О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…...03.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Хекимова
възз.търг.дело №385 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Постъпили са въззивна жалба вх.№ 72136/02.11.2018 г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. София и от „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“,
гр. София, подадена чрез адв. Г.А. - ВАК, както и въззивна жалба вх.№ 72681/06.11.2018 г. на А.И.М. и Г.Е. ., чрез
пълномощника им адв. М.К., срещу решение № 4109/16.10.2018 г. по гр.д. №
9390/2017 г. по описа на ВРС, 49-ти състав.
С въззивна жалба
вх.№ 72136/02.11.2018г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. София и от „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ се обжалва решението в частта, с която е обявена недействителността поради противоречие на закона и на
основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 146 ал.1 и
чл. 143 от Закона за защита на потребителите на клаузи по чл.3,
чл.12 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот от №HL41007, сключен на
14.07.2008г. с ответника „Юробанк И Еф Джи България” АД ЕИК
********* гр. София 1766, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, както и
чл. IV, V от Допълнително споразумение от 10.12.2009 г., чл.5, чл.6 от
Допълнително споразумение от 28.07.2010г., чл.5, чл.6 от Допълнително
споразумение от 29.09.2011г., чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение от
16.05.2012г., чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение от 30.07.2013г., чл.5,
чл.6 от Допълнително споразумение от 31.03.2014г., чл.5, чл.6 от Допълнително
споразумение от 05.11.2014г., сключени с ответника "Бългериън
ритейл сървисиз" АД
ЕИК ********* гр. София, район Оборище, бул. „Княз Дондуков” № 4-6.
В жалбата се твърди, че решението е
недопустимо и неправилно в обжалваната част. Сочи се, че в частта, с която е
обявил нищожност на клаузите по чл.3 и чл.12 от процесния договор за кредит съдът
се е произнесъл по непредявено
искане, тъй като с уточнителна молба ищецът е заявил, че претендира нищожност само на клаузата на чл.3, ал.5 от договора. Твърди
се недопустимост също в частта, с която съдът е приел, че следва да се приложи първоначалния
лихвен процент, тъй като по този начин е заменил волята на договарящите страни да прилагат променлива лихва. Въз основа на изложеното в жалбата се твърди, че обжалваното решение следва да се обезсили в тази част. В евентуалност
се твърди неправилност на решението като постановено при съществени
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила и необосновано.
Сочи се, че всички клаузи
на договора са договорени индивидуално, съставени са по ясен и недвусмислен начин,
не са в ущърб на
потребителя и не водят до неравноправност, като същевременно е предвидена възможност на
потребителя да се откаже от договора. Твърди се, че мотивите на съда не се основават на събраните доказателства и са вътрешно противоречиви.
Сочи се в жалбата, че първоинстанционният
съд е допуснал съществено процесуално нарушение,
като не е извършил разпределение на доказателствена тежест на банката. В жалбата не са направени доказателствени искания.
Отправената към съда
молба е да бъде отменено решението и отхвърлени изцяло предявените искове, като
се присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемите страни са оспорили жалбата като неоснователна
и немотивирана. Твърди се, че ответникът не е провел доказване на
обстоятелствата в негова доказателствена тежест, като
същевременно ищците са доказали по безспорен начин, че атакуваните клаузи са
били предварително изготвени, като потребителят не е могъл да се запознае с тях
предварително, както и ме измененията в лихвения процент са извършени
едностранно, на непредвидено в договора основание.
С подадената въззивна
жалба вх.№ 72681/06.11.2018г. се обжалва решението в частта, с която се
отхвърлят предявените искове за установяване на нищожност на клаузите по чл.1,
чл.2, чл.21 и чл.23 от процесния Договор за кредит,
както и в частта, с която се отхвърля иска за връщане на сумата в размер на
6 414,10 лева.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с доказателствата по делото, при неправилно приложение на материалния закон, задължителните тълкувания на СЕС и практиката на ВКС. Твърди се, че съдът не е съобразил при формиране на изводите си установените по делото обстоятелства, а именно че потребителите са били заблудени относно липсата на валутен риск, че договорните клаузи не са подлежали на индивидуално договаряне, че кредитът не е усвоен в швейцарски франкове и не е съществувала такава възможност, че валутният риск е изцяло прехвърлен върху потребителя. В жалбата не са направени доказателствени искания.
Отправената към съда
молба е да бъде отменено решението и уважени изцяло предявените искове, като се
присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемите страни „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. София и от
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ са депозирали писмен отговор, в който оспорват
въззивната жалба и молят решението на ВРС да бъде потвърдено в обжалваната част
като правилно и законосъобразно. Твърди се в отговора, че всички клаузи на договора са договорени индивидуално, съставени са по ясен и недвусмислен начин, не са в ущърб на потребителя и не водят до неравноправност,
като същевременно е предвидена
възможност на потребителя да се откаже
от договора.
Съдът намира, че жалбите,
въз основа на които е образувано настоящото производство, е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, спазени са и останалите изисквания за редовност съобразно разпоредбите на
чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което производството следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.
Твърденията в насрещната въззивна жалба за пропуски при разпределение на доказателствената тежест съдът намира основателни, поради
което на ответниците в първоинстанционото
производство следва да бъде указано, че носят доказателствената
тежест да установяват релевираните от тях възражения
в отговора на ИМ, а именно че оспорените договорни клаузи са индивидуално
договорени, както и че не са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй
като са ясни и разбираеми, не водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на потребителите и банката, не е налице нарушение на изискването
за добросъвестност, не предвиждат възможност за банката произволно и
едностранно да увеличава лихвата по договора за кредит.
Предвид допустимостта и редовността на
въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане
допустими и редовни въззивна жалба вх.№ 72136/02.11.2018 г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. София и от
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“, гр. София, подадена чрез адв.
Г.А. - ВАК, както и въззивна жалба вх.№
72681/06.11.2018 г. на А.И.М. и Г.Е. ., чрез пълномощника им адв.
М.К., срещу решение № 4109/16.10.2018 г.
по гр.д. № 9390/2017 г. по описа на ВРС, 49-ти състав.
УКАЗВА на въззивниците
по въззивна жалба вх.№ 72136/02.11.2018г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
гр. София и от „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“, гр. София, че носят доказателствената
тежест да установяват релевираните от тях възражения
в отговора на ИМ, а именно че оспорените договорни клаузи са индивидуално
договорени, както и че не са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй
като са ясни и разбираеми, не водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на потребителите и банката, не е налице нарушение на изискването
за добросъвестност, не предвиждат възможност за банката произволно и
едностранно да увеличава лихвата по договора за кредит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с.з. на 22.05.2019г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: