Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 02.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 21 – и състав, в публичното заседание на шести юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, разгледа докладваното
от съдия Свилен Станчев гр. д. № 4586 по описа за 2018 г. и за да се произнесе,
взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по искова молба, вх. № 48029/ 04.04.2018 г., с която И.В.Г.
***, с ЕГН **********, чрез процесуалния и представител, е предявила против „Т.б.Д“
АД със седалище и адрес на управление ***, искове за осъждането и да заплатят
следните парични суми: в размер на 55 900 лв., представляващи обезщетение
за причинените и имуществени вреди в резултат на нарушение от страна на
ответната банка на задължението и съгласно чл. 507 от ГПК да не изплаща сумите
по запорираната банкова сметка *** „А.**“ ЕООД на нейния собственик и в размер
на 25 000 лв., представляващи обезщетение за нанесените неимуществени
вреди – душевни болки и психически страдания, в резултат на на нарушение от
страна на ответната банка на задължението и съгласно чл. 507 от ГПК да не
изплаща сумите по запорираната банкова сметка *** „А.**“ ЕООД на нейния
собственик. Претендирани са разноски и адвокатско възнаграждение.
С
допълнителна молба, вх. № 34636/ 14.03.2019 г., ищцата чрез процесуалния си
представител е заявила, че претендира 1/ 3 част от сумата от 55 900 лв. Не
е било направено надлежно намаляване на иска за имуществени вреди по реда на
чл. 214 от ГПК, нито оттегляне на претенцията за разликата над 18 633. 33
лв.
Съобразно
изложените в исковата молба твърдения, наследодателят на ищцата Г.Д.Г. е
пострадал при трудова злополука, като е настъпила смъртта му на 28.10.2016 г.,
за което било издадено Разпореждане № 49/ 02.12.2016 г. на ТП на НОД – гр. Добрич
на основание чл. 60 ал. 1 и чл. 55 ал. 1 от КСО. Ищцата, както и останалите
наследници образували срещу работодателя „А.**“ ЕООД обезпечително производство
по чл. 390 ал. 1 от ГПК, като е била наложена обезпечителна мярка на бъдещия им
иск срещу работодателя с цена 525 000 лв. на основание чл. 200 от КТ
посредством налагане на обезпечителна мярка „Запор“ върху банковата сметка на
длъжника“. Издадената обезпечителна заповед послужила за образуване на изп. д.
№ 140/ 2017 г. по описа на ЧСИ В.Р.с район на действие ДОС, която изпратила
запорно съобщение до банката ответник, постъпило на 22.11.2017 г. в 10.50 ч.
върху сметките на „А.**“ ЕООД в „Т.б.Д“ АД във ФЦ гр. Добрич до сумата от 175
000 лв. Въпреки полученото запорно съобщение, банката – ответник изплатила на
каса и без предварителна заявка сумата от 55 900 лв. на управителя на „А.**“
ЕООД Б.В.К., като по този начин нарушила императива, въздигнат в чл. 507 от КТ,
като по този начин лишила ищцата от възможността да се удовлетвори от
запорираните суми, тъй като управителят на работодателя продал дружествените
дялове и се лишил от цялото си имущество, за да не плати дължимото на
наследниците на Г.Д.Г. обезщетение. В резултат на противоправните действия на
ответника, които се изразяват както в изплащането на запорираната сума на
длъжника, така и осуетяване действията на ЧСИ по установяване финансовите
наличности на работодателя в банката, ищцата претърпяла множество негативни психически
преживявания, душевни болки и страдания. Настоява за уважаване на исковете,
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2
от ГПК.
По
реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „Т.б.Д“ АД, чрез процесуалния си
представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставила на
допустимостта на заявената претенция с възражение за наличието на две дела с
идентичен предмет – гр. д. № 4585/ 2018 г. и № 4584/
2018 г., и двете по описа на СГС, І ГО, по които три дела ищци били лицата, в
полза на които била допусната обезпечителна мярка. Претенцията била
неоснователна, тъй като не били налице елементите на фактическия състав на
непозволено увреждане. Липсвало противоправно поведение на банката, тъй като
запорът бил наложен в деня на получаване на запорното съобщение. Оспорват се
твърденията на ищеца, че последното било получено в 9.50 ч. на 22.11.2017 г. с
куриерска пратка на „Еконт
Експрес“. В представената от ищцата обратна разписка не се съдържали данни за
съдържанието и. Дори да се приемело, че запорното съобщение било получено от
ответника в посочения час, това не означавало автоматично налагане на запора,
тъй като законодателят предвиждал, че запорът се счита за наложен в деня на
получаването му. Информация за наложения запор можела да стигне до длъжника по
различни пътища. Служителите, обслужващи граждани били различни от тези, които
получавали и обработвали запорните съобщения. Банката не осъществила виновно
поведение, тъй като изпълнила нареждането на клиента, управител на „А.**“ ЕООД.
Оспорва се иска за неимуществени вреди, тъй като такива не са били настъпили.
Оспорва се дали за ищците е възникнало правото за обезвреда по чл. 200 от КТ,
тъй като липсвали доказателства за влизане в сила на разпореждането за трудова
злополука. Настоява се за прекратяване на делото или за отхвърляне на иска,
претендирани са разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата
молба е редовна, депозирана пред родово и местнокомпетентен съд. Исковите
претенции черпят правното си основание от нормите на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД
и чл. 52 от ЗЗД и са процесуално допустими. Настоящият съдебен състав не
споделя възраженията на ответника за процесуална недопустимост на иска поради
наличието на искове с идентичен предмет, тъй като всеки от наследниците на Г.Д.Г.
е предявил самостоятелна претенция против „Т.б.Д“ АД, т.е. не е налице
идентичност на страните в процеса.
С
оглед доводите и съображенията, развити от страните в процеса ангажираните от тях
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От
представеното удостоверение за наследници е видно, че И.В.Г. е наследник –
преживяла съпруга на Г.Д.Г., починал на 28.10.2016 г. Негови наследници са също
децата му Н.Г.Г. и В.Г.Г., на които е била отпусната наследствена пенсия в
размер на 121. 04 лв. Приложените медицински документи установяват наличието на
злокачествено заболяване на мозъка на детето В.Г., роден на *** г.
С
разпореждане № 49/ 02.12.2016 г. на НОИ, ТП – гр. Добрич, смъртта на Г.Д.Г. е
била приета за трудова злополука на основание чл. 55 ал. 1 от КСО, декларирана
от работодателя „А.**“ ЕООД на 02.11.2016 г. Няма данни разпореждането да е
било обжалвано от заинтересованите страни.
С
определение № 267/ 21.11.2017 г. по ч. гр. д. № 465/ 2017 г. по описа на РС гр.
Ген. Тошево били обезпечени бъдещите искове на всеки от наследниците на Г.Д.Г.
срещу работодателя „А.**“ ЕООД в размер на по 175 000 лв. за всеки от тях,
които ще бъдат предявени като част от 250 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 28.10.2016 г. до окончателното им изплащане. Наложена е била
обезпечителна мярка запор върху банковата сметка на „А.**“ ЕООД в „Т.б.Д“ АД до
сумата от 525 000 лв. и била издадена обезпечителна заповед № 267/
21.11.2017 г., по която било образувано изп. д № 20177360400140 по описа на ЧСИ
В.Р.с рег. № 736 на КЧСИ, с район на действие ДОС.
С
решение от 04.07.2018 г. исковете от наследниците Г.Д.Г. против „А.**“ ЕООД с
правно основание чл. 200 от КТ са били уважени, както са били предявени – до
размер от 175 000 лв. за всеки от тях като част от 250 000 лв.
Запорно
съобщение № 02937/ 21.11.2017 г. е изпратено от съдебния изпълнител до „Т.б.Д“
АД на същата дата и е било получено от ответника на 22.11.2017 г. в 9. 50 ч.,
което се установява от приложената от куриерската служба на „Еконт Експрес“
обратна разписка към товарителница. От приложеното нареждане разписка,
съставено от служител на „Т.б.Д“ АД към момента на счетоводната операция –
22.11.2017 г. в 11.01 ч., Б.В.К., законен представител на „А.**“ ЕООД, е
изтеглил в брой сумата от 55 900 лв. от сметката си в ответника. Няма
данни тегленето да е било предварително заявено от титуляра на сметката. От
разпечатка относно движението по сметката е видно, че тегленето в брой от Б.В.К.
е било на 22.11.2017 г. в 11.02 ч., в същия час е и осчетоводяването на
комисиона за теглене в брой, а в 11.09 ч. е обработено запорното съобщение.
На
27.11.2017 г. ЧСИ е поискал информация относно наличието по сметките на „А.**“
ЕООД, на която ответникът, с писмо, постъпило в кантората на съдебния
изпълнител с вх. № 02382/ 07.12.2017 г., отказал информация под предлог, че
информацията е банкова тайна.
На
23.11.2017 г. Б.В.К. е прехвърлил всички свои дружествени дялове в „А.**“ ЕООД
в полза на трето лице.
Всяка
от страните е ангажирала гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.
Св.
Д.И.В., приятелка на ищцата, без родство с нея, е заявила, че след смъртта на
съпруга си се сринала психологически, поради което започнала да посещава
психолог през 2017 г. Лечението на детето и било много скъпо, свидетелката и
давала пари в заем, за да посещава специалисти. Ищцата запорирала сметката на
работодателя, но банката въпреки това му изплатила всички пари. Приела го много
лично, като подигравка със смъртта на съпруга си и задълбочило депресията и.
Надявала се да получи някакви средства, защото обезщетение вече и било
присъдено, но не получила такова.
Св.
Б.В.К., бивш управител на „А.**“ ЕООД е заявил, че изтеглил всички средства
преди продажбата на дружеството. Твърди, че от банката не му са се обадили за
наложения запор, но потвърждава, че поддържал контакт със служителките на „Т.б.Д“
АД, тъй като от години работил с тях.
При
така изложените фактически данни Софийски градски съд достига до следните
правни изводи:
Предявените
от И.В. Георгиев против „Т.б.Д“ АД искове черпят правното си основание от
нормата на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
С
иска по чл. 49 ЗЗД се ангажира
гаранционно-обезпечителната отговорност на този, който е възложил на друго лице
някаква работа. Фактическият състав, който я поражда включва виновно
противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено
извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод
изпълнението й. Тази отговорност не се презумира, тя възниква само когато
изпълнителят на възложената работа причини вреда, като резултат на виновното му
и противоправно поведение.
Възраженията,
релевирани в отговора на исковата молба, че не било установено със сигурност,
че смъртта на Г.Д.Г. е в резултат на трудова злополука, не подлежат на
разглеждане в настоящото производство. Разпореждане № 49/ 02.12.2016 г. на НОИ,
ТП – гр. Добрич, представлява влязъл в сила индивидуален административен акт за
установяване на трудовата злополука и ответникът не е от категорията
заинтересовани лица, които да го атакуват. От друга страна, това обстоятелство
е без значение за произтичащото от закона задължение на банката като трето
задължено лице да не изплаща сумите от банковите сметки, върху които е наложен
запор, на длъжника.
По иска за присъждане на обезщетение
за причинени имуществени вреди в размер на 55 900 лв.:
От
ангажираните по делото обстоятелства, че установява, че по силата на допуснато
обезпечение на бъдещ иск на наследниците на Г.Д.Г., сред които и ищцата, до
размер от по 175 000 лв. като част от 250 000 лв. за всеки от тях, е
била наложена обезпечителна мярка „запор“ върху банковата сметка на „А.**“ ЕООД
в „Т.б.Д“ АД до сумата от 525 000 лв. По издадената обезпечителна заповед
ЧСИ В.Р.е изпратила до ответника запорно съобщение, което е било получено от
него на 22.11.2017 г. в 09. 50 ч. Ответната страна е оспорила представената от
ищцата обратна разписка, върху която има подпис на деловодител в банката, както
и печата на „Т.б.Д“ АД, поради което и на основание чл. 193 ал. 1 от ГПК носи
тежестта да докаже неистинността и. Доказателства, които да опровергават
автентичността и истинността на обратната разписка, включително служебно
отпечатания час на получаването и, не са представени от ответника, поради което
съдът счита, че считано от 09. 50 ч. на 22.11.2017 г., когато запорното
съобщение е било получено от „Т.б.Д“ АД върху сметките на „А.**“ ЕООД е бил
наложен запор, като и съгласно чл. 507 ал. 2 от ГПК на ответника е било
забранено да предава дължимите от него суми на длъжника. Последният е изтеглил
наличността от банковата си сметка на същата дата, 22.11.2017 г., в 11.01 ч., в
брой на каса, за която счетоводна операция е изготвен счетоводен документ –
нареждане разписка, въпреки наложения вече запор върху банковите му сметки.
Действието на ответника по изплащане сумите от банковата сметка на длъжника е
противоправно, тъй като е в разрез с разпоредбата на чл. 507 ал. 2 от ГПК.
Не
се споделят възраженията от страна на ответника, че това поведение не е
виновно, тъй като организацията в банката не позволявала служителите на гише да
знаят за постъпилите запорни съобщения. Вътрешното устройство и правила в
банката са нейна отговорност и липсата на адекватна връзка между отделните и
звена не трябва да води до неблагоприятни последици в правната сфера на ищцата.
Обикновено за големи суми пари /над 10 000 лв./ банките изискват
предварително предизвестие. В показанията си св. К. твърди, че предварително се
е свързал с банкови служители за тегленето, но писмени доказателства в тази
насока липсват, а и от разпечатката относно движението му по сметката е видно,
че му е начислен банков комисион в размер на 265 лв. за тегленето на сумата.
Съвкупността от обстоятелства – изтеглянето на голяма сума от банковата си
сметка, без предварителна заявка, и то около един час след налагане на запора,
както и обработването на запорното съобщение 7 минути след изтеглянето на
средствата от Б.В.К., разгледани във взаимовръзка помежду си, сочат на виновно
поведение от страна на служители на ответника, на които е било възложено
изпълнението на банкови операции, поради което следва да бъде ангажирана
неговата отговорност на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
В
резултат на противоправното и виновно поведение на ответника за ищцата е
възникнала вреда в размер на 55 900 лв. Независимо, че с молба
процесуалният и представител е изразил становище, че претендира 1/ 3 част от
посочената сума, съобразно наследствените си права, не е предприето изменение,
оттегляне или отказ от иска, поради което предмет на претенцията е първоначално
заявеният и размер. Независимо, че наследниците на Г.Д.Г. са трима, всеки от
тях има иск срещу „А.**“ ЕООД в размер на 175 000 лв. като част от
250 000 лв. Всеки от тях би могъл да насочи взискането си върху средствата
в банковата сметка на длъжника, независимо от останалите наследници и би могъл
да се удовлетвори от сумата от 55 900 лв., която е била налична по
сметката. Поради тези съображения вредата, която е била причинена на ищцата, е
в размер на 55 900 лв., а не на 1/ 3 от тази сума, която сума е и много по
– малко от вземането и от 175 000 лв. като част от 250 000 лв.
Възраженията в тази насока, изложени от ответника, са неоснователни, поради
което исковата претенция за имуществени вреди следва да бъде удовлетворена
изцяло.
По иска за присъждане на обезщетение
за причинени имуществени вреди в размер на 25 000 лв.:
Изложените
по – горе съображения относно противоправното и виновно поведение, което да
налага реализиране отговорността на ответника не се налага да бъдат
преповтаряни и по отношение на иска за неимуществени вреди. Ищцата твърди да е
претърпяла душевни болки и страдания, стрес и неудобства, които вреди съдът
намира за доказани по основание. Смъртта на Г.Д.Г. в резултат на трудова злополука
я е лишила, освен всички морални вреди, и от финансовата му подкрепа. Имайки
предвид, че полага сама грижи за две деца, на които отпусната наследствена
пенсия е в минимален размер от 121.04 лв., фактът, чеВ.Г.страда от тежко
заболяване и скъпоструващо лечение, то със сигурност ищцата е очаквала
обезщетението, което ще получи за смъртта на съпруга си и което вече и е било
присъдено в размер на 175 000 лв. като част от 200 000 лв. ще и
осигури финансова стабилност. Очевидните действия на Б.В.К., управител на „А.**“
ЕООД, да се лиши от цялото си имущество, за да не и заплати дължимото
обезщетение, особено когато неговите действия са подпомогнати от
противоправните действия на банката – ответник, са причинили неприятни емоции у
ищцата, чувство на депресия и безизходност, в каквато насока са показанията на
св. В.. С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът намира, че причинените на
ищцата душевни болки и страдания по справедливост могат да бъдат обезщетени със
сумата от 10 000 лв., до който размер исковата и претенция е основателна и
следва да бъде уважена.
Съобразно
изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищцата следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 38 от ЗА, вр. чл.
7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 2 507 лв. На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на
ответника следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част на
иска за неимуществени вреди в размер на 559. 39 лв.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Т.б.Д“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на
И.В.Г. ***, с ЕГН **********, сумата от 55 900 /петдесет и пет хиляди и
деветстотин/ лв., представляващи причинени и имуществени вреди, изразяващи се
изплащането на сумата от ответника на управителя на „А.**“ ЕООД въпреки
наложения запор върху банковата му сметка с обезпечителна заповед № 267/
21.11.2017 г., издадена по ч. гр. д. № 465/ 2017 г. по описа на РС гр. Ген.
Тошево.
ОСЪЖДА
„Т.б.Д“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на
И.В.Г. ***, с ЕГН **********, сумата от 10 000 /десет хиляди и деветстотин/
лв., представляващи причинени и неимуществени вреди – причинени и душевни болки
и страдания в резултат на изплащането на сумата от ответника на управителя на „А.**“
ЕООД въпреки наложения запор върху банковата му сметка с обезпечителна заповед
№ 267/ 21.11.2017 г., издадена по ч. гр. д. № 465/ 2017 г. по описа на РС гр.
Ген. Тошево.
ОСЪЖДА
„Т.б.Д“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на
И.В.Г. ***, с ЕГН **********, сумата от 2 507 /две хиляди петстотин и
седем/ лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
И.В.Г. ***, с ЕГН **********, да заплати „Т.б.Д“ АД със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК *******, сумата от 559. 39 лв. /петстотин петдесет и
девет лева и тридесет и девет стотинки/, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: