Решение по адм. дело №541/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.

Делото е образувано по жалба от Т. Ф. Ф. от [населено място], [община], подадена чрез пълномощник, против Решение №2153-08-280/26.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Задължителни предписания №ЗД-1-08-01910647/14.05.2025 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, за заличаване на данни, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО.

Жалбоподателката намира оспорения акт за незаконосъобразен, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Счита, че има качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като е била регистрирана като земеделски стопанин, извършвала е трудова дейност в това качество, чрез производство на земеделска продукция, предназначена за продажба, както и е внесла дължимите осигурителни вноски. Позовава се на разпоредбите на чл. 54к от КСО и чл. 1, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване/НПОПДОО/, като в тази връзка твърди, че преценката на правото на парично обезщетение се извърша на база данни, съдържащи се в източници на информация, посочени в цитираните норми, както и че за получаването на парични обезщетения е необходимо наличие на осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента на настъпване на осигурителното събитие. Иска отмяна на оспореното решение и на потвърдените с него задължителния предписания. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощник, поддържа подадената жалба, по изложените в нея съображения.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

С писмо изх. №21102-08-395/29.04.2025 г., адресирано до [длъжност], [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали е поискал потвърждаване на осигурителния стаж и доход на Т. Ф. Ф. за периода от 17.11.2011 г. до 28.02.2014 г. и от 10.04.2018 г. до 04.06.2020 г.

Според приложеното по делото писмо с изх.№ РД-12-02-470-3/13.05.2025 г., изд. от директора на ОД „Земеделие“ – Кърджали, жалбоподателката е била регистрирана като земеделски стопанин на 17.11.2011 г. до 28.02.2014 г. Няма регистрация за периода 2014-2017 г. Регистрирана е отново на 10.04.2018 г., и има пререгистрация за периода 2019 – 2020 г., като е отписана от регистъра на 05.06.2020 г.

Видно от представените справки от Регистъра на земеделските стопани, на 10.04.2018 г. жалбоподателката е заявила отглеждането на 12 бр. птици. С актуализация от 09.10.2018 г., лицето е заявило, че отглежда 14 бр. птици, а от 19.11.2019 г. е декларирало намерение за засяване на 0.0200 ха картофи и 0.0200 ха с „други зеленчуци“.

В Констативен протокол №КВ-5-08-01766173/04.12.2024 г. за извършена проверка по реда на чл. 108, ал. 1 от КСО, във връзка с постъпилия сигнал/писмо/ №21102-08-395/29.04.2025 г. на [длъжност] в ТП НОИ-Кърджали, е установено, че Т. Ф. е регистрирана като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин от 17.11.2011 г., с прекъсване дейността, считано от 01.03.2014 г., възобновяване на дейността, считано от 10.04.2018 г. и прекъсване на същата от 05.06.2020 г. Посочено е, че през горните периоди лицето се е осигурявало за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“ на ДОО. Констатирано е, че за периода от 17.11.2011 г. до 01.03.2014 г. на Т. Ф. е удостоверен осигурителен стаж и доход като самоосигуряващо лице, заверен в осигурителна книжка. Посочено е, че за периода от 16.05.2018 г. до 04.06.2020 г. на лицето са изплатени парични обезщетения за бременност, раждане и отглеждане на малко дете. Предвид данните, съдържащи се в справките от Регистъра на земеделските стопани е прието, че в периода от 10.04.2018 г. до 04.06.2020 г., лицето не е упражнявало трудова дейност като земеделски стопанин, свързана с производството на продукция, предназначена за продажба. Прието е поради горното, че не са налице предпоставките на чл.10, ал.1 от КСО, във вр. с §1, ал.1, т.3 и т.5 от ДР на КСО и по отношение на лицето не е възникнало осигуряване. В констативния протокол е посочено също, че на лицето ще бъдат дадени задължителни предписания за заличаване на подадените данни с декларация обр.1 «Данни за осигурено лице», за периода от 10.04.2018 г. до 04.06.2020 г.

Със Задължителни предписания №ЗД-1-08-01910647/14.05.2025 г., издадени от [длъжност] - контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, на жалбоподателката е предписано: 1. да се заличат данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, за периода от 10.04.2018 г. до 04.06.2020 г., с код за вид осигурен - 13, декларация обр. №1 „Данни за осигурено лице“; 2. да се заличи историята на осигуряване, с дата на започване на дейност от 10.04.2018 г. и прекъсване на дейността, считано от 05.06.2020 г. В задължителните предписания е отразено, че в горния период Т. Ф. не е произвеждала животинска/ растителна продукция, предназначена за продажба, и не е извършвала трудова дейност, която да е основание за осигуряване, по смисъла на чл.10 КСО и следователно няма качество на осигурено лице. Горните задължителни предписания съдържат и препращане към констатациите в Констативен протокол КВ-5-08-01766173/04.12.2024 г., съставен от [длъжност] – контролен орган в ТП на НОИ - Кърджали.

С оспореното Решение №2153-08-280/26.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, е отхвърлена жалбата на Т. Ф. срещу Задължителни предписания №ЗД-1-08-01910647/14.05.2025 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали. Решаващият орган е възприел констатациите в ЗП, че лицето не е упражнявало трудова дейност и не се счита за осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 и т.5 от ДР на КСО. По тези съображения стигнал до извода, че правилно е било предписано заличаването на данните.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Установи се от приложените по делото доказателства, че в разглеждания период от 10.04.2018 г. до 05.06.2020 г., жалбоподателката се е регистрирала като самоосигуряващо се лице-земеделски стопанин, декларирала е съответното осигуряване, като няма спор също така, че за горния период са били подадени данни по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, като самоосигуряващо се лице.

За да отхвърли жалбата срещу задължителните предписания за заличаване на данни, свързани с осигуряването на лицето, за периода, за който е заявено упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице, административния орган е приел, че последното не е произвеждало животинска/ растителна продукция, предназначена за продажба, не е извършвало трудова дейност по смисъла на чл.10 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.

Съгласно разпоредбата на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски.

Според §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, регистрирани земеделски производители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

Установи се от обсъдените по-горе доказателства, че за периода отразен в оспорените задължителни предписания регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин е свързана с отглеждането на 12-14 бр. домашни птици; или 0.0200 ха картофи и 0.0200 ха с „други зеленчуци“.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.4 и ал.5 от Закона за животновъдството /ЗЖв/, животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, съответно тези, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми. В този смисъл са и дадените в §1, т.46 и т.47 от ДР на ЗЖв легални определения на понятията „ферма“ и „лично стопанство“. С оглед коментираната нормативна уредба и наличните доказателства, съдът намира, че стопанството на жалбоподателката не представлява ферма, т.е. животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара. По делото не са представени доказателства, жалбоподателката да е произвела и растителна продукция, предназначена за продажба, от декларираното намерение за засаждане на 0,0200 ха картофи и до 0,0200 ха други зеленчуци, поради което правилно е прието от административния орган, че Т. Ф. не е имала качество на „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на чл.10 от КСО. Респ., за разглеждания период на регистрация като самоосигуряващо се лице – земеделски производител, същата не е осигурено лице за съответния осигурителен риск. Горната дейност, предвид нейния обем /съгласно заявените в анкетния формуляр земеделски площи/брой отглеждани животни/, не може да се характеризира като такава по производство на продукция, предназначена за продажба.

По изложените съображения, правилно е прието, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност като самоосигуряващо се лице – земеделски производител и не е „осигурено лице“ по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР КСО, респ. подадените за лицето данни по чл.5, ал.4 КСО, подлежат на коригиране. Регистрацията и внасянето на осигурителните вноски, не е достатъчно за възникване на осигурителното правоотношение, предвид изискването на чл.10, ал.1, вр. с §1, ал.1, т.3 от ДР КСО, за реално осъществяване на трудова дейност. От своя страна, липсата на осигурително правоотношение е основание за коригиране на декларираните данни, за да се приведат последните в съответствие с действителното положение.

По отношение на доводите на жалбоподателката, че получаването на парични обезщетение за временна неработоспособност е свързано с наличието на осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента на настъпване на осигурителното събитие, следва да се посочи, че според правилото, разписано в §1, ал.1, т.3, изр. второ от ДР КСО, осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10 КСО, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5. В тази връзка, видно от доказателствата по делото /Приложения №9 към чл. 8, ал.1 и чл.11, ал.1 и Приложения №11 към чл.11, ал.2 от НПОПДОО/, в периода от 16.05.2018 г. до 04.06.2020 г. Т. Ф. е била в непрекъсната временна неработоспособност поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете. Доколкото по делото се установи, с оглед по-горе изложените съображения, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност като самоосигуряващо се лице-земеделски производител, респ. липсва възникнало осигуряване по смисъла на чл.10 от КСО, по аргумент от фикцията, установена в нормата на §1, ал.1, т.3 изр. второ от ДР КСО, последиците от неосигуряването се пренасят и в периода 16.05.2018 г. – 04.06.2020 г., през който жалбоподателката е ползвала отпуск за бременност, раждане и отглеждане на малко дете.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно е предписано заличаването на данните, свързани с осигуряването на лицето за периода, за който е заявено упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице, тъй като последното не е упражнявало трудовата дейност, за която е регистрирано, поради което няма качеството на осигурено лице по смисъла на КСО. От своя страна, внасянето на осигурителните вноски, без да е упражнявана трудова дейност не е достатъчно, за да има жалбоподателката качеството на осигурено лице, предвид изискването на чл.10, ал.1, вр. с §1, ал.1, т.3 от ДР КСО.

По горните съображения, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, предвид направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати на ответника и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Ф. Ф. против Решение №2153-08-280/26.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Т. Ф. срещу Задължително предписание №ЗД-1-08-01910647/14.05.2025 г., издадено от [длъжност] - контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали.

ОСЪЖДА Т. Ф. Ф. от [населено място] [адрес], [община], с [ЕГН], да заплати на ТП на НОИ – Кърджали разноски по делото в размер на 100 лева.

Решението може да се обжалва пред ВАС на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му.