О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е № 142
гр. Бургас, 15 януари 2021г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в закрито заседание на петнадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АХД №2638/2020г. ,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена
от адв. С.И., действащ в качеството на процесуален представител на Н.П.Н.,
против определение №260401
от 16.11.2020г., постановено по адм. дело № 1752/2020г. по описа на Районен
съд-Бургас.
С определението съдът е допълнил решение №
783/06.07.2020г., постановено по адм. дело № 1752/2020г. по описа на Районен
съд-Бургас, като е осъдил ОД на МВР Бургас да заплати на Н.П.Н. разноски в размер на 100лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Размерът на разноските, с оглед направено възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от 500лв. и преценка за липса на
фактическа и правна сложност на делото,
определил при хипотезата на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Частният жалбоподател иска определението да бъде изменено,
като вместо 100лв. на доверителят му бъдат присъдени разноски в размер на
500лв.
Според него, съдът неправилно е приложил материалния закон,
като е взел предвид възражение за прекомерност, направено след приключване на
устните състезания. Отделно от това счита, че неправилно е определен минималния
размер на адвокатското възнаграждение, без да е отчетена непълнота на закона,
предвид вида на наложените, с отмененото наказателно постановление,
административни наказания. Още повече, че договорът за правна помощ е сключен и
възнаграждението е заплатено при действието на отменената към датата на
постановяване на обжалвания акт, разпоредба на чл.18, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна, но не по изложените в
нея съображения.
В производството по адм. дело № 1752/2020г. по описа на
Районен съд-Бургас жалбоподателят Н.П.Н. е
бил представляван от адв. С.И. по силата на пълномощно, подписано на
27.04.2020г. На същата дата между Н. и И. бил сключен и договор за правна
защита и съдействие, и заплатен адвокатски хонорар в размер на 500лв.
С писмени бележки представени по делото, преди устните състезания,
проведени на 17.06.2020г., адв. И. поискал на доверителят му да бъдат присъдени
и разноски в размер на 500лв. Искането придружил със списък по чл.80 от ГПК.
Същевременно на 15.05.2020г. процесуалният представител на
ответника представил по делото становище, с което освен изложените аргументи по
същество на спора, направил и възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение, като поискал същото да бъде определено
към минимума при евентуално уважаване на жалбата.
С решение № 783/06.07.2020г., постановено по адм. дело №
1752/2020г. по описа на Районен съд-Бургас съдът отменил, обжалваното от Н.,
наказателно постановление № 19-0769-006858/ 16.03.2020г., издадено от
началник група към ОД на МВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, му
било наложено административно наказание
глоба в размер на 200 /двеста/ лева, лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 /шест/месеца, но пропуснал да се произнесе по
искането на адв. И. за присъждане на разноски.
Този пропуск предпоставил постановяването на обжалваното
определение.
Конкретните възражения на частния жалбоподател настоящият
състав на съда намира за неоснователни. Счита обаче, че съдът неправилно е
преценил липса на правна сложност, като не е отчел вида и броя на наложените с
отмененото наказателно постановление, административни наказания.
1.
Не
е вярно твърдението на жалбоподателя за просрочие на възражението за
прекомерност, направено от ответника на 15.05.2020г. То очевидно предшества
датата на провеждане на устните състезания- 17.06.2020г.
2.
Приложимият
материален закон не следва да се преценява към момента на сключване на договора
за правна защита и съдействие, а към момента, в който пред съда е направено
искане за присъждане на разноските. Към този момент нормата на чл. 18, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е била отменена.
3.
Към
този момент не е налице и непълнота на закона, защото разпоредбата на чл.18,
ал.2 от Наредбата регламентира начина на определяне на минималното
възнаграждение на адвокат в случаите, в които има наложено административно
наказание с имуществен израз. В настоящият случай- глоба в размер на 200лв. При
това положение първоинстанционният съд правилно е определи минималния размер на
адвокатското възнаграждение.
Приложимата норма на чл. 78, ал.5
от ГПК сочи, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Т.е. съдът може да намали размера
на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат като го съобрази с
правната и фактическа сложност на делото, но не е длъжен да го определя на предвидения
от закона, минимум.
В случая, както бе посочено,
неправилна е именно тази преценка и то досежно правната сложност на делото.
Тук следва да се посочи и нормата
на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, според която
размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован. Т.е.
следва да се определя от едновременното приложение на два обективни критерия –
обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания
интерес.
Без съмнение последният, с оглед
характера на производството, е определим чрез вида, броя и размера на
наложеното/те наказание/я.
С отмененото от съда наказателно
постановление, на частния жалбоподател са били наложени две различни по вид
наказания за едно извършено нарушение.
Поради това, конкретния защитаван
интерес не може да бъде приравнен към случаите, при които е наложено едно
наказание в минимален размер, ако и да не е налице фактическа сложност на
делото.
С оглед последният факт,
възражението за прекомерност на възнаграждението и при отчитане на защитавания
интерес, този състав на съда намира, че справедлив и обоснован в случая е
размер на възнаграждението от 300лв.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
определение следва да бъде изменено.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 АПК, Административен
съд гр.Бургас, ХІV
състав,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ИЗМЕНЯ
определение №260401 от 16.11.2020г.,
постановено по адм. дело № 1752/2020г. по описа на Районен съд-Бургас, като увеличава
размера на дължимите разноски от ОД на МВР гр.Бургас на Н.П.Н. от 100 (сто) на 300
(триста) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: