеят заедно от дълъг период. Помежду им е
изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от
чувство за близост, общност и
единство, както и желание за
полагане на общи
грижи за семейството и дома.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че
запазването на брака
би било вредно
за обществото и
самите съпрузи, между които
не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са
чувствата на обич, взаимност и
привързаност, поради което бракът
им следва да бъде прекратен, на основание чл.49, ал.1 СК.
По отношение вината:
Законовата
уредба не дефинира понятието ”вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака”. Същността на това
понятие следва да се разбира като неизпълнение на поетите брачни
задължения за взаимност, съвместно
живеене на съпрузите
и грижи за семейството. В тази
насока, за да се
произнесе по въпроса
за вината, съдът съобрази
следното:
Безспорно е по
делото, че причина за раздялата между съпрузите е установената връзка на
ответника с друга жена от приятелския кръг на семейството и напускането от него
по тази причина на общия им дом без да има данни съпругата да е имала
поведение, допринасящо за разрива в отношенията им. В този смисъл съдът достига
до извод, че съпругът не е спазил задължението си за взаимност, общи грижи за
семейството и съвместно живеене и поводът за разстройството на брачните
отношения стои само в неговото поведение.
Поради изложеното, следва да се постанови по силата на
настоящото решение, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака има съпругът.
По разноските в
процеса:
По брачни дела по
силата на изрична разпоредба на чл.324 ГПК не се постановява решение при
признание на иска. Поради това е неприложима и разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК.
Наред с това, присъждането на разноски по брачни дела е уредено със специална
спрямо общите норма на чл.329 ГПК. Съобразно чл.329, ал.1, изр.1 ГПК, съдебните
разноски по брачни дела се възлагат върху виновния, или недобросъвестния
съпруг. Поради изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сторените по делото разноски в общ размер от 625лв., от които 25лв. за
заплатена държавна такса и 600лв. адвокатско възнаграждение. Съдът намира за
неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение доколкото същото е в
минимален еднократен размер съобразно чл.7, ал.1, т.2 от Наредба 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изхода от спора и на основание чл.6, т.2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 50лв.,
която следва да се внесе от ответника съобразно чл.329, ал.1 ГПК.Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между М.С.Й., ЕГН **********, с адрес ***,
и М.С.М., ЕГН ********** ***, сключен на 22.08.2007г.
с акт за гр. брак №..., съставен
от длъжностното лице по гражданското състояние в гр. Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл.49, ал.1 СК.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения има съпругът М.С.М., ЕГН **********, на основание чл.49, ал.3 СК.
ОСЪЖДА
М.С.М., ЕГН ********** *** да
заплати на М.С.Й., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 625лв.
/шестстотин двадесет и пет лева/, представляваща сторени по делото разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл.329, ал.1,
изр.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********
*** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 50лв. /двадесет и
пет лева/, на основание чл.329 ГПК вр. с чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: