№ 4043
гр. София, 11.09.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 24 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
и прокурора Х. Бл. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Коев Частно наказателно дело
№ 20241100204755 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ З. М. се явява лично.
В залата се явява адв. А. от САК, определена за служебен защитник на
осъдения, по искане на съда, след негово настояване.
За началника на СЦЗ се явява инспектор Машов, редовно
упълномощен.
Адв. А.: Запозната съм с делото. Готова съм да защитавам осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ М.: Не възразявам адв. А. да бъде назначена за мой
служебен защитник.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на осъдения З. А. М. адв. А. от
САК.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА постъпилата молба за условно предсрочно
1
освобождаване.
Адв. А.: Поддържам молбата, подадена от моят подзащитен. Няма да
соча доказателства.
Инспектор МАШОВ: Началникът на затвора оспорва молбата.
Представям справка за изтърпяното наказание от осъдения към днешна дата.
Прокурор К.: Да се приеме.
Адв. А.: Да се приеме.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото писмени
доказателства, както и представената в днешното съдебно заседание справка.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Инспектор МАШОВ: Както вече отбелязах, становището на
началника на затвора по отношение на молбата на осъденото лице е, че
същата е допустима, но е неоснователна. Налице е само първата предпоставка,
а именно, че същият е изтърпял повече от половината от наложеното
наказание, което е видно от предоставената справка.
По отношение на втората предпоставка, началникът смята, че от
наличните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод за
постигане на целите на наказанието, заложени в чл. 36 от НК, като мотивите за
това са подробно изложени в неговото становище и придружаващите го
документи.
С оглед изложеното, предлагам да оставите молбата на осъденото
лице без уважение.
Прокурор К.: Моля да оставите молбата на осъдения без уважение,
макар да е налице първата предпоставка на чл. 70 от НК, а именно - да е
изтърпял не по-малко от ½ от наложеното му наказание.
Смятам, че не е налице и втората кумулативна предпоставка на чл. 70
от НК, а именно - да е дал категорични доказателства за своето поправяне,
като тези изводи ги изваждам от справка на затворническата администрация, в
която е отразено, че в края на 2023 г. осъденият М. е наказван два пъти по
Закона за изпълнение на наказанията, като в тази връзка рискът от рецидив се
е вдигнал от 45 на 47 точки, като е останал в средните стойности. Поради тези
2
съображения Ви моля да оставите без уважение молбата на осъдения.
Адв. А.: Моля да уважите молбата на подзащитния ми за условно
предсрочно освобождаване. Считам, че са налице и двете изискуеми
кумулативни предпоставки на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, а именно - същият е
изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание и с
поведението си е дал доказателства за своето поправяне. Въпреки
отрицателното становище на началника на затвора, считам, че М. е показал
положителна промяна в себе си. Същият е за първи път в място за лишаване от
свобода, като по време на изтърпяване на наказанието си е с добро поведение,
изпълнителен и отговорен към поставените задачи, активен е в провеждането
на културно-масови мероприятия, за което е награждаван. През периода 2016-
2017 г. е бил ученик. По време на престоя си в затвора реализира трудова
дейност и има положително отношение към труда, като последно е назначен
на работа със Заповед от 23.01.2024 г. Справил се е добре с поставените му
задачи, като не е допускал нарушение на трудовата дисциплина. Проявява
уважение и респект към служителите в местата за лишаване от свобода.
Оценката на риска от рецидив е в средна стойности. Също така, видно от
първоначалния доклад от 2017 г., изготвен от Затвора - гр. Пловдив, рискът от
сериозни вреди за обществото е бил висок. Към настоящия момент този риск
за обществото е снижен на среден, а за служителите и останалите лишени от
свобода е намален на нисък. Действително осъденият е наказван, но
последното му наказание е наложено през месец октомври 2023 г., като почти
една година от тогава не е извършвал ново нарушение, поради това считам, че
е налице положителна промяна в поведението на подзащитния ми, поради
което моля да уважите молбата му.
Осъденият М.: Пробвах се за условно предсрочно освобождаване.
Съжалявам за това, което съм направил 2015 г., за което съм осъден в гр.
Пловдив. Има подобрение в моето развитие в затвора в Кремиковци, но
просто, за да се случат тези неща живея в лоша среда. Когато ти не искаш
нещо, но ти трябва да си подложен на нещо, за да могат да станат нещата по
добрия начин. В ЗО „Кремиковци“ се вкарват телефони и наркотици, и когато
се вкарват тези телефони и наркотици аз трябва да съм подложен на нещо, и
да взема вина на някой друг, за да може другите да се изтрият с моето име, и
за да мога да имам наказание. Аз съм се пазил седем години, помагал съм на
всеки, трудя се, не съм конфликтна личност, но заради тези телефони и
3
наркотици се стигна до тази ситуация. Сега в момента в ЗО „Кремиковци“ съм
в 8-ма група и всичко е нормално. Дори не са ми казали, че имам право да си
напиша молба, за да се пробвам за предсрочно освобождаване. За тези неща се
казва, а не да го научавам от други хора. Все пак сме хора, трябва да се знае и
да си напише, че по правото да имам шанс. За тази 15-годишна присъда е
нормално да имам три наказания, тъй като тези наказания не са мои. Приемам
това, влизам в положение на всички, но това, което преди малко разбрах,
просто не съм го очаквал. Аз уча, искам да работя, но няма такава работа за
мен. В затвора оцелявам по такъв начин – пера, чистя, по някакъв начин
влизам, заради тежкото престъпление, за да няма наказания, да няма побоища,
да имам подобрение за начин на живот, защото за тази 15-годишна присъда е
нормално да имам три наказания. Повечето на моята възраст с такава присъда
имат доста наказания и рисковите точки са им доста големи. Не съм
проблемен за администрацията и за околната среда, проблемен съм, че
постоянно ме тормозят и ме бият, един вид съм наивен човек. Наивен човек
означава, че всичко рискува да вземе, само и само да има мир и спокойствие,
но иначе не съм проблемен нито за администрацията, нито за началниците,
нито за психолога, но такава характеристика дават, това е мнението, приемам
го. Даже не са ми казали, че имам пет години и три месеца, аз си мисля, че
имам три години остатък. Писах за предсрочно освобождаване, казаха ми, че
имам наказание. После ми казаха да го пиша пак, аз вече си го написах,
защото ако не бяха ми казали да си го напиша, аз нямаше да го напиша. Аз
имам право, но трябва да ми го каже, а тя не ми го е казала. Съжалявам за
това, което съм направил, променил съм се. За пет години още доста ще се
променя, но 50% от всички аз съм най-кроткия в затвора, защото повечето са
наркотици, агресия, наказания, разправии, конфликти, но не участвам в такива
събития. С всички се разбирам, и с лишените от свобода също, примирявам се
на абсолютно всичко. За да взема тази вина за тези наркотици и телефони си
има затворници, които си ги поръчват отвън, влизат тези наркотици и аз един
вид им ставам иконом и по такъв начин трябва да взема вината на някого, за да
може началникът да го напише на мен, защото така е по-лесно. Затова един
ден ще си има съд, ще си го водя лично тук в съда, ще се водят дела за това,
което ми е причинено лично на мене. 2016 г. бях конвой, бях бит в приемната,
направиха ми сексуални ориентации, които пак не съм писал, пак не съм се
разправял, не съм бил чак толкова агресивен, но в един даден момент, когато
4
един човек не може да постъпи с тебе, той не може да намери правилното
решение, за да намери правилния отговор, за да му се каже истината. Нас ни
използват като бушони в затвора, един вид – кажи ми там къде какво има, и
накрая когато искам аз нещо да направя полезно, както го и правя, и искам
помощ, за мен няма помощ, защото от 2016 г. до сега знаете ли колко телефони
и наркотици съм издавал, накрая да ми пишат наказание, което не е мое,
защото нито получавам пари, нито правя лавки, и не съм конфликтна личност.
Това е най-хубавото, че не съм конфликтен, скромен съм, помагам, трудя се,
нещо ако не ми отърва, не съм чак толкова агресивен, ям си служебната храна.
В затвора в Кремиковци всеки ден ни хранят, има за всички храна. На тези,
които не получават, пера, чистя, масажи правя, разбирам се с хората, карти
играем, шах. Но в един даден момент израстваш в такава среда. Те искат да ме
направят такъв като тях, но аз не искам да съм такъв. Аз искам да се поправя.
Съжалявам много за това престъпление, не търся предсрочно освобождаване,
просто искам да пробвам дали ще имам шанс и да видя дали ще имам шанс за
втори живот за навън, защото такова престъпление няма да се повтори. Мога
да си изтърпя докрай присъдата. Вече съм на друго мислене. Поставям се на
друг човек на мястото, знам какво е, болезнено е, не е нормално, но съм бил
неадекватен, под влияние на алкохол, и заради това се е стигнало до тук. Тези
неща, които са ми ги причинили от 2016 г. досега не съм ги споделял на никой.
Аз очаквах подкрепа от господин Х. Х.в, който е назначен в ЗО „Кремиковци“
и госпожа Ж., тъй като аз нямам подкрепа от тях. Нас ни използват като
бушони и накрая рисковите точки няма да са 76, а може да са 130, защото
когато си слаб и когато нямаш подкрепа се стига винаги до тук. Всички
старшини, всички дежурни офицери ме знаят като добър човек. Всичко ми се
върна по такъв начин, направил съм престъпление, престъплението ми се
върна. Справедлив човек съм. Знам какво е да нараниш човек и после да ти го
върнат. Живеем в **********-ви век и трябва се гледа малко по-нормално, да
имаме някаква надежда за живот, защото то е много лесно да притиснеш 20
човека в ъгъла и те да са готови на всичко, само и само тук да сме честни, а
зад гърба да сме други жертви. Гадно ми е, не мога да го преживея това, което
са ми причинили, защото това е болка за цял живот. 2027-2028 г. ще си водя
дело, имам си свидетели на това, което са ми причинили в ЗО „Кремиковци“ и
Централен Софийски затвор и ще си се води дело, и ще бъдат осъдени лицата,
които са допуснали тази грешка да ми се случи, защото за да ми се случи на
5
мен, представете си колко съм бил добър. Лошите и агресивните винаги се
предпазват по някакъв начин, 50% от всичките аз съм най-скромен. Променил
съм се и то доста за тези години, и затова не мога да ходя на училище,
срамувам се да споделя. Споделил съм на прокурор, на следователи, на
старшини съм го споделял, много е трудно и болезнено, 50% съм категоричен
и е ясно, че ще лежа присъдата докрай. Исках телевизия, за да дам едно
интервю. Тук се върти схема, която схема е измислена, защото тези
затворници 50% от тях, които не получават, които си ядем от количката, които
са осъдените - като М. турчина, К.В., които се занимават с наркотици,
телефони, шпионаж, много е болезнено да живееш с такива хора, и когато ти
не искаш нещо, те те бият и ти си подложен да го вземеш. Аз издадох 12
телефона, чрез тези 12 телефона, и наркотици ми намериха, за които лично
съм дал обяснения. Това отпадна, отпадна наказанието ми, нищо не е мое, не
употребявам наркотици, не употребявам алкохол, не се занимавам с побоища,
гледам си ежедневието, помагам на по-старите хора. Никого не съм допускал
да имам наказания, като ми кажат, че имам две наказания, ще го приема, но не
е честно, не е откровено да взема вина на някой. На момента съм казал, че е
мое, но после като отидох при началника си му казаха, кое на кой е. Аз няма на
кого да се обадя. Моите близки са на 150 км. и аз няма с кого да се свържа по
този телефон. Първо, аз не разбирам, имаме телефони с карти за 12,50 лв.,
отиваш и си говориш. Аз не мога да вкарам тези телефони и наркотици, тъй
като аз нямам такива данни и такава информация. Това е чрез свиждане и чрез
работа на папките. Едните работят на папките, другите работят към готвачите,
които разнасят храната, а другите сме на училище от 14 септември, имаме си
лавки, през ден когато се прави това, пълен ужас, просто не е ужас, а е жива
трагедия. Защо за едни може да има компромиси и справедливост? Аз където
съм беззащитен и където няма кой да ме защити, чакам подкрепа от ЗО
„Кремиковци“, някой да каже реалните неща от живота, както съм си признал
за престъплението, така и те да кажат една хубава приказка за мен. Лошото е,
че не съм само аз смачкан, и семейството ми е смачкано заради това, което се е
случило. Много съжалявам и затова ще си понеса наказанието докрай,
предсрочно няма да пиша, няма да се надявам на предсрочното, пет години и
три месеца ще ги избутам. Ще се моля 2026-2027 г. да имам някакъв шанс, да
оцелея някак си навън, искам да продължа, не мога да посегна на друг човек,
не съм вече такъв човек, който да мисля позитивно да съм агресивен, обичам
6
хубавите неща в живота. Израснал съм в гр. Панагюрище, там не е имало
никога такива поражения, просто пиех много алкохол и заради това се е
стигнало до тук. Това становище, господин съдия, което на Вас ви е дадено, е
пълна лъжа. Аз предпочитам да имам награда, отколкото да имам наказания.
По-лесно е така, да ми го напишат на мен, отколкото да го напишат примерно
на Х. Х.в. Защото нас ни използват като бушони. Казват ми - докладвай ми
къде какво има, пък накрая когато се наложи нещо да стане, не става, защото
ме притискат. Един път началника ми каза – „кажи ми къде има билка и
наркотици“, а пък после …. ми казва – „искам да ми докладваш на мен къде
какво има“. Един вид аз трябва да стана шпионин на администрацията и след
пет години и три месеца, като си излежа присъдата, на мен да ми се напише
една хубава характеристика, тъй като аз съм им помогнал като бушон. До
тогава аз трябва да съм им шпионин на Х. Х.в и на Ж., и за накрая да ми
напишат 100 рискови точки. Това е наложен физически и психически тормоз.
Много лесно е да ме притисне началника, и като не му дам отговор да ме
премести в 20-та, 30-та, да ме бият другите и да ме тормозят, за да стана един
като тях. Наркотици и телефони влизат всеки Божи ден, това е ежедневието.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
След съвещание съдът приема молбата за условно предсрочно
освобождаване на осъдения З. М. за неоснователна поради следното:
Налице е само една от предпоставките очертани в разпоредбата на чл.
70, ал. 1 от НК. М. е изтърпял повече от половината от наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“. Според съда обаче не са налице достатъчно
доказателства за трайното и необратимо поправяне на осъдения.
Действително е наблюдавана тенденция към снижаване на риска на рецидив,
но тази тенденция се е оказала крехка и нетрайна, в резултат на което
стойностите от 45 точки, макар и с малко, са завишени на 47 точки. Това
обстоятелство, наред с големия неизтърпян остатък от наказанието, мотивират
съда да приеме, че на този етап условното предсрочно освобождаване на
осъдения би било преждевременно.
По изложените съображения и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
7
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения З. А. М. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
„Лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 258/2016 г. по описа на
Окръжен съд - Пловдив.
Определението подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от
днес.
Препис от протокола да се издаде на служебния защитник за пред
НБПП.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в открито съдебно заседание, което
приключи в 15:15 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
8