О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 113
гр.Силистра, 06.03.2023 година
Административният съд гр. Силистра,
в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година, в
състав: съдия Павлина Георгиева - Железова, разгледа частно административно дело № 25 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Жалбоподателят Б.М.М. ***,
чрез представител по пълномощие адв. Т.Г. ***, моли съда да отмени Определение
№ 2113-18-665#4/18.11.2022 г. на началник отдел
„Пенсии“ при ТП на НОИ гр. Силистра, с което е оставено без разглеждане заявление с вх. № 2113-18-665/23.08.2022 г. на
оспорващия за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ)
по чл. 68, ал. 3 КСО и е прекратено
производството по същото. С частната жалба твърди, че макар и да има
произнасяне на пенсионния орган по предходно подадено заявление със същото
искане, правото му пенсия не е преклудирано и то може да бъде упражнено по реда
на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Посочено е също, че влязлото в
сила разпореждане по първото подадено заявление не възпрепятства възможността
за подаване на ново заявление с искане, почиващо на същото основание, като
длъжностното лице по пенсионното осигуряване има задължението да разгледа
заявлението и да издаде разпореждане по него. Наведени са доводи за
незаконосъобразност на влязлото в сила първоначално постановено разпореждане, с
което е постановен отказ за отпускане на ЛПОСВ. Поради всичко това се моли за
отмяна на оспорения процедурен акт и съответно е направено искане за присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Началникът
на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ гр.
Силистра, в писмено становище по делото (л. 15 - л. 18), подадено от началник
на отдел „Пенсии“, оспорва частната жалба. Излага подробно съображения за
законосъобразност на обжалвания акт. Поддържа, че с двете подадени заявления
(на 18.11.2022 г. и на 23.08.2022 г.) оспорващият е представял неизменно едни и
същи документи, вкл. Трудова книжка № 297, издадена на 20.01.1975 г., както и
Удостоверение № 3715/26.06.2019 г. от Държавна агенция „Архиви“, Дирекция „Държавен военноисторически архив“ гр. Велико
Търново, които са били надлежно обсъдени с първото по ред произнасяне, поради
което не била налице специалната хипотеза от чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО. С оглед
на изложеното, позовавайки се на безпротиворечива практика на ВАС, настоява
частното оспорване да бъде оставено без последици, а обжалваното определение
потвърдено като съответно на закона и фактите по делото.
Производството е по реда на Глава Десета,
Раздел ІV АПК, като предметът на настоящия контрол за законосъобразност е акт, с който е оставено без
разглеждане заявление за отпускане на ЛПОСВ и прекратено
производството по същото на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, което
съгласно чл. 56, ал. 4 АПК, подлежи на обжалване по реда на чл. 197 - чл. 201
от АПК.
Съдът като
обсъди изложените в жалбата доводи, след преценка на доказателствата по делото
и становищата на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 200, във връзка с
чл. 168, ал. 1 и чл. 146 АПК, прие за установено от фактическа и правна страна
следното: Жалбата е процесуално допустима
като подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол (чл. 56, ал. 4 АПК), от
лице с правен интерес от оспорването, в законоустановения срок (чл. 197 АПК).
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното прекратително определение е
постановено в производство по подадено второ по ред заявление от Б.М.М. за
отпускане на пенсия, както следва:
1. Със Заявление вх. № Ц2113-16-963/18.11.2020 г. до ТП
на НОИ- Разград
оспорващият
е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68,
ал. 3 КСО, каквато му е отказана с Разпореждане № 2140-16-91/30.03.2021 г. на
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Разград (л. 39), защото не
отговаря на изискването от чл. 68, ал. 3 КСО - няма 15 години действителен
осигурителен стаж. Разпореждането е връчено на 01.04.2021 г. (л. 37) и като
необжалвано в нормативния едномесечен срок (арг. чл. 117, ал. 2, т. 1 КСО) е
влязло в сила на 02.05.2021 г.;
2. Със Заявление
вх. № 2113-18-655/23.08.2022 г. ( процесното л. 44 - л. 47 )
жалбоподателят
отново е поискал отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 КСО, което е преценено
като недопустимо и на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК е оставено без
разглеждане с процесното Определение № 2113-18-655#4/18.11.2022 г.
Или, на 23.08.2022 г. частният жалбоподател отново, след приключване на
предходно пенсионно производство по негово заявление от 18.11.2020 г., с влязло
в сила разпореждане, е поискал отпускане на същия вид лична пенсия,
представяйки същите доказателства – Трудова книжка № 297, издадена на
20.01.1975 г., както и Удостоверение № 3715/26.06.2019 г. от Държавна агенция
„Архиви“, Дирекция „Държавен военноисторически архив“ гр. Велико Търново. С
приложеното на л. 44-л. 47 от делото заявление, е инициирано релевираното
производство по реда на чл. 94 и сл., вр. с чл. 68, ал. 3 КСО.
Преди да се произнесе по неговата
допустимост ответният орган е извършил служебна проверка на събраните данни и
доказателства чрез справка в Персоналния регистър на НОИ. В резултат на същата
е установено, че данните по чл. 5, ал. 4 КСО от осигурителя „ЕСДИ-04“ ЕООД – с.
Чернолик за лицето Б.М. за периода от 11.10.2019 г. до 03.08.2020 г. вече са
заличени, като при първото произнасяне на пенсионния орган макар и същите да са
съществували, осигурителният стаж за посочения период не е бил зачетен, тъй
като е констатирано чрез проверка на контролните органи на ТП на НОИ, че лицето
не е упражнявало трудова дейност при посочения работодател.
Независимо от спецификата на настоящото
производство, то несъмнено спрямо него е приложима разпоредбата на чл. 27, ал.
2 АПК, с чиято т. 1 законодателят не е въвел изискване по отношение на
административния акт, да е осъществен съдебен контрол. Въведена е като
предпоставка за допустимост на искането за издаване на съответния индивидуален
административен акт, липсата на влязъл в сила друг административен акт със
същия предмет и страни. Следователно, подаденото второ по ред заявление от
частния жалбоподател за отпускане на ЛПОСВ на 23.08.2022 г., към което не са
представени нови доказателства и липсват нови факти, които да налагат
преразглеждане за отмяна или изменение на влязлото в сила разпореждане, е
недопустимо и компетентният пенсионен орган законосъобразно е отказал да го
разгледа по същество и да се произнесе с ново разпореждане.
В съответствие със закона е приел, че с подадените две заявления (на
18.11.2022 г. и на 23.08.2022 г.), частният жалбоподател е представял неизменно
едни и същи документи, вкл. Трудова книжка № 297, издадена на 20.01.1975 г.,
както и Удостоверение № 3715/26.06.2019 г. от Държавна агенция „Архиви“,
Дирекция „Държавен военноисторически архив“ гр. Велико Търново, които са били
надлежно обсъдени с първото по ред произнасяне, поради което не е налице
специалната хипотеза от чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО. Видно от намиращите се в
кориците на делото описи на осигурителен стаж (л. 25 и л. 56) зачетеният
осигурителен стаж на Б.М. по двете пенсионни производства е един и същ, предвид
липсата на нови доказателства, свидетелстващи за допълнително положен от лицето
такъв.
По силата на общото административнопроцесуално правило от чл. 27, ал. 2 АПК във връзка с чл. 99, ал. 1 КСО, административният орган е длъжен да провери
предпоставките за допустимост на искането, сред които е и тази по т. 1 - липса
на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая е
налице влязло в сила (на 02.05.2021 г.) Разпореждане № 2140-16-91/30.03.2021 г.
по чл. 98 КСО, отказващо отпускане на ЛПОСВ на оспорващия, което е пречка за
издаване на акт по заявлението му с вх. № 2113-18-655/23.08.2022 г. Последното
не се и основава на нови факти и обстоятелства, както и на нови доказателства,
различни от представените към предходното заявление (вх. № Ц2113-16-963/18.11.2020 г. – л. 19 – 21). Евентуално
новонастъпил факт е увеличената възраст на частния жалбоподател, който е
ирелевантен по отношение на предметните предели на заявеното право. Възрастта
като изискуем и наличен факт за придобиване на процесното право на ЛПОСВ, е
била призната от пенсионния орган в предходното производство (изискуемата
възраст по чл. 68, ал. 3 КСО е 66 години и 06 месеца, чието увеличение е без
правно значение). Преодоляването на идентичността в предмета на двете
административни производства би могло да се осъществи с нови обстоятелства,
касаещи изискуемия минимален действителен осигурителен стаж, каквито страната
не е ангажирала.
Неоснователно
оспорващият счита, че ответният орган е нямал задължение да преценява
допустимостта на производството пред себе си в контекста на чл. 27, ал. 2 т. 1 АПК, след като за обратното го задължава нормативният текст от чл. 27 АПК, а е
бил длъжен да разгледа заявлението и да се произнесе с разпореждане по него,
преценявайки наличието или липсата на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. В този смисъл е и посочената от ответния орган съдебна практика, която
е релевантна, тъй като е произнасяна по сходни казуси, като към същата могат да
бъдат добавени и някои от най - новите актове на ВАС: Определение №
10106/09.11.2022 г., адм. д. № 9820/2022 г.; Определение № 9964/08.11.2022 г.,
адм. д. № 9450/2022 г.; Определение № 10944/30.11.2022 г., адм. д. № 9933/2022
г.; Определение № 5132/31.05.2022г., адм. д. №4599/2022 г. и други на VI отделение на ВАС.
Предвид гореизложеното, частната
жалба на Б.М.М. е неоснователна, а оспореният процедурен акт на началник отдел
„Пенсии“ при ТП НОИ гр. Силистра, за оставяне
без разглеждане на Заявление с вх. № 2113-18-655/23.08.2022 г. на частния
жалбоподател за отпускане на ЛПОСВ и прекратяване
на производството, като съответен на закона и установените факти,
следва да бъде потвърден, воден от което и на основание чл. 200, ал. 1 АПК,
Административният съд гр. Силистра
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ частната жалба на Б.М.М. ***, против Определение №
2113-18-665#4/18.11.2022 г. на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ гр.
Силистра, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВАС в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните, по
аргумент от чл. 200, ал. 2 АПК.
СЪДИЯ: