РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 20.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи юни през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
16421 по описа за 2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск от Г.Н.И. срещу „Застрахователна компания Л.И.“ АД, по
чл.226, ал.1 КЗ (отм)., за сумата от 90 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сестрата
близнак на ищцата Т.Н.И., настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие
на 12.03.2015 г., ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение от
деня на увреждането до окончателното плащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на посочената
дата, по пътя между с. Войняговци и Околовръстен път – София, около 8, 45 ч. е
настъпил пътен инцидент с лек автомобил „БМВ ******, управляван от Х.Н.П.,
който самокатастрофира. В
резултат, на място е загинала возещата се на задната дясна седалка в
автомобила, Т.Н.И., сестра близнак на ищцата, на 18 г. Загива и возещия се на
предна дясна седалка Ц.З.. С присъда на СГС, НО, по н.о.х.д. № 296/2016 г.
водачът е признат за виновен и изтърпява наказание лишаване от свобода. Поддържа
се, че ищцата страда неутешимо за изгубената си сестра, с която са имали силна,
неразривна и топла връзка, характерна за родените близнаци. Загиналата Т.И. е
била по-силния и доминиращ характер, оформила се като водач, наставник и пример
за Г.И., която безрезервно е следвала сестра си, разчитала е на подкрепата и
покровителството й. След злополуката ищцата изпада в тежка психическа криза,
което е наложило да бъде потърсена помощ от квалифициран психиатър, а по-късно
и от психолог.
Ответникът „Застрахователна компания Л.И.“ АД
оспорва иска по основание и размер. Сочи, че от представените към исковата
молба доказателства не се установява, че ищцата следва да получи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на сестра си, вместо най-близкия кръг лица.
Напротив, от приложените доказателства, се установява, че ищцата има две деца и
живее на съпружески начала с баща им. Сочи, че не се установява, ищцата да е
страдала от заболяване, поради което да е зависела изключително от грижите на
пострадалата, а вече е имала свое семейство. Докато пострадалата е завършвала
гимназия е живеела при родителите си, които са предявили искове за заплащане на
парични суми за обезвреда, предмет на гр.д. № 10958/2016 г. по описа на СГС.
Счита, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерен.
Третото лице помагач на страната
на ответника Х.Н.П. не взима становище по исковете.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ,
дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск
за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е
починал, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. (Тълкувателно
решение 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСНГТ
на ВКС).
По аргумент от чл. 300 от ГПК, съдът е обвързан
влязлата в сила присъда № 101 от 06.04.2016 г. на СГС, НО, постановена по Н.О.Х.Д.
№ 296/2016 г.
Не е спорно обстоятелството, че гражданската
отговорност на посочения от ищцата деликвент към датата на процесното
пътнотранспортно произшествие е застрахована при ответника.
От представените удостоверения за раждане, се
установява че Г.Н.И. и Т.Н.И. са сестри, близначки.
В мотивната
част на Тълкувателно
решение 1/2016 г.от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСНГТ на ВКС, е прието,
че в
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен
кръг. Съгласно решение № 92 от 17.11.2020 г. по
т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, от посочените разяснения следва категоричният
извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки
на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се
присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение,
са: създадена особено близка връзка и действително претърпени неимуществени
вреди. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и
претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато
се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно
легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на
Върховния съд.
Действително
свидетелят Л.С.Б.(свидетелят е автор на приложената към исковата молба експертна
психологична консултация) сочи, че е клиничен психолог и е консултирала Г., която
изключително тежко е приела загубата на сестра си, била е депресирана, пазили
са я да не се самоубие. Заявява, че ищцата не може да приеме смъртта на
близначката си, на фаза депресия е и не може да я премине, като страда от адаптационно разстройство.
Свидетелят сочи, че връзката между близнаци е особено силна и пострадалата е
била доминиращия близнак.
Показанията на
свидетеля Бехар обаче се опровергават от изслушаната по делото съдебно –
психологична експертиза.
Съгласно заключението
на изслушаната и приета по делото съдебно - психологична експертиза, към датата
на проведеното за целите на експертизата психологическо изследване ищцата Г.Н.И.
е в нестабилно психологично състояние. Тематично тя свързва състоянието си с
преживяването на неочакваната смърт на сестра си. При това положение и при
наличието на непотвърдени данни за наследственост (според ищцата майка й
е лежала в психиатрична клиника) не може еднозначно се твърди, че водеща причина за
актуалното състояние на ищцата е травмата от ненавременната смърт на
близначката й. Към момента на проведеното за целите на експертизата изследване,
Г.Н.И. е показала картина на психично страдание, тематично свързано със смъртта
на сестра й, като същевременно показва и обезпокоителна картина на дезадаптивно
поведение – чувства се излъгана и притисната от несъответните според нея
изисквания на околните към нея, преживява се поставена във враждебно обкръжение.
Свидетелят Л.Т.И. (майка на ищцата) сочи, че отношенията между сестрите са били много близки, Г.е
отишла да живее при приятеля си, но са се виждали често и тя е помагала много на сестра си за детето. След
смъртта на Т.ищцата е рухнала и много е плачела.
Традиционно за
българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. (В този смисъл решение
№ 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о.). В случая, от
събраните по делото доказателства, не се установяват конкретни житейски
обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за
нормална за съответната родствена връзка.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищцата Г.Н.И. (на 16 г. е заживяла на съпружески
начала и по време на пътнотранспортното произшедствие е била бременна с второто
си дете) е създала собствено семейство и
има две деца, като преди смъртта на сестра си, не са живеели в едно
домакинство. Докато пострадалата Т.Н.И. е завършвала
гимназия е живеела при родителите си. Грижите за Г. са поети предимно от
родителите й, включително и по отглеждане на двете деца.
От всичко
изложено следва изводът, че вредите, чиято обезвреда се претендира са не са
доказани, тъй като не се установява създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия
обезщетението, надхвърляща нормалната между сестри. Следователно не е възникнало задължение за ответника по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезвреда на сочените от ищeца вреди, поради което останалите събраните по
делото доказателства, е безпредметно да бъдат обсъждани. Предвид горното, искът
подлежи на отхвърляне, като неоснователен.
Относно
разноските
При този
изход на делото, на ответника следва да бъдат присъдени разноски, в размер на 100
лв., за възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Г.Н.И., ЕГН
**********, с. Войняговци, представлявана
от адв. А.М.,***, к. 322, срещу Застрахователна
компания „Л.И.” АД, ЕИК ******, със съдебен адрес ***, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на сумата от 90 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
смъртта на Т.Н.И., настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие на 12.03.2015
г., по пътя между с. Войняговци и Околовръстен път – София, ведно със законна
лихва от датата на увреждането - 12.03.2015 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г.Н.И., ЕГН **********, с. Войняговци, представлявана от адв. А.М.,***,
к. 322, да заплати
на Застрахователна компания „Л.И.” АД,
ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е постановено при участието на Х.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
като трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: