ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1610
гр. Пловдив, 16.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502957 по описа за 2021 година
Постъпила е частна жалба вх.№15229/16.11.2021 г. от „АСВ“-ЕАД,
ЕИК:*********,със седалище- гр. София, р.Люлин,бул.„Петър Дертлиев“
№25,ет.2,оф.4 чрез юр.И. Н. срещу разпореждане №21418/ 22.10.2021 по
ч.гр.д.№15541/2021 на ПРС, 7 гр.с., с което съдът отхвърлил Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК Вх. № 56270/1.10.2021 г.
Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания акт – иска се неговата отмяна и да се произнесе въззивния съд по
същество за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ. Конкретно са изложени
оплаквания, че в заявлението си ясно е посочено основанието на вземането,
неговия размер и начина на определяне, посочени са конкретните договорни
основания, какви са били уговорките за заплащане на задълженията,както и
че с подадената уточнителна молба указанията на съда по разпореждане от
04.10.2021 г. са изпълнени в цялост. Счита, че са спазени изискванията на
чл.410,ал.2 ГПК във р. с чл.127 ГПК.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства и наведените
доводи, намира за установено следното:
Съобщението за изготвения акт няма данни да е получено от АСВ, а ЧЖ
е подадена на 1.11.2021 г., поради което е в срок и е допустима, а разгледана
по същество – неоснователна, поради следното:
1
Заявителят претендира да се издаде ЗИ на парично задължение и ИЛ
срещу длъжника С. С. Б. с ЕГН:********** на изпълнително основание по
чл.410 ГПК. Със заявлението са представени процесните договори на
длъжника с БТК-ЕАД за предоставяне на телекомуникационни услуги,
предмет на заявлението, съгласно чл.410,ал.3 ГПК. С атакуваното
разпореждане РС е отхвърлил заявлението на кредитора за издаване на
заповед за изпълнение и ИЛ против длъжника с мотиви, че заявлението не
отговаря на изискванията за редовност на ИМ по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128,т.1
и т.2ГПК – не е описана точната фактическа обстановка на възникване,
съществуване и изискуемост на вземането, размерът му периода, за който се
отнася; с разпореждане от 4.10.2021 г. РС е оставил същото без движение
като е дал конкретни указания и 3 дневен срок за изпълнение заявителят да
посочи какви суми като вид и размер се претендират и по кои договори, с
дата на сключване и вида на предоставените услуги, тъй като от заявлението
не може да се установи какви са претендираните вземания по всеки договор и
да се формулира конкретно искане за съответните суми – с основание, размер
и периоди за всяко отделно вземане. С обжалваното разпореждане РС е
констатирал, че заявителят е посочил сключените договори, но не и сумите,
които се дължат по всеки от тях и поради неотстраняване на нередовностите,
заявлението е отхвърлено.
ПОС констатира, че с молбата си за отстраняване на нередовностите
заявителят е посочил, че претендира незаплатени суми в общ размер 1738,09
лв. по договори за предоставяне на мобилни услуги с длъжника - месечни
абонаментни такси, телевизионни услуги и интернет исулги за периода от
01.11.2018 г. до 28.02.2019 г., за което са издадени 4 бр.фактури – от
01.12.2018 г., от 02.01.2019 г., от 01.02.2019 г. и от 01.03.2019 г.
Правилно РС е приел, че нередовностите не са отстранени, тъй като
заявителят не е посочил какви суми се дължат и по кой от представените
договора, тъй като всеки договор формира отделно задължение за плащане на
съответните услуги по конкретния договор.
ПОС намира, че съгл. разпоредбата на чл.410/2/ ГПК заявлението трябва
да отговаря на предвидените в чл.127, ал.1 и 3 ГПК условия, приложими за
исковия граждански процес, в какъвто смисъл е и ТР №4/2013 г. от 18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС, т.2б. Вземането следва да е индивидуализирано до
2
степен, от която длъжникът да се ориентира както за основанието, от което
произтича, така и за претендирания размер и как е той е формиран, с оглед
защитата му по чл.414 ГПК. В заявлението следва да са изложени достатъчни
фактически обстоятелства, че да не се налага тълкуването му, а да съдържа
достатъчни данни, за да направи съда ясен и безпротиворечив извод за
изискуемост на вземането.
Като е отхвърлил заявлението, РС е постановил законосъобразен акт,
поради което жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№15229/16.11.2021 г. от „Агенция
за събиране на вземания“-ЕАД, ЕИК:*********, със седалище- гр. София,
р.Люлин, бул.„Петър Дертлиев“ №25,ет.2,оф.4 чрез юр.И. Н. срещу
разпореждане №21418/ 22.10.2021 по ч.гр.д.№15541/2021 на ПРС, 7 гр.с., с
което е отхвърлено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК Вх. № 56270/1.10.2021 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3