Решение по дело №745/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 октомври 2022 г.
Съдия: Спас Костов Спасов
Дело: 20217200700745
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  28

 

гр. Русе, ………05.10.2022 г.…………….

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на 08 септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                СЪДИЯ: Спас Спасов

 

при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 745 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 215, ал. 1 и чл. 225а от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на А.Г.А. и Я.И.А.,***, против заповед № РД-01-1389/26.05.2021 г., издадена от заместник-кмет на община Русе, с която е разпоредено на лицата, в качеството им на извършители, да премахнат незаконен строеж VI категория „покриване и остъкляване на две тераси“, намиращ се пред източната и западната фасади, на прилежащите към апартамент № 21, който представлява самостоятeлен обект в сграда (СОС) с идентификатор 63427.2.173.2.25 по кадастрална карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе, на ет. 3 в ***с административен адрес ул. „Дондуков – Корсаков“ № 19, гр. Русе.

В жалбата, в съдебно заседание и в писмени бележки се сочи, че административният акт е издаден от некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Твърди се, че извършените строителни дейности представляват оранжерии по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и за тях не са необходими строителни книжа, вкл. и разрешения за строеж. Същите нямат и характер на строеж и не биха могли да бъдат предмет на премахване. Разпореденото прекъсване на ел. осветление в оранжериите би довело до прекъсване на ел. подаване в апартамента на жалбоподателите, каквото не е било разпоредено със заповедта. Иска се нейната отмяна. Претендират се разноски.

Ответникът – заместник-кмет на община Русе, чрез юрк. Т., в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че след като жилищният блок е строеж от III категория няма как в него да се извърши строеж от по-висока категория.

Съдът, като съобрази становищата и възраженията на страните и обсъди техните доводи намира от фактическа страна следното:

Административният орган е бил сезиран с жалба вх. №94М-10919-2/09.07.2020 г. (л. 49) за което е била извършена проверка от служители на отдел „Строителен контрол" (СК) към Дирекция „Инфраструктура, строителен и инвеститорски контрол" (ИСИК) при Община Русе на строеж VI (шеста) категория: „Покриване и остъкляване на две тераси", намиращ се пред източната и западната фасади, на прилежащите тераси към апартамент № 21, който представлява СОС с идентификатор 63427.2.173.2.25 по КККР на гр. Русе, на ет. 3 в бл. „Вулкан", с административен адрес ул. „Дондуков - Корсаков" №19 в гр. Русе.

Съставен е бил Констативен акт № НС-06/08.03.2021 г. (годината е била сгрешена, вярна 2021 г. – л. 14-16), който е бил съобщен на заинтересуваните лица по реда па §4 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ (л. 17).

В законоустановения срок не е постъпило възражение, такова няма и приложено по преписката.

В констативния акт е установено, че СОС с идентификатор 63427.2.173.2.25 по КККР на гр. Русе е собственост на А.Г.А. и Я.И.А. - съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот. №27. том VI, peг. № 9683,  дело №836 от 2005 г. на нотариус при Районен съд Русе.

Строежът е извършен от А.Г.А. и Я.И.А. през 2005 г., съгласно декларации от А.Г.А., Я.И.А., Й. Х.Й., М. Т. Й., З. Г. М., Г.И. М.а и В.И.Р., дадени със заявление с вх. №94А-2964-1/22.07.2020 г. (л. 43-46).

Прието е, че възложители на строежа по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ са А.Г.А. и Я.И.А. — съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №27, том VI, peг. № 9683, дело № 836 от 2005 г. на нотариус при Районен съд Русе.

За строители/извършители са определени сем. А., през 2005 г. съгласно приобщените по преписката декларации.

Прието е, че строежът представлява два броя метални конструкции, разположени пред източната и западната фасади, на прилежащите тераси към апартамент № 21, представляващ СОС с идентификатор 63427.2. 173.2.25 по КККР на гр. Русе, намиращ се на ет. 3 на жил. сграда “Вулкан", с административен адрес ул. „Дондуков - Корсаков"' № 19 в гр. Русе. Металните конструкции, покриващи терасите, следват контура па сградата, имат приблизителни размери около 9,00 м дължина, ширина 3,80 м в по-тясната и около 5,00 м в по-широката си част и средна височина около 2,45 м. Изпълнени са като конструкции от пълностенни метални профили. По периферията си конструкциите са оградени с PVC дограма, а покритието им е от поликарбонатни плоскости. Водосточните тръби по същите две фасади, поемащи атмосферните води от високото тяло на жил. бл. „Вулкан", са отклонени към останалите воронки на плоския покрив на ниското тяло, а не към предвидените по проект, които остават недостъпни под така изградените конструкции.

Посочено е, че към момента на проверката обектите са захранени с ел. енергия.

Посочено е, че изграденото „Покриване и остъкляване на две тераси" е строеж, съгласно § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ.

Строежът е VI (шеста) категория, съгласно чл. 137, ал. 1. т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Изведено е, че извършеното строителство не попада в хипотезата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ с оглед което за извършването му е било необходимо издаване на разрешение за строеж, както и че строежът е изпълнен без изискващите се строителни книжа (разрешение за строеж) и не е допустим по правилата и нормативите, действащи по време на извършването му и изискванията на ЗУТ. Съшият е извършен в нарушение на изискванията на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1.от ЗУТ и за него не е приложим § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, поради това, че същият е изграден през 2005 г. Крайните констатации са, че е извършен незаконен строеж по смисъла па чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и е налице предпоставката на хипотезата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ - наличие на незаконен строеж VI категория, което е основание за издаване на заповед за премахване. В следствие е издадена оспорената заповед № РД-01-1389/26.05.2021 г.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза.

Експертизата е със задачи:

1.       Да опише подробно извършеното строителство като посочи неговата площ, местоположение, конфигурация, етажност, конструкция, материали, от които е изпълнено, предназначение. Терасите, върху които са изпълнени обектите по заповедта представляват ли прилежащи части към ап. № 21, собственост на жалбоподателите, съгласно одобрените за сградата инвестиционни проекти?

2.       При съобразяване на отговора на първия въпрос, отговарят ли процесните обекти на характеристиките на §5, т. 83 от ДР на ЗУТ и могат ли да се определят като оранжерии по смисъла на същата разпоредба?

3.       Захранени ли са обектите по заповедта с ел. енергия и по какъв начин (при положителен отговор)? Представлява ли наличната инсталация - осветление по фасадата на сградата към всяка от терасите част от електрическата инсталация на апартамент № 21, собственост на жалбоподателите и изпълнена ли е тя според предвижданията на одобрения за сградата инвестиционен проект? В случай, че се прекъсне захранването на обектите по заповедта с ел. енергия, това ще доведе ли до прекъсване на ел. захранването и на ап. 21?

4. Къде (в кои воронки) е предвидено оттичането на водите от високото тяло на жилищен блок "Вулкан", поемани от водосточните тръби, разположени по фасадите към терасите на ап. № 21, съгласно одобрените инвестиционни проекти? Налице ли е изпълнението на обектите по заповедта отклоняване на тези тръби към воронки на плоския покрив или по проект е предвидено водосточните тръби да се оттичат именно по този начин (във воронки на плоския покрив на ниското тяло)?

5. Изпълнени ли са на място воронки на терасите към ап. № 21, колко са на брой (за всяка от терасите) и за отичането на какви води са предвидени те по одобрения инвестиционен проект на сградата?

Вещото лице е установило, че от източната и западната страна на жилището са покрити прилежащите тераси. Терасите са разделени от съседните такива, посредством тухлен зид. Северните, източната и западната страна са остъклени. Покритието е с поликарбонат. Носещата конструкция е метална от студеноогънати кутиеобразни профили. Конструкциите, покриващи терасите, следват контура на сградата, имат приблизителни размери около 9,0 м дължина, ширина 3,80 м в по-тясната и около 5,00 м в по-широката си част и средна височина около 2,45м. В момента на огледа на терасите има цветарници със саксии, пейка, масичка, люлка и др. Терасите, върху които са изпълнени обектите по заповедта представляват прилежащи части към ап. № 21, собственост на жалбоподателите. В одобрените проекти терасите са посочени и са включени в квадратурата на жилището.

На л. 29 от приложението към делото са посочени по две тераси от източната и западната страна на жилището, съответно с квадратури 12,5 кв.м и 16,7кв.м., като няма граници между отделните тераси. Тераса 3 е пред спалнята и е с квадратура 12,5кв.м. От чертежа не става ясно тераса 4 какво обхваща, и как е определена нейната квадратура.

Съгласно § 5, т. 83 от ДР на ЗУТ: "Оранжерия" е съоръжение за целогодишно или сезонно отглеждане на растителни видове, с трайна конструкция, със или без съпътстващи производствени инсталации за водоснабдяване, електроснабдяване, отопление, вентилация и други. Конструкцията на терасите е трайна, без съпътстващи инсталации. Помещенията се използват за отглеждане на цветя. Количеството саксийни цветя не биха се събрали в жилището на жалбоподателите. Цветята се отглеждат целогодишно на терасите, който са покрити и оградени с трайни конструкции, които могат да се определят като оранжерии.

Посочено е, че обектите са захранени с ел. енергия. Осветлението на терасите е към електрическата инсталация на апартамент №21 и е изпълнено съгласно одобрения проект (Има приложена част: електро от където е видно захранването на апартамента). При прекъсване захранването на обектите с ел. енергия, ще се прекъсне и ел. захранването на апартамент №21.

Оттичането на водите от високото тяло на жилищен блок "Вулкан", става по водосточните тръби, разположени по фасадите към терасите на ап. №21, като не преминават през подовата плоча на жилището, а по цветарниците преминават върху съседното ниско тяло на блока, съгласно одобрените инвестиционни проекти.

По проект е предвидено водосточните тръби да се отичат във воронки на плоския покрив на ниското тяло. На терасите има по един подов сифон от всяка страна. Подовите сифони са за оттичане на повърхностните води и водосточните тръби под тях преминават през балконите на долния етаж. Експертизата е приета от страните без възражения.

По делото е разпитан св. Й. Х.Й., който потвърждава, че жалбоподателите са изградили оранжерия, в която отглеждат растения, цветя и билки.

Разпитан е свидетелят Р.М.Б. – актосъставител. Свидетелят е посещавал веднъж обекта, констатирани са две оградени тераси с поликарбонатни конструкции и дограма. Сочи, че видимо отводнителните улуци са отклонени от високото тяло към ниското тяло на сградата, в следствие на строителните дейности. Констатирана е ел. инсталация на процесните допълнителни съоръжения. Не може да даде категоричен отговор къде следва да се отвежда водата от високото тяло след като му е предявена техническия проект, част 3 на блока.

Разпитан е св. Милен Манев който посочи, че в следствие на компрометиране на блока, в частност терасите и постройките, са правени ремонти за течове, някъде преди две-три години.

По делото е приобщен и снимков материал на процесните постройки.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, като подадена от лица с правен интерес да оспорят издадения административен акт и в законовия срок. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – заместник-кмета на Община Русе, оправомощена с. т. 8 на заповед № РД-01-3580/05.12.2019 г. (л. 9 от делото). В обжалваната заповед е цитирана друга заповед за оправомощаване, но доколкото по делото е представена валидна заповед за оправомощаване съдът намира, че това обстоятелство не влияе на валидното овластяване на издателя на административния акт. Правилният номер на заповедта е отбелязан и в констативния акт.

Процесната заповед е издадена при наличие на фактически и правни основания за издаването й. Спазена е формата на издаване на акта. От компетентните органи е съставен констативен акт, в който общинската администрация е установила незаконно строителство. В акта е посочено, че проверката е извършена на място в отсъствие на извършителите на строежа. Съставянето на констативния протокол в отсъствие на жалбоподателите обаче не съставлява съществено нарушение на установената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. Липсва законово изискване актът да е съставен в тяхно присъствие.

Срещу КА не е постъпило възражение. С оглед на гореизложеното съдът намира, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Относно съответствието на оспорената заповед с приложимия материален закон, съдът съобрази следното: Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по смисъла на някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

Съобразно § 5, т. 83 от ДР на ЗУТ "оранжерия" е съоръжение за целогодишно или сезонно отглеждане на растителни видове, с трайна конструкция, със или без съпътстващи производствени инсталации за водоснабдяване, електроснабдяване, отопление, вентилация и други.

От събраните по делото и неоспорени доказателства, включително заключението на съдебно-техническата експертиза, категорично се установява, че извършените дейности имат характеристиките на оранжерии.

Вещото лице е установило, че покритието на съоръженията е с прозрачен поликарбонат. Носещата конструкция е метална от студеноогънати кутиеобразни профили. В момента на огледа на терасите има цветарници със саксии, наличието на саксии с цветя се установява и от приобщените по делото свидетелски показания и снимковия материал. Доколкото жалбоподателите са извършвали ремонтни дейности по покривната част, включително и върху конструкциите, който период на ремонтни дейности съвпада с момента на съставяне на констативния акт, съдът приема тезата, че в останалия период съоръженията се използват за отглеждане на растителни видове. Вещото лице посочва, че количеството саксийни цветя не биха се събрали в жилището на жалбоподателите. Цветята се отглеждат целогодишно на терасите, който са покрити и оградени с трайни конструкции, които могат да се определят като оранжерии.

Съобразно разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за оранжерии с площ до 200 кв, леки постройки за отоплителни материали и инвентар (каквито отоплителни материали се констатират и на снимките). В случая изградените съоръжения са с площ до 45 кв. м. всяка. Доколкото същите отговарят на характеристиките, заложени в § 5, т. 83 от ДР на ЗУТ и са в съответния обем като за тях не се е изисквало разрешение за строеж. Възраженията на ответника, че тези строежи са изградени върху друг строеж от III категория и в този смисъл са незаконни не се споделят от настоящия състав, доколкото разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ не въвежда изискване същите да са изградени на кота 0. Тук следва да се посочи, че разпоредените за премахване оранжерии са строежи съгласно § 5, т. 38 ДР ЗУТ, от V категория по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ, а не такива от VI категория, както е приел административният орган.

Дефиницията за оранжерии не поставя изискване същите да са със или без изградени инсталации за водо- и електроснабдяване, но следва да се отбележи, че такива липсват в изградените конструкции, а спирането на електричеството от съоръженията ще доведе до спиране на електричеството в жилищния апартамент, който не е предмет на издадената заповед.

Не е налице и констатираното изменение на отводнителните съоръжения доколкото вещото лице констатира, че оттичането на водите от високото тяло на жилищен блок "Вулкан", става по водосточните тръби, разположени по фасадите към терасите на ап. №21, като не преминават през подовата плоча на жилището, а по цветарниците преминават върху съседното ниско тяло на блока, съгласно одобрените инвестиционни проекти.

Тук съдът следва да посочи, че не кредитира показанията на актосъставителя досежно въпросите, зададени от процесуалния представител на жалбоподателите, тъй като с тях се цели заобикаляне забраната на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК за опровергаване съдържанието на официален документ, какъвто е съставения констативен акт. Същият подлежи на самостоятелно обжалване, но не е бил обжалван, неговата вярност не е била оспорена и по реда на чл. 193 от ГПК. Въпросите, които касаят притежаването на специални знания също следва да не се обсъждат, доколкото такива въпроси следва да се задават на лицата със специални знания – вещите лица, а не на тези лица, които имат качеството на свидетели, независимо дали притежават или не такива знания.

Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ за оранжерии с площ до 200 кв. м не се изисква разрешение за строеж, а по арг. от чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ не се изисква и одобряване на инвестиционни проекти. Оранжериите попадат в тази хипотеза както по измерванията на административния орган, така и по тези на вещото лице. Поради това липсата на строително разрешение за тях не ги прави незаконни на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В този смисъл е и практиката на ВАС (решение № 8041 от 23.06.2020 т. по адм. д. № 11695/2019 Г., ІІ отд.)

Условията за търпимост не се изследват в настоящото производство, доколкото оранжериите се явяват изградени след 2001 г., а именно през 2005 г.

Предвид изложеното оспорената заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателите следва да се присъдят разноски в общ размер 1820 лв. от които 1 500 лв., адвокатско възнаграждение, 20 лева държавна такса и 300 лв., депозит за вещо лице.

Воден от гореизложеното, Административен съд - Русе, II-ри състав

 

 

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на А.Г.А. и Я.И.А.,*** секция „Б“, ет. 3, ап. 21, заповед № РД-01-1389/26.05.2021 г., издадена от заместник-кмет на община Русе

ОСЪЖДА Община Русе да заплати на А.Г.А. и Я.И.А. с адрес *** секция „Б“, ет. 3, ап. 21 сумата 1820 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

СЪДИЯ: