№ 901
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000500231 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна
жалба на А. И. М. (чрез адв. Р. от САК) против Решение 266437 от 05.11.2021 г. по гр.д.
14252/2019 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), с което отхвърлени исковете на
въззивника против Г. П. С. за заплащане на сумата от 21 015 евро, представляваща
неизпълнено задължение на ответника да възстанови преведения му от ищеца адвокатски
хонорар, съгласно подписани между страните договор за правна помощ от 07.02.2017 г. и
анекс от 01.08.2017 г. към него, ведно със законна лихва върху претендираната сума,
считано от депозиране на исковата молба – 31.10.2019 г. до окончателното плащане, както и
за заплащане на сумата от 7 603,69 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за
периода 01.01.2018 г. – 24.10.2019 г. При този изход в производството, М. е осъден да
заплати на адв. В. (процесуален представител на С.) сумата от 1991 лв., представляваща
възнаграждение за безплатно процесуално представителство при условията на чл. 38 от
Закона за адвокатурата (ЗА).
А.М. оспорва решението на СГС изцяло с доводи за неговата неправилност.
Сочи, че неправилно са приложени законовите разпоредби, като погрешно са
интерпретирани събраните по делото доказателства и е цитирана неотносима съдебна
практика. Претендира отмяна на атакувания акт и постановяване на друг, с който исковите
му претенции да бъдат изцяло уважени.
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от ответника в първата
1
инстанция с писмен отговор по чл. 263 ГПК. Намира, че решението на Софийски градски
съд било правилно и трябвало да се потвърди.
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като не са
искани и не са събирани нови доказателства пред настоящата инстанция.
От материалите по делото, САС намери следното:
Предявени са искове от А. И. М. срещу Г. П. С. с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 280 ЗЗД за сумата от 21 015 евро, представляваща неизпълнено задължение на ответника
да възстанови преведения му от ищеца адвокатски хонорар, съгласно подписани между
страните договор за правна помощ от 07.02.2017 г. и анекс от 01.08.2017 г. към него, ведно
със законна лихва върху претендираната сума, считано от депозиране на исковата молба –
31.10.2019 г. до окончателното плащане, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 7 603,69 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода 01.01.2018 г. –
24.10.2019 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца и ответника са възникнали
облигационни отношения по договор за правна помощ от 07.02.2017 г. и анекс от 01.08.2017
г., по силата на който ответникът в качеството си на адвокат е поел задължение да окаже
правно съдействие по изготвяне на молба и представителство в производството по отмяна
на влязло в сила решение № 218 от 29.11.2016 г., по гр. д. №1306/2016 г., по описа на ВКС,
IV г.о. Ищецът твърди, че според уговореното в горепосочените договор и анекс към него, е
заплатил предварително на ответника общо 23 060 евро, която сума адвокатът е имал
задължение да върне, тъй като подадената от него молба за отмяна на съдебното решение е
била оставена без уважение. Сочи, че ответникът е възстановил сумата от 4000 лв.,
равняваща се на 2045,16 евро, поради което претендира осъждането на Г. П. С. за разликата
от 21 015 евро.
Ответникът Г. П. С. не оспорва, че е получил общо 23 060 евро във връзка с изпълнението на
процесния договор за правна помощ, както и че уговореният краен резултат не е бил
постигнат. Счита, че след като с определение №182 от 19.06.2018 г. състав на ВКС е
допуснал до разглеждане в открито съдебно заседание молбата за отмяна, той има право да
задържи процесната сума от 21 015 евро за положения от него труд по делото. Поддържа, че
не е прекъсвал контактите си с ищеца като негов клиент и му е оказал необходимото
съдействие. Твърди, че при предаването на документи във връзка с изпълнение на договора
на лицето Б. А., която осъществявала комуникацията с М., тя му е заявила, че ищецът не
желаел да му връща преведената сума.
Решението на СГС е валидно и допустимо, а по останалото съдът е обвързан от
оплакванията в жалбата (така чл. 269, изр.второ ГПК). Тези оплаквания са формулирани с
твърдения за нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на
първостепенния съд.
От събраните пред градския съд писмени доказателства се констатира от
настоящия състав следното:
2
По делото е представен договор за правна помощ от 07.02.2017 г., сключен между А. М., в
качеството на възложител (клиент) и Г.С. като изпълнител (адвокат), в качеството на
изпълнител, със следния предмет: извършване на юридически услуги, в това число даване
на устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото; изготвяне на всякакви
книжа – молби, тъжби, заявления, молба за отмяна на влязло в законна сила съдебно
решение, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа; представителство на
клиента пред ВКС по молба за отмяна на влязлото в сила решение № 218 от 29.11.2016 г. на
ВКС, IV отд., постановено по гр.д. № 1306/2016 г., като извършва всички необходими
действия по изготвянето и подаването на молбата за отмяна и последващото образуване и
водене на съдебното производство.
Съгласно клаузата на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от договора за правна помощ, при сключването на
настоящия договор клиентът заплаща на изпълнителя еднократно сума в размер на 10 000
евро или левовата им равностойност, като страните се уговарят неотменимо и безусловно, че
тази сума е под условие и има резултативен характер, в случай на постигане целта на
договора, така както е дефинирана в чл. 5.
В чл. 2, ал. 2 от договора е договорено, че в случай на непостигане на целта на договора,
изпълнителят дължи връщане на сумата от 10 000 евро или левовата им равностойност, в
срок най- късно до 2 седмици от датата на непостигане на целта – например датата на отказ
на ВКС от разглеждане на молбата, датата на публикуване на нова решение на ВКС,
неотговарящо на целта, като връщането става по банковата сметка на клиента.
Страните са предвидили също така чл. 3 от договора за правна помощ, че в случай на
постигане на целта на договора, така както е дефинирана в чл. 5 от този договор, клиентът
дължи и допълнително възнаграждение „за успех“ в размер на 30 000 евро или левовата им
равностойност. Същевременно, подписан е и анекс към договора за правна защита от
07.02.2017 г. /с дата на анекса 01.08.2017 г./ според който, в случай, че до 07.08.2017 г.,
клиентът преведе по сметката на изпълнителя сумата от 3000 евро, общата сума за
доплащане при постигане целта на договора се намалява с 6000 евро и става 14 000 евро,
платими в брой в срока по чл. 4 от договора. Уговорено е също, че н случай на непостигане
на целта по договора, изпълнителят дължи връщане на клиента на цялата сума, получена от
него по договора в срок до 2 седмици от датата на непостигане на тази цел.
С решение № 197 от 15.12.2017 г., постановено по гр.д. № 2235/2017г. на ВКС, III ГО, е
оставена без уважение молба вх. № 29447/06.03.2017 г. на А.М., за отмяна на основание чл.
303, ал.1, т. 5 ГПК на решение от 29.11.2016 г., на ВКС, IV ГО, постановено по гр.д. №
1306/2016 г.
По делото е представена молба за отмяна от А. М., чрез адв. Г.С., без входящ номер, както и
изложение на основанията за отмяна по чл. 306, ал.1 ГПК от А.М., чрез адв. Г.С. с вх. №
39838 от 24.08.2017 г.
С определение № 182 от 19.06.2017 г., постановено по гр.д. № 2235/2017г. на ВКС, III ГО, е
допусната до разглеждане в открито съдебно заседание молбата на А.М. за отмяна на
3
основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на решение 29.11.2016 г., на ВКС, IV ГО, постановено по
гр.д. № 1306/2016 г. и е допусната съдебно – графологична експертиза, като по делото е
представен протокол за извършването й.
По делото не е спорно, че ответникът е получил общо 23 060 евро във връзка с
изпълнението на процесния договор за правна помощ, както и че не е постигната целта на
договора (съгласно чл. 5 от договора е постановяване на решение от страна на ВКС, с което
се отменя изцяло влязлото в сила решение № 218 от 29.11.2016 г. на ВКС, IV ГО,
постановено по гр.д. № 1306/2016 г.), а това се установява и от представените писмени
доказателства. Ответникът е върнал на ищеца общо сума в размер на 4 000 лв.
По горните факти, страните не спорят. Въпросът е, правилно ли при горните
писмени доказателства, съдът е отхвърлил исковите претенции. Аргументите на СГС са
били свързани с това, че уговорката в сключения между страните договор за правна помощ,
възнаграждението на адвоката да се дължало само при постигане на определен резултат,
противоречало на закона. Още по-конкретно, е посочил, че „.....клаузата за връщане на
адвокатското възнаграждение (чл.2, ал. 2 и чл. 3 от договора за правна помощ от 07.02.2017
г.) е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради противоречие с разпоредбата на
чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/ и получената сума не подлежи на връщане,
поради непостигане на целта на договора”, поради което е отхвърлил исковете.
Апелативният съд в настоящия си състав, не споделя тези решаващи изводи на СГС
по следните причини:
Чл. 36, ал. 1 ЗА не е императивна правна норма, както е приел първоинстанционния
съд, нарушаването на която да води до нищожност на клауза/и от дадена сделка по реда на
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Фразата „има право на възнаграждение”, употребена от законодателя
в чл. 36, ал. 1 ЗА не е императив, защото е допустима и безплатна правна помощ – например
при реда и условията на Закона за правната помощ или при условията на чл. 38 ЗА.
Същевременно, не е правно недопустима липсата на адвокатско възнаграждение и при
доброволно направен отказ от адвоката да получи възнаграждение за своя труд, например
при работа pro bono за определена благородна кауза или защото е поел изрично такъв
ангажимент съгласно подписан от адвоката договор в писмена форма. Това е така, защото
чл. 9 ЗЗД извежда като правен принцип договорната свобода и автономията на волята в
частното право с ограничения, свързани единствено с повелителните (императивни) норми
на закона и добрите нрави. Доброволният отказ от правото да получи възнаграждение за
своя адвокатски труд, направен в писмена форма от самия адвокат (както е и в процесния
случай), не противоречи нито на императивни законови разпоредби, нито на добрите нрави,
защото е съзнателно направен избор от лице (юрист), разбиращо смисъла на действията си и
способно да волеизявява и да ръководи постъпките си.
Нещо повече, с отговора на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, в
първоинстанционното производство, С. не е оспорил така направените уговорки между него
и М., нито е оспорил представения с исковата молба договор за правна помощ и съдействие,
в какъвто и да е негов аспект. Съгласява се и с твърдението, че доброволно бил върнал
4
(заплатил) сумата от 4000 лв. с два превода от по 2000 лв., така, както се сочи и в
обстоятелствената част на исковата молба.
Що се отнася до сумата от 21 015 евро главница (41 101.76 лв.), така, както е
претендирана в исковата молба, то съдът констатира, че същата е сбор от платени на три
транша суми по банков път, както следва: а) 10 000 евро – дължими авансово на основание
чл. 2, ал. 1 от договора (бордеро за превода от австрийска банка на л. 10), които подлежат на
връщане обратно от адвоката (съгласно чл. 2, ал. 2), поради непостигане целта на сделката,
дефинирана в чл. 5 от същата; б) още 10 000 евро (бордеро за превода от австрийска банка
на л. 12) и с основание за превеждането им писмено волеизявление на адв. М., написано
лично от него и приложено на л. 11 от делото – че във връзка с процесния договор за правна
помощ, трябва да се преведат още 10 000 евро; в) 3 060 евро (бордеро за превода от
австрийска банка на л. 14) с основание за превода сключен между страните анекс към
договора за правна защита от 07.02.2017 г., който анекс е наличен на л. 13 от делото. От
общия сбор от 23 060 евро, ищецът е извадил вече върнатите обратно от адв. С. 4000 лв. (два
превода от по 2000 лв.) или общо около 2000 евро, поради което претендира 21 015 евро
като главница. Не се спори, че трите превода са направени от лична сметка на М. в
австрийска банка.
Следователно, исковата претенция се явява доказана и основателна, а същата
неправилно е била отхвърлена от СГС, при което първоинстанционното решение ще следва
да се отмени изцяло.
Въззивната жалба е основателна, като на М. следва да се присъдят търсените с
исковата молба суми. Въззивникът има право и на направените разноски за две инстанции
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, възлизащи според приложените доказателства по делото и
списъци по чл. 80 ГПК общо на сумата от 5424.11 лв. /пет хиляди четиристотин двадесет и
четири лева и 0.11 ст./, които разноски следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение 266437 от 05.11.2021 г. по гр.д. 14252/2019 г. по описа
на Софийски градски съд и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Г. П. С., ЕГН: **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, ет. * да заплати на
А. И. М., ЕГН: **********, гр. ***, ул. „***“, № **, ап. * на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с
чл. 280 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 21 015 евро, представляваща неизпълнено задължение на
С. да възстанови преведения му от М. адвокатски хонорар съгласно подписани между
страните договор за правна помощ от 07.02.2017 г. и анекс от 01.08.2017 г. към него, ведно
със законната лихва върху претендираната сума, считано от депозиране на исковата молба –
31.10.2019 г. до окончателното плащане, както и за сумата от 7 603.69 лв., представляваща
5
мораторна лихва за забава, дължима за периода 01.01.2018 г – 24.10.2019 г.
ОСЪЖДА Г. П. С., ЕГН: **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, ет. * да заплати на
А. И. М., ЕГН: **********, гр. ***, ул. „***“, № **, ап. * на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 5424.11 лв. сторени съдебно-деловодни разноски за две инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6