Съдът е сезиран с искова молба, предявена от Ешреф Фаик Алиосман от с.Ген.Гешево, общ.Кърджали, против МВР на РБългария, Прокуратура на РБългария и Национална следствена служба. Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.2, т.1, т.1 и т.2 от ЗОДОВ. Твърди се в исковата молба, че на 29.12.1984г. в дома на ищеца нахлули служители на МВР, които го задържали и отвели в РУ на МВР-Момчилград. Там бил разпитван като заподозрян по сл.д.№277/1984г. по описа на Държавна сигурност. След това бил отведен в затвора в гр.Пазарджик, където на 30.12.1984г. отново бил разпитван, а след това бил приведен в ТВО Белене, обл.Плевен. На 03.01.1985г. в Белене му било повдигнато обвинение по същото следствено дело за това, че през м.декември 1984г. на територията на окръг Кърджалийски, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, които били съпроводени със съпротива на орган на властта – престъпление по чл.325, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, и му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. На 06.02.1985г. повдигнатото му обвинение било изменено. На 28.03.1985г. било изготвено заключение за прекратяване на следствено дело №30/85г. по описа на ДС, на основание чл.9, ал.2 от НК. Производството по делото било прекратено с резолюция на прокурор от Главна прокуратура, на 01.04.1985г. Ищецът твърди, че по този начин прекарал три месеца с мярка за неотклонение „задържане под стража” в затвора в гр.Пазарджик и ТВО-Белене. Останал въдворен в Белене до 03.12.1986г., когато на основание чл.39, ал.1, т.1 от Закона за народната милиция му била наложена временна административна мярка „принудително заселване в друго населено място”, а именно – в с.Изгрев, окръг Плевенски – до 26.09.1988г., като по този начин бил лишен от правото на свободно придвижване, както и от правото си да бъде „съпруг и баща за един продължителен период от време”. Счита, че в резултат на неправомерните действия на ответниците били нарушени човешките му права, и претендира обезщетение за неимуществени вреди от МВР в размер на 80 000лв.; от Прокуратурата на РБългария – в размер на 60 000лв. и от НСС – в размер на 60 000лв. След извършената размяна на книжа, и на основание чл.140 от ГПК съдът, като провери редовността и допустимостта на предявените в субективно съединение искове, както и другите искания и възражения на страните, намира, че предявените срещу МВР на РБългария и Национална следствена служба искове са недопустими, като предявени срещу лица, които нямат процесуална легитимация, по следните съображения: Заявеното от ищеца спорно право обуславя не само процесуалната легитимация на ищеца, но и процесуалната легитимация на ответника, т.е. – предопределя кои са надлежните страни по делото. Процесуалната легитимация и на двете страни следва не от някакви обективни факти, които трябва да се издирват и докажат, а единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, както то е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Съдът следва да провери дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, тъй като процесуалната легитимация е процесуална предпоставка, и то от категорията на абсолютните. Ако тя липсва, липсва правото на иск, и за това съдът няма право да разгледа и реши спора по същество, доколкото се касае за ненадлежна страна в процеса. 1. По отношения на искът, предявен срещу МВР на РБългария: Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява срещу органите по чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове са причинени вредите. Пасивно легитимиран ответник по ЗОДОВ е държавният орган, който притежава правосубектност и чиито служители с виновните и противоправните си действия са причинили претендираните вреди. Предвид на това, че Министерството на вътрешните работи е администрация с йерархичен характер и централизъм в управлението, и основните му структури са главните дирекции; областните дирекции; специализирана дирекция "Оперативни технически операции"; дирекция "Вътрешна сигурност"; дирекция "Миграция"; дирекция "Български документи за самоличност", и т.н. /подробно изброени в разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗМВР/, и с оглед текста на чл. 14, ал. 2 от ЗМВР, Областните дирекции на МВР са самостоятелни юридически лица. Съответно - Министерството на вътрешните работи не носи отговорност за задълженията на основните си структури, които по силата на ЗМВР са самостоятелни юридически лица. В този смисъл е и константната съдебна практика. При това положение МВР на РБългария не се явява надлежна страна в процеса, с оглед претендираното от ищеца материално право, т.е. МВР на РБългария няма процесуалната легитимация на ответник по предявения иск, поради което искът в тази му част следва да се остави без разглеждане, а производството в частта му срещу МВР на РБългария да бъде прекратено като недопустимо. 2. По отношение на искът, предявен срещу НСлСл: Съгласно разпоредбата на чл.136 от ЗСВ /доп. ДВ, бр. 33 от 2009г./, Прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, апелативна специализирана прокуратура, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, специализирана прокуратура, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. Т.е., посочената като ответник по иска Национална следствена служба представлява част от друг ответник по иска – Прокуратурата на РБългария, която част обаче не е самостоятелно юридическо лице, и не притежава отделна правосубектност – ерго, НСлСл също няма процесуалната легитимация на ответник по предявения от Ешреф Фаик Алиосман от с.Ген.Гешево, общ.Кърджали иск с правно основание чл.2, т.1, т.1 и т.2 от ЗОДОВ. Поради изложените съображения, искът и в тази му част следва да се прекрати поради недопустимост. Водим от изложеното, и на осн.чл.140, ал.1 във вр. с чл.130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, предявена от Ешреф Фаик Алиосман от с.Ген.Гешево, общ.Кърджали против МВР на РБългария и Национална следствена служба,и прекратява производството по гр.д.№ 364/2010г. по описа на Кърджалийския окръжен съд в тази му част като недопустимо. След влизане в сила на настоящото определение, делото да се докладва на съдията-докладчик, за насрочването му за разглеждане в ОСЗ в останалата му част. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред АС-Пловдив, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия – докладчик:
|