О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………
гр. Ловеч, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в закрито съдебно заседание на първи
декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
като разгледа докладваното от съдия Вълков частно адм. дело № 357/2019 г. по описа на АдмС Ловеч, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 88, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 2 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК).
Образувано е по частна жалба на К.И.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв. Х.С., с адрес: гр. ***, против Решение № 134/10.07.2019
г. на директора на ТД на НАП Велико Търново, с което е оставена без разглеждане
и е прекратено производството по жалба с вх. № 8403/01.07.2019 г. по описа на
ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч, подадена от жалбоподателя срещу Съобщение
за доброволно изпълнение изх. № С190011-048-0104169/24.06.2019 г., издадено от
старши публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч.
По изложени доводи
за незаконосъобразност на обжалваното решение се иска неговата отмяна. Според
оспорващия, незаконосъобразно публичният изпълнител е предприел действия по
изпращане на съобщение за доброволно изпълнение с изх. №
С190011-**********/24.06.2019 г., тъй като наказателното постановление, с което
е наложена глобата, за събирането на която е било образувано изпълнителното
дело, не е било връчено на Н.. Претендира се присъждане на направените разноски
по делото.
След като се запозна с материалите по делото, съдът намира следното:
От данните преписката се установява, а и не се спори между страните, че в
ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч срещу К.И.Н. е било образувано
изпълнително дело № *********/2019г. за събиране на неплатени в срок публични
задължения, произтичащи от Наказателно постановление №0549/15.01.2018 г. на директора
на Областна дирекция по безопасност на храните - Ловеч, представляващи наложена глоба в размер
на 1550 лв., за което до Н. е било изпратено Съобщение за доброволно изпълнение
с изх. № С190011-048-0104169/24.06.2019 г. Видно от известие за доставяне с бар
код 7100014032183, това съобщение е връчено на 26.06.2019 г.
Със Съобщение за доброволно изпълнение с изх. №
С190011-048-0104169/24.06.2019 г., на основание чл. 221 от ДОПК жалбоподателят
е бил поканен от старши публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис
Ловеч да плати доброволно описаното в съобщението задължение в размер на 1550
лв., представляващо глоба, наложена с горецитираното наказателно постановление.
От страна на К.Н. е подадена жалба до ТД на НАП Велико Търново, с която е
оспорено Съобщение за доброволно изпълнение с изх. №
С190011-048-0104169/24.06.2019 г., както и образуваното изпълнително дело.
С обжалваното в настоящото съдебно производство Решение № 134/10.07.2019 г. на директора на ТД на НАП Велико Търново е оставена
без разглеждане и е прекратено производството по жалба с вх. № 8403/01.07.2019
г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч, подадена от жалбоподателя
срещу Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С190011-048-0104169/24.06.2019
г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис
Ловеч. Като мотиви органът е изложил, че процесното съобщение за доброволно
изпълнение не попада в кръга актове, посочени в ДОПК, подлежащи на обжалване
пред директора на ТД на НАП, доколкото с него не се създават права или
задължения, нито се засягат права или законни интереси, а само се пристъпва към
изпълнение, като се уведомява лицето за изпълнителното основание, номера на
изпълнителното дело и му се предоставя 7-дневен срок да заплати задължението си
доброволно, като по своята същност това съобщение е само подготвителен акт на
изпълнителното производство, който не представлява властническо волеизявление, годно
да засегне правната сфера на длъжника.
Частната жалба е процесуално допустима.
Тя е подадена от надлежно легитимирано лице в законоустановения срок по чл. 88, ал. 3 от АПК против акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Настоящият
съдебен състав намира, че изводите на административния орган са правилни.
Действително, съобщението за доброволно
изпълнение (СДИ) не попада в кръга актове, посочени в ДОПК, подлежащи на
обжалване пред директора на ТД на НАП. Това е така, защото с него не се
създават права или задължения, нито се засягат права или законни интереси, а
само се пристъпва към изпълнение, като се уведомява лицето за изпълнителното
основание, номера на изпълнителното дело и му се предоставя 7-дневен срок да
заплати задължението си доброволно. Както правилно е посочил административния
орган, издаването на СДИ е в изпълнение на законоустановените правомощия на
публичния изпълнител по ДОПК. То по своята същност е само подготвителен акт на
изпълнителното производство, който не представлява властническо волеизявление,
годно само по себе си да засегне правната сфера на длъжника.
Доколкото Съобщение за доброволно изпълнение
изх. № С190011-048-0104169/24.06.2019 г. не е от категорията на актовете,
подлежащи на обжалване пред директора на ТД на НАП, нито от действията на
публичния изпълнител, подлежащи на обжалване, съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК,
то липсва годен за обжалване предмет и интерес от оспорването.
За да се прецени наличието на правен интерес
от оспорването на СДИ, следва да се изхожда от съдържанието на акта, а именно
дали същото създава задължения или предписва определено поведение за
жалбоподателя или накърнява негови права. Съдът намира, че е налице условието
на чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК. Съгласно
тази разпоредба, жалбата се оставя без разглеждане, ако жалбоподателят няма
правен интерес от обжалване. Правният интерес е връзка между правната сфера на
определен субект и конкретен административен акт. В конкретния случай такава
връзка не се установява. СДИ е само подготвителен акт на изпълнителното
производство, който не представлява властническо волеизявление, годно само по
себе си да засегне правната сфера на длъжника. Както вече се посочи, с него се
пристъпва към изпълнение, като на длъжника се предоставя възможност да заплати
задължението си доброволно.
Отделно от горното, условията за прекратяване
на изпълнителното производство са изчерпателно изброени в чл. 225, ал. 1 от ДОПК, а в случая не се твърди настъпването на нито една от тях, нито се
ангажират доказателства в този смисъл.
Твърдението, че наказателното постановление, с
което е наложена глобата, определена за принудително събиране, не е било надлежно
връчено на оспорващия, са неотносими в настоящето производство. Същите е
следвало да бъдат наведени пред районния съд при евентуално обжалване на НП. В
случай че наказателното постановление не е било редовно връчено на
жалбоподателя, същото е можело да бъде обжалвано по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Именно в производството по обжалване на наказателното постановление може да се
извърши преценка за това дали е било надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 2
от ЗАНН, като при отмяната му би било налице основание за прекратяване на
изпълнителното производство по чл. 225, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Нито публичният
изпълнител, нито директорът на ТД на НАП могат да извършат такава преценка, т.
к. тя е свързана с оспорване на изпълнителното основание по чл. 209 от ДОПК - в
случая по чл. 209, ал. 2, т. 5 от ДОПК, а оспорване на изпълнителното основание
в производството пред публичния изпълнител, както и в производствата по чл. 266-268
от ДОПК не се допуска.
Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна.
Като е оставил жалбата без разглеждане като подадена против неподлежащ на обжалване
акт и при липса на правен интерес от страна на жалбоподателя за това,
горестоящият административен орган е постановил законосъобразен акт в
съответствие с чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК.
Съдът констатира,
че по делото не е внесена дължимата държавна такса съобразно т. 2б, б. „а“ от
Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Предвид
това, дължимата държавна такса в размер на 10,00 лв., на основание чл. 151, т.
3 от АПК и с оглед изхода на спора, следва да бъде заплатена от жалбоподателя
по сметка на АдмС Ловеч.
По изложените съображения и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по частна жалба на К.И.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв. Х.С., с адрес: гр.***, против Решение за оставяне на
жалба без разглеждане № 134/10.07.2019 г. на директора на ТД на НАП Велико
Търново.
ОСЪЖДА К.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати по сметката на
Административен съд – Ловеч за заплащане на държавни такси в банка: Централна
Кооперативна Банка, банков код: CECBBGSF, банкова сметка: ***, сумата от 10,00 (десет лева) лв., представляваща
държавна такса за водене на делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 88, ал. 3 от АПК.
Препис от определението да се изпрати на страните на основание чл. 138,
ал. 1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: