Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 65 16.V.2019 год. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, Наказателно отделение
в публичното заседание на двадесет и трети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Членове
: БОРЯНА БОНЧЕВА
КРАСИМИР ДИМИТРОВ
при секретаря Женя Григорова
прокурора Невена Владимирова
като разгледа докладваното от съдията Стр.Димитров
Внохд № 212 описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 10/15.ІI.2019 год. по нохд №543/2018 год.
РС– Димитровград в производство по реда на глава
ХХVІІ - чл.370 и сл. и при условията на чл.371 т.2 от НПК е признал подсъдимата В.М.М. ***
за виновна в това, че на 18.ІІ.2018 год. в гр. *********, без съгласието на: „Guess?,Inc.“ - САЩ, в качеството
им на притежател на изключителните права върху марка „GUESS?“ с per.
№BG00015165, per. №BG00077944, per. №*********, марка „GUESS“ c per.
№*********; „DSQUARED2 TM S.A.“ - Люксембург, в качеството им на притежател на
изключителните права върху марка „DSQUARED2” с per. №*********, марка
„DSQUARED2” с per. №*********, марка “D2” с per. №1088301; TOMMY HILFIGER
LICENSING B.V. - Нидерландия, в качеството им на притежател на изключителните
права върху марка „TOMMY HILFIGER” с per. №*********, per. №*********, марка
„TOMMY tommy HILFIGER” c per. №*********, марка „Tommy Hilfiger” c per.
№1225683; „Giorgio Armani S.P.A“ - Швейцария, в качеството им на
притежател на изключителните права върху марка „EMPORIO ARMANI“ с per. №536698,
марка “ARMANI” с per. №502876, per. №*********, марка “GA” с per. №788498, per.
№*********, марка “AJ ARMANI JEANS” c per. №743290, марка „EA7 EMPORIO ARMANI“
c per. №1028641, марка “GIORGIO ARMANI“ c per. №522094; „Dolce & Gabbana
Trademarks S.r.l.“ - Италия, в качеството им на притежател на изключителните права
върху марка „DOLCE&GABBANA” с per. №*********, per. №625152; Adidas AG - Германия,
в качеството им на притежател на изключителните права върху марка „ADIDAS” с
per. №836756, per. №00020787, per. №00012670, per. №469145, per. №00010533,
per. №414034, per. №*********, марка ’’adidas” c per. №*********; „NIKE INNOVATE C.V.“ - САЩ, в качеството
им на притежател на изключителните права върху марка „NIKE” с per. №BG
00044419, per. №BG 00012622, per. №00024739, per.№*********; „CALVIN KLEIN TRADEMARK
TRUST“ -
САЩ, в качеството им на притежател на изключителните права върху марка “Calvin
Klein” с per. №*********, per. №00027674; „Philipp Plein“ - Швейцария, в
качеството му на притежател на изключителните права върху марка „Philipp Plein”
с per. №*********, per. №*********, марка „PHILIPP PLEIN” c per. №*********; „PUMA SE“ - Германия, в
качеството им на притежател на изключителните права върху марка „PUMA” с per.
№582886, per. №*********; „LACOSTE“ - Франция, в качеството им на притежател на изключителните
права върху марка „LACOSTE” с per. №00005613, per. №437000, per. №437001, per.
№*********; „HUGO BOSS Trade mark Menagement GmbH&Co, KG“ - Германия, в
качеството им на притежател на изключителните права върху марка „BOSS HUGO
BOSS” с per. №606620, per. №*********;
„GUCCIO GUCCI S.P.A.“ - Италия, в
качеството им на притежател на изключителните права върху марка „GUCCI” с per.
№00017196, per. №**********, per. №00017197, марка „G” с per. №00017029; „GIANNI VERSACE S.P.A.“ - Италия, в
качеството им на притежател на изключителните права върху марка „VERSACE” с
per. №*********, per. №648708, per. №*********; „THE POLO/LAUREN COMPANY,L.P.“ - САЩ, в качеството
им на притежател на изключителните права върху марка „POLO RALPH LAUREN” с per.
№*********, per. №00028406; „Levi Strauss&Co“ - САЩ, в качеството им на
притежател на изключителните права върху марка “LEViS” с per. №*********, per.
№*********, без правно основание /в нарушение на чл.13 ал.1 т.2
ЗМГО/ , като предлагала за продажба:
-160 бр. блузи по 204 лв. и 1 бр. яке по 448 лв., всички на обща
стойност 33 088 лв., носещи знаци идентични със знаците на марка „EMPORIO
ARMANI“ с per. №536698, марка “ARMANI” с per. №502876, per. №*********, марка
“GA” с per. №788498, per. №*********, марка “AJ ARMANI JEANS” c per. №743290,
марка „EA7 EMPORIO ARMANI“ c per. №1028641, марка “GIORGIO ARMANI“ c per.
№522094,
- 53 бр. блузи по 490 лв., всички на обща стойност 25 970 лв.,
носещи знаци идентични със знаците на марка „GUCCI” с per. №00017196, per.
№**********, per. №00017197, марка „G”c per. №00017029,
- 48 бр. блузи по 470 лв., всички на обща стойност 22 560 лв.,
носещи знаци идентични със знаците на марка „VERSACE” с per. №*********, per.
№648708, per. №*********,
- 49 бр. блузи по 452 лв., всички на обща стойност 22 148 лв.,
носещи знаци идентични със знаците на марка „ DSQUARED2” с per. №*********,
марка „DSQUARED2” с per. №*********, марка “D2” с per. №1088301,
- 58 бр. блузи по 133 лв., всички на обща стойност 7 714 лв.,
носещи знаци идентични със знаците на марка “Calvin Klein” с per. №*********,
per. №00027674,
- 140 бр. блузи по 275 лв., 1 бр. яке по 1 460 лв. и 4 бр. къси
панталони по 187 лв., всички на обща стойност 40 708 лв., носещи знаци
идентични със знаците на марка „Philipp Plein” с per. №*********, per. №*********,
марка „PHILIPP PLEIN” c per. №*********,
- 21 бр. блузи по 109 лв., всички на обща стойност 2 289 лв.,
носещи знаци идентични със знаците на марка „BOSS HUGO BOSS” с per. №606620,
per. №*********,
- 40 бр. блузи по 123 лв., всички на обща стойност 4 920 лв.,
носещи знаци идентични със знаците на марка „TOMMY HILFIGER” с per. №*********,
per. №*********, марка „TOMMY tommy HILFIGER” c per. №*********, марка „Tommy
Hilfiger”c per. №1225683,
- 10 бр. анцугови горнища по 69 лв., всички на обща стойност 690
лв., носещи знаци идентични със знаците на марка „ADIDAS” с per. №836756, per.
№00020787, per. №00012670, per. №469145, per. №00010533, per. №414034, per.
№*********, марка „adidas” c per. №*********,
- 24 бр. блузи по 179 лв., всички на обща стойност 4 296 лв.,
носещи знаци идентични със знаците на марка „POLO RALPH LAUREN” с per.
№*********, per. №00028406,
- 5 бр. блузи по 74 лв., всички на обща стойност 370 лв., носещи
знаци идентични със знаците на марка „GUESS?“ с per. №BG00015165, per.
№BG00077944, per. №*********, марка „GUESS“ c per. №*********,
- 5 бр. блузи по 151 лв., всички на обща стойност 755 лв., носещи
знаци идентични със знаците на марка „LACOSTE” с per. №00005613, per. №437000,
per. №437001, per. №*********,
- 4 бр. блузи по 69 лв., всички на обща стойност 276 лв., носещи
знаци идентични със знаците на марка “LEVI’S” с per. №*********, per.
№*********,
- 5 бр. блузи по 83 лв., всички на обща стойност 415 лв., носещи
знаци идентични със знаците на марка „PUMA” с per. №582886, per. №*********,
- 11 бр. блузи по 60 лв. и 3 бр. спортни екипи по 138 лв., всички
на обща стойност 1074 лв., носещи знаци идентични със знаците на марка „NIKE” с
per. №BG 00044419, per. №BG 00012622, per. №00024739, per. №*********,
- 16 бр. блузи по 286 лв., всички на обща стойност 4 576 лв.,
носещи знаци идентични със знаците на марка „DOLCE&GABBANA” с per.
№*********, рег.№625152,
всички
марки, регистрирани по реда на националното и международното законодателство и
с валиден срок за защита, като идентичността е до степен, водеща до вероятност
за объркване на потребителя, включващо възможност за свързване на тези стоки с тези марки, обект на това изключително
право, като причинила значителни вредни последици общо в размер на 171 849
лв. на правопритежателите на посочените регистрирани търговски марки, в това
число на:
-
Giorgio Armani S.P.A - Швейцария - 33 088 лв.,
-
GUCCIO GUCCI S.P.A. - Италия - 25 970 лв.,
-
GIANNI VERSACE S.P.A. - Италия - 22 560 лв.,
-
DSQUARED2 TM S.A. - Люксембург - 22 148 лв.,
-
CALVIN KLEIN TRADEMARK TRUST - САЩ - 7 714 лв.,
-
Philipp Plein - Швейцария - 40 708 лв.,
-
HUGO BOSS Trade mark Menagement GmbH&Co, KG - Германия - 2 289
лв.,
-
TOMMY HILFIGER LICENSING B.V. - Нидерландия - 4 920 лв.,
-
Adidas AG - Германия - 690 лв.,
-
THE POLO/LAUREN COMP ANY,L.P. - САЩ - 4 296 лв.,
-
Guess?,Inc. - САЩ - 370 лв.,
-
LACOSTE - Франция - 755 лв.,
-
Levi Strauss&Co - САЩ - 276 лв.,
-
PUMA SE - Германия - 415 лв.,
-
NIKE INNOVATE C.V. - САЩ - 1 074 лв.,
-
Dolce & Gabbana Trademarks S.r.l. - Италия - 4 576 лв.,
и деянието е
извършено при условията на повторност, поради което и на осн. чл.172б ал.2 вр. ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от
НК й наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което да изтърпи при
първоначален „общ“ режим на изтърпяване и наказание „глоба“ в размер на 6 000
лв.
С присъдата на осн.
чл.172б ал.3 от НК постановил отнемане в полза на държавата на предмета на
престъплението и унищожаването му,
а на осн. чл.189 ал.3 от НПК поставил в тежест на подс.М. направените по делото разноски.
Недоволна от така постановената присъда, и то само в частта й досежно отказа
на първоинстанционния съд да приложи нормата на чл.66 ал.1 от НК и да постанови
отлагане на изтърпяването на така наложеното наказание „лишаване от свобода“, е
останала подсъдимата, която чрез защитника си в законния срок я обжалва с
оплакване, че този отказ е неправилен, и искане да се измени присъдата и се
постанови отлагане изтърпяването на това наказание за определен срок.
Против въззивната жалба в законния срок не е постъпило възражение.
В с.з. пред въззивната инстанция подсъдимата
и нейният защитник поддържат въззивната жалба по изложеното оплакване и
отправено искане. Защитникът анализира нейното съдебно минало и обосновава, че
по отношение на предходните ѝ осъждания е настъпила реабилитация.
Прокурор от ОП-
Хасково намира жалбата неоснователна, а постановената присъда на
първоинстанционния съд правилна и законосъобразна, вкл. относно преценката на
първоинстанционния съд за неприложимостта на чл.66 ал.1 от НК. Дава становище
да се потвърди.
По въззивната жалба не са
направени доказателствени искания, такива страните нямат и на въззивното
производство.
Хасковският
окръжен съд, като провери правилността на постановената присъда в обжалваната й
част по посоченото във въззивната жалба оплакване и изтъкнатите в с.з. пред
въззивната инстанция доводи, а така също служебно и изцяло, констатира
следното:
Въззивната жалба е подадена в
законния срок от процесуално легитимирано лице с правен интерес от
обжалване и против подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е допустима. Преценена
по същество е основателна.
Пред районния съд
се е развило съкратено съдебно следствие по искане на подсъдимата и нейния
защитник, като по реда на глава XXVII – чл. 370 и сл. от НПК и
при условията на чл. 371 т.2 от същия, тя се е признала за виновна и е признала
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е
съгласила за същите да не се събират доказателства, а при постановяване на
присъдата да се ползва самопризнанието й.
Въззивният съд на
свой ред, отделно и независимо от преценката на първоинстанционния приема, че
така предприетото самопризнание кореспондира със събраните на досъдебното
производство доказателства и се подкрепя от тях. В този смисъл обоснована е
била и преценката на първоинстанционният съд.
При това положение
фактическата обстановка по делото правилно е била възприета съобразно
изложеното и поддържано по обвинителния акт. С оглед липсата на оплаквания във
връзка с установените по делото за доказани факти, настоящата инстанция намира
за безпредметно да я обсъжда повторно.
По правната
квалификация на деянието също няма оплаквания по жалбата, а не са и налице
основания за такива. Правната квалификация е дадена коректно по обвинителния
акт и напълно обосновано и правилно е била споделена от първоинстанционния съд.
Впрочем същата не създава и особени правни проблеми, отнася се за квалифициран
състав на престъплението по чл.172б от НК, като квалифициращия признак
„повторност” се установява красноречиво въз основа на данните за съдебното
минало на жалбоподателката, което ще бъде подробно обсъдено по-долу във връзка
с изричното оплакване по жалбата.
Наказанието
„лишаване от свобода“ е отмерено при условията и по реда на чл.55 ал.1 т.1 от НК в размер на 6 месеца, като съдът е приел, че са налице и многобройни, и
изключителни смекчаващи обстоятелства, които е изброил изрично и обсъдил
поотделно. Доколкото няма прокурорски протест против присъдата и правното
положение на подсъдимата - жалбоподател не може да бъде влошавано, тяхното
повторно обсъждане от въззивната инстанция също е безпредметно.
По единственото
изрично оплакване, отправено по въззивната жалба - досежно възможността и
наличието на основания за приложение разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК по
отношение на това наказание, въззивният съд намира следното:
Видно от справката
за съдимост, подсъдимата е осъждана, както следва:
1/ По реда на нохд
№ 639/2013 год. по описа на РС – Димитровград с Присъда №7/28.I.2014 год., в сила от 13.II.2014 год. – за престъпление
по чл.172 б ал.1 от НК, извършено на 27.II.2012
год. в гр.Димитровград – на наказания „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е
отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК със срок от 3 години и „глоба“ в размер на
1 000 лв.;
2/ По реда на нохд
№276/2014 год. по описа на РС – Свиленград по силата на споразумение, одобрено
с Определение №140/30.IV.2014 год. и в сила от същата дата – отново за
престъпление по чл.172б ал.1 от НК, извършено на 10.Х.2012 год. на ***“***** ***“, община ******* - на наказания „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изтърпяване е
отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК със срок от 3 години и „глоба“ в размер на
300 лв.;
Двете така
наложени наказания „лишаване от свобода“ са подлежали на групиране и определяне
на едно общо наказание, тъй като двете санкционирани престъпления са били
извършени, преди да е била налице влязла в сила присъда за което и да е от тях
и това е станало по реда на нохд №276/2014 год. на РС – Свиленград с
Определение от с.з. от 30.IV.2014 год., постановено в
производство по чл.306 ал.1 т.3 НПК,
непосредствено след разглеждане на делото по същество и одобряване на
споразумението за решаването му. Същото е влязло в сила от 15.V.2014 год. и с него на осн. чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК на подс.М. е
определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца /най-тежкото/,
чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК със срок от 3 години,
като на осн. чл.23 ал.3 от НК е присъединено и наказанието „глоба“ в размер на
1 000 лв., наложено но нохд №639/2014 год на РС – Димитровград.
Най-напред е
уместно да се отбележи, че при тези данни за съдебното минало на подс.М.,
настоящото ѝ деяние, осъществено на 18.II.2018
год. е извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 вр. чл.30 ал.1 от НК – преди да са изтекли
пет години от изтърпяването на наложеното общо наказание.
Следва да се
изтъкне, че определението за налагане на общо наказание на РС – Свиленград не е
отразено в издадения за осъждането от този съд бюлетин за съдимост. То фигурира
в справката за съдимост на подсъдимата, където пък не е отбелязано откога е в
сила. Това наложи въззивният съд да изиска информация от РС – Свиленград, при
което бе изпратен и се приобщи по настоящото дело копие от протокола от с.з. от
30.IV.2014 год. по нохд №276/2014 год. на РС –
Свиленград.
При това положение
следва да се счита, че подс.М. има в своето съдебно минало едно осъждане, при
което и са наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца и
„глоба“ в размер на 1 000 лв., като изтърпяването на първото от тях е било
отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с тригодишен срок, който е изтекъл на 15.V.2017 год.
Настоящото деяние
е извършено след изтичането му – на 18.II.2018
год.
По отношение на
наказанието „глоба“ в размер на 1 000 лв. са събрани данни, които навеждат
на извод, че е налице комплициран казус.
В
първоинстанционното производство пред районния съд са били приобщени като
писмени доказателства две писма-справки от ТД на НАП – Пловдив, офис Стара
Загора.
Според първото –
изх.№С 180024-178-0026091/11.Х.2018 год. - против подсъдимата е имало висящо
производство по принудително изпълнение на публични вземания още от 2006 год. -
ИД № 24060004652/2006 год. Към това изпълнително дело е присъединен за
изпълнение изпълнителен лист от 7.V.2014 год., издаден и
изпратен от РС – Свиленград за наложена глоба в размер на 300 лв. и д.т. за
издаването му от 5 лв.
Единственият
възможен извод е, че РС – Свиленград е издал и изпратил на публичния изпълнител
изпълнителен лист за наложената от този съд глоба в размер на 300 лв. по реда
на нохд№276/2014 год., без да съобрази, че по същото дело се произнася по
групиране на наказания и на осн. чл.23 ал.3 от НК присъединява наказание
„глоба“ в размер на 1 000 лв., наложено от РС – Димитровград. Това е видно
от датата на издаване на изпълнителния лист – 7.V.2014
год., която предхожда датата на влизането в сила на определението за налагане
на общо наказание – 15.V.2014 год. Към 7.V.2014
год. РС – Свиленград очевидно е изпълнявал влязлото в сила още на 30.IV.2014 год. споразумение, с което е било решено неговото нохд №276/2014 год.
и по този начин е предприел изпълнение на наказание, което впоследствие не е
било наложено.
Според второто писмо
от НАП - изх.№20497/11.Х.2018 год. – подсъдимата не е платила глобата в размер
на 1 000 лв., наложена ѝ по реда на нохд №639/2013 год. на РС –
Димитровград. Следва обаче да се изтъкне, че няма данни да се е пристъпило към
изпълнение на това наказание. Както се отбеляза по-горе, РС – Свиленград не е
издал изпълнителен лист за него. Същевременно няма и данни след влизане в сила
на първата по време присъда, тази на РС –
Димитровград по нохд №639/2013 год. на 13.II.2014
год., този съд да е предприел действия по изпълнението на наказанието „глоба“ в
размер на 1 000 лв.
Гореизложеното
установява следната картина по изпълнението на наложеното на подсъдимата
наказание „глоба“:
Предприети са
действия по изпълнение на наказание „глоба“ в размер на 300 лв., каквото обаче
в крайна сметка няма наложено.
Има наложено
наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв., но за неговото изпълнение никога
не са били предприемани никакви действия.
Независимо от
това, непосредствено преди започване на разглеждане на настоящото първоинстанционно
дело - нохд №543/2018 год. на РС – Димитровград, подсъдимата е представила
вносна бележка от 6.II.2019 год. /л.45 по делото/, от която е видно, че
е заплатила в полза на НАП - Стара Загора по изпълнително дело № №
24060004652/2006 год сумата от 1 000 лв., представляваща наказание „глоба“ по нохд №639/2013 год. на
РС – Димитровград.
При тези данни по
делото районният съд подробно е мотивирал становище за неприложимост на
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК относно наложеното от него наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 6 месеца, аргументирайки се с факта, че подсъдимата е
осъждана, тъй като по предходното ѝ осъждане не е могла да настъпи
реабилитация по право. Посочил е, че тригодишният изпитателен срок, с който е
било отложено изтърпяването на предишното ѝ наказание „лишаване от
свобода“ е изтекъл преди извършване на настоящото инкриминирано деяние, но е
приел, че не са налице предпоставките по чл.86 ал.1 т.3 от НК относно
наложеното наказание „глоба“ – не е изтекъл едногодишен срок от заплащането
ѝ.
Това разбиране на
съда е очевидно незаконосъобразно, тъй като е неприложимо към разглеждания
казус. Нормата на чл.86 ал.1 т.3 от НК намира приложение в случаите, когато
лицето е осъдено „заедно или поотделно на глоба, обществено порицание и
лишаване от права“, т.е – в случаите, когато не е било наложено наказание
„лишаване от свобода“, но не и в случаите, когато е било осъдено на „лишаване
от свобода“ и „глоба“. За последния случай, какъвто е настоящия, приложимата
правна норма е тази на чл.87 ал.3 изр. последно от НК, изобщо необсъдена от
районния съд – когато наред с наказанието „лишаване от свобода“ е било наложено
и наказание „глоба“, достатъчно е тя да е платена. А тя е платена, видно от вносната
бележка от 6.II.2019 год., също изобщо необсъдена от съда.
По-нататък са
изложени мотиви затова, че не е изтекъл и давностният срок за принудително
събиране /сиреч изпълнение/ на наказанието „глоба“, като в основата им стои
разбирането, че е налице хипотезата на образувано изпълнително производство.
Както обаче се изтъкна по-горе, за действително наложеното наказание „глоба“ –
това в размер на 1 000 лв., всъщност никога не е било образувано
изпълнително производство, за което впрочем вина носи и самият РС –
Димитровград, непредприел действия по изпълнението му след влизане в сила на
присъдата по нохд №639/2013 год.
Поради това по
делото следва да се съобразят като приложими указанията, дадени по т.3 на ТР
№2/2018 год. на ОСНК на ВКС, а не тези по т.4 от същото, както е приела първата
инстанция. Така абсолютната изпълнителска давност в настоящия случай не е
четири години, а три години и същата на свой ред е изтекла и то преди
извършване на настоящото деяние на подсъдимата.
Предвид
изложеното, подсъдимата следва да се счита реабилитирана по право по
предходните си осъждания, които следва да се ценят като едно осъждане, и не са
налице законни пречки за приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК
относно наложеното ѝ наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца.
Разбира се
приложението на чл.66 ал.1 от НК не следва автоматично от законовата
допустимост затова, тъй като е нужно да се прецени още и че целите на
наказанието и поправянето на извършителя могат да се постигнат и без
ефективното му изтърпяване. Изводите на настоящата инстанция по този въпрос са
положителни. Следва да се ценят същите смекчаващи обстоятелства, които са
обосновали и приложението на чл.55 от НК при определяне размера на наказанието,
както и фактът, че подсъдимата е сравнително ******** жена, навършила ***
*********, която освен това
полага и грижи за съпруг с ****** *******. Налице е и реално и съществено съдействие от
нейна страна на органите по разследването за разкриване на обективната истина още
от образуването на ДП, като в този смисъл и самопризнанието ѝ не се
предприема единствено с цел приложение на чл.58а от НК.
По изложените съображения въззивната
инстанция намира, че жалбата следва да се уважи, като се измени обжалваната
присъда в исканата насока и се приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК по
отношение на наложеното на въззивната жалбоподателка наказание “лишаване от
свобода”.
При служебната проверка на правилността на
присъдата по реда на чл.314 от НПК- изцяло и независимо от наведените от
страните оплаквания, въззивният съд не констатира други основания за нейното
изменение или отмяна.
Водим от горното и на основание чл.334 т.3 вр.
чл.337 ал.1 т.3 от НПК съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 10 от 15.ІI.2019 год. по нохд N 543/2018 год. на РС- Димитровград в
наказателноосъдителната й част, досежно постановеното ефективно изтърпяване на
наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца при
първоначален „общ” режим, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
На осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на
така наложеното наказание със срок от 3 /три/ години.
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата
й част.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :