№ 5379
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110110734 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от “.............................” ЕАД
против Н. Г. П. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва: главница от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 2 551,52 лева - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 08.10.2021г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019г. до 29.09.2021 г. в размер на 384,79 лева,
главница от 01.09.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 34,17 лева- цена на извършена
услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 08.10.2021г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва от 31.10.2018г. до 29.09.2021 г. в размер на 6,80 лева, за
които е издадена заповед за изпълнение от 18.10.2021 г. по гр. д. № 58073/2021 г. по
описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който твърди, че
между него и ищеца не е налице облигационно отношение, понеже не е собственик на
имота; липсва подписан договор за доставка на ТЕ. Сочи, че в имота радиаторите са
свалени и не се ползва топла вода, осигурена от ищеца. Твърди, че всички радиатори
са свалени, а водомерите са пломбирани през 2010 г. Оспорва да дължи суми за ТЕ,
отдадена от сградната инсталация. Оспорва размера на исковете, както и да е поставен
в забава. Позовава се давност.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
С приетия доклад по делото е възложено в тежест на ищеца да докаже, че че в
1
исковия период между страните е съществувало облигационно отношение, по силата
на което до топлоснабдения имот с адрес: гр. София, УЛ..................................., в
сочения исков период ищецът е доставял топлинна енергия с уговореното качество,
количество и цена; че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот. По
исковете за вземанията за лихва за забава ищецът следва да докаже и настъпила забава
на ответника за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.
Във връзка с възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че за
периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който
законът свързва погасяване на вземането, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди.
Ответникът на практика не спори да е собственик на процесния имот в исковия
период.
Това се установява и от нот. акт 1997 г. на л. 20, по силата на който ответникът
е придобил правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. Видно от
акта и от представените от ответника протоколи /л. 52 – л. 64/ и протокол от 15.05.2012
г. на л. 56, то към момента на придобиването на имота и считано до 15.05.2012 г.
сградата е била с „груб строеж“, като топлинната инсталация не е била завършена –
към 15.05.2012 г. тръбите са стигали до трети етаж, но не и до имота на ответника.
Следователно соченото от ответника, че е демонтирал радиаторите си през 2010 г., не
съответства на представените писмени доказателства. Считано до 15.05.2012 г. тръбите
в сградата в режим на етажна собственост са стигали до трети етаж, но не и до имота
на ответника - таванско ателие. Видно от протокол от 13.12.2012 г. на л. 55 до м.
12.2012 г. топлинната инсталация е била довършена, като ответникът е свалил
радиаторите си – не използва топлинна енергия за отопление на имот.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3
ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е действал договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
Поради това съдът намира, че ответникът е потребител на доставяната до имота
топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяната
2
до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна,
че желае да закупуват доставяната ТЕ.
Видно от протокол от 13.12.2012 г. на л. 55 до м. 12.2012 г. топлинната
инсталация е била довършена, като ответникът е свалил радиаторите си – не използва
топлинна енергия за отопление на имот. При посещение на имота от топлинния
счетоводител на 19.05.2019 г. и 20.06.2020 г. е предоставен достъп до имота и са
съставени неоспорени главни отчети /л. 82 и сл./. ТЛП е отчело видно от главните
отчети затапването на радиаторите. Установява се от представените протоколи на л.
104 и сл., че в периода 23.08.2019 г. – 30.04.2020 г., част от исковия период,
топломерът в абонатната станция е бил с изтекъл срок на проверката; същият при
подмяната му с нов не бил подложен на проверка за годност.
От заключението на изслушаната СТЕ /заключение от 21.09.2022 г. и
допълнително заключение от 05.01.2023 г. на л. 89 и л. 118/, представените справки и
главни отчети от третото лице – помагач се установява начисляваната от ищеца за
имота топлинна енергия да е за БГВ и енергия, отдадена от сградната инсталация.
Радиаторите в имота са свалени преди началото на исковия период. Според СТЕ за
периода 23.08.2019 г. – 30.04.2020 г., когато топломерът в абонатната станция е бил с
изтекъл срок на проверката, не може да бъде потвърдена с точност доставката на ТЕ.
Според СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно
Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради–етажна собственост към Наредба №16-334, а
монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно
установените изисквания, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали
количествата топлинна енергия. Количествата потребена топлинна енергия са
начислявани при спазване поднормативната уредба. Отдадената от сградната
инсталация ТЕ е изчислена коректно по формулата от Приложение № 1 към Наредба №
16-334. Общият топломер в АС е преминал необходимите проверки и съответства на
одобрения тип в исковия период.
Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за реално доставената ТЕ за
имота за исковия период от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. е в размер на 1 788,60 лв. / =
2 494,60 лв. – 706,01 лв./. Сумата от 706,01 лв. е начислена за периода 23.08.2019 г. –
30.04.2020 г., когато топломерът в абонатната станция е бил с изтекъл срок на
проверката, не може да бъде потвърдена с точност, поради което според съда следва да
се приспадне от доказания размер на вземането.
Служебно известно на съда е, че ОУ на ищеца, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г., относими към процесния период, са надлежно обнародвани и са влезли
в сила. Поради това съдът намира, че ответникът дължи суми за главница за
доставената до имота в процесния период ТЕ. Не е извършено плащане, а и ответникът
не твърди подобни факти.
Основателно е възражението за давност за част от периода. Според чл. 32, ал.
1 ОУ за месечната дължима сума при избран метод на плащане по чл. 31, ал. 1, т. 2 ОУ
се издава ежемесечно фактура. Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми /т.е. същите са изискуеми/ в 45-дневен срок след изтичане за периода, за който се
отнасят. Следователно изискуемостта на сумите за потребената през даден месец ТЕ
настъпва 45 дни след края на този месец. В случая заявлението е подадено на
08.10.2021 г. и са погасени по давност сумите, станали изискуеми преди 08.10.2018 г.
3
Според СТЕ за периода 08.10.2018 г. – 30.04.2020 г. дължимата сума за
доставка на ТЕ се равнява на 1 492,80 лв. / = 2 198,81 лв. – 706,01 лв./. Сумата от
706,01 лв. е начислена за периода 23.08.2019 г. – 30.04.2020 г., когато топломерът в
абонатната станция е бил с изтекъл срок на проверката, не може да бъде потвърдена с
точност, поради което според съда следва да се приспадне от доказания размер на
вземането. За сумата от 1 492,80 лв. искът е основателен.
За периода от 15.09.2019 г. до 29.09.2021 г. законната лихва върху сумата от
1 492,80 лв. е в размер на 224,71 лв., който размер съдът определи на осн. чл. 162
ГПК. За тази сума искът по чл. 86 ЗЗД е основателен, доколкото съгласно
приложимите ОУ от 2016 г. ответникът е изпаднал в забава с изтичането на
предвидения срок.
Искът е основателен и за главницата за дялово разпределение. Съгласно чл.
22, ал. 2 ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение. Как продавачът и ФДР уреждат отношенията си не е предмет на
изследване по настоящото дело. Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази
услуга се заплаща на ищцовото дружество ведно с цената на потребената ТЕ. Според
справка за исковия период от 01.09.2018г. до 30.04.2020 г. дължимата сума за дялово
разпределение е в размер на 34,17 лв., колкото претендира и ищецът. Погасени по
давност са вземанията за м. 09.2018 г. в размер на 1,67 лв. Искът е основателен за
сумата от 32,50 лв. за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г.
За периода 31.10.2018г. до 29.09.2021 г. се претендира законната лихва върху
сумата от 32,50 лв. В ОУ на ищеца не е предвиден срок за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение, поради което длъжникът изпада в забава след покана
съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана.
Искът следва да бъде отхвърлен за сумата от 6,80 лв.
По разноските. И на двете страни дължат разноски, представят списък по чл. 80
ГПК. Ищецът е сторил разноски в размер на 93,87 лв. дт и 300 лв. за експертиза,
дължат се и 200 лв. юрк възнаграждение според чл. 78 ГПК. Съгласно т. 12 от ТР № 4
от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва
да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство. В хода на заповедното
производство ищецът ищецът е заплатил дт в размер на 59,55 лв. дт, дължи се и юрк
възнаграждение в размер на 50 лв. Съгласно уважената част от претенцията на ищеца
се дължат в заповедното пр-во 64,39 лв. разноски. В исковото пр-во са дължими 349,06
лв. разноски.
Ответникът е сторил разноски в исковото пр-во в размер на 50 лв. депозит за
СТЕ и 500 лв. – адв. възнаграждение, заплатено в брой според договор № 0954288.
Според отхвърлената част от исковете се дължат 226,71 лв. разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „.............................” ЕАД
ЕИК -------------------- със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„..............................., против Н. Г. П. ЕГН **********, с адрес: гр. София,
УЛ......................................, АТЕЛИЕ, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
4
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи
на ищеца, както следва: сума в размер на 1 492,80 лв. – главница за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 08.10.2018 г. – 30.04.2020 г. до
топлоснабден имот с адрес: гр. София, УЛ. .................................., ИД номер 166306,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба в съда /08.10.2021 г./ до окончателното й погасяване, както и сумата от 224,71
лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 29.09.2021 г., сума
в размер на 32,50 лв. – главница за дялово разпределение за периода за периода
01.10.2018 г. - 30.04.2020 г. , ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на исковата молба в съда /08.10.2021 г./ до окончателното й
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за доставена топлинна енергия за горницата
до пълния предявен размер от 2 551,52 лв. и за периода 01.05.2018 г. – 07.10.2018 г., за
главница за дялово разпределение за горницата до пълния предявен размер от 34,17 лв.
и за периода 01.09.2018 г. – 30.09.2020 г., както и иска с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата до пълния предявен размер от 384,79 лева и
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от мораторна
лихва от 31.10.2018г. до 29.09.2021 г. в размер на 6,80 лева - в цялост.
ОСЪЖДА Н. Г. П. ЕГН **********, с адрес: гр. София, УЛ......................................,
АТЕЛИЕ да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „.............................” ЕАД
ЕИК -------------------- със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„..............................., сумата от 64,39 лв. разноски по гр. д. № 58073/2021 г. по описа на
СРС, 66 състав, както и сумата от 349,06 лв. – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „.............................” ЕАД ЕИК -------------------- със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „............................... да заплати на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на Н. Г. П. ЕГН **********, с адрес: гр. София, УЛ......................................,
АТЕЛИЕ сумата от 226,71 лв. – разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„Техем сървисиз“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и третото лице - помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5