Р Е Ш Е Н И Е № 260 003
гр. Варна, .12.08..2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на четиринадесети юли, през две
хиляди и двадесета година в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
секретар Ели Тодорова
като разгледа докладваното от съдия
Аракелян в. т. д. № 283/2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Ентерпрайз
консултинг“ ЕООД, чрез адв. П.Н. срещу решение № 1122 от 11.12.2019 г.,
постановено по т. д. № 735/2019 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя иск за осъждане на М.Ф.Л. да му заплати сумата от
12 000 евро, от които 10 000 евро главница и 2 000 евро ДДС, представляваща
неустойка за нарушаване на забрана за извършване на конкурентна дейност
съгласно чл. 31 от договор за компютърни услуги от 21.02.2017 г., както и
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното издължаване,
на основание чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на
решението. Въззивникът счита за неправилен извода на съда за недобросъвестност
на възложителя поради предлагането на условна оферта – спечелването на конкурс
за позицията. Сочи, че е предложена работа на М.Л. за следващата година, както
и че последният недобросъвестно е премълчал прехвърлянето си при друг
възложител. Съобразно чл. 31 от договора счита, че М.Л. няма право пряко или
косвено да търси или да поема друг ангажимент, както и да сключва договори или
да уговаря предоставянето на услуги докато трае договора и в период от шест
месеца от преустановяване на действието му. Позовавайки се на свидетелските
показания на свид. Франко сочи, че М.Л. заема същата длъжност и предоставя
същите или сходни услуги на „Еърбъс Дефенс енд Спейс“. Твърди, че предвид изискванията на
НАТО на осъществената среща на 17.10.2018 г. в гр. Монс, Белгия е предложено
предоговаряне с всички подизпълнители чрез преминаване от споразумение към нов
тип договаряне. От изпратеното писмо от 21.11.2019 г. намира за доказано
обявяването на
кандидатстването по позицията на М.Л.. Посочва, че последният е уведомен за
прилагане на разпоредбата на чл. 31 от договора в случай на извършване на
конкурентна дейност. За неправилен намира извода на съда за невъзможност за
предлагане на същата или по-висока ставка, доколкото при отказ за заемане на
същата позиция му е предложено увеличение от 2 %. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част и за уважаване на предявения насрещен иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
М.Ф.Л., чрез адв. М.Х., в който се сочат аргументи за правилността на решението
в обжалваната част. Сочи, че за периода на действие на договора с „Еърбъс Дефенс енд Спейс“ е бил сключен договор за подизпълнение с „Ентерпрайз
консултинг“ ЕООД, което дружество е ангажирало услугите на М.Ф.Л.. Твърди, че
„Глобал Технолоджис“ не е конкурент на „Ентерпрайз консултинг“ ЕООД.
Позовавайки се на свидетелските показания намира, че на срещата през м.
октомври 2018 г. е предоставено само предложение за сключване на нови договори,
но не и самото сключване на такива договори дококлото те са под условие за
сключване на друг договор между „Еърбъс Дефенс енд Спейс“ и
„Ентерпрайз консултинг“ ЕООД въз основата на спечелено наддаване пред НАТО.
Представеният документ от Агенция по комуникация и информация на НАТО /л.
148-л. 150/ счита, че не доказва осъществяването на конкурентна дейност, поради
оспорването му и непредставянето на оригинала от същия. Твърди, че завереният
документ по реда на чл. 32 от ЗА не може да замести оригинала и да предотврати
изключването му по реда на чл. 183 от ГПК. Счита, че вътрешният меморандум
представлява потвърждение на номера на договора. Размерът на неустойката намира
за неправилно определен. Иска в частта над 10 000 евро намира за неоснователен
поради недължимостта на ДДС. Позовавайки се на разменената кореспонденция между
страните сочи, че договорът между същите е прекратен с предизвестие поради
неплащане на възнагражението на М.Л.. Твърди, че забраната за конкурентна
дейност по чл. 31 от договора не се прилага при непредлагане на нов договор на
изпълнителя при изтичане на срока на първоначалния договор при равна или
по-висока цена. Сочи, че предложенията за сключване на нов договор били
направени едва през м. октомври- м. ноември 2018 г., а не при прекратяване на
договора- 21.02.2018 г.. Предложеното увеличение от 2% намира за неясно към коя
конкретна позиция би било съотнесено. Закрепената договорна клауза в чл. 31 от
договора счита за частично недействителна по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
Предварителните
въпроси и доказателствените искания на въззивника са разрешени с определение №
336 от 24.06.2020 г..
Настоящият
съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
В проведеното
съдебно заседание на 14.07.2020 г., процесуалният представител на въззивника
излага становище за дължимост на претендираната неустойка. Моли за отмяна на
решението в обжалваната част. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
В открито
съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна твърди, че насрещната
страна е подизпълнител на едно от десетте търговски дружества, които са
първични доставчици на НАТО. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната
част, както и за присъждане на разноски.
Първоинстанционното решение не е
обжалвано и е влязло в законна сила в осъдителните части по главния иск.
След като прецени доказателствата по
делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа
на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:
Съдът е сезиран посредством насрещен иск, предявен иск от „Ентерпрайз
Консултинг“ ЕООД за осъждане на М.Ф.Л. да му заплати сумата 12 000 евро,
от които 10 000 евро главница и 2 000 евро ДДС, представляваща
неустойка за нарушаване на забрана за извършване на конкурентна дейност по чл.
31 от сключения между страните договор за компютърни услуги от 21.02.2017 г.
между, както и законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното заплащане, на основание чл. 92 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
писмения
отговор на исковата молба по насрещния иск, процесуалният представител на М.Ф.Л. инвокира
подробни доводи за недължимост на претендираната неустойка. Посочва, че през
действието на договора не е извършвана конкурентна дейност от страна на г-н Л.,
на когото е разрешено осъществяването на самостоятелна икономическа дейност. Не
оспорва получаването на условни предложения за сключването на бъдещи договори
ако бъде спечелена позицията от „Ентерпрайз Консултинг“ ЕООД. Уговорената
неустойка, предмет на насрещния иск, намира за допустима. Същата намира за
нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД поради липсата на
основание, евентуално намира договора в разглежданата част за частично
недействителен. Сочи, че неустойката по чл. 31 от договора е неприложима в
случаите на липса на предлагане на сключването на нов договор при равна или
по-висока цена. В продължение, излага, че по-високите стойности са предложени
една в периода м. октомври – м. ноември 2018 г., а не към момента на изтичане
на едногодишния срок на договора – 21.02.2018 г.. За недължим намира и
претенирания ДДС. Вътрешния меморандум от Агенция по комуникация и информация
на НАТО счита за съставен само за целите на изготвяне на номера на баджа.
Съобразно липсата на депозирана допълнителна искова молба от
ищеца по насрещния иск, не е осъществявана двустранна размяна на книжата по
същия.
Настоящата съдебна инстанция
съобразява следната фактическа
установеност:
Страните
не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени към
доказателствения материал по делото факти, приема за безспорно установено, че е
сключен договор
от 21.02.2017 г. за
компютърни услуги, по силата на който „Ентерпрайз Консултинг“ ЕООД възлага на М.Ф.Л.,
който се съгласява да предоставя компютърни услуги, подробно описани в Анекс №
А на трето лице. Страните в чл. 4 от договора са уговорили едногодишен срок на
договора, след изтичането, на който същият автоматично се продължава при
липсата на писмено противопоставяне. Предвидили са 30-дневно предизвестие за
прекратяване на договора. В чл. 8 от договора са уговорили фиксирано
възнаграждение на изпълнителя от 29.61 евро на час след получаване на часови
отчет и фактура. В чл. 31 от договора са уговорили неустойка в размер на
10 000 евро, дължима на възложителя в случай, че изпълнителят предоставя другиму
директно или индиректно услуги, предмет на договора, докато същият е в сила,
както и за период от 6 месеца след прекратяването му. Предвидили са също, че
неустоечната клауза няма да породи действие, в случай на: 1/. невъзможност за
предлагане на равна или по-висока цена от уговорената в договора, 2/. директно
назначаване на изпълнителя от НАТО, както и когато 3/. изпълнителят предложи
кандидат, който да го замести при равен или по-малък разход без възпрепятстване
на работния процес на възложителя.
По силата
на приобщената към доказателствения материал по делото, електронна
кореспонденция се установява, че за 2019 г. е започнало договаряне на
„Ентерпрайз Консултинг“ ЕООД с различни изпълнители /подизпълнители на НАТО/.
Във връзка със същото било необходимо сключването на нови договори, вкл. и с
г-н Л. при оферта с повишение от 45 %, а при оттеглянето и по сегашната дневна
ставка с увеличение от 2 %.
На
16.11.2018 г. до М.Л. е изпратен имейл за подписване на декларация за възможност за започване и
ексклузивност, писмо-потвърждение, с искане за изпращане на
автобиография във връзка с договарянето на „Ентерпрайз консултинг“ ЕООД с Агенция по комуникация и информация на НАТО. В изпратената неподписана
бланка от страна на управителя на дружеството възложител е посочено
възнаграждение от 43 евро на час. Същите писмени документи не са подписани от М.Л.,
респ. последният не е изпратил и автобиографията си.
В производството
не се оспорва получаването на 30-дневното предизвестие за прекратяване на
процесния договор, отправено от изпълнителя - М.Л. на 21.11.2018 г. до
възложителя.
От съвкупната преценка на
доказателствения материал, в това число непротиворечивите твърдения на страните
и свидетелките показания, е видно, че „Ентерпрайз консултинг“ ЕООД е подизпълнител на основната компания „Еърбъс Дефенс енд Спейс“, която наред
с „Глобъл Технолоджис“, които са подизпълнители на НАТО.
В производството от представения заверен препис на вътрешния
меморандум, се установява, че Агенция по комуникация и информация на НАТО има
сключен договор с „Глобъл
Технолоджис“, валиден до 31.12.2019 г. за лицето М.Ф.Л., с дейност IWC-519-2 /съвпадаща с описаната в
процесния договор от 21.02.2017 г./. Този извод се подкрепя и от изявленията в
писмената защита на М.Л..
От
съдебно-преводаческата експертиза, която съдът кредитира като компетентна,
обективно дадена, съответстваща на останалия събран доказателствен материал и
неоспорена от страните се установява, че чл. 31 от договора има следното
съдържание на български език: „Изпълнителят няма право пряко или косвено да
търси или поема друг ангажимент, нито да сключва какъвто и да било договор,
нито да поема работа за потребителя или да влиза в договорки за предоставяне на
потребителя на която и да било от посочените в настоящото споразумение услуги
или на сходни такива, или на такива от подобно естество, било то пряко или
косвено, чрез дружество, вид съдружие или чрез друго лице. Настоящата клауза е
в сила за целия срок на действие на настоящото споразумение, както и за период
от 6 месеца след приключването на същото. В случай, че изпълнителят извърши
нарушение на настоящата клауза впоследствие, същият дължи на възложителя
(клиента) плащане на неустойка в размер на 10 000 евро с ДДС, платима изцяло
еднократно, както и сумата на евентуално платения от възложителя (клиента)
адвокатски хонорар. В случай че след изтичането на първоначалния договор
клиентът не е в състояние да предложи на изпълнителя нов такъв при същата или
по-висока ставка от посочената по-горе в настоящото споразумение, то настоящата
клауза би следвало да отпадне. В случай че изпълнителят бъде нает пряко от НАТО
като цивилен служител на международна длъжност в структури на НАТО, то
настоящата клауза би следвало да отпадне. Освен това, ако изпълнителят е в
състояние да предложи на възложителя (клиента) кандидат за свой заместник при
същата или по-ниска цена на предоставяните услуги, без това да прекъсва или
нарушава по някакъв начин процеса по предоставянето на същите, то настоящата
клауза би следвало да отпадне.“
В
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства
посредством разпит на свидетелите А Ф, Х П, А-К Ф. Свидетелят Франко посочва,
че на среща през 2018 г. в Монс, Белгия г-н Джоунс е предложил на всички
увеличена бъдеща дневна ставка с около 40 %. Излага, че договорът между „Еърбъс
Дефенс енд Спейс“ и „Ентерпрайз Консултинг“ ЕООД бил предложен за следващия
период до 2023 г., както и че договорите не им били предоставени на
разположение. Сочи, че същите се сключват между дружеството и НАТО и имали
човек, от когото знаели, че договорът на господин Л. ще бъде удължен. Свидетелят сочи, че последният бил започнал работа в една от десетте
компании, които се конкурират за сключването на договори с НАТО, а именно -„Глобал
Технолоджис“.
Свидетелските
показания на свидетеля Петков, главен мениджър в дружеството възложител, следва
да бъдат ценени съобразно вероятната му предубеденост. Същият излага, че е
отправено предложение до г-н Л. с по-високо възнаграждение от 12 евро на час.
Посочва, че предметът на дейност на „Ентерпрайз Консултинг“ ЕООД е идентичен с
този на „Глобал Технолоджис“. Свидетелят сочи, че „Ентерпрайз Консултинг“ ЕООД
наема г-н Л. за предоставяне на услуги към „Еърбъс Дефенс енд Спейс“, който е
изпълнител на НАТО.
От
свидетелските показания на свидетелката Алина-Кристиана Фериджано се установява,
че същата е присъствала на срещата в гр. Монс и не е получила договор за
следващ период. Посочва, че на срещата се е обсъждало рамковото споразумение
„AАS“. Свидетелката сочи, че изплащането на текущото им възнаграждение било
поставено в зависимост от подписване на бъдещите договори. Излага, че „Еърбъс
Дефенс енд Спейс“ и „Глобал Технолоджис“ са на най-високо ниво от десетте
първични изпълнители на НАТО, сред които не е „Ентерпрайз Консултинг“ ЕООД.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до
следните правни изводи:
По същество:
Предмет
на настоящото производство е единствено частта на първоинстанционното решение,
касаеща предявения насрещен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане
на сумата в размер на 12 000 евро /10 000 евро
главница и 2 000 евро ДДС/, представляваща неустойка за нарушаване на забрана
за извършване на конкурентна дейност, както и законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното издължаване.
Съобразно уговорената неустоечна клауза по чл. 31 от договора, изпълнителят
няма право да предоставя посочените в договора услуги пряко или косвено на
потребителя - Агенцията по
комуникация и информация на НАТО по време на договора
и в период от шест месеца след прекратяването му – 21.12.2018 г..
Настоящият съдебен състав намира горепосочената неустоечна клауза за
действителна. По отношение на същата не е налице твърдяната нищожност по чл.
26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД –липса на основание, както и частичната
недействителност на договора в разглежданата част. Основанието е конкретната кауза, по повод, на която се сключва договора. В
настоящия случай, същата е налична, поради което следва да се приеме, че не е
налице сочения порок на неустоечната клауза, водещ до нищожност на акцесорното
съглашение по чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД. По гореизложените доводи, не е
налице и твърдяната частична недействителност на процесния договор, в частта за
неустоечното съглашение.
На следващо място, макар и реално М.Л. започвайки работа в „Глобъл Технолоджис“
/едно от десетте дружества, изпълнители на НАТО/ да е нарушил забраната за
предоставяне на услугите си на друго дружество, на изследване подлежат и
допълнителните предвидени предпоставки, уговорени в разлежданата клауза, водещи
до недължимост на неустойката.
В производството не се оспорва отсъствието на следните две изключения,
предвидени в чл. 31 от договора, а именно – наемане на изпълнителя пряко от
НАТО като цивилен служител на международна длъжност в структури на НАТО, както
и при предлагане от изпълнителя на възложителя на кандидат за свой заместник
при същата или по-ниска цена на предоставяните.
По повод наличието на първото изключение, водещо до недължимост на
уговорената неустойка, а именно за невъзможност за предлагане на нов договор от
възложителя на изпълнителя при същата
или по-висока ставка, съдът намира следното:
От съвкупния анализ на събраните
доказателства се установява, че десет дружества се конкурират за изпълнението
на поръчки от Агенция по
комуникация и информация на НАТО. „Ентерпрайз консултинг“ ЕООД е подизпълнител на една от
десетте компании, а именно на „Еърбъс Дефенс енд Спейс“. За възлагането на
подизпълнител, какъвто е г-н Л., „Еърбъс Дефенс енд Спейс“ следва да спечели
поръчката на НАТО, конкурирайки се с останалите девет дружества, като за
кандидатстването се посочва и краен изпълнител. Обвързването на крайния
подизпълнител обаче е поставено под условие и е в зависимост от спечелването на
поръчката от страна на предходния изпълнител – негов възложител - „Ентерпрайз
консултинг“ ЕООД и подизпълнител на „Еърбъс Дефенс енд Спейс“.
На следващо място, следва да се
посочи, че съобразно усложнената конструкция на възлагане, не съществува
сигурност за обвързването на „Ентерпрайз консултинг“ ЕООД с „Еърбъс Дефенс енд
Спейс“, респ. спечелване на поръчката на НАТО от страна на „Еърбъс Дефенс енд
Спейс“, както и избирането на конкретния подизпълнител - „Ентерпрайз
консултинг“ ЕООД, който да възложи изпълнението на М.Л. в полза на „Еърбъс
Дефенс енд Спейс“.
Предвид горното, настоящата
съдебна инстанция намира за недължима уговорената неустойка в чл. 31 от
договора, доколкото не се установи наличието на отправено безусловно
предложение от възложителя до изпълнителя за сключването на нов договор при същата
или по-висока ставка.
Вън от горното, следва да се
посочи, че възприемането на обратно разрешение неминуемо би довело до
ограничаване на правото да се търси обвързаност с трети лица при наличието на
неяснота относно възможното обвързване със сегашния възложител.
Въпреки горния извод, следва да
се уточни, че съобразно заключението по съдебно-преводаческата експертиза,
уговорената неустойка е в размер на 10 000 евро с ДДС /л. 292/, поради
което основателни се явяват и допълнително наведените доводи в насока на
недължимост на неустойката за размера над 10 000 евро до претендираните
12 000 евро.
Само за пълнота на изложението,
следва да се посочи, че условното предложение с повишени стойности на
възнаграждението не би могло да обуслови различен правен извод, доколкото от
една страна в производството по главния иск безспорно е установено неплащането
на дължимото, първоначално, уговорено възнаграждение на
изпълнителя в периода от м. октомври 2018 г. до м. декември 2018 г., а от друга
- конкретният размер на възнаграждението е поставен в зависимост от параметрите
при евентуалното спечелване на поръчката от страна на „Еърбъс Дефенс енд
Спейс“.
По разноските:
Съобразно изхода на спора разноски се дължат в полза
на въззиваемия. Същият претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски в
размер на 1 500 евро без ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение
Съобразно липсата на голяма фактическа и правна сложност, съдът намира
релевираното възражението от насрещната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за частично основателно. Предвид горното, в полза на М.Ф.Л.
следва да се присъдят разноски в размер на 900 евро с ДДС, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства за направата им.
Предвид
гореизложеното, първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1122 от 11.12.2019
г., постановено по т. д.
№ 735/2019
г. на Варненския окръжен съд в обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният от „Ентерпрайз
консултинг“ ЕООД, ЕИК: ********* иск за осъждане на М.Ф.Л., румънски гражданин, с адрес: Румъния, гр.
Букурещ, сектор 3, ул. „Поставарулуй“ № 4, бл. С4, вх. 1, ет. 4, ап. 10, ДДС № RO 36192845 да заплати сумата от 12 000 евро, от които 10 000 евро
главница и 2 000 евро ДДС, представляваща неустойка за нарушаване на забрана за
извършване на конкурентна дейност съгласно чл. 31 от договора за компютърни
услуги от 21.02.2017 г., както и законната лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното плащане, на основание чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
OСЪЖДА „Ентерпрайз консултинг“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“
№ 109, ет. 4, офис 6 да заплати на М.Ф.Л., румънски гражданин, с адрес: Румъния, гр. Букурещ,
сектор 3, ул. „Поставарулуй“ № 4, бл. С4, вх. 1, ет. 4, ап. 10, ДДС № RO
36192845 сумата от 900 евро с ДДС,
представляваща сторените съдебно-деловодни разноски за настоящото производство,
на основание чл. 78 от ГПК.
Първоинстанционното решение е влязло
в законна сила в осъдителните части по главния иск.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен касационен съд на РБ на основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.